Р Е Ш Е Н И Е
№ 680
гр.
Хасково, 03.12..2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на седми
октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 461 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Териториална
дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“, подадена чрез пълномощника ѝ
юрисконсулт В. С.-С., срещу Решение №43/09.03.2020 г., постановено по АНД №853
по описа на Районен съд - Свиленград за 2019 г.
В касационната жалба се излагат
съображения за незаконосъобразност на решението с аргумента, че районния съд
неправилно приел, че заместник-директорът на ТД „Южна морска“ не бил
компетентен да разгледа административнонаказателната преписка и да реализира
отговорността спрямо нарушителя. В решението неправилно били тълкувани
разпоредбите на чл.232а, ал.1 и ал.2 от Закона за митниците, като не било
съобразено от съда, че българското законодателство нямало как да бъде прилагано
на международно ниво и нямало как преписката да бъде изпратена на съответните
служби в Република Т. за налагане на административно наказание. Сочи се, че в международните
актове липсват норми, определящи компетентността на органите при случаи на
установени нарушения за отклонение на стоки от режим транзит. Единствено общата
разпоредба на чл.15 от Допълнение I към Конвенцията за общ транзитен режим давала възможност
на страните, подписали конвенцията, когато установят нередности и нарушения да
вземат необходимите мерки за борба с тях, като наложат съответните санкции.
Смята се, че при липса на изрична международна уредба, за конкретния случаи,
следвало да се прилага българското законодателство, поради което приложение в
случая намирала нормата на чл.48, ал.2 от ЗАНН, което било сторено от АНО. При
установеното нарушение, митническите органи били длъжни да съставят АУАН.
Предвид горното се твърди, че отмененото от районния съд наказателно
постановление било издадено от компетентен орган.
По
изложените съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване
на наказателното постановление.
С писмена молба, жалбата се допълва с
твърдението, че МП „Капитан Андреево“ е получил статут на получаващо митническо
учреждение, поради приключване на режима транзит с несъответствие. В подкрепа
на твърдението се цитира разпоредбата на чл.37, § 5 от Допълнение I към
Конвенцията за общ транзитен режим, като в тази връзка се изтъква, че
заместник-директорът на ТД „Южна морска“ бил компетентен да издаде
наказателното постановление. Към молбата се представят писмени доказателства –
извлечение от Митническа информационната система за транзит.
Ответникът – „КОНЕКС УЛУСЛАРАРАСЪ
ТАШЪМАДЖАЛЪК ВЕ ДЪШ ТИДЖАРЕТ“, се
представлява от упълномощени процесуални представители – адв. Д.З. и адв.А.Й..
В съдебно заседания същите оспорват жалбата, като навеждат доводи за нейната
неоснователност. Конкретно, във връзка с компетентността на митническото
учреждение да разгледа административнонаказателната преписка, съответно компетентността
на издателя на НП посочват, че за да завърши транзитната декларация трябвало за
стоката да било задействано друго митническо направление. Възможно било да бъде
сменено получаващото митническо учреждение, но не във всички случаи. Трябвало
стоката да била пристигнала по мястото на получателя и да били прекратени
транзитните действия спрямо нея. Наред с това се изтъква, че имало съществена
разлика между транзитното, получаващото или митническото учреждение. Следвало
да се обърне внимание на това, че в случая нямало данни и липсвали писмени
доказателства за събирани на територията на Българи налози, мита, акциз, данъци
или други митнически сборове, каквито се дължали при пристигане на стоката в
получаващото митническо учреждение и освобождаването ѝ за обръщение в
страната, получател на стоката. На следващо място се счита, че органът издал НП
не бил териториално компетентен, тъй като получаващото митническо учреждение
било учреждението, в което стоките трябвало да бъдат представени с цел да
получат друго митническо направление. В случая, пред митническото учреждение МП
„Капитан Андреево“, стоките били декларирани, но не и представени, за да можело
да получат друго митническо направление. В този смисъл, липсвала целта, която
законът задължавал да бъде налице, за да било учреждението получаващо, а именно
представяне на стоките физически, за да получили те друго направление, а не
