Решение по дело №953/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба от Е. Р. З. от гр.Русе, чрез процесуален представител адвокат М. В. от АК – Русе, срещу Заповед № РД-01-3672/22.11.2024 г. на заместник-кмет Е. Е., подписан за кмет на Община Русе /съгласно Заповед № РД01-3615/19.11.2024 г. на кмет на Община Русе/, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката Е. Р. З., съпруга й А. Н. З. и децата им Д. А. З., А. А. З., А. –М. А. З. и Е. А. З. за общински жилищен имот с адрес: гр.Русе, [жк], бл.52 вх.3 ет.3 ап.5, състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухненски бокс, сервизни помещения, изба, актуван с акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 2890/02.06.1999г. В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорената заповед, постановена при неправилна преценка на фактическите обстоятелства, при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Развити са съображения, че жалбоподателката и семейството й нямат друго жилище, в което да се настанят. Твърди се нарушение на принципите за съразмерност, истинност и служебно начало в административния процес. Сочи се и нарушение на чл. 15 от Закона за закрила на детето. Иска се заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и административната преписка да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

В съдебно заседание жалбоподателката, се явява лично и чрез адвокат М. Д. от АК Русе. Заявяват, че поддържат жалбата. Представят писмени бележки.

Ответникът по жалбата – кмет на Община Русе, чрез процесуалния си представител М. Ч. – юрисконсулт в ОП „Управление на общински имоти“ – Русе, в съдебно заседание и в писмени бележки, оспорва жалбата и излага съображения относно законосъобразността на процесната заповед. Сочи, че при издаването й правилно е приложен материалният закон и няма допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а заповедта потвърдена. Не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. Подадена е и в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок - депозирана е чрез административния орган с рег. индекс № 94Е-4144-2 от 29.11.2024 г., а процесната заповед е получена от жалбоподателката на 25.11.2024 г., видно от протокол на л. 2 от административната преписка.

По изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От приложената административна преписка и от събраните по делото писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Въз основа на Заповед за настаняване на жалбоподателката и членовете на семейството й № РД01-537/29.02.2016 г. на кмета на Община Русе /л.26 от преписката/, между Община Русе и Е. З. бил сключен договор за наем № 4467 на 02.03.2016 г. за отдаване под наем на жилищен имот /л.27 и л. 28 пр./, представляващ 4 стаи, кухня, сервизни помещения и изба, находящ се в гр. Русе, [жк], [адрес], предмет на АЧОС № 2889, за срок от две години.

На основание настанителна заповед № РД-01-470/26.02.2018 г. на кмета на Община Русе /л.24 пр./, с Анекс от 02.03.2018 г. към горепосочения договор за наем /л.25 пр./, действието му било продължено за срок от две години.

На основание настанителна заповед № РД-01-2096/10.08.2020 г. на кмета на Община Русе /л.22 пр./, с Анекс от 19.08.2020 г. към горепосочения договор за наем /л.23 пр./, действието му било продължено за срок от една година.

На основание настанителна заповед № РД-01-3191/25.10.2021 г. на кмета на Община Русе /л.20 пр./, с Анекс от 27.10.2021 г. към горепосочения договор за наем /л.21 пр./, действието му било продължено за срок от три години.

На 03.09.2024 г. жалбоподателката подала Заявление за продължаване на наемното й правоотношение № Н-421/л.11 пр./. Към заявлението приложила декларация, в която е посочила членовете на домакинството си и декларирала, че тя и членовете на семейството й не притежават жилище, вилен имот, идеални части от имот. В т.2.2 от същия документ Е. З. посочила, че не са отчуждавали имоти през последните три години преди подаване на заявлението за подновяване на наемното отношение, с изключение на прекратяване на съсобственост, както и че не притежават МПС, земеделски земи повече от 20 дка, други недвижими имоти, при което идеалните части са прехвърлени на съсобственик и не са придобили реална част от съсобствен имот. Декларирала още, че общият брутен доход на членовете на семейството й за предходните 12 м. е формиран от допълнителен доход в размер на 2000 лв. и не получава помощи, обезщетения и добавки. Представила удостоверения за декларирани данни, издадени от ТД на НАП – Варна, съгласно които съответно: за съпруга й А. З. няма данни за осигурителен доход за периода 01.09.2023 г. – 31.08.2024 г. и за Е. З., съгласно Справка за периода 01.08.2023 г. до 31.07.2024 г. е била осигурявана за м. декември 2023 г. и м. януари, февруари и март 2024 г. По преписката е приложено и извлечение от регистрационна карта на жалбоподателката от Дирекция „Бюро по труда“ – Русе, от която е видно, че регистрацията й е от дата 21.08.2024 г. /л.14 пр/.

При извършената от административния орган служебна проверка в Агенция по вписванията – Служба вписвания /л.17-19 пр./, било установено, че на 08.12.2022 г. Е. З. и съпругът й прехвърлили съсобствения им недвижим имот – дворно място в [населено място], общ. Г.Оряховица, обл. В.Търново, заедно с построените в него къща и селскостопански сгради. При проверката е установено също, че жалбоподателката плаща дължимия наем, няма задължения към „ВиК“ ООД – Русе, но има регистриран лек а-л „Тойота“ 1984 г. Тези обстоятелства са отразени в заявлението за продължаване на наемното отношение на л. 11 – гръб пр..

Заявлението било разгледано от Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост на Община Русе /Наредба № 6/. На свое заседание, проведено на 26.09.2024 г., Комисията взела решение, обективирано в т.5.10 от приложения в административната преписка Препис-извлечение от протокол № 9/26.09.2024 г., да не бъде продължаван срока на наемното правоотношение с жалбоподателката и нейното домакинство, тъй като били налице прекратителните основания на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 5, т. 6 и т. 13 от Наредба № 6.

С Уведомително писмо № 94Е-4144-1/02.10.2024 г. /л.9 пр./ председателят на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6, на основание чл. 26 от АПК, уведомил Е. З. че започва производство по прекратяване на наемното й правоотношение с Община Русе за предоставеното жилище. Даден е и 7-дневен срок за представяне на становище и писмени доказателства. В уведомителното писмо е указан и срокът, в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на кмета на Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до 30.10.2024 г. Към уведомителното писмо е приложен и препис от Решение по т. 5.10, прието с Протокол № 9 от 26.09.2024г. на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6.

Жалбоподателката получила уведомителното писмо на 07.10.2024 г., видно от протокол на ОП „Управление на общински имоти“ /л.8 от преписката/.

В срок Е. З. депозирала пред Община Русе становище вх. № 753/14.10.2024г., ведно с писмени доказателства към него /л.4-л.7 от преписката/. В него тя посочила, че не са налице посочените в решението на комисията основания за прекратяване на наемното й правоотношение във връзка с процесния имот – няма задължения за наеми, такса смет или други консумативни разходи; подала е своевременно заявление за продължаването му; не са отпаднали условията по чл. 3 за настаняването й в общинското жилище. По отношение на основанието по чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6, Е. З. обяснила, че действително по наследство от майка си е придобила в съсобственост със сестра си и баща си недвижимо имущество в [населено място] и [населено място], но имотите не били годни за живеене и поради липса на средства за ремонт са продадени. Заявява, че „поради невнимание“ е пропуснала да декларира придобитите по наследство имоти и продажбите им. Моли административния орган да й даде възможност да представи нова декларация за семейно и имотно състояние по чл. 26 от Наредба № 6. Заявила, че лекият автомобил „Тойота“, притежаван от семейството, от години е бракуван и не е в движение. Моли за указания дали следва да декларира това МПС. Моли административният орган да продължи наемното й правоотношение, тъй като тя и многочленното й семейство са в невъзможност да излязат на свободен наем и имат жилищна нужда. Към Становището приложила и нова декларация по чл.26 от Наредба № 6, разписки за платени консумативни разходи, удостоверение за наследници и Нотариален акт № 116, том 2, рег. № 3655, дело 300 от 2022 г. на нотариус с район на действие РС – Г. Оряховица.

