Р Е Ш
Е Н И Е №226
гр. Сливен, 20.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №596 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо
производство“.
Образувано
е по подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба против Решение
№934/14.08.2019г. по гр.д.№3123/2019г. на Сливенски районен съд, с което на
основание чл.150 от СК е изменен размера на издръжката, която И.М.И. дължи за
малолетното дете М.И.И. и следва да заплаща чрез неговата майка и законен
представител Ц.М.И., чрез увеличаване на същия от 180лв. на 220лв. месечно,
считано от 06.06.2019г., като иска в останалата му част до пълния претендиран
размер от 300лв. е отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени по
съразмерност разноски на ищцата и ответника е осъден да заплати съответна
държавна такса върху изменения размер на издръжката.
Въззивната жалба е подадена от ищцата в
първоинстанционното производство Ц.М.И., която обжалва посоченото решение в
неговата отхвърлителна част над изменения размер от 220лв. до пълния претендиран
такъв от 300лв. месечно.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В
срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство И.М.И., който обжалва решението в частта относно изменения размер
над 200лв. до 220лв. месечно.
С
подадената от ищцата в първоинстанционното производство – Ц.И. въззивна
жалба се обжалва посоченото първоинстанционно решение в неговата
отхвърлителна част. Въззивницата счита,
че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно, несъобразено
с доказателствата по делото. От първоначалното определяне на издръжката до момента
изминала повече от една година, като през това време социално-икономическите
условия в страната са се променили значително – увеличена е минималната работна
заплата за страната, увеличени са цените на вода и електроенергия, което се
отразило на цената на живота като цяло. Предстояло детето да посещава детска
ясла, който факт сочи значително повишаване на нуждите му от средства за
облекло, обувки, пособия, транспортни разходи. Контактът с други деца ще
увеличи неминуемо риска от заболявания, което налагало превенция с
имуностимуланти или последващо лечение. Поради това счита, че претендирания
размер на издръжката от 300лв. ще е достатъчен и справедлив за покриване
нуждите на детето. Освен това доходите на бащата се увеличили, а нейните,
предвид оставането й без работа и прекратяване обезщетението за отглеждане на
малко дете, са намалели значително. Въззивницата посочва, че върху нея пада
цялата тежест по отглеждането на детето. Липсвали данни ответникът да е
задължен да издържа други лица, поради което може да дава претендирания размер
без особени затруднения. С оглед изложеното, моли въззивния съд да измени
обжалваното решение и да присъди месечна издръжка за малолетното дете М. в
размер на 300лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски в
пълен размер.
С
отговора на въззивната жалба, ответника в първоинстанционното производство И.М.И.
чрез пълномощника адв. С. *** посочва, че въззивната жалба е неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. Посочва, че извода на съда за изменение на
обстоятелствата се базира само на един единствен и то ненастъпил факт –
посещение на детско заведение в бъдеще. Липсвала промяна, както във възрастта,
така и в социалния статус на детето. Не било налице изменение и на доходите на
страните. Посочва, че той има ежедневни транспортни разходи, свързани с
местоработата му като военнослужещ, извън гр.Сливен. Оплакванията в жалбата не
намирали опора в доказателствения материал.
С
подадената от ответника в първоинстанционното производство И.И. насрещна
въззивна жалба се обжалва решението на СлРС в частта относно изменения
размер на издръжката над 200лв. до 220лв. Решението в тази част намира за
постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събрания доказателствен
материал. Счита, че по делото не е установено съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката. Факта, на който районният
съд се е позовал, още не бил настъпил – посещение на детето в детско заведение
и така се е произнесъл по преждевременно заведен иск. Останалите изводи на съда
относно липса на промяна на доходите на страните, изминалите само няколко
месеца от определяне на издръжката, разходите на бащата за пътуване до
местоработата му, били правилно преценени от районния съд, но въпреки това той
е направил неправилен правен извод. Посочва, че не се отказва от позицията,
заявена в съдебно заседание за постигане на спогодба за размер от 200лв.
месечно. Поради това намира, че решенето е неправилно само в присъдения размер
над 200лв. до 220лв. и в тази част моли съда да го отмени и отхвърли исковата претенция за този размер. Претендира
разноските, направени пред въззивната инстанция.
С
отговора на насрещната въззивна жалба, Ц.И. посочва, че оспорва същата като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че от 24.10.2019г.
детето посещава детска ясла и представя служебна бележка за това обстоятелство.
Поради това посочва, че изменения на обстоятелствата в тази насока е налице.
Посочва, че е налице намаляване на нейните доходи като учител в подготвителна
група в ДГ „Зорница“, с.Гавраилово, в сравнение с предходния период, видно от
представения документ, докато доходите на бащата нараснали. Не без значение
било изменението на социално-икономическите условя в страната. Моли съда да
приеме като доказателства представените с отговора писмени документи.
С
нарочно определение по реда на чл.267 от ГПК, въззивният съд се е произнесъл по
направените от въззивницата И. доказателствени искания за допускане и приемане
като доказателства на представени писмени документи, като е уважил същите.
