М О
Т И В И
по НОХД № 7217/2017 год.,
ПРС –ХІVн.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия П.И.Д., за това
че от началото на м. ноември 2009 год. до 23.11.2009 г. в землището на
с.Старосел, обл.Пловдив. местност „Петдесятица”, отдел 93Б, при условията на продължавано
престъпление без редовно писмено позволително за сеч, като посредствен
извършител чрез лицата А. И А и други неизвестни лица е отсякъл от общински
горски фонд при Община – Хисар 188 пространствени кубични метра букови дърва за
огрев на стойност 6 878.54 лева – престъпление по чл. 235, ал.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК;
за
това че в периода от 05.03.2010 г. до 25.04.2010 г. в землището на с.Старосел. обл.Пловдив, местност „Петдесятица”
при условията на продължавано престъпление чрез използване на моторни превозни
средства - товарни автомобили ,Камаз” с ДК № …, „Камаз” с ДК № .., „Камаз” с ДК № …,
и такива с неустановени марки и номера е отнел чужди движими вещи - 127
пространствени кубични метра букови дърва за огрев на стойност 4 398.36 лв. от
владението на ДГС гр.Хисаря, без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор -
престъпление по чл. 195, ал.1, т.2, т.4, пр. 1, вр. с
чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК;
както
и за това, че на 25.04.2010 г. от землището на с. Старосел, обл.
Пловдивска, местност „Петдесятица” в посока местност
„Азанско дере” в землището на гр.Копривщица, обл.София, без редовно писмено позволително за извоз е взел и извозил от държавен горски фонд, стопанисван
от ДГС гр.Хисаря 17 пространствени кубични метра букови дърва за огрев на
стойност 588.74 лева – престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото на подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия за
горепосочените деяния, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК като се прибави и наказанието глоба.
По
делото не е приет за разглеждане граждански иск, не участва и частен обвинител.
Подсъдимият
П.Д. фактически се занимавал с добив и преработка на дървесина, макар формално
да работел с фирма регистрирана на името на негов близък. За целите на
дейността си ползвал фирма „Вили Транс – П.Д. – Е.Д.“ЕТ като действал като
пълномощник. На 04.09.2008г. между горната фирма и Община Хисар бил сключен
договор за добив на дървесина от общински горски фонд, като това следвало да
става в м.“Петдесятница“, землище на с.Старосел, от отдел
12“б“. Отделно от това имало и втори договор от същата дата за покупко-продажба
на дървесина на корен долбита в същата местност,
отдел 13“г“. По принцип горите били собственост на Община Хисар по реституция,
но с Решение №61/12.03.2010г. ВКС признал за собственик на горите Държавата, в
случая стопанисвани от ДГС-Хисар. Във връзка с горните договори било издадено и
позволително за сеч, съответно № 40950/18.06.2009г. за отдел 12“б“, а за отдел
13“г“ с № 40944/18.05.2009г. Срокът за извоз на
дървесината бил до 23.12.2009г. Дейността по добива на дървесината се
контролирала от служители на Община Хисар, като това не изключвало и контрола
от служителите на съответното горско стопанство. Общината имала на разположение
лесовъд, който маркирал съответните дървета за сеч, след добива им се
складирали на определени за това временни складове,а след това се извършвало и
маркиране с цел извозване, както и се издавал превозен билет. Самото маркиране
за извоз се извършвало с марка в зелен цвят боя. В
случаите, когато служители на горското стопанство констатирали наличие на
незаконно добита дървесина, маркирането се извършвало с червена боя. Подобна
дървесина можела да се транспортира единствено от ДГС, което пък от своя страна
наемало камиони за целта. По принцип общината разполагала с няколко електронни
терминала за издаване на превозни билети като два от тях били предоставени на
лицата Ц.Л. и А.В.. Последните именно издавали билети за извоз
на дървесина към момента на деянията предмет на обвинението. Първият обаче бил
назначен и за управител на новосъздаденото общинско дружество „Хисарска
гора“ЕООД с договор от 10.12.2009г. Информацията от магнитния носител се
предоставяла на ДГС-Хисар. След изтичане срока на разрешителното за добив на
дървесина до месец сечището следвало да се освидетелства какво е извършено, а
при наличие на добита, но неизвозена дървесина, само тя можело да се извозва от
там.
От
своя страна подс.Д. за целите на дейността си ползвал
наети лица, които били предимно от ромски произход. Практически той имал
договарял с отделен отговорник, който от своя страна намирал работници за
различните дни. Такъв отговорник бил и свид.А. А. /
починал в последствие/. Фактически работниците се сменяли често. В тази връзка,
за да извършва дейност фирмата следвало да подаде декларация по чл.19, ал.2,
т.9 от Наредба №1/28.12.2008г., но тъй като това не било сторено формално от
04.08.2009г. фирмата не би следвало да работи в горския фонд. Въпреки това
дейността по договорите не била прекратена и Д. продължил да работи с
посочената фирма.
През
месец 11.2009г. подс.Д. и свид.А.
се разбрали последния да събере бригада за работа в посочената м.Петдесятница. По правило работниците били превозвани с микробус
„Форд Транзит“ с рег.№ … до х.Бунтовна. От там последните пеш се придвижвали до
сечището. Така на 23.11.2009г. бригадата на А. добила 40м3 дървесина -бук,
които били складирани във временен склад. Поне част от нея обаче била добита от
отдел 93“б“, който граничел с 13“г“. За разлика от втория обаче, за първия
нямало никакво разрешение за добив на дървесина. Същия ден свид.Ц.Л.
и А.В. забелязали, че е добивана дървесина и в отдел 93“б“. Попитали свид.А. защо работи в този отдел и последния му казал, че
работи за подс.Д., който му бил посочил да сече в
този отдел. За случая бил отправен сигнал до служител на ДГС-Хисар и на място
пристигнал свид. Е.К.. Той също бил информиран от А.,
че последния работел на това място по указания на подс.Д..
Свид.К. съставил протокол за складираните 40м3 дървен
материал, в който посочил само водача на буса – свид.Р.Д., тъй като само той имал лични документи. На
следващия ден бригадата отново работела в района като присъствал и сина на подсъдимия
– И.Д.. Тогