Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
19.08.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 909
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.К. (Ahmet Kinaci), чрез адв. Г.В. *** депозирана против
наказателно постановление № 38-0000526/26.05.2020г., издадено Директор на РД
„АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което
на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 на
основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и по т. 2 от
НП, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение
„Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че липсва
виновно поведение от страна на жалбоподателя, тъй като с оглед обявеното в
страната извънредно положение придвижването се е осъществявало само в колона от
автомобили и жалбоподателят не е можел сам да си избира маршрут, паркинг и
почивка или да се отклонява от колоната от автомобили, поради и което липсва
негово виновно поведение.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, в обжалваната му част, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 274336/26.05.2020г. против жалбоподателя,
за това, че на 26.05.2020г., около 00,00 часа, в град Русе, в района на ГКПП „Дунав
мост”, изход Р. България управлявал товарен автомобил марка „Mercedes Axor“, категория N 3, с
рег. № 33ABL041, оборудван с дигитален
тахограф инд. № 3731281, с прикачено към товарния автомобил полуремарке, марка категория
О 4, с рег. № 31К8962, при извършван международен превоз на товар, попадащ в
обхвата на AETR от
Република Турция за Република Румъния и като водач не е въвел ръчно,
автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното
средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф за периода от 11,50
часа на 09.05.2020г. до 19,30 часа на 18.05.2020г. и за периода от 17,00 часа
на 22.05.2020г. до 13,15 часа на 23.05.2020г., което е било установено от
компютърни разпечатки от 25.05.2020г. Въз основа на тези факти, актосъставителят
е приел, че жалбоподателят е осъществил два състава на нарушението по чл. 12,
§ 2, буква „б”, т. (ii) от Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., за
всеки един от посочените периоди.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от
деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 ЗАП, за всяко едно от двете
нарушения е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева.
Въз
основа на извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни
изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени конкретните периоди, за всяко едно от двете нарушения. Всяко едно от
нарушенията е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на
него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава
на нарушенията, за които е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа
на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва да
изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че
жалбоподателят е осъществил всеки един от двата състава на вменените му във
вина административни нарушения по чл. 12, § 2, буква „б”, т. (ii) от Приложение
„Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., както от обективна, така и от субективна
страна, тъй като при извършената проверка на товарния автомобил и извличане на
информацията от „Карта на водача“, безспорно е установено и доказано, че за
периода от 11,50 часа на 09.05.2020г. до 19,30 часа на 18.05.2020г. и за
периода от 17,00 часа на 22.05.2020г. до 13,15 часа на 23.05.2020г., жалбоподателят
не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато е
бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания в
товарния автомобил тахограф.
Съдът
намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че липсва виновно поведение, тъй като с оглед обявеното в страна извънредно
положение, жалбоподателят не е имал възможност да избира маршрута и времето за
почивки. В конкретния случай, отговорността на същия не е била ангажирана, за
нарушения, касаещи времето за престой и почивка, а за това, че не е въвел
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и на второ място, по
отношение на нарушението по т. 2 от НП, същото е извършено след отмяната на
извънредното положение.
Неоснователни
са и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че с оглед взетото
решение от страна на административнонаказващия орган да не се санкционират
водачи в периода на обявеното извънредно положение, за извършени от тях
нарушения, същото е неоснователно, тъй като от една страна това не намира опора
в закона и от друга страна, както беше посочено по-горе в мотивите, конкретните
нарушения не касаят време за управление, престой и почивки, каквито безспорно
водачите не са имали възможност да си избират през този период, а се касае за
липса на данни, когато водачът е бил извън превозното средство.
Съгласно
чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от
15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета, за международни транспортни операции, извършвани отчасти
извън областите, посочени в параграф 2, вместо настоящия регламент се прилага
AETR за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са
договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване; б) превозни средства,
регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за
частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са
договарящи се страни по AETR.
Няма
спор, че Република Турция е договаряща страна по AETR.