транзитно. От представените в преписката документи се виждало, че същите стоки,
със същите фактури, с изключение на установените липсващи, били получили
направление „транзит“ от „Капитан Андреево“ до получаващото митническо
учреждение, което било и първоначалното определено като получаващо, това в
Република Т.. На следващо
място се сочи, че отговорността следвала да бъде ангажирана на физическото лице
– превозвач. Обширни съображения се излагат в насока неправилно определен
предмет на нарушението, съответно стойността му, поради което и дружеството
понасяло огромни санкции. В тази връзка се твърди, че били налице доказателства
по делото, че стоките по НП, предмет на нарушението били пристигнали в
получаващото митническо учреждение, складирани и обмитени. Поради това
безспорно било доказано, че не това бил предметът на нарушението, не била
стоката по цялата фактура, оценена от митницата. Сочи се, че пред първата
инстанция е било изискано извършване на оценка само на стоките, които
евентуално щели да бъдат приети за липсващи, които били само по един пункт от
цялата фактура. Такава оценка била направена, но не била обсъдена по никакъв
начин от съда. Конкретизира се, че НП страда от порок поради липса на
прецизиране и конкретизация на липсващата стока, определена от АНО като предмет
на нарушението, като се отбелязва, че именно на база на тази стока била
определена стойността, съответно санкцията, която се възлагала с НП, като това
рефлектирало и върху МПС, с което бил извършван транспортът. Предвид
последното, в случай че настоящата инстанция не възприеме доводи за
некомпетентност на издателя на НП, се моли делото да се върне за разглеждане от
друг състав на съда, за да можело да бъде уточнен предмета на нарушението, и
при изясняване на това обстоятелство да бъде постановено ново решение. Посочва
се още, че голяма част от конвенциите за международен превоз на товари,
цитирани от АдмС – Хасково в решението по анд (к) №323/2020 г. били неприложими
за настоящия случай, тъй като тук не ставало дума за транспортиране и
транзитиране към Ирак, а за Република Т., която била страна членка на
Конвенцията за общ транзитен режим. Неприложима била и Конвенцията ТИР, тъй
като това МПС не пътувало под покритието на ТИР-карнет. Относно компетентността
на началник на ТД „Южна морска“ се допълва, предвид липсата на нарушена пломба
по ППС било ясно, че ако имало отклоняване на стоките, то това било станало в
отправното митническо учреждение, т.е. в случая не била налице хипотезата, при
която не можело да се установи мястото на отклонението, за да е компетентен
началникът на получаващото митническо учреждение да издаде НП.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за основателна. Предлага решението да бъде отменено,
а наказателното постановление потвърдено.
Административен съд – Хасково, след
проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е основателна.
С Решение №43/09.03.2020 г.,
постановено по АНД №853/2019 г., Районен съд – Свиленград отменил Наказателно
постановление №1832/2019 от 12.12.2019 г., издадено от заместник-директора на
Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция Митници, с което на „КОНЕКС
УЛУСЛАРАРАСЪ ТАШЪМАДЖАЛЪК ВЕ ДЪШ ТИДЖАРЕТ“ („Koneks uluslararasi tasimacilik ve dis ticaret”),
със седалище и адрес на
управление: гр.И.***, Република Т., за нарушение на чл.234а, ал.1 от Закона за
митниците (ЗМ), на основание чл.48, ал.2 и чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.234а,
ал.1 и ал.3, във вр. с чл.233, ал.6 и ал.8 от ЗМ е присъдено дружеството да
заплати равностойността на стоката - въздушни помпи или вакуумпомпи, въздушни
компресори или компресори за други газове и вентилатори, един колет с тегло
2300 кг., предмет на нарушение по АУАН №1815/14.08.2019г., в размер на 152 486.02
лева, като на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ е наложена и имуществена санкция в
размер на 152 486.02 лева, представляваща 100 % от стойността на стоката,
а на основание чл.234а, ал.3, във вр. с чл.233, ал.8 от ЗМ е отнет в полза на
държавата товарен автомобил – влекач, с рег.№***, рама № ***, марка „MAN“, с регистрационен талон EL
№***
и 1бр. контактен ключ, и полуремарке с
рег.№***,
рама №***, марка
„TIRSAN“, ведно с
регистрационен талон серия EH
№***, с обща
стойност 75 715 лева.
За да постанови решението си
районният съд, след като цитирал и анализирал разпоредбите на чл.232а от ЗМ,
т.13, т.14 от Регламент 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение към
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
подробни правила за някои от задълженията на Митническия кодекс на Съюза и чл.
3 от Конвенцията за общ транзитен режим, стигнал до извода, че Териториална
дирекция „Южна морска“ не била нито отправно митническо учреждение (ОМУ), нито
получаващо митническо учреждение (ПМУ). От наличните данни и доказателства по
делото не можело да се направи извод задействаният режим „транзит“ да бил
завършил в МП „Капитан Андреево” и това митническо учреждение да се смятало за
получаващо, откъдето пък да можело да бъде направен извод, че Териториална
дирекция „Южна морска“ разполагала с административнонаказателни правомощия по
смисъла на чл. 232а, ал. 2 от ЗМ. Нямало твърдения, нито представени
доказателства за завършване на транзита в МП „Капитан Андреево”. Поради това АНО
не бил компетентен да реализира административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател, а това следвало да са митническите власти на ОМУ в
Република Сърбия, респ. митническите власти на ПМУ в Република Т.. МП „Капитан
Андреево” се явявало транзитно митническо учреждение (ТМУ), което единствено
можело да извърши проверка и при констатирани нарушения да сезира ОМУ, респ.
ПМУ. Съдът изложил и обширни алтернативни мотиви относно законосъобразността на
процесното наказателно постановление.
След анализ на фактическата
обстановка, доказателствата по делото и приложимата правна уредба, настоящата
инстанция намира постановеното решение за неправилно.
За изясняване въпроса за
компетентното митническо учреждение (МУ), което следва да разгледа
административнонаказателната преписка, е необходимо да се разгледа значението
на понятията „отправно МУ“, „транзитно МУ“, „получаващо МУ и „завършване“ на
режим „транзит“.
Според чл.1, т.13 от Делегиран
Регламент 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила
за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (Делегиран Регламент
2015/2446 от 28 юли 2015 година), „отправно митническо учреждение“ означава
митническото учреждение, в което е приета митническата декларация за поставяне
на стоките под режим транзит“.
Разпоредбата на чл.3, буква „з“ от
Допълнение I от Конвенцията за
общ транзитен режим гласи, че „митническо учреждение на транзит" е
митническото учреждение, в чиято подведомственост е пунктът на въвеждане на
митническата територия на договаряща страна, когато стоките се движат под общия
транзитен режим или митническото учреждение, в чиято подведомственост е пунктът
на напускане на митническата територия на договаряща страна, когато стоките
напускат тази територия в хода на транзитна операция през граница между тази
договаряща страна и трета държава. В същия смисъл е и определението, дадено в чл.1,
§ 2, т. 13 от Регламент 2015/2447 от 24 ноември 2015 година за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (Регламент 2015/2447 от 24 ноември 2015 година), според което „митническо
учреждение на транзит“ означава всяко от следните: а) митническото учреждение,
в чиито правомощия е точката на напускане на митническата територия на Съюза,
когато стоките напускат тази територия в хода на транзитна операция през
граница с територия, която се намира извън митническата територия на Съюза, и е
различна от държава с общ транзитен режим; б) митническото учреждение, в чиито
правомощия е точката на въвеждане в митническата територия на Съюза, когато в
хода на транзитна операция стоките са преминали през територия, която се намира
извън митническата територия на Съюза.
Разпоредбата на чл.3, буква „и“ от
Допълнение I
от Конвенцията за общ
транзитен постановява, че „получаващо митническо учреждение“ е
митническото учреждение, в което стоките, поставени под общ транзитен режим, се
представят, за да се завърши режимът.
