РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330200598 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. В. К. от гр.П., ЕГН ********** против
Електронен фиш Серия К № 5004469 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на ЕФ поради неговата немотивираност,
незаконосъобразност, неправилност и издаването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адв.Т.А. в който поддържа жалбата и искането за отмяна
на издадения ЕФ. Представя допълнителни мотиви към жалбата. Не ангажира
1
събирането на нови доказателства. Пледира за отмяна на ЕФ поради
нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави искане за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява. Преди даване ход на делото представя писмено становище с
което счита жалбата на Н.К. за неоснователна. Представя доводи за правилно
и законосъобразно издаден ЕФ и моли да неговото потвърждаване. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. В. К. спрямо когото е наложено административното
наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 11.01.2022г.
установено от представената разписка за връчването на екземпляр от
издадения ЕФ и справка в АИС АНД на ОДМВР Пловдив. Жалбата е
подадена на 11.0.2022г. поради което срокът по чл.189, ал.8 от ЗДвП е
спазен, а жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което атакуваният електронен фиш следа да
бъде потвърден по следните съображения:
На 20.06.2021г. в 17:33 часа в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе до номер 3
жалбоподателят Н.К. управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ярис“
с рег. № **** със скорост на движение от 72 км/ч при разрешена скорост от
50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип TFR1-M № 546. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. За
така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189,
2
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП против жалбоподателя К. бил издаден
Електронен фиш Серия К № 5004469 с който му било наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835се
установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена
скоростта на движение на лекия автомобил с рег. № **** е от одобрен тип и
със срок на валидност до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява
на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно
изричния текст на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в
употреба към 20.06.2021г. и е отговаряла на одобрения тип. Затова и АТСС
съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т.31 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му
е именно в този срок. Техническото средство е преминало през последваща
метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка
на мобилна система за видеоконтрол № 6-33-10/18.09.2020г. От Протокол от
проверка се изяснява и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.
Направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя
относно съставения Протокол за проверка на АТСС които съдът намира като
неоснователни поради следните съображения:
Мобилна система за видеоконтрол TFR1-M e одобрен тип система за
измерване и вписана в регистрите на одобрените системи за измерване под №
10.02.4835. Поради изложеното при отбелязването на системата преминала
последваща проверка се отбелязва като TFR1-M № 4835, както и че идент.№
546 е номера на радара който се използва и се явява неразделна част от цялата
система.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. (рег. № 1030р-
3
17870/21.06.2021г.) се установява, че на дата 20.06.2021г. мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M № 546 е заснела статични изображения с номер на
първо статично изображение 32883, с начален час на работа 09:00ч. и номер
на последно статично изображение 32913 с краен час на работа 18:00ч. и с
място на контрол гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 3, с посока на движение
на контролираните МПС юг север, където е действало ограничение на
скоростта на движение от 50 км/ч. за населено място.
От приложения към преписката снимков материал с № Клип 32913 се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с
рег. № **** е била 75 км/ч, а заснемането е било извършено на 20.06.2021г. в
17:33:07 часа.
От приложения снимков материал и протокол за използване на АТСС се
установява че АТСС е било монтирано на МПС служебен автомобил с рег. №
****.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че същото е
собственост на жалбоподателя Н. В. К..
При така установеното от фактическа и правна страна съдът приема следното
от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр.Пловдив,
ул.Кукленско шосе, до № 3 в посока юг север, датата – 20.06.2021г.; точният
час на извършване на нарушението – 17:33 часа; регистрационният номер на
МПС – ****; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Н. В. К.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 72 км/ч при ограничение от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева;
срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет
дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Във връзка с настоящето производство съдът е длъжен да посочи, че с
изменение на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., публикувано в Д.В. бр.6 от
16.01.2018г. разпоредбата на чл.7 от Наредбата е отменен, поради което от
16.01.2018г. мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с
4
пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата
за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР, поради което
липсата на тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не
засяга нейната законосъобразност.
Същевременно съдът намира, че нарушението е установено в съответствие с
нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип средство
за измерване. Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и
приложената към него снимка от клип № Клип 32913 от радар № 546. От
Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо
средство е било позиционирано в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе до № 3.
Работата с него е започнала на 20.06.2021г. в 09:00 часа и е приключила в
18:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично
изображение е с пореден № 32883, а последното с № 32913. Процесният клип
е с № 32913 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M № 546
на дата 20.06.2021г. Както от словесното описание на нарушението, така и от
правната му квалификация по несъмнен начин се установява, че
жалбоподателят е наказан за това, че от обективна страна е управлявал МПС
с превишена скорост от 22 км/ч в населено място, където на водача е било
забранено да превишава 50 км/ч. В тази връзка налице е пълно съответствие
между приетите за установени от АНО факти и правната квалификация на
деянието. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че разрешената
стойност на скоростта е 50 км/ч. Настоящият съдебен състав намира, че е
направено ясно, недвусмислено и надлежно описание на нарушението. Ако за
жалбоподателя е останало неясно какво наказващият орган е приел да е било
действалото ограничение на скоростта на движение в процесния пътен
участък, то това не се дължи на порок в съдържанието на ЕФ. Никъде не се
твърди - нито при словесното описание на нарушението, нито предвид
правната му квалификация, разрешената максимална скорост на движение да
е била сигнализирана с пътен знак. Щом липсват такива твърдения, то не е
ограничено или затруднено правото на жалбоподателя да бъде запознат и да
се защитава срещу едно ясно административното обвинение. Все в тази
връзка липсват и твърдения деянието да е извършено на автомагистрала или
на скоростен път. Следва да се посочи и че фактическите изводи на АНО
нарушението да е извършено в населено място – в гр.Пловдив, ул. „Кукленско
шосе“ и където разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, са обосновани и
5
се подкрепят от установените по делото факти от протокола по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В последния е удостоверено контролът да
е осъществяван на същото място и при действие на посоченото ограничение
на скоростта. За използването на дата 20.06.2021г. в гр.Пловдив ул.
„Кукленско шосе “ на процесната преносима система за контрол на скоростта
на МПС тип TFR1-M № 546 е съставен протокол с рег. № 1030р-17870 от
21.06.2021г. Същият е приложен по преписката и е приет като писмено
доказателство по делото. Протоколът е надлежно съставен съгласно
приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Той
служи като доказателство за установяването на всички онези обстоятелства,
които следва да бъдат взети в предвид при издаване на ЕФ.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е
приложен и материалният закон. От приетите по делото доказателства съдът
счита като надлежно доказано че жалбоподателят е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 20.06.2021г. в 17:33
часа в гр.Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ в посока юг север жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № **** като
се е движил със скорост от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно
превозно средство, съзнавал е с каква скорост се е движил, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място и на посочения
пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на
извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална
скорост на движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя. Нито се
твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е
упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение в 17:33
часа на 20.06.2021г. със собствения му лек автомобил с превишена скорост и
в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на
автомобила от друго лице съгласно правото му по чл.189, ал.5, изр.2-ро от
ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
6
собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява
необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено
при правилно приложение на закона.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е предвидено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 22 км/ч, поради което то попада в приложното поле
на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване
от 22 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Съдът
намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 72 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се
получава като от измерената скорост, която в случая се установи да е 75 км/ч,
се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на
водача). След извършване на аритметичната операция се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 72 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е
била 50 км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 22 км/ч. По
тези съображения настоящият състав намира, че не е налице несъответствие
или неяснота при определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че
видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно
определено и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установиха никакви обстоятелства, от които да се приеме, че
нарушението съставлява маловажен случай, а степента му на обществена
опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намери, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по
делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като
такъв трябва да бъде потвърден.
По делото присъждане на разноски са поискали и двете страни, но доколкото
7
съдът намери жалбата за неоснователна, то следва да бъде уважена
единствено претенцията на административнонаказващия орган. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл.63, ал.5, изр.2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Във въззивното производство наказващият орган е
защитаван от юрисконсулт. Последният не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание по делото, така както и повереникът на жалбоподателя, но
е взел писмено становище с което са оспорени възраженията по жалбата и е
предложено на съда на кои доказателства да бъде дадена вяра, както и какви
факти да бъдат приети за установени от тях. От друга страна съдът намира, че
делото не разкрива завишена фактическа или правна сложност, в хода на
съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези
обстоятелства настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне. За заплащане на същото следва да бъде
осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят К..
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, изр.1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5004469 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Н. В. К. от гр.Пловдив,
ЕГН **** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
Глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. В. К. от гр.Пловдив, ЕГН **** да заплати на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
8
ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9