Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
гр.Г.О.,
13.07.2010г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и единадесета година, в
състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора. . .
. . . . . . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2074/2010г.
по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Делба
във фазата по допускането.
Съделителката В. Д.К., представлявана от адв.З.Г. ***, твърди в исковата си молба, че с ответника И. Ст.И. са съсобственици на недвижим имот - дворно място, представляващо парцел Х1-215 кв.77 по отменения регулационен план на с.Д. Общ.Г.О., при граници: улица, Н.Л.А, Д. И.К., П.Г.С. и И.Г.С., заедно с построените в това дворно място плевник-дам и къща, който имот е идентичен с УПИ XIV-1226 от кв.89 по действуващия регулационен план на с.Д. Общ.Г.О., при граници и съседи на имота, както следва: УПИ II-1230, УПИ III-1231, УПИ XIII-1225, улица, УПИ ХV-1227, УПИ XVI - 1227, УПИ XVII - 1228. И.С.И. придобива 4/5 ид.части от описаното по-горе дворно място, заедно построените в същото плевник-дам и къща, без западната стая от къщата на 19.02.1976г. от А.Ц. К. ***.О., съгласно нот.акт за покупко-продажба на покрит невижим имот срещу задължение за издръжка и гледане№50 том I нот.дело№249/19.02.1976г. на Горнооряховски районен съдия. По това време И.С.И. бил в законен брак с В.Д.К. съгласно акт за сключен граждански брак№........ на Общ.НС Стара Загора, след което бракът бил прекратен с развод с решение№278/16.11.2007г. по брачно дело№493/2007г. на РС-П., влязло в законна сила на 14.12.2007г. С молби от 01.04.2011г. и 20.04.2011г. прави уточнение, че процесния имот се притежава единствено от И.С.И.(3/5ид.части) и от В.Д.К.(3/5ид.части), предвид извършената продажба на 1/5ид.части от процесния имот от страна на А.Ц. К. на Я.С.К.(майка на И.С.И.). Moли да бъде допуснат до делба процесния имот, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск. Оспорва твърдението на съделителя И., че същият единствено и само с лични средства придобил процесния имот, като по този начин неоснователно следвало да се обори презункцията за съвместен принос според СК, както и твърденията за „неподдържане на семейни отношения от 1970г.”.
Съделителят
И.С.И.,
представляван от адв.Ал.К. от АК-П. и адв.Н.М. от ВТАК, твърди, че макар формално имотът да е
придобит през време на брака между него и В.Д.К., то: -имотът е негова изключителна
собственост; -не е налице съвместен принос при придобиването на имота, като
приносът е изключително негов. Твърдим, че имотът е бил придобит през 1973г.,
като В.Д.К. ***, а изключителни грижи за наследодателя А.Ц. К. е полагал единствено само той. Моли съда да приеме за
установено, че за процесния имот, придобит през време
на брака, е налице липсата на какъвто и
да било съвместен принос от страна на В.Д.К.. В тази връзка да бъде отхвърлен иска за
делба на процесния имот, тъй като същия не е съсобствен.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено
следното:
Според нот.акт за
собственост върху недвижим имот, придобит вследствие обстоятелствена проверка №152
томI нот.дело№../..г.. на Горнооряховски районен съдия А.Ц. К. е
бил признат за собственик на основание делба и давностно
владение на имот – дворно място в с.Д., цялото от 2000.00кв.м, представляващо
парцелXI-215 в кв.77 по рег.план на с.Д., заедно с
построената в него къща, плевник.
Според
приложената скица№425/04.05.2010г., издадена от Общ.Г.О., същият имот е
идентичен с недвижим имот - дворно място, представляващо парцел ХI-215
кв.77 по отменения
регулационен план на с.Д. Общ.Г.О., при граници: улица, Н.Л.А, Д. И.К., П.Г.С. и И.Г.С., заедно с
построените в това дворно място плевник-дам и къща, който имот е
идентичен с УПИ XIV-1226 от кв.89 по действуващия регулационен план на
с.Д. Общ.Г.О., при граници и съседи на имота, както следва: УПИ II-1230,
УПИ III-1231, УПИ XIII-1225, улица, УПИ ХV-1227,
УПИ XVI-1227, УПИ XVII-1228. Процесният имот е с данъчна оценка
10141.60лв., видно от удостоверение от 05.05.2010г., издадено от Община Г.О.