От приложеното Удостоверение за наследници изх. № 4-1743/29.03.2021 г. Община Русе /л.6 пр./ се установява, че жалбоподателката е наследила майка си – П. С. К. – Р. - след смъртта й заедно с баща си и сестра си. Наследодателката починала на 25.03.2021 г.

От приложения нотариален акт № 116, том2, рег. № 3655, дело 300 от 2022 г. на нотариус с район на действие РС-Г.Оряховица/л.7 пр./, се установява, че на 08.12.2022 г. жалбоподателката и съпругът й продали на трето лице съсобствения им недвижим имот в [населено място], за сумата от три хиляди лева.

По преписката няма данни становището на Е. З., ведно с релевираните в него обяснения и възражения, да е обсъдено от Комисията по чл. 6 от Наредба № 6. В съдебното производство административният орган също не е ангажирал такива доказателства.

Със Заповед № РД-01-3672 от 22.11.2024 г. на заместник-кмет Е. Е., подписан за кмет на Община Русе /съгласно Заповед № РД01-3615/19.11.2024 г. на кмет на Община Русе/, е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката Е. Р. З., съпруга й А. Н. З. и децата им Д. А. З., А. А. З., А. –М. А. З. и Е. А. З. за общински жилищен имот с адрес: [населено място], [жк], бл.52 вх.3 ет.3 ап.5, състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухненски бокс, сервизни помещения, изба, актуван с АЧОС № 2890 / 02.06.1999г. Екземпляр от заповедта е връчена на жалбоподателката на 25.11.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОбС вр. чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6, приета от ОбС - Русе, наемното правоотношение се прекратява със заповед на кмета на общината. В случая оспорената заповед е издадена от заместник-кмет на община Русе, в условията на заместване на кмета на общината, видно от представената на л.4 от преписката Заповед № РД-01-3615/19.11.2024 г. на кмета на Община Русе и Заповед № 78/18.11.2024 г., издадена от председателя на ОбС - Русе за командироване на кмета на Община Русе за периода от 20.10.2024 г. до 28.11.2024 г. на л.33 от делото, което налага извода, че административният акт е издаден от компетентния по материя и териториален обхват орган.

Оспореният акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОбС, респ. чл.31, ал.2, изр. второ от Наредба № 6 – в него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на четиринадесет дни.

Настоящият състав на съда счита, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

По делото не се спори, че семейството на Е. З. се състои от съпруга й и четирите им деца /малолетни и непълнолетни/. Не е спорно и обстоятелството, че определеният със Заповед № РД-01-3191/25.10.2021 г. на кмета на община Русе тригодишен срок за настаняване е изтекъл, поради което жалбоподателката подала последното заявление за продължаване на наемното отношение на 03.09.2024 г.

В оспорената заповед като прекратителни основания са посочени чл.46, ал.1, т.6, т.7 и т.9, ал. 2 и ал. 5 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т.5 т.6 и т.13 вр. чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 6, приета от Общински съвет – Русе.

В мотивите на оспорената заповед административният орган е приел, че въз основа на служебно извършена справка в Агенция по по вписванията – Служба по вписвания и Дирекция МДТ е установено, че жалбоподателката е продала недвижими имоти в [населено място], обл.В.Търново и [населено място], общ. Стражица, обл. В.Търново, които не са описани в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6, като по този начин е укрито действителното икономическо състояние на наемателите, което представлява прекратително основание по чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6. Така органът стигнал до извода, че наемателите не отговарят на условията на чл. 3, ал. 1, т.3 от Наредба № 6 и приел за доказани всички посочени прекратителни основания.

За издаване на заповедите по чл. 46 ЗОбС се прилага общия ред по глава пета, раздел I от АПК. Той съдържа административнопроизводствени правила, спазването на които административният орган следва да обезпечи при издаването на спорната заповед.

В хода на административното производство органът е извършил служебно единствено справка в Агенция по вписванията – Служба по вписвания и Д МДТ. След депозираното становище от страна на жалбоподателката, в която тя е изложила подробни обяснения и възражения обаче, не е последвало служебно събиране на доказателства във връзка с наведените от нея твърдения, по аргумент от чл.35 и чл.36, ал.6 от АПК. В оспорената заповед е посочено: „След обсъждане на становището, Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 е потвърдила решението си.“ Както бе посочено по-горе, доказателства за това твърдение не са ангажирани както в административното, така и в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и 3 АПК, доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява. Нормата на чл.35 АПК предвижда, че административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Тези правила в настоящия случай не са спазени – не са събрани допълнителни доказателства относно изложените в становището на Е. З. възражения и обяснения, не са били обсъдени наведените от нея факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Така органът не е изяснил относимите факти и обстоятелства, за да може да вземе мотивирано решение. Посоченото по-горе нарушение на административно-производствените правила, допуснато от кмета на Община Русе при издаването на оспорената заповед е съществено и представлява отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Установените по делото факти относно семейното, социално, имотно и финансово състояние на жалбоподателката и нейното домакинство, водят до извод, че това съществено нарушение се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в процесната заповед. При съобразяване и обсъждане от органа на обясненията и възраженията на Е. З., е било вероятно обосноваване на правен резултат, противоположен на възприетото административно решение за прекратяване на наемното правоотношение. Ако тя отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, което не е изследвано практически от органа, наемното й правоотношение, на основание разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗОС е било възможно да бъде продължено.

Действително разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.6 от ЗОбС, идентична с чл. 31, ал.1, т. 5 от Наредба № 6, предвижда, че наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Съгласно трайната съдебна практика обаче, изтичането на срока за настаняване не може да се разглежда самостоятелно, а е свързано с преценката за наличие на възможност за лицето да задоволи или не жилищната си нужда, която следва да се извърши от органа. По чл.46, ал.4 ЗОбС, при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.

На следващо място, в заповедта липсват мотиви относно прекратително основание по чл. 46, т.7 от ЗОбС вр. чл. 31, ал. 1, т.6 от Наредба № 6, а именно отпадане на условията за настаняване посочени в чл.3, ал.1 от Наредба № 6. Поради безспорния факт на продадените идеални части от наследствените имоти на Е.З., които се намират в обл.В.Търново, административният орган е приел, че тя не отговаря на посочените условия. Не е проверено и обсъдено обаче: 1.годни ли са били за обитаване тези имоти; 2. не е съобразено, че са придобити по наследство, както и размера на продажната цена. Идеята залегнала зад изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 е свързана с обстоятелството, че имотът евентуално може да бъде възмездно отчужден и с получената цена членовете на домакинството биха могли да задоволят жилищните си нужди чрез заплащане на пазарен наем или придобиване на собствено жилище. От събраните по делото доказателства не се установи, че при реализираните продажби на имотите, жалбоподателката е получила цена, с която да задоволи жилищните нужди на семейството си; 3. не е взето предвид, че семейството е с четири деца /малолетни и непълнолетни/; 4. не е извършена преценка на най-добрия интерес на децата, с оглед промяната в обстоятелствата, която ще настъпи при прекратяване на наемното правоотношение на семейството /§ 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето/ и няма изложени мотиви в тази връзка. Следвало е да бъдат обезпечени интересите на четирите деца, с оглед осъществяване на административната процедура, съгласно предвиденото в чл. 15 от Закона за закрила на детето.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ приема, че гаранциите по Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището на жалбоподателката да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с чл.8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, е част от вътрешното право и има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището, чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени.

В случая административният орган не е отчел интереса на живеещите в общинското жилище малолетни и непълнолетни деца, въпреки че обстоятелството, че те са част от семейството на Е. З., му е било известно към датата на издаване на оспорената заповед.

При извършване на преценка за баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и останалите членове от нейното домакинство, от една страна, и тези, които се защитават чрез оспорения административен акт, от друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия интерес на живущите в имота малолетни и непълнолетни деца.

Не е налице и основанието по чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС вр. чл. 31, ал. 1, т. 13 от Наредба № 6 - невярно деклариране в декларацията по чл. 26 от Наредба № 6 от страна на жалбоподателката, че тя и членовете на домакинството й не притежават недвижими имоти и идеални части от такива. В становището подадено пред административния орган Е.З. е заявила, че е допуснала пропуск по невнимание и е помолила да й бъде дадена възможност да подаде нова декларация с попълнени верни данни. Поискала е и допълнителни указания от решаващия орган. Разпитаният в съдебно заседание свидетел - А. З. - установява, че имотът в [населено място] не е деклариран, тъй като не са разполагали с нотариален акт за него. От показанията на свидетеля се установява също, че къщата, находяща се в [населено място] е била изградена от кирпич, с паднал покрив и негодна за обитаване – без врати, прозорци, канализация и електрификация, без санитарен възел и баня. След като се снабдили с нотариален акт, тъй като не бил годен за живеене, те решили да продадат имота на трето лице. При прехвърлянето на собствеността цената била 3000 лв. След извършената продажба той и жалбоподателката отишли в Община Русе, за да подадат коригираща декларация, но това им било отказано. А. З. сочи, че имотът в [населено място] е съсобствен на Е. З. и още двама съсобственици. Той е продаден от съсобствениците преди имота в [населено място] – през 2021 г., което се удостовери и от справката от Служба по вписванията, за цена 4000 лв., която била разделена по равно между съсобствениците.

Освен това, следва да се отбележи, че невярното деклариране на определени обстоятелства може да бъде извършено единствено при пряк умисъл като форма на вината. Следователно, за да е налице посоченото прекратително основание е необходимо жалбоподателката не само да е знаела за притежаваните по наследство идеални части от недвижим имот, но и да не ги е декларирала именно, за да не бъде прекратено наемното правоотношение с домакинството й.

Предвид всичко гореизложено, както и видно от събраните по преписката доказателства, сделките с двата наследствени имота са извършени през 2021 г. и 2022 г., т.е. две и повече години преди подаване на последното заявление за продължаване на наемното отношение между Е. З. и община Русе. Поради това, е напълно възможно допуснатият от нея пропуск да е в резултат на невнимание, а не резултат от пряк умисъл.

Във връзка с изложеното, следва да се отбележи, че липсват каквито и да било ангажирани от ответника доказателства, който носи доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, че построените в двата имота жилищни и стопански постройки, са можели да задоволят жилищните нужди на шест членното домакинство на Е. З. или с получените от продажбата средства, тя е имала възможност да задоволи жилищните нужди на семейството си. Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 и кмета на община Русе са осъществили само простия факт на констатиране на придобити по наследство недвижими имоти и извършеното с тях разпореждане, без да бъде извършено дължимото изясняване на значимите за случая факти и обстоятелства, за които безспорно е имало данни преди издаване на процесната заповед.

Следователно, предвид безспорната жилищна нужда на жалбоподателката и живеещите с нея малолетни и непълнолетни деца, както и затрудненото им материално положение, оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК и несъответен на целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС – по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар.

По изложените съображения актът се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на адвокат М.В. от АК - Русе за присъждане на възнаграждение за оказаната, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката в настоящото производство, видно и от съдържанието на представения по делото договор за правна защита и съдействие, приложен към депозираната писмена защита. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то е в минимален размер от 1000 лева. Искането за присъждане на разноски – платена държавна такса за образуване на дело в размер на 10 лева /л. 27 от делото/ също се явява основателно. Присъдените разноски на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Община Русе.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е. Р. З., с [ЕГН], Заповед № РД-01-3672/22.11.2024 г. на заместник-кмет Е. Е., подписан за кмет на Община Русе /съгласно Заповед № РД01-3615/19.11.2024 г. на кмет на Община Русе/, с която е прекратено наемното правоотношение с Е. Р. З., съпруга й А. Н. З. и децата им Д. А. З., А. А. З., А. –М. А. З. и Е. А. З. за общински жилищен имот с адрес: [населено място], [жк], бл.52 вх.3 ет.3 ап.5, състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухненски бокс, сервизни помещения, изба, актуван с акт за частна общинска собственост № 2890/02.06.1999г.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Е. Р. З., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], бл.52 вх.3 ет.3 ап.5, сумата от 10 лв. - разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на адвокат М. В. от АК – Русе сумата от 1000/хиляда/лева – възнаграждение за безплатно предоставената адвокатска помощ в настоящото производство.

Решението е окончателно.