МОТИВИ ПО НОХД 20104410200054 по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия А.Я., ***, ЕГН **********, е по чл. 191 ал.1 от НК, затова че в периода от 05.11.2009 г. до
25.11.2009 г. в *, без да е
сключил граждански брак, живеел съпружески с лице от женски пол, ненавършило
шестнадесетгодишна възраст – Г.И., с ЕГН ********** ***.
Подсъдимият
е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.
Представителят
на РП – Левски поддържа обвинението. Счита, че e установено извършването на
престъплението от страна на подсъдимия.
Моли съда да му наложи
наказание глоба в размер на 150 лв., като за предвиденото наред с наказанието
лишаване от свобода наказание обществено порицание предоставя на преценката на
съда.
Назначеният
служебен защитник на подсъдимия - адвокат А. моли по отношение на Я. да бъде
наложено наказание глоба в минимален размер.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият А.Я. и
непълнолетната свидетелка Г.И. били в близки отношения за период от около две
години.
На 01.11.2009г.
подсъдимият А.Я. отишъл при бащата на свидетелката Г.И. – свидетелят Р.И. и му
съобщил, че дъщеря му била бременна от него. След тази вест, която научил, свидетелят
завел дъщеря си на гинекологичен преглед при лекар в гр. Левски, който
потвърдил бременността на свидетелката Г.И., като заявил, че е бременна в
първия месец и предложил ако желаят, да отидат следващата седмица за прекъсване
на бременността.
На 02.11.2009г. около
16.00 часа свидетелката Г.И. била в дома си. След това заявила на баща си, че
излиза да пие кафе с приятелки и ще се върне след около час. Тъй като не се
върнала в дома си, баща й – свидетелят И. я потърсил по телефона, но последният
бил изключен. Бащата веднага отишъл в РУ на МВР и я обявил за издирване, тъй
като няколкократно преди това тя бягала от дома си. На следващия ден служител
при РУ на МВР гр. Левски, отговарящ за района на *, се свързал със свидетеля И.
и му казал да отиде при него в 14.00 часа. Когато свидетелят И. отишъл на
срещата, там бил подсъдимият Я. и свидетелката Г.И.. Двамата – свидетелите И. и
И. тръгнали да се прибират към дома си, но по пътя непълнолетната Г. заявила на баща си, че и да я приберат, тя
отново ще избяга. Когато се прибрали, провели разговор, в който свидетелката Г.И.
споделила, че иска да живее с подсъдимия Я. и се съгласила да посети психолог.
След няколко минути пред дома им пристигнал подсъдимият А.Я. и заявил, че желае
да съжителства със свидетелката Г.И. на семейни начала, като щял да поеме
грижата за нея и детето. Докато свидетелят И. и подсъдимият Я. разговаряли, на
улицата излязла другата дъщеря на свидетеля И. и заявила, че сестра й е
избягала. Тя я проследила и я видяла да влиза в къщата на подсъдимия А.М. ***.
От 05.11.2009г. до
25.11.2009г. свидетелката Г.И. живеела на съпружески начала с подсъдимия Я.,
без сключен граждански брак в *, в дома на родителите му – свидетелите Е. и М. М..
Подсъдимият и назначеният
му защитник са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи от досъдебното производство.
Подсъдимият А.Я. е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В съответствие с разпоредбите
на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че
съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
На основание чл. 373 ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.
С определение на основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство.
Съдът приема, с оглед на
събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Налице е извършено деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия А.Я.. Извършено е виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
С оглед на събраните по
делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 191,
ал.1 от НК, тъй като в
периода от 05.11.2009 г. до 25.11.2009 г. в *, без да е сключил граждански брак, живеел съпружески с лице от женски
пол, ненавършило шестнадесет годишна възраст – Г.И., с ЕГН ********** ***.
Причина за извършване на
престъплението е неспазване на установения правов ред.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината,
както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал на
органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за
извършване на деянието, чистото му съдебно минало, невисоката степен на
обществена опасност на деянието и дееца, целите на наказанието, във връзка с превъзпитанието
на подсъдимия.
Съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание.
С оглед на изложеното и като
съобрази, че производството по делото се провежда по
реда на съкратеното съдебно следствие, в който случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК,
според която съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени различни наказания, съдът намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.”в” от НК и наказанието пробация да бъде заменено с
наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер.
Предвид изложеното, съдът налага по отношение на подсъдимия А.Я. наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на СТО ЛЕВА.
С оглед на горното и
като съобрази степента на обществена опасност на деянието дееца и на основание
чл. 55, ал.3 от НК, съдът счита, че не следва да бъде налагано по-лекото
наказание обществено порицание, предвидено в състава на престъплението наред с
наказанието лишаване от свобода.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: