ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 527
гр. Перник/17.07.2018
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на седемнадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛА
ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 414 по описа на
ОС-Перник за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по частна жалба с вх. № 8099/23.03.2018 г. на Б.К. М. Х., чрез пълномощника й – адвокат А.В.
– САК, с адрес ***, в качеството си
на ищец, срещу Протоколно
определение от 19.03.2018 г., постановено
в открито съдебно заседание по гражданско дело № 04132/2016 г. по описа на
Пернишкия районен съд (ПРС), Гражданска колегия, V състав, с което
производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявения иск.
В
жалбата се излагат съображения, че постановеното определение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се, че административната
процедура по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)
за възстановяване на имот с площ от 2800 кв.м., находящ се в
с. ***, местност „***“, в стари реални граници, не е приключила, но и в
законодателството нямало срок за приключването й. Посочва се, че независимо от
това ответниците по делото са се снабдили с констативен нотариален акт за имот
с площ от 3822 кв.м, който бил отчасти идентичен с процесния имот и накърнявал
правата на жалбоподателката върху последния. Излагат се доводи, че
незавършилата процедура по възстановяване на имота следва да представлява
пречка за признаването на право на собственост върху него, както за
жалбоподателката, така и за ответниците. Иска се отмяна на постановеното от
първоинстанционния съд определение и разглеждане на спора по същество.
В
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната
жалба срещу Протоколно определение от 19.03.2018 г. по гр. д. № 04132/2016
г. от страна на Х.Б. П., Д.Б.С. и М.Б.Н., като ответници, чрез пълномощника им
адв. К.Б.. Посочва се, че видно от приетите от ПРС доказателства по делото административното
производство по възстановяване на процесния имот в стари реални граници по реда
на ЗСПЗЗ не е завършило към момента на първоинстанционното разглеждане на
спора. В тази връзка се излагат съображения, че предявеният от ищцата иск по
чл. 124 от ГПК е недопустим като преждевременно заведен, предвид липсата на
годен титул за собственост и на правен интерес от търсената защита. Посочва се
и че процесният имот не е нанесен в плана за новообразуваните имоти в
местността „***“, одобрен със Заповед №
РР-15 от 19.05.2017 г. на Областния управител на област Перник, поради
която причина не може да се установи къде в притежавания от ответниците имот от
3822 кв.м се намира имотът от 2800 кв.м, претендиран от ищцата. С тези
съображения се иска оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на
обжалваното определение на ПРС. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
От
Б.К. М. Х.,
чрез пълномощника й – адв. А.В., е подадена и частна жалба с вх. №
15833/13.06.2018 г. срещу Определение от 21.03.2018 г., с което на основание
чл. 248 от ГПК е допълнено Протоколно определение
от 19.03.2018 г., постановено по гр. д. № 04132/2016 г., като ищцата е осъдена
да заплати в полза на всеки един от ответниците по делото сумата от 600 лева (или общо 1800 лева)
– разноски за адвокатски хонорар.
В жалбата се
твърди, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
необосновано. Излагат се съображения, че при постановяването му ПРС не е изложил
мотиви за фактическа и правна сложност на спора. Така присъждането на разноски
в претендирания от ответниците размер е необосновано, предвид направеното от
процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на същите.
Посочва се, че независимо от обстоятелството, че по делото са представени три
договора за правна помощ и са подадени три отговора на исковата молба, то
защитата на ответниците е била осъществявана от един адвокат и е била с еднакво
съдържание и насоченост. Акцентира се върху това, че искът, предмет на делото,
е установителен, а не собственически или владелчески иск по Закона за
собствеността. Прави се позоваване на чл. 78, ал. 5 от ГПК и Тълкувателно
решение № 3/2004 г. като се иска намаляване на присъдените от ПРС адвокатски възнаграждения
до размер от 300 лева.
В
законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната
жалба срещу
Определение от 21.03.2018 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Протоколно определение от 19.03.2018 г. по гр. д. №
04132/2016 г., от страна на Х.Б. П., Д.Б.С. и М.Б.Н., като ответници, чрез
пълномощника им адв. К.Б.. Посочва се, че ответниците по делото са трима, че
всеки от тях е получил документите по делото по различно време и че в тази
връзка са сключени три отделни договора за правна помощ и са подадени три
отделни отговора на исковата молба. С тези доводи се твърди, че се дължи
отделно адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство, осъществено
в полза на всеки от ответниците. Излагат се съображения, че предявеният иск е с
правно основание чл. 124 от ГПК и доколкото касае недвижим имот представлява
иск за собственост и като такъв възнаграждението за защита срещу него следва да
се приравни на възнаграждението за защита срещу иска по чл. 108 от ЗС. В тази
връзка се твърди, че договореният адвокатски хонорар е в минималния размер
съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Иска се частната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното определение на ПРС да бъде потвърдено. Претендират се и
направените в настоящото производство разноски.
Пернишкият окръжен съд,
Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирана
страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, в законоустановения срок
по чл.
275, ал. 1, изр. 2 ГПК и съгласно чл.
275, ал. 2 ГПК отговарят на изискванията по чл.
260, т. 1, т.
2, т.
4 и т.
7 и по чл.
261 ГПК.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни,
предвид следните съображения:
Производството по гр.
дело № 04132/2016 г. по описа на ПРС е образувано по предявен от Б.К. М. Х. положителен установителен
иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, с който се иска ищцата да бъде
призната за собственик по отношение
на ответниците на неурегулиран поземлен имот с площ от 2800 кв.м. в землището
на с. ***, местността „***“, находящ се извън рамките на регулационния план на
с. ***, одобрен със Заповед № 2070/17.11.2006 г. Твърди се в исковата молба, че
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 47,
том I, рег. №
825, дело № 41/2012 г. при нотариус Н.З. с район на действие ПРС за имот с площ
от 3822 кв.м, част от който е претендираният от ищцата имот. В тази връзка е
направено и искане за отмяна на цитирания нотариален акт.
В писмени отговори, депозирани
в срока по чл.
131 ГПК, ответниците, чрез пълномощника си адв. К.Б., са изложили
аргументи, с които са оспорили исковата молба. Наведени са доводи за
недопустимост на иска като преждевременно предявен, доколкото процедурата за
възстановяване на процесния имот в стари реални граници по реда ЗСПЗЗ не е
завършена, няма влязло в сила решение за възстановяване на собствеността, нито
скица, поради което процесният имот не е достатъчно ясно индивидуализиран и за
ищцата не е налице защитим правен интерес. Алтернативно са изложени аргументи
за неоснователност на претенцията. Иска
се производството по делото да бъде прекратено
поради недопустимост на предявения иск, а в алтернатива същият да бъде
отхвърлен. Претендират се направените по делото разноски.
С оглед твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, районният съд е
постановил определение, обективирано в
протокола от съдебното заседание, проведено на 19.03.2018 г., с което е
прекратил производството по гр.д. № 04132/2016 г., като е изложил
съображения, че предявеният иск е недопустим.
С отделно определение от 21.03.2018 г. по гр.д. № 04132/2016 г.
районният съд е допълнил на основание чл. 248 от ГПК протоколното определение
от 19.03.2018 г. в частта за разноските и е осъдил ищцата да заплати на всеки
от ответниците сумата от 600 лева адвокатски хонорар (общо 1800 лева). В същото определение
първоинстанционният съд е изложил подробни аргументи с оглед възраженията на
ищцовата страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:
1.
По отношение на Протоколно определение от 19.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 04132/2016 г. по описа на ПРС, Гражданска колегия, V състав –
Относно абсолютните процесуални
предпоставки за допустимост на предявения иск, каквато предпоставка е и
наличието на правен интерес за страната от търсената защита, съдът следи
служебно, като при липсата на такава предпоставка, производството по делото
следва да бъде прекратено. В настоящия
случай ищцата твърди, че е собственик на процесния имот с площ от 2800 кв.м.
като наследник на К.М.М. и по земеделска реституция въз основа на Решение № 217
от 08.06.1998 г. на Поземлена комисия (ПК) гр. Перник. От това твърдение
извежда и правния си интерес от предявения положителен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Между страните по делото не се
спори, а и от събраните пред първата инстанция доказателства обаче безспорно се
установява, че административната процедура по възстановяване на процесния имот
в стари реални граници по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ и правилника за приложението
на ЗСПЗЗ не е завършена към момента на
предявяване на иска. В тази
връзка по делото е представено издадено от ПК – гр. Перник решение № 217 от
08.06.1998г., от което е видно, че обективираната в него реституционната
процедура не е приключила. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че
посоченият в решението имот не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се
установи кой точно е възстановеният имот, решението не е придружено от скица,
отговаряща на изискванията на действащия към този момент чл. 18ж ППЗСПЗЗ,
заверена от ПК, която да е неразделна част от решението, а и в самото решение
като забележка е отразено, че „имотът не е показан на терен“. В този смисъл
представеното решение на ПК няма конститутивно действие и по същество
представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на
собствеността. В допълнение съдът отбелязва, че и представеното по делото
Решение № 1032/23.10.1996 г. на Пернишкия окръжен съд не представлява титул за
собственост на процесния имот, а с него също само се признава правото на
възстановяване на собствеността върху същия в хипотезата на спор по чл. 11, ал.