Член 1, т.14 от Делегиран Регламент 2015/2446 от 28 юли 2015 година също дава
определение за „получаващо митническо учреждение“, като посочва, че това
„означава митническото учреждение, пред което се представят стоките, поставени
под режим транзит, с цел завършване
на режима“.
Разпоредбите
на чл. 48 от Допълнение I от
Конвенцията за общ транзитен режим предвиждат, че § 1 - „общият транзитен режим
завършва, а задълженията на титуляря
са изпълнени, когато стоките, поставени под този режим, и изискваната
информация са представени в получаващото митническо учреждение в
съответствие с митническото законодателство“, §2 – „митническите органи приключват общия транзитен режим, когато
са в състояние да установят, сравнявайки данните, с които разполага отправното
митническо учреждение, и данните, с които разполага получаващото митническо
учреждение, че режимът е завършил
правилно“.
Според
чл.45, §5 от Допълнение I от Конвенция за общ транзитен режим, „общият
транзитен режим може да завърши в митническо учреждение, различно от обявеното
в декларацията за транзит. Тогава това учреждение се смята за получаващо
митническо учреждение. Същото предвижда и чл.306, §4 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 година.
От
гореизложеното и предвид установените по делото факти се стига до извода, че в
случая няма как да е налице завършване на режима „транзит“ чрез представяне на
стоките в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото
законодателство, поради факта, че стоките, които следва да достигнат до
получаващото МУ не съответстват на декларираното в MRN ***количество, т.е. налице е несъответствие с митническото законодателство - отклонение от режим
„транзит“.
При
това положение, настоящият касационен състав намира, че приложение следва да
намерят разпоредбите на чл.45, §5 от Допълнение I от Конвенция за общ транзитен
режим и чл.306, §4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015
година, като първоначално ТМУ – „Капитан Андреево“ следва да придобие статута
на ПМУ, поради установеното несъответствие
с митническото законодателство, а оттам и невъзможността режимът „транзит“
да завърши правилно.
Разпоредбата
на чл.42, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 Европейския регламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент
(ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година), постановява, че
„всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото
законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи“.
В чл.
17 от Допълнение I от Конвенцията за общ транзитен режим е дадено право на
„държавите да вземат всички необходими мерки за борба срещу всички нарушения
или нередности и за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи
наказания.“ А съгласно относимото националното право – чл.232а от ЗМ, ал.1 -
при нарушение по чл.234а, състоящо се в отклонение на стоки от митнически режим
транзит, ако не е известно местоизвършването на нарушението, то се счита за
извършено в района на отправното митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка, ал.2 - в случаите по ал.1, когато в
получаващото митническо учреждение е установено отклонение от митнически режим
транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за извършено
в това митническо учреждение и в него се разглежда административнонаказателната
преписка.
Анализът
на цитираната правна уредба формира извода, че именно ТД „Южна морска“,
в чиято структура е МП „Капитан Андреево“, е била компетентна да разгледа
административнонаказателната преписка, образувана срещу ответника - „КОНЕКС
УЛУСЛАРАРАСЪ ТАШЪМАДЖАЛЪК ВЕ ДЪШ ТИДЖАРЕТ“. В тази връзка, след като е извършил
проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения по преписката АУАН,
преценил е възраженията и събраните доказателства, в рамките на своята
материална и териториална компетентност, съгласно международното и националното
право, заместник-директорът на ТД „Южна морска“ е пристъпил към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя с издаването на
отмененото от районния съд наказателно постановление, прилагайки разпоредбите
на чл.234а. ал.1 и ал.3, във вр. с чл.233, ал.6 и ал.8 от ЗМ.
В
случая, предвид установената липса на стоки, за да се опровергае извършването
на отклонение от режим транзит, не може да се приеме, че в последващ момент –
при пристигането на други превозвани от ППС стоки в Р. Т., ще бъде налице
изпълнение на чл.306, §1, по отношение на липсващите стоки, съгласно който
„когато
стоките, поставени под режим съюзен транзит, пристигнат в получаващото
митническо учреждение, пред това учреждение се представя следното: а) стоките;
б) основния референтен номер (MRN) на декларацията за транзит; в) всякакви
сведения, изисквани от получаващото митническо учреждение. Не може да се приеме,
и че ще бъде налице хипотезата на чл. 312, §1 от същия регламент, който
постановява, че „режим съюзен транзит се счита за правилно завършен, когато
титулярят на режима представи пред митническия орган на отправната държава
членка един от следните приемливи за митническия орган документи за
идентификация на стоките: а) документ, заверен от митническия орган на получаващата
държава членка, с който се идентифицират стоките и се удостоверява, че те са
били представени пред получаващото митническо учреждение или са били доставени
на одобрен получател по член 233, параграф 4, буква б) от Кодекса; б) документ
или извлечение от митническите регистри, заверен(о) от митническия орган на
държава членка, с който/което се удостоверява, че стоките са напуснали
физически митническата територия на Съюза; в) митнически документ, издаден в
трета държава, където стоките са поставени под митнически режим; г) документ,
който е издаден в трета държава и подпечатан или заверен по друг начин от
митническия орган на тази държава и с който се удостоверява, че стоките се
смятат за намиращи се в свободно обръщение в тази държава.
Налице
е особена хипотеза – промяна на статута на ТМУ в ПМУ, поради установена липса
на предварително декларирана стока.
Предвид гореизложеното, и с оглед
извършената от съда проверка за законосъобразност на наказателното
постановление и на процедурата по издаването му, настоящият състав на
касационната инстанция счита, че решението на районния съд следва да се отмени,
а отмененото с него наказателно постановление да се потвърди.
Не се споделя становището на
ответника, изразено чрез процесуалните му представители в съдебно заседание, че
за да завърши транзитната декларация трябвало за стоката да било задействано
друго митническо направление, както и това, че за да е възможна смяна на получаващото
митническо учреждение, трябвало стоката да е пристигнала до мястото на
получателя и да са прекратени транзитните действия спрямо нея. Изтъкнатите
аргументи имат отношение само при завършване на режима „транзит“ в съответствие
с митническото законодателство и съответно приключването на режима от
митническите органи, предвид законосъобразното му завършване, каквато хипотеза
не е налице в случая, поради липса на част от декларираната в митническа
декларация с MRN ***стока. Казано по друг начин, завършването на транзитна
операция в случая при констатирано несъответствие за определена стока няма
отношение към задействането на друго митническо направление що се отнася
стоките, които като вид и количество съответстват на първоначално
декларираното. В този смисъл цитираният довод на ответник се явява неотносим
към съставомерността на нарушението.
Във връзка с горното, неоснователно и
правно неаргументирано е твърдението, че органът, издал НП не бил териториално
компетентен, тъй като получаващото митническо учреждение било учреждението, в
което стоките трябвало да бъдат представени с цел да получат друго митническо
направление. Относимата за случая правна уредба не регламентира твърдяната
хипотеза. Анализът на разпоредбите на чл.3, буква „и“, чл. 48, чл.45, §5 от
Допълнение I от Конвенция за общ транзитен режим и чл.306, §4 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 година, дава яснота за
обстоятелствата, при които ТПУ може да стане ПМУ. Целта на нормативната уредба
в хипотезата на констатирано отклоняване на стоки от режим „транзит“ не се
изразява в това стоките да получават друго митническо направление, тъй като
такива липсват – установена е липса, представляваща отклонение от задействан
режим, а е насочена към реализиране на отговорността на нарушителя.
Неоснователни са доводите за разграничаване
на транзитно МУ, получаващо МУ и МУ на прекратяване на транзита, аргументирани
с това, че в случая нямало данни и липсвали писмени доказателства за събирани
на територията на България налози, мита, акциз, данъци или други митнически
сборове, каквито се дължали при пристигане на стоката в получаващото митническо
учреждение и освобождаването ѝ за обръщение в страната, получател на
стоката. Така изтъкнатото отново би имало значение само при завършване на
режима „транзит“ в съответствие с митническото законодателство и съответно
приключването на режима от митническите органи, предвид законосъобразното му
завършване, което както вече се посочи не е налице в случая. Т. е., посочените
налози се дължат само в случай на правилно, в съответствие с митническото
законодателство, завършване на режима „транзит“. В тази връзка, липсата на
платени задължения от вида на посочените не е индикация за това, че МП „Капитан
Андреево“ не може да се превърне в получаващи МУ, тъй като по силата
приложимата правна уредба, това не е признак, определящ статута на дадено
транзитно МУ като получаващо. В конкретния случай, такъв признак се явява
констатираното от митническите органи несъответствие между декларираната и
реално превозваната стока – реално наличната в ППС при проверката, иначе казано
завършване на режима в несъответствие с митническото законодателство.
По отношение наказателно отговорния
субект на нарушението, настоящият състав на касационната инстанция счита, че в
случая правилно в НП като такъв е посочен дружеството – превозвач. Това е така,
защото разпоредбата на чл.17, § 1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) ясно постановява, че „превозвачът е отговорен
за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането ѝ за превоз до този на доставянето ѝ, както и за
забавата при доставянето ѝ“. По смисъла на чл.5, т.40, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 година превозвач означава „лицето, което извежда
стоките или което поема отговорност за превозването на стоките извън
митническата територия на Съюза“. В случая в митническа декларация с MRN ***като
превозвач е посочено „Koneks uluslararasi tasimacilik ve…….” и именно това дружество е
отговорно по силата на цитираните норми, както и съгласно предвиденото в чл.29
от Допълнение I
от Конвенцията за общ транзитен режим. В случая Решение от 21.12.2016г. по дело
C 547/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС
от Kúria (Върховен съд, Унгария) с акт от 29 септември 2015 година, е
неприложимо поради факта, че в митническа декларация с MRN ***не е посочен
водач на МПС и/или подпис на такова лице.
Неоснователно се твърди, че предвид липсата на нарушена
пломба по ППС, ако имало отклоняване на стоките, то това било станало в
отправното митническо учреждение, т.е. в случая не била налице хипотезата, при
която не можело да се установи мястото на отклонението за да можело да се
направи извод, че компетентен да издаде НП бил началникът на ПМУ. Действително,
по делото няма доказателства за нарушена цялост на пломбите, но предвид
отклоняване на част от декларираните стоки, приложение следва да намери
разпоредбата на чл.232а, ал.2 от ЗМ, която постановява, че „в случаите по ал.1,
когато в получаващото митническо учреждение е установено отклонение от
митнически режим транзит на част от превозваната стока, нарушението се счита за
извършено в това митническо учреждение и в него се разглежда
административнонаказателната преписка.“
Не се споделят доводите за неправилно определен предмет
на нарушението. В случая са налице безспорни доказателства за липсващи стоки –
2300 кг. Същите са детайлно описани - по вид и цена, във фактура № 50180095 (л.69 от АНД), която фактура е изрично
посочена в митническа декларация с MRN ***(л.35 и л.37 от АНД), където е и записано,
че теглото на стоките по тази фактура е 2300 кг. В тази връзка, правилно в хода
на административнонаказателното производство е била взета предвид митническата
стойност на стоките, описани във фактура № 50180095, като по правилата на §1,
т.38 от ДР на ЗМ е определена цената на стоките като митническа стойност, а
именно 152 483.02 лева. Именно посочените в цитираната фактура стоки са
предмет на нарушението, съответно стойността им е послужила за определяне
размера на санкцията. Освен това, от Протокол за извършена митническа проверка
№2219/13.08.2019г. по безспорен начин се установява, че митническите органи при
претегляне на електронна везна и проверка
на сборните килограми представените 4 бр. декларации, сред които и MRN ***плюс
килограмите на товарния автомобил, е била установена разлика от около 2.500
кг., като при извършен документален контрол на Т1 - MRN ***, е било открито, че за 2300 кг.
имало представена фактура № 50180095. След това е била извършена физическа
проверка в хале на „вход товарни автомобили“ на МП на стоките по представените
ЕАД и констатирана липсата на стоката по митническа декларация MRN ***, като е отразено и, че при
декларирани в общото CMR
били 587 колети, след
преброяването се установило, че в товарното помещение били налични 586 колета.
По делото пред РС са били разпитани и митническите служители – С. Х. С.и Х. М.П.- извършили физическата
проверка на стоките в ППС рег.№ ***, посочено в общото CMR (л.46 АНД) и митническа декларация
MRN ***,
като св.С.конкретно посочва, че по декларацията трябвало да има две машини, но
след сравняване на стоката по серийни номера или по кодове установили, че само
едната била налична, а другата не. Във връзка изложеното, искането на ответника
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда за установяване
предмета на нарушението се явява неоснователно.
По отношение на посоченото, че голяма част от
конвенциите за международен превоз на товари, цитирани от АдмС – Хасково в
решението по АНД (К) №323/2020 г. били неприложими за настоящия случай, тъй
като тук не ставало дума за транспортиране и транзитиране към Ирак, а за Република
Т., която била страна членка на Конвенцията за общ транзитен режим, като
неприложима била и Конвенцията ТИР, тъй като това МПС не пътувало под
покритието на ТИР-карнет, следва да се посочи че в настоящия случай, в
сравнение с приложената правна регламентация по АНД (К) №323/2020 г.,
приложение не намира единствено Митническата конвенция относно международния
превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември
1975 г., и то само поради факта, че превозването е било външен съюзен транзит
по смисъла на чл.234, § 1 от Регламент № 952/2013 година, режимът не е бил
задействан под покритието на карнет ТИР и стоката не е предназначена за страна,
която не е страна по Конвенцията за общ транзитен режим.
В заключение на изложените мотиви в насока
неоснователност на доводите на ответника, следва да се поясни, че статутът на
дадено ТМУ се променя и става такъв на ПМУ само по отношение на липсващата
стока, за останалата (налична в ППС) ПМУ си остава първоначално декларираното.
Предвид изложеното обжалваното
решение се явява постановено при неправилно прилагане на материалния закон,
поради което същото следва да се отмени. Доколкото пред районния съд са събрани
всички относими по делото доказателства от значение за решаването му по
същество, и при наличието на доказателства за извършено административно
нарушение, след отмяна на решението следва да се потвърди наказателното
постановление.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.
второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №43/09.03.2020 г.,
постановено по АНД №853 по описа на Районен съд - Свиленград за 2019 г., вместо
което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1832/2019
от 12.12.2019 г., издадено от заместник-директора на Териториална дирекция
„Южна морска“ към Агенция Митници, с което на КОНЕКС УЛУСЛАРАРАСЪ ТАШЪМАДЖАЛЪК
ВЕ ДЪШ ТИДЖАРЕТ“ („Koneks
uluslararasi tasimacilik ve dis ticaret”), със седалище и адрес на управление: гр.И.***, Република Т., по пункт I е присъдено
на основание чл.234а, ал.1 и ал.3 от ЗМ, във вр. с чл.233, ал.6 да заплати
равностойността на стоката – въздушни помпи или вакуум помпи, въздушни
компресори или компресори за други газове и вентилатори – 1 колет с тегло 2300
кг., предмет на нарушение по АУАН № 1815/14.08.2019г., представляваща
стойността на стоките, тъй като същите липсват, в размер на 152 486.02
лева / сто петдесет и две хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и две
стотинки/. По пункт II на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ е
наложено административно наказание имуществена санкция, представляваща 100% от
стойността на стоката, в размер на 152 486.02 лева / сто петдесет и две
хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и две стотинки/. И по пункт III на основание чл. 234а, ал.3, във вр. с чл.233, ал.8 от
ЗМ са отнети в полза на държавата товарен автомобил – влекач с рег. № ***, рама № ***, марка „MAN“, ведно с регистрационен талон EL
№594471
и 1бр. контактен ключ, и полуремарке с
рег.№***,
рама №***, марка
„TIRSAN“, ведно с
регистрационен талон серия EH
№***, с обща
стойност 75 715 лева / седемдесет и пет хиляди седемстотин и петнадесет лева/ .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.