звено „МДТ”.
Съгласно
нот.акт за покупко-продажба на покрит невижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане№50 том I нот.дело№249/19.02.1976г. на Горнооряховски
районен съдия И.С.И. придобива 4/5ид.части от описаното по-горе дворно място, заедно
построените в същото плевник-дам и къща, без западната стая от къщата от А.Ц. К. ***.О. за срещу
задължението да се грижи за прехвърлителя К. до
неговата смърт, съобразявайки се с влошеното здравословно състояние, налагащо
грижи и лечение за прехвърлителя, да му осигурява
храна и облекло, поддържане на лична хигиена, както и погребение по обичая след
смъртта му.
По това време И.С.И. бил в законен брак с В.Д.К. съгласно акт за сключен граждански брак№........ на Общ.НС Стара Загора, след което бракът бил прекратен с развод с
решение№278/16.11.2007г. по брачно
дело№493/2007г. на РС-П., влязло в
законна сила на 14.12.2007г.
Установи
се също, с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№135 томI нот.дело№307/1963г.
на Горнооряховски районен съдия А.Ц. К. е продал на Я.С.К.(майка на И.С.И.) само 1/5ид.части от процесното дворно място, както и реално западната стая от
къщата за срещу задължението за гледане и издръжка.
Видно от удостоверение
за наследници, след смъртта си А.Ц. К.(бивш жител ***.О. – починал на
16.08.1976г.) оставил наследници: Я.С.К.(съпруга - починала през 1995г.); М.А. Д.(дъщеря
– починала през 2010г.) и Ц.А.К.(син). След смъртта си(през 2010г.) М.А. Д.
оставила наследница Т.Г.Д.(дъщеря). Според удостоверение за наследници, след
смъртта си Я.С.К.(бивша жителка на с.Д. Общ.Г.О. – починала на 07.12.1995г.)
оставила наследник И.С.И.(син).
По делото и от двете страни са ангажирани свидетелски показания. Св.В. Й.Б. познавала страните от 1978г., които живеели в гр.П. на ул.”В.”, а понастоящем - ул.„К.В.” в жилище-апартамент в кооперация. Било и известно, че това жилище е било закупено по време на брака им. В.К. дарила на свидетелката В. Й.Б. нейната ид.част от този имот. През 1990г. или 1991г., свидетелката с В.К. *** на гости, като И.И. също присъствал там. Разбрала за развода на страните отпреди 3-4години. Когато се запознах с тяхното семейство, дъщеря им Калина живеела при майка си и баща си. Св.Т. Г.Д. ***70г. Твърди, че семейното жилище на И.И. ***. Скоро научила, че са разведени. Свидетелката посещавала много пъти имота в с.Д. – особено през лятото. И.И. гледа А.Ц. К.. Ц.К. не бил гледал баща си А.Ц. К., тъй като е заминал през 1943г. и си идва през 1997г. и след тава през 1999г. Свидетелката го водила в имота, като той и показвал разписките, с които е пращал долари за къщата в с.Д.. Твърди, че В.К. ***, тъй като се грижила за родителите си, била и на погребението на А.Ц. К.. От 1973г. до 1976г. в къщата били А. К., Я.К. и И.И., а В.К. идвала, когато била свободна. Твърди също, че И.И. работел и получавал пенсия и разполагал със средства. С.Ж. П.Б.(съсед на страните в с.Д. от 1949г.) твърди, че И.И. се грижил за А.Ц. К. *** и в болницата в гр.В.Търново. За него също се грижила съпругата му Я.К.. Свидетелят заявява, че не бил виждал съпругата на И.И. да му е помагала. Другият син на А.Ц. К. - Ц.К. заминал за Австрия, а след това замина за Канада, като бил в с.Д. само един път. И.И. е споделял със свидетеля Бинев, не си живеят добре с В.К. и затова от 1970г. живее постоянно в с.Д.. Децата на страните К. и С. живеели в гр.П. и си идвали само през лятото. И.И. ***, защото беше пилот в селскостопанската авиация в Г.