2 от ЗСПЗЗ.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че след
като фактическият състав на реституционното производство не е завършен, то и в
полза на ищцата не е възникнало претендираното въз основа на него право на
собственост върху процесния имот. В тази насока при положение, че по делото не
се установява ищцата да е собственик на имота, тя не би могла да води нито
положителен установителен иск за него, нито иск по чл. 108 от ЗС, в който
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 384/02.11.2012 г. по
гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, I ГО, Решение № 367/24.10.2011г., по гр.д.№1230/2010г. на
ВКС, І ГО, Решение № 40/11.02.2011г. по гр.д.№ 1385/2009г. на ВКС ІІ ГО и др. По тези
съображения съдът счита, че доколкото в настоящия случай липсва правен интерес
от защита на едно евентуално бъдещо право на собственост при незавършена
административна процедура по възстановяване на собствеността, то предявеният положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е недопустим, както правилно е
преценил първоинстанционният съд. В тази
връзка обжалваното определение, с което производството пред ПРС е прекратено, е законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
2.
По отношение на Определение
от 21.03.2018 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Протоколно определение от 19.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 04132/2016 г. –
От представените
пред първата инстанция три броя договори за правна защита и съдействие е видно,
че макар ответниците да са били представлявани от един и същи процесуален
представител – адвокат, това е било осъществено въз основа на три отделни правоотношения
като на последния са заплатени три отделни възнаграждения, всяко в размер на
600 лева. В тази връзка дори осъществената защита да е с еднакъв обем и
съдържание относно всеки от ответниците, това не е основание за намаляване на
претендирания адвокатски хонорар, доколкото няма отношение към критериите по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, изложени от жалбоподателката като доводи за присъждането
му в по-малък размер (в този смисъл е
и трайната съдебна практика – напр. Решение № 72/15.07.2015 г. по гр.д. №
553/2015 г. на II ГО, цитирано и
от ПРС).
На следващо
място настоящият съдебен състав не споделя и довода на жалбоподателката, че
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по предявения иск
следва да се определя единствено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (наредбата), а не по реда
на чл. 7, ал. 5 от същата. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
7, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от наредбата следва еднозначен извод
за волята на законодателя да предвиди по-висок минимален размер на адвокатското
възнаграждение, когато същото се дължи за защита и съдействие по дела, свързани
с права върху недвижими имоти. Действително искът по чл. 124 от ГПК не е сред
изрично посочените в ал. 5, на чл. 7 от наредбата, но това се дължи на
специфичния характер на установителния иск и широката му приложимост към
различни категории права и правоотношения – облигационни, вещни, търговски,
семейни и т.н, от където произтича и обективната невъзможност на законовата
разпоредба да обхване всички хипотези на приложимост на посочения иск. В
допълнение съдът отбелязва, че в хипотезата, когато установителният иск има за
предмет вещно право на собственост върху недвижим имот, какъвто е настоящият
случай, същият се съдържа в обхвата на исковата защита по чл. 108 от ЗС, поради
което и дължимата сума за адвокатско възнаграждение следва да се определя
именно по реда на чл. 7, ал. 5 от наредбата.
По така
изложените съображения Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното
определение от
21.03.2018 г.,
с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Протоколно определение от
19.03.2018 г., постановено по гр. д. № 04132/2016 г. е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 19.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 04132/2016 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданска колегия, V
състав, с което производството по делото е прекратено
поради недопустимост на предявения иск.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 21.03.2018 г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Протоколно определение от 19.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 04132/2016 г., като ищцата е осъдена да заплати в полза на всеки един
от ответниците по делото сумата от 600 лева (или
общо 1800 лева) – разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Б.К. М. Х. с ЕГН: **********, адрес:
*** и с адрес за връчване: *** – адв. А.В., да заплати на Х.Б. П., с ЕГН: **********
и адрес ***, Д.Б.С., с ЕГН: ********** и с адрес: *** и М.Б.Н., с ЕГН: **********
и с адрес: ***, и тримата със съдебен адрес:*** – адв. К.Б., сумата от 200 (двеста) лева., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство по защита срещу частна жалба с вх. №
8099/23.03.2018 г. срещу Протоколно
определение от 19.03.2018 г., постановено
по гр. д. № 04132/2016 г.
ОСЪЖДА Б.К. М. Х. с ЕГН: **********, адрес:
*** и с адрес за връчване: *** – адв. А.В., да заплати на Х.Б. П., с ЕГН: **********
и адрес ***, Д.Б.С., с ЕГН: ********** и с адрес: *** и М.Б.Н., с ЕГН: **********
и с адрес: ***, и тримата със съдебен адрес:*** – адв. К.Б., сумата от 100 (сто) лева.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство
по защита срещу частна жалба с вх. № 15833/13.06.2018 г. срещу Определение от 21.03.2018
г., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Протоколно определение от 19.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 04132/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. с чл.
275 от ГПК с частна
жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280,
ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.