Еднозначно
и безпротиворечиво, както от гласните, така и от писмените доказателства по
делото се установява и доказва, че в момента на извършената на жалбоподателя на
26.05.2020г. проверката, същият е извършвал международен превоз от Република Турция
до Република Румъния, по отношение на който превоз намира приложение именно AETR.
Съгласно
чл. 12, §.7, буква (i) и изр. посл. от същата буква от Приложение „Контролен
уред” на AETR, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с
контролен уред в съответствие с Допълнение 1, при всяко поискване от инспектор
трябва да е в състояние да представи тахографските листове от текущата седмица
и тези, използвани от водача през предходните 15 календарни дни. От датата на
прилагане, определена в член 13bis на тази спогодба, периодите от време,
посочени в подточки (i) и (iii), включват текущия ден и предходните 28
календарни дни.
Цитираното
задължение е налице дори и когато в рамките на посочените 28 дни е осъществяван
превоз, който не попада в обхвата на AETR, като в този случай това
обстоятелство също се удостоверява, видно от образеца на удостоверение за
дейности (Допълнение № 3 на приложението към AETR), в което в т. 17 се посочват
именно такива случаи. При липса на такова удостоверение, установяващо, че
водачът в предходните 28 дни е осъществявал превоз извън обхвата на Регламент №
561/2006 или AETR, за него е налице задължение да въведе ръчно, автоматично или
по друг начин необходимите данни, когато е бил извън превозното средство или не
е бил в състояние да използва аналоговия тахограф.
Разпоредбата
на чл. 12 bis, т. 2, във връзка Допълнение № 3, вр. чл. 12, § 2, буква „б”, т.
(ii) от Приложение „Контролен уред” AETR ДВ 28 от 1995г., изисква това
удостоверение за дейности, което следва да е попълнено преди пътуването, да се
намира у водача и същото да бъде представено при проверка от контролните
органи, което следва от буквалното тълкуване на посочените правни норми.
В
самото Допълнение № 3 изрично в т. 1 от същото е посочено, че Удостоверението
за дейности се използва, когато водачът е бил в отпуск по болест, в годишен
отпуск или е управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на
спогодбата, както е определен в член 2
на същата.
Такова
удостоверение не е представено от водача по време на извършената му проверка и
едновременно с това не са ангажирани и твърдения, такова да е било налично у
водача и да е представено в хода на извършената му проверка.
С оглед
всичко изложено, следва да бъде направен извод, че за водача, който е извършвал
към момента на проверката международен превоз на товар с превозно средство,
регистрирано на територията на договаряща страна по Спогодбата – Република
Турция, приложение намира именно посочената спогодба и за водача е налице
задължение за спазване на разпоредбите й.
В
случая не се установява наличието на обстоятелства, които изключват
приложението на същата и не се твърди наличието на такива обстоятелства, поради
и което правилно е ангажирана неговата отговорност за установеното нарушение.
Касае е
се за две нарушения, индивидуализирани по време на тяхното извършване, поради и
което и на основание чл. 18 ЗАНН, правилно е ангажирана отговорността на
нарушителя за всяко едно от двете нарушения.
Въз
основа на правилно установени факти, касаещи всяко едно от нарушенията,
правилно за всяко едно от двете нарушения е приложена и санкцията по чл. 93в,
ал. 11 ЗАП, в която размерът на глобата е в абсолютен размер.
В
същият смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 22.05.2017 г., постановено по КАНД № 95 по описа за 2017 год. и Решение
от 14.07.2017 г. по КАНД дело № 38 по описа
на съда за 2017 г.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото никое от извършените нарушения
не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция
съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършените от жалбоподателя нарушения,
разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид. Всяко едно от нарушенията, касае дейност, строго
регламентирана от международното право, с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата, превоза на пътници и контрола при осъществяването на
превозите.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0000526/26.05.2020г., издадено Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на А.К. (AHMET KINACI), роден на ***г., гражданин на Република Турция,
са наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 93в,
ал. 11 ЗАП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от
Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП и
по т. 2 от НП, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за
нарушение по чл. 12, § 2, б. „б“, (ii) от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ
28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗАП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: