№ 138
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500377 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба от
Н.И.Т., рег. № ********, регистрирано със седалище и адрес на управление
гр. Й. - М., И. срещу Разпореждане № 263 187 от 02.04.2021 г., пост. по в.гр.д.
№ 2897/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е върната като
процесуално недопустима депозираната от частния жалбоподател касационна
жалба вх. № 269 408/17.03.2021 г. срещу постановеното по делото въззивно
Решение № 260 247/19.2.2021 г..
Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното
разпореждане, искането – за неговата отмяна и връщане делото на окръжния
съд за даване ход на касационната жалба.
Ответното „ Т. - З. и К. „ ООД – гр. Пловдив, ЕИК ******* е депозирало
отговор за неоснователност на частната жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по
чл. 276 от ГПК. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
С Решение № 1448/17.12.2019 г., пост. по гр.д. № 14556/2018 г. е
отхвърлен предявеният от Н.И.Т., рег. № ********, регистрирано със
седалище и адрес на управление гр. Й. - М., И. иск с правно основание чл. 422
от ГПК за признаване за установено че „ Т. - З. и К. „ ООД – гр. Пловдив,
ЕИК ******* му дължи сумата 2 620 евро, представляваща сбор от
предоставени в заем парични средства на дати 15.04.2015 г. / 1 320 евро / и
1
07.05.2015 г. / 1 300 /евро, за които вземания е издадена по ч.гр.д. №
17095/2017 г. на РС – Пловдив Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Прието е за доказано че паричните средства са предадени /
банкови преводи /, но не е доказано възведено основание за предаването им,
на което се претендира и заплащането / връщането / им – договор за заем.
С въззивно Решение № 260 247/19.02.2021 г., пост. по в.гр.д. №
2897/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив първоинстанционното решение е
потвърдено. Посочено е в него да е окончателно.
Въпреки това ищецът и настоящ частен жалбоподател Н.И.Т., рег. №
********, регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Й. - М., И. е
депозирало касационна жалба, която с разпореждането – предмет на
настоящата въззивна проверка, е върната като процесуално недопустима на
основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК– търговско дело с цена на иска под 20 000
лева.
Поддържа се в частната жалба че макар страните по спора да са
търговски дружества, спорът, съответно делото не е търговско, тъй като
правното основание на предявеният иск е чл. 240 от ЗЗД, като заемът не е
търговска сделка от категорията на абсолютните и същевременно
предоставените заемни средства не са във връзка с осъществяната от Н.И.Т.,
рег. № ********, регистрирано със седалище и адрес на управление гр. Й. -
М., И. търговска дейност, нито с търговската дейност на ответното „ Т. - З. и
К. „ ООД – гр. Пловдив – съгласно регистрираните им предмет на дейност.
Като допълнителен аргумент в насока че делото не е търговско се сочи и че
то не е разглеждано по правилата на Глава 32 на от ГПК / Производство по
търговски спорове /, както и че по същото са ангажирани гласни
доказателства – което е характерно за гражданско правните спорове за
разлика от търговските, при които ангажираните доказателста са предимно
писмени.
Жалбата е неоснователна.
В исковата си молба частният жалбоподател е твърдял че процесните
суми е предоставил в заем на ответното дружество – заемател с цел
осъществяване на търговската дейност на последното. Следователно
твърдението е че договорът за заем е сключен във връзка с осъществяваното
от ответното търговско дружество занятие, което само по себе си е
достатъчно за определянето му като търговска сделка, без значение е дали се
явява такава и по отношение на насрещната страна – заемодател – чл. 286 от
ТЗ. Съответно спорът е търговски по смисъла на чл. 365 т. 1 от ГПК.
Процесуалните правила на Глава 32 от ГПК / Производство по
търговски спорове / са приложими само ако делото е родово подсъдно на
2
окръжен съд като първа инстанция. В случая делото е родово подсъдно на
районен съд, поради което не е гледано по реда на Глава 32, а по общия исков
ред, което не променя извода то да е търговско.
Следователно правилно депозирана срещу въззивното решение
касационна жалба е върната като процесуално недопустима с обжалваното
разпореждане и същото се потвърждава.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 263 187 от 02.04.2021 г., пост. по в.гр.д.
№ 2897/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3