В с.з., въззивницата Ц.И., редовно призована, не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
въззивницата, която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за
уважаването й по изложените в нея съображения.
В с.з. въззивникът И.И.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по
пълномощие адв.М.Х.от АК – Ямбол, която посочва, че оспорва въззивната жалба на
насрещната страна и поддържа подадената от И. насрещна въззивна жалба по
изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Претендира разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи
правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен
съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед обхват на обжалването – и допустимо
в обжалваните части.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред двете съдебни инстанции доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно
и правилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. Същата следва да се ДОПЪЛНИ с установеното от събраните пред
въззивната инстанция доказателства, както следва:
На 24.10.2019г. детето М.И.И.
е постъпило в Постоянна детска ясла №14 – Община Сливен, от когато и посещава
същата.
От м.09.2019г. Ц.И. е
започнала работа в Детска градина в с.Гавраилово, общ. Сливен като учител
подготвителна група с щатна заплата 925лв. Полученото от нея за 15 работни дни
през м.09.2019г. брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от
766,42лв.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно
ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната
жалба и в насрещната въззивна жалба оплаквания са неоснователни.
Първоинстанционният съд бил
сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от 180лв. на 300лв.,
с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
За
уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на
нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да
я дава. В случая се касае за издръжка на малолетно лице, поради което родителят
дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от
имуществото си.
Правилно
районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното
увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия период от първоначалното
определяне на издръжката.
Правилно
районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на детето М.,
свързани с неговото физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности. През този
период от време /към момента е изминала повече от една година от първоначалното
определяне на издръжката/ детето е пораснало, увеличили са се нуждите му от
дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното му
развитие. Съдът взема предвид, както и районния съд, факта, безспорно настъпил
в хода на производството и установен с приетото от въззивната инстанция писмено
доказателства, за посещение на детско заведение – ясла и свързаните с това
разходи, в т.ч. и за укрепване имунитета на детето.
Отчетена е и безспорно настъпилата
промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в
повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за
задоволяване нуждите на детето.
С оглед изложеното, настоящият състав
споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на
определената издръжка.
Преценявайки всички посочени обстоятелства във
връзка с нуждите на детето М., възрастта му и в съответствие с нормативно
определените граници въззивният съд намира, че са нужни около 300лв. месечно за
издръжка на детето. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители,
като бащата, неупражняващ родителските права, поеме по-голямата част, а именно
– 220лв., тъй като същият е работоспособен, работи и получава месечно трудово
възнаграждение в размер, средно около 1570лв. месечно чисто възнаграждение, който
размер безспорно му позволява да отделя за издръжка на детето си без особени
затруднения определената от съда сума. Не е установено задължение за издръжка
спрямо други, ненавършили пълнолетие лица. По отношение на доходите на
ответника следва само да се отбележи, с оглед възраженията на въззивницата И.,
че не е установена значителна промяна в доходите на бащата, които са единствено
и само от трудово възнаграждение, чийто размер не е съществено увеличен.
Районният съд е отчел разходите за квартира и транспорт, с оглед местоработата
на бащата и правилно е преценил, че въпреки тях, той може без сериозни
затруднения да заплаща така определения размер от 220лв. издръжка за детето М.,
който извод се споделя напълно от въззивния състав.
Следва, с оглед възраженията на въззивницата, да се
отбележи, че при определяне на издръжката съдът се ръководи основно от
потребностите на детето, така, както са установени в производството и въз
основа на тях преценява необходимият размер издръжка. Не е водещ и
основополагащ фактор доходите на другия родител. При възможности от негова
страна той може и без съдебно постановяване да дава допълнителни средства за
отглеждането и възпитанието на детето си, за което и той носи пълна
отговорност, наред с родителя, упражняващ родителските права. Ангажиментът към
детето не следва да се изчерпва единствено и само с даване на паричните
средства за издръжка, определени от съда.
Майката следва поеме по-малката част от дължимата за
детето издръжка, тъй като тя участва в издръжката не само с пари и в натура,
като полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Следва
да се отбележи, че при определяне на този размер въззивният състав съобрази
доходите, получавани от майката, в т.ч. настъпилия в хода на процеса факт на
започване на работа от нейна страна и получаваното от нея месечно
възнаграждение.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба, както и насрещната въззивна жалба, се явяват неоснователни. Атакуваният
съдебен акт в обжалваните му части следва да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими
и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционното решение
в частта, с която предявеният иск за изменение на издръжката е уважен над
размера от 180лв. до размера от 200лв., като необжалвано, е влязло в сила.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд е присъдил по съразмерност на ищцата направените от нея
разноски и е осъдил ответника да заплати съответна държавна такса върху
изменения размер на издръжката.
Във въззивното производство
претенция за разноски са направили и двете страни. С оглед изхода на спора и
неоснователността, както на въззивната жалба, така и на насрещната въззивна
жалба, разноски няма да се присъждат на страните, като всяка от тях следва да
понесе разноските си, така, както ги е сторила.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №934/14.08.2019г. постановено по гр.д.№3123/2019г. по описа на Сливенски
районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.