О.. След смъртта на сина му спрял да работи в авиацията(към 1977г.) и започнал да работи по спирачните системи на колите. С.К. И.И.(дъщеря на съделителите) заявява, че родителите и живеели заедно до пенсионирането на баща и(1973г.), когато дошъл да работи в Г.О.. Отношенията между тях не били добри. Баща и И.И. и баба и Я.К. се грижили за А.Ц. К.. Твърди, че баща и И.И. ***, като бил пенсионер, но работел през това време към селскостопанската авиация. Получавал заплата, която била по-голяма от пенсията му от 300.00лв. Докато дядо А.Ц. К. беше на легло баща и И.И. бил постоянно при него, като си идвал в гр.П. да ги види, оставал по ден-два и се връщал в с.Д.. След като свидетелката напуснала семейното жилище на родителите си в гр.П. на ул.„К.В.”(бивша ул.”Н.В.”) заживяла в друго жилище в кв.Тракия в гр.П., като родителите и и помогнали да закупи имота. Баща и И.И. получил няколко заплати и след това го и изплащал. Мебелите в жилището и в гр.П. били закупени от майка и В.К.. Не знае майка и В.К. да е помагала на А. К., тъй като са идвали на гости и са се връщали. Майка и идвала в с.Д., но грижи за А. К. не била полагала. А. К. не одобрявал начина на живот на майки и и постоянно били в конфликти.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установи по делото, че общият
наследодател А.Ц. К. е придобил правото на
собственост на основание делба и давностно владение на имот върху процесния имот
– дворно място в с.Д., цялото от 2000.00кв.м, представляващо парцелXI-215 в кв.77 по рег.план на с.Д., заедно с
построената в него къща, плевник, който
имот е идентичен с УПИ XIV-1226 от кв.89 по действуващия регулационен план на
с.Д. Общ.Г.О.. Също така, през 1963г. А.Ц. К. е продал на Я.С.К.(майка на И.С.И.) само 1/5ид.части от процесното дворно място, както и реално западната стая от
къщата за срещу задължението за гледане и издръжка. По този начин, след смъртта
на Я.С.К.(през
1995г.) нейният единствен наследник И.С.И. придобива нейните 1/5ид.части от процесното дворно място, както и реално западната стая от
къщата.
През 1976г.
И.С.И. придобил 4/5ид.части от описаното по-горе дворно място, заедно
построените в същото плевник-дам и къща, без западната стая от къщата от А.Ц. К. ***.О. за срещу
задължението да се грижи за прехвърлителя К. до
неговата смърт.
Придобитият
недвижим имот е през време на брака на И. Ст.И. и В. Д.К.. При действието на СК(Обн., ДВ, бр.23/22.03.1968г., в сила от 22.05.1968г., изм…., отм., бр.41/28.05.1985г., в сила от 1.07.1985г.) се
явява и институтът на съпружеската имуществена общност. Съгласно чл.13 от същия СК(отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от
съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството. Съвместният принос се предполага до доказване на
противното. В тази връзка правата и задълженията се разпростират и към двамата съпрузи И. Ст.И. и В.
Д.К..
С прекратяването на гражданския брак(през 2007г.) между И.С.И. и В.Д.К. се прекратява и възникналата между тях
съпружеска имуществена общност и от неделима и бездялова
се превръща в обикновена дялова съсобственост. Като такава, тя подлежи на делба
и се подчинява на общите принципи на делбеното
производство. Обстоятелството, че по СК от 1985г. и сега действащия СК от
01.10.2009г., има внесени съществени
изменения в правното регулиране на имуществените отношения между съпрузите, в
конкретния случай не се отразява изследвания
по делото спорен въпрос. Разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК(отм.) и респ.
