№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 12.11.2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело
№ 1116 по описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на И.П.Т. ,против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171,т.1,б.”д” от ЗДвП № 19-0819-000511/8.03.2019 г.
на началник група в сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР-Варна,с която е
наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата глоба”. Жалбата съдържа твърдение ,че оспорената заповед била връчена
на 1.04.2019 г.,когато глобата била заплатена. Отправеното с нея искане е за
отмяна на оспорената заповед и възстановяване на преведената от жалбоподателя
сума от 214 лв. на каса в банката. При
редовно призоваване,жалбоподателят не се явява в проведените съдебни заседания.
Ответникът
Началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-Варна ,чрез упълномощения юрисконсулт Б.Й.
изразява становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
С издадено от началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-Варна НП № 16-0819-004430/5.10.2016 г.
,на основание чл.177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП и чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП са
били наложени на И.П.Т. глоби съответно в размер на 200 лв. и 10 лв.,за
извършени от него нарушения по чл.150а,ал.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от
ЗдвП. НП е обжалвано от Т. пред ВРС и
е потвърдено с решение №
509/15.03.2017 г. по НАХД № 603/2017 г. ,последното оставено в сила с
решение № 1108/22.06.2017 г. по КНАХД № 1110/2017 г. по описа на
АС-Варна. На 8.03.2019 г. в гр.Варна,Т. управлява лек автомобил „******” с рег.№ ********, въпреки че не е заплатил глобите по
влязлото в сила НП,за което е съставен
акт за установяване на административно нарушение № 185364/8.03.2019 г. Атът е
връчен на Т. на същата дата,като с него е иззето притежаваното от него свидетелство за управление на МПС № *********. Въз
основа на правомощията предоставени с т.1.3 от заповед № 365з-2747/20.07.2017
г. на директора на ОД на МВР-Варна, главен инспектор С.М.С.,назначена на
длъжност началник група „Административно-наказателна дейност,отчет на ПТП и
водачи на МПС” в сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при
Областна дирекция на МВР-Варна,издава заповед № 19-0819-000511/8.03.2019 г. ,с
която въз основа на обстоятелствата установени с АУАН № 185364/8.03.2019 г. и на
основание чл.171,т.1,б. „д” от ЗДвП
налага на Т. принудителна адм.мярка временно отнемане на свидетелството му за
управление на МПС до заплащане на дължимите глоби по влязлото в сила НП №
16-0819-004430/5.10.2016 г. Заповедта е връчена на Т. на 1.04.2019 г. ,като на
същата дата той заплаща дължимите глоби,при което свидетелството му за
управление на МПС № ********* веднага е
върнато,като получаването е отбелязано собственоръчно от него на гърба на
заповедта. Жалбата срещу заповедта е подадена от Т. чрез „Еконт” на 15.04.2019
г.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата на
И.П.Т. е допустима като подадена от
адресат на оспорения адм.акт,при наличие на правен интерес от съдебно оспорване
и при спазване на 14-дневния срок по чл.149,ал.1 от АПК – срокът
е спазен,тъй като 14.04.2019 г. е почивен ден /неделя/,съответно жалбата е
подадена в първия работен ден.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен адм.орган. С приложената към преписката
заповед № 8121з-1524/9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, Областните
дирекции на МВР са определени за служби
за контрол по смисъла на чл.172,ал.1 от ЗДвП. Директорът на ОДМВР-Варна ,в
качеството си на ръководител на такава служба притежава съгласно същата
разпоредба материалната компетентност по прилагане на принудителни адм.мерки,включително от вида на
оспорената. Нормата допуска делегиране на тези правомощия,като за целта е
издадена приложената в преписката заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на
директора на ОДМВР-Варна,определяща оправомощените органи,сред които т.1.3 определя като такива началниците на групи в
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Варна. С представеното от ответника и
издадено от началник сектор „Човешки ресурси” при ОДМВР-Варна удостоверение УРИ
365000-37845/26.09.2019 г. е установено,че издателят на оспорената заповед С.М.С.
заема длъжност „началник група” в сектор „ПП” към ОДМВР-Варна.
Разпоредбата
на чл.172,ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат
мотивирани. Така регламентираната форма на обжалваната заповед е спазена –
подробно и ясно са изложени фактическите основания и е посочено правното
основание ,а именно това по чл.171,т.1,б.”д” от ЗДвП,което съответства на
фактическото такова.
Спазени са
административно-производствените правила - прилагането на принудителната
адм.мярка по чл.171,т.1,б.”д” от ЗДвП не
предполага развитието на предхождаща издаването на заповедта процедура,като
единствено е необходимо установяване на нарушението с редовно съставен АУАН,какъвто в случая е
налице – приложен е в преписката съставеният АУАН №185364/8.03.2019 г.,надлежно
връчен на жалбоподателя преди издаването на оспорената заповед.
Жалбата не
съдържа конкретни възражения по приложението на материалния закон,но при
служебно извършената от съда проверка такива нарушения не се констатираха. Изложените в оспорената заповед факти за
наложена на жалбоподателя глоба с влязло в сила НП са доказани с наличните към
преписката писмени доказателства – приложено е НП № 16-0819-004430/5.10.2016 г.
на началник група в сектор „ПП” към ОДМВР-Варна от съдържанието на което е
видно,че на жалбоподателя са били наложени две глоби именно за нарушения по
ЗДвП,а от приложеното в преписката решение № 1108/22.06.2017 г. по касационно
дело № 1110/2017 г. по описа на АС-Варна е видно,че НП е влязло в сила на
22.06.2017 г. Управлението на МПС от страна на жалбоподателя на посочената в
оспорената заповед дата 8.03.2019 г. е установено с приложеният в преписката
АУАН № 185364/8.03.2019 г. ,с който Т. е бил запознат,тъй като му е връчен на
същата дата,а в съдебно заседание той не
е оборил доказателствената му сила по чл.189,ал.2 от ЗДвП. Към момента на управлението - 8.03.2019 г. ,е бил изтекъл едномесечният
срок по чл.190,ал.3 от ЗДвП за плащане от Т. на глобите по влязлото в сила НП № 16-0819-004430/5.10.2016 г. – срокът
тече от 22.06.2017 г. и е изтекъл на
22.07.2017 г. Фактът,че наложените с НП глоби не са били платени както в рамките на този срок,така и към
момента на издаване на обжалваната заповед не се оспорва с подадената жалба,а от друга
страна той е установен от съда с постановеното на 12.11.2019 г. определение по
чл.176,ал.3 от ГПК. Преписката не
съдържа документ установяващ датата на плащане на глобите от Т. ,но чрез
установеното с цитираното определение по чл.176,ал.3 от ГПК и подкрепено чрез удостовереното с подписа на жалбоподателя връщане на свидетелството
му за управление на МПС на датата 1.04.2019 г. е доказано,че глобите
са платени след издаване на обжалваната заповед на 8.03.2019 г. Видно от
изложеното,изпълнени са всички материално-правни предпоставки за прилагане на
ПАМ по чл.171,т.1,б.”д” от ЗДвП,което
прави обжалваната заповед материално законосъобразна.
Целта на
приложената с оспорената заповед ПАМ е законодателно регламентирана в специалната разпоредба на чл.171,ал.1 от ЗДвП. В този
смисъл,противоречащ на целта на закона
може да бъде този адм.акт за прилагането й ,за който превратното
упражняване на власт е изразено в несъответствие между
действителни факти и правно основание,каквото в случая не е налице.
Така
обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК ,налага
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от делото,основателна съгласно
чл.143,ал.4 от АПК е претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение - в процеса същият е бил надлежно представляван
от юрисконсулт Б.Й.. Съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, жалбоподателят дължи такива разноски в минималният размер от
100 лв.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И.П.Т., срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0819-000511/8.03.2019
г. на началник група в сектор „ПП” към ОДМВР- Варна.
ОСЪЖДА И.П.Т. ***,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Варна за разноски по делото
сумата от 100 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :