Решение по дело №167/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20197220700167
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 178

гр. Сливен, 31.10.2018  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публичното заседание на двадесет и трети октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря                                     Радостина Желева                          и с участието

на прокурора         Милена Радева                                                             като разгледа докладваното от                        председателя                      КАНД № 167      по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 62/17.06.2019 г., постановено по АНД № 114/2019  г. по описа на Районен съд – Нова Загора е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 55/10.12.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция безопасност на храните – Сливен, с което на ЕТ „Т. Б. и с.” за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за фуражите, във вр. с чл. 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005, на основание чл. 66, ал. 2 от Закона за фуражите, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Горното решение е обжалвано от Областна дирекция безопасност на храните – Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е недопустимо, тъй като подадената на 18.03.2019 г. жалба от ЕТ „Т. Б. и с.” била просрочена. Счита, че производството следва да бъде прекратено, като недопустимо. В случай, че съдът приеме, че решението е допустимо, заявява, че същото е необосновано, тъй като изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Въз основа на необосновани фактически изводи съдът е приложил неправилно материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили решението на Районен съд – Нова Загора и прекрати производството по делото, алтернативно моли съда да отмени решението на Районен съд – Нова Загора и да остави без уважение жалбата против наказателното постановление.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационната жалба, лично и в писмено становище чрез пълномощника си адв.Н. П. поддържа жалбата и моли съда да остави в сила решението, предмет на касационен контрол. Твърди както малозначителност на нарушението, така и изначална липса на извършено такова.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша и взе предвид становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, касационният съдебен състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:

На 27.08.2018 г., М. А. Е., на длъжност и. в отдел „З. на ж." в Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен в присъствието на свидетеля д.О. Д. Н., на длъжност главен и. в отдел „З. на ж." в Областна дирекция по безопасност на храните - Сливен, извършила проверка по сигнал в обект с адрес с. Д., община Нова Загора, област Сливен. Адресът на обекта установила след контакт с Т. Б. - по телефона, който бил вписан върху опаковката на з. за р. приложена към подадения сигнал. При извършената проверка установила, че на този адрес се извършва производствена дейност и има наличност на з. за р. в пакети по 1 кг., както следва: „з. за червеноперка" - 130 кг.; „з. за шаран, каракуда-мед" 100 кг.; „з. за шаран, каракуда-шокобан" - 150 кг. За наличните количества бил съставен Акт за забрана № 3/27.08.2018 г. В момента на проверката не се установило производство на з. за р., защото съгласно предоставена информация от Т. Б., производството на з.те за р. било сезонно. Върху етикетите на наличните опаковки фураж (з. за р.) установили, че е вписан като производител на фуража ЕТ „Т. Б. и с.".

При извършената физическа проверка установили наличие на оборудване за производство и пакетиране на з.те за р.. Обектът разполагал с помещение за съхранение на фуражи, зона за производство със следните технологични модули - чукова дробилка с капацитет 250-300 кг/час. към нея циклон, смесител с вместимост 80 кг., машина за пакетиране.

З. за р. били предназначени за привличане на р. в дадена водоемна зона чрез разпръскване, при което се поглъщали от р. през устата. з.те за р. попадали в обхвата на определението за фураж - член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002, а именно: „фуражи" (или „фуражни продукти") означавало всяко вещество или продукт, включително добавки, изцяло или частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни през устата. Поради това производителите на з. за р. били оператори в сектора на фуражите и трябвало да бъдат регистрирани в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005 за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (Регламент (ЕО) № 183/2005), във връзка с член 15, алинея 1 от Закона за фуражите.

При извършената проверка по-горе актосъставителката М. А. Е. приела, че ЕТ „Т. Б. и с." произвежда и търгува з. за р. без задължителната регистрация в нарушение на изискванията на чл.15, ал. 1 от Закона за фуражите, във връзка с чл. 9. параграф 1 от Регламент (ЕО) № 183/2005(„ (1) Дейностите, попадащи в обхвата на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005 и отнасящи се за предприятия, различни от тези на ниво първично производство на фуражи, посочени в чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 183/2005 се извършват само в обекти, регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните"). Както било определено в съображение (3) от Регламент (ЕО) №767/2009 „фуражите могат да бъдат под формата на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси или медикаментозни фуражи". Съгласно чл. 65 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и член 34 от Регламент (ЕО) № 183/2005, същите са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки на Европейския съюз. Обстоятелствата от проверката са отразени в Констативен протокол № 100/27.08.2018 г.

На 26.09.2018 г. бил съставен АУАН № 44/26.09.2018 г. от М. А. Е. и в присъствието на свидетелите д.О. Д. Н. и д.С. Л. Д.. Жалбоподателя е възразил и на 01.10.2018 г.  получил препис от акта за административно нарушение.

На 10.12.2018г. въз основа на АУАН наказващият орган издал атакуваното НП, с което на ЕТ "Т. Б. и с.", Булстат: ****** с.М., общ. Н. З., област С., представлявано от Т. С. Б. с ЕГН ********** е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 15. ал. 1 от Закона за фуражите, във вр. с чл. 9 от Регламент (ЕО) № 183/2005. НП е изпратено на посочения в търговския регистър седалище и адрес на управление, а именно с.М., което не е получено от жалбоподателя, като на известието за доставяне е отразено, че получателят се е преместил на друг адрес. На плика е отразено да се счита връчено на 28.12.2018 г. (съгласно чл.58 ал.2) във вр. с чл.43 ал.1. 

Със заявление  вх. № СН 4140 от 28.08.2018 г. ЕТ "Т. Б. и с." поискал да бъде регистриран като оператор във фуражния сектор по чл.16 ал.1 от ЗФ. Със Заповед № СН-03-583 от 29.08.2018 г. Директор на Областна дирекция безопасност на храните – Сливен наредил заявителя да бъде вписан в регистъра по чл.17 ал.1 от Закона за фуражите, като на 31.08.2018 г. на заявителя е издадено и удостоверение за регистрация № 8 за обект с. Д., община Н. З., област С..

За да отмени наказателното постановление Районният съд е приел, че наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, като не били представени доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение, не се е произнесъл при издаването на НП в какъв размер са причинените от нарушението вреди и на кого са причинени, съгласно нормата на чл. 55 от ЗАНН, допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 58 от ЗАНН, като не е връчил НП на жалбоподателя по законоустановения ред. Допуснатите множество съществени процесуални нарушения ограничавали правото на защита на наказаното лице и по тази причина водили до незаконосъобразност на НП. При тези мотиви въззивния съд отменил НП.

Решението на Районен съд Нова Загора е правилно като краен резултат, но при различни съображения:

Неоснователно е възражението на касатора, че производството развило се пред НЗРС е недопустимо, тъй като жалбата против НП е просрочена. АНО е приел, че след като наказаното лице не е намерено на адреса посочен в АУАН, то НП следва да се счита връчено на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН. В АУАН обаче са посочени два адреса на лицето срещу което е съставен акта: седалището на ЕТ „Т. Б. и с.” – с.М., община Нова Загора и адреса на физическото лице  Т. С. Б. в гр.Н. З., ул.“В. А.“ № ... Този адрес е бил известен на АНО, но по преписката липсват данни, наказаното лице да е търсено там. В този смисъл не са били налице основания за приложението на чл.58 ал.2 от ЗАНН и като е приел, че НП е връчено АНО неправилно е приложил материалния закон.  По преписката и делото липсват данни кога ответника по касацията е уведомен срещу подпис за издаденото НП, поради което подадената на 18.03.2019 г. жалба е допустима за резглеждане по съдебен ред, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В тази връзка е незаконосъобразен извода на НЗРС, че неправилното връчване на НП представлява съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на НП.  Нарушаване на правилата за връчване на НП има отношение само към установяване на срока за неговото обжалване, но не води до неправилност на същото.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни и писмени доказателства, от които се установява, че въпросните з. за спортен риболов, представляват фураж, като е неоснователно твърдението на ответника по касацията, че същите като стръв – примамка за спортен риболов, не е доказано, че са фураж, тъй като преди съставяне на АУАН не били иззети необходимите проби и не бил установен техния състав.

Легалното определение за "фуражи" е дадено в разпоредбата на чл. 3, § 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, приложимо на основание § 1 от Закона за фуражите и изрично посочено в чл. 3 на ЗФ, съгласно който "фуражи" (или "фуражни продукти") означава всяко вещество или продукт, включително добавки, изцяло или частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни през устата. Предвид легалното определение съдът счита, че установената в административно-наказателното производство продукция, именувана "з. за риби" представлява "фураж" по см. на Регламент (ЕО) № 178/2002. Последното определя приложимостта на релевантния материален закон – Закона за фуражите, както и компетентността на БАБХ, основана на чл. 34 от ЗФ и Регламент (ЕО) № 822/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

С АУАН № 44/26.09.2018 г. е повдигнато обвинение срещу ответника по касацията за това, че при извършената на 27.08.2018 г. проверка, като оператор, извършващ дейност: “производство и търговия с комбинирани фуражи“ без да има съответна регистрация съгласно на чл. 15, ал. 1 от ЗФ във вр. с чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 183/2005г, тъй като не е регистриран оператор.

В НП нарушението е описано по същия начин. Във фактическите обстоятелства за неговото извършване е записано, че ЕТ извършва дейност "производство и търговия с комбинирани фуражи" без да е регистриран съгласно императивната разпоредба на чл. 15, ал. 1 от ЗФ във връзка с нормата от посочения по-горе Регламент /ЕО/.

Адресат на санкцията по чл. 66, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗФ е юридическо лице или едноличен търговец за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗФ. Фактическият състав на задължението по чл. 15, ал. 1 от ЗФ включва извършване на дейности в обхвата на чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 183/2005г, отнасящи се за предприятия, различни от тези на ниво първично производство на фуражи, посочени в чл. 5, § 1 от Регламента, в обекти, регистрирани от БАБХ. Следователно, законовото задължение като фактически данни налага обвинение, свързано с извършване от едноличния търговец на производство и търговия с фуражи в обект, който не е регистриран в БАБХ. Обвинението срещу ответника по касацията за липсата на негова регистрация в съдържанието на АУАН и НП се явява несъставомерно. Не едноличния търговец, а производствените мощности в с.Д., общ.Нова Загора като обект на извършваните производство и търговия подлежат на регистрация. Това е видно и от обстоятелствата, които се вписват в регистъра на обектите по чл.15 ал.1 ЗФ, съгласно чл.17 ал.1 от ЗФ. Опитът на АНО в заключителната част на НП да напасне обвинението според нормативното задължение е извън обхвата на допустимите правомощия по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

За пълнота на изложението касационният съд ще посочи, че терминологията в чл. 15, ал. 1 от ЗФ за регистрация на обекти на предприятия не следва пряко терминологията на чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 183/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.01.2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите. Регламентът е съюзен акт с непосредствена приложимост. Нормите му имат примат пред нормите от вътрешното право. Нормата на чл. 9 от Регламента е с директен ефект, което ще рече, че е годна да предизвика директно задължения за частните лица в отношенията им с държавите членки. В случая по делото, по смисъла на съюзния акт, ЕТ се явява "оператор в сектора на фуражите" по дефиницията на чл. 3, б. "б" от Регламента, ОДБХ има качеството на "компетентен орган" по чл. 3, б. "д" от Регламента, а производствените мощности в с.Д., общ.Нова Загора е "предприятие" по см. на чл. 3, б. "г" от Регламента. При тези данни, задължението по чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 183/2005 за регистрация при компетентния орган касае предприятието на оператора в сектора на фуражите. По същия начин се прилага и нормата на чл. 15 от ЗФ, но с терминологията за регистрация на обекта на юридическото лице. В случая понятието за обект съответства на термина "предприятие" по Регламент /ЕО/ № 183/2005.

Несъставомерното обвинение срещу ответника по касацията води до незаконосъобразност на НП, както правилно е приел районния съд като краен резултат. По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/17.06.2019 г., постановено по АНД № 114/2019 г. на Районен съд Нова Загора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

              

 2.