чл.21 от СК презюмира съвместния принос на съпрузите
по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и
създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие
име е станало придобиването. В съответствие със справедливостта и с цитираните
разпоредби съвместния принос на единия съпруг не би могъл да бъде отричан и в случаите
на краткотрайни фактически раздели, което обаче не би могло да се приложи и при
хипотеза на дълга фактическа раздяла. Продължителната фактическа раздяла на
съпрузите се характеризира с прекъсването на физическата духовна и икономическа
връзка между тях, в резултат на което е изключена всякаква възможност за
придобитите имущества от някой от съпрузите другият съпруг да има принос, което
е и съвсем различно за краткотрайните и прекъсвани фактически раздели и
съответно имуществата, придобити през
време на тези краткотрайни раздели. Ето защо, при дълга фактическа раздяла
между съпрузите, макар и тя да се включва в рамките на началния и краен срок на
понятието „през време на брака”, не може да се приеме, че има нормален брак
между съпрузите, че придобитите от тях имущества са резултат на съвместните им
усилия. В чл.21 ал.1, ал.2 от СК(отм.) и респ. чл.23 ал.1, ал.2 от СК се дава възможност за установяване на едно
фактическо положение, което се отклонява от презюмираната
от закона СИО за съвместния принос и за
равенството на дяловете и е основание за признаване на изключителното право на
собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от
съпрузите. Условие, за да се признае т.н. „пълна или частична трансформация на
лични средства”, е конкретното влагане на лични, извънсемейни
средства в придобиването на вещта по време на брака. За да е налице
фактическият състав на чл.21 ал.2 от СК(отм.) и респ. чл.23 ал.1 от СК и да се
признае на претендиращия бивш съпруг по-голям дял в съсобствеността на това
основание, той съгласно посочената разпоредба следва да докаже, както
извънбрачния характер на придобитото имущество, респ. сумата, така и влагането
и в придобиването на вещта или правоизключващи
презюмирания принос на другия съпруг факти. Доказателствената
тежест съгласно чл.154 от ГПК се възлага за страната, която твърди, че се е
осъществила този факт/факти/, като доказването е допустимо с всички
доказателствени средства. В тази връзка, предявеният от страна на И. Ст.И.
инцидентен установителен иск следва да разгледа преди
иска за делба, тъй като касае преюдициално
правоотношение от значение за въпросите, по които съдът дължи произнасяне в делбеното производство - наличие на съсобственост върху процесния имот и правата на страните в тази съсобственост.
За да се признае пълна или частична трансформация, законът поставя условието да са вложени лични
средства на претендиращия към
момента на юридическото придобиване
на вещта. Този момент се определя съобразно общите правила за прехвърлителното
действие на съответния придобивен
способ. По този начин от значение за изхода по спора е датата, на която е прехвърлена собствеността чрез алеаторната
сделка – 19.02.1976г. Наличието на фактическа раздяла между съпрузите преди прекратяване на брака, съответно
момента, когато е станало това са все факти
и обстоятелства, от съществено
значение относно съществуването
или не на принос на съпругата(Тълкувателно решение№35/14.06.1971г. на ОСГК на ВС;
Решение№1263/18.12.2008г. по гр.дело№4553/2007г. IVг.о на ВКС). С оглед
на това страните са ангажирали и гласни доказателства. Почти всички свидетели(С.Ж. П.Б., св.Т. Г.Д., С.К.
И.И.) споделят, че грижи за наследодателя А.Ц. К. са полагали И. Ст.И. и неговата
майка. Навеждат се различни доводи относно полаганите грижи, като няма нито
едно доказателство в противния смисъл. Безспорни се явяват показанията на свидетелите(С.Ж.
П.Б., св.Т. Г.Д., С.К. И.И.), че И. Ст.И. е разполагал повече финансови средства
от колкото В. Д.К., както и че съделителката В. Д.К. ***(предимно
през летните месеца). Не
се спори и факта, че И. Ст.И. и В. Д.К.(св.Т.
Г.Д., С.К. И.И., С.Ж. П.Б.) са били във фактическа раздяла от 1973г.-1974г.
Този факт не се опровергава и от заявлението на съделителката
К. чрез процесуалния и представител в молбата от 31.05.2011г., където се заявява,
че за периода 1970г.-1976г. е живяла в
семейното жилище в гр.П. съвместно с двете си деца от брака и с другия съделител, но не и с него. В останалата си част
свидетелските показания разкриват факти и обстоятелства във връзка с
отношенията между страните, техните противоречия през време на брака им,
закупения имот в гр.П.(св.В. Й.Б.) и т.н. В тази връзка показанията, макар да
са в голяма степен едностранчиви, тъй като заявяват единствено известни им за
живота на страните факти, които не са били обект на личните им възприятия, а се
явяват отражение на възприятията на съответния съделител
и са инициирани от заетата от него позиция по делото, но въпреки известната
тенденциозност у тях, съдът констатира относимост на
същите към предмета на делото. Поначало няма пречка подлежащите на доказване в
процеса главни факти да се установят и с косвени доказателства, но последните
следва да са такива, че да не оставят никакво съмнение за друг извод. При при наличните
доказателства следва да се
приеме, че при придобиване
на процесния недвижим имот(1976г.)
страните са били във фактическа раздяла. Впоследствие без значение
е дали и как съпругата В. Д.К. е полагала грижи за общия наследодател-прехвърлител, защото това е от значение за изпълнение на договорните задължения, но не и за момента, в който
е придобита собствеността и
за приложение на презумпцията по чл.19 ал.1 СК(отм.) респ. чл.21 от СК. Това означава,
че е от значение е приносът на съпрузите към 19.02.1976г., като действително, при установена фактическа раздяла към тази дата, приносът на съпругата се изключва. С оглед изложеното следва да бъде уважен предявеният инцидентен установителен
иск от страна на И.С.И. против В.Д.К.,
като се приеме за установено, че придобитият по време на брака им недвижим имот - дворно място, представляващо парцел Х1-215 кв.77 по отменения регулационен план на с.Д. Общ.Г.О.,
при граници: улица, Н.Л.А,
Д. И.К., П.Г.С. и И.Г.С., заедно с построените в това дворно
място плевник-дам и къща,
който имот е идентичен с УПИ XIV-1226 от кв.89 по действуващия регулационен план на
с.Д. Общ.Г.О., при граници и съседи на имота, както следва: УПИ II-1230,
УПИ III-1231, УПИ XIII-1225, улица, УПИ ХV-1227,
УПИ XVI - 1227, УПИ XVII - 1228.,
е негова лична собственост, поради пълна трансформация на лични средства при
придобиването му.
При
този изход на установителния иск, явяващ се с преюдициално значение относно иска за съсобственост върху процесния имот, то искът за делба следва да бъде отхвърлен, предвид липсата на
съсобственост и съответно възможността да се води иск съгласно чл.34 от ЗС.
Според чл.9 от Тарифа за
ДТССГПК при хипотеза на отхвърляне на молбата за делба, не по съдебна спогодба
се събира такса до 100.00лв., но не по-малко от 25.00лв. В този смисъл съдът счита, че следва да присъди държавна
такса в размер на 25.00лв. в полза на ГОРС, която следва да се заплати от В.Д.К..
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
УВАЖАВА
предявения инцидентен установителен иск от страна на И.С.И. с ЕГН********** *** и
настоящ адрес: с.Д. ул.”Х.А.№.. Общ.Г.О. против В.Д.К. с ЕГН********** ***(съдебен
адрес: гр.П. ул.”Х.К.№.. чрез адв.З. Г.Г. ***), като
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че придобитият по време на брака между И.С.И. и В.Д.К.
недвижим имот - дворно място, представляващо парцел
Х1-215 кв.77 по отменения регулационен план на с.Д. Общ.Г.О., при граници: улица, Н.Л.А, Д. И.К., П.Г.С. и И.Г.С., заедно с построените в това дворно
място плевник-дам и къща,
който имот е идентичен с УПИ XIV-1226 от кв.89 по действуващия регулационен план на
с.Д. Общ.Г.О., при граници и съседи на имота, както следва: УПИ II-1230,
УПИ III-1231, УПИ XIII-1225, улица, УПИ ХV-1227,
УПИ XVI - 1227, УПИ XVII - 1228.,
е лична собственост на И.С.И., поради пълна трансформация на лични средства при
придобиването му.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за съдебна делба от страна на В.Д.К. с ЕГН********** ***(съдебен
адрес: гр.П. ул.”Х.К.№.. чрез адв.З. Г.Г. ***) против И.С.И. с ЕГН********** *** и настоящ
адрес: с.Д. ул.”Х.А.№.. Общ.Г.О. по отношение на недвижим
имот - дворно
място, представляващо парцел Х1-215 кв.77 по
отменения регулационен план на с.Д. Общ.Г.О., при граници:
улица, Н.Л.А, Д. И.К., П.Г.С.
и И.Г.С., заедно с
построените в това дворно място плевник-дам и къща, който имот е идентичен с УПИ XIV-1226 от кв.89 по действуващия регулационен план на
с.Д. Общ.Г.О., при граници и съседи на имота, както следва: УПИ II-1230,
УПИ III-1231, УПИ XIII-1225, улица, УПИ ХV-1227,
УПИ XVI - 1227, УПИ XVII - 1228..
ОСЪЖДА В. Д. К.
с ЕГН********** ***(съдебен адрес: гр.П. ул.”Х.К.№.. чрез адв.Зара
Г.Г. ***), ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския районен съд сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/,
съставляваща ДТ по чл.9 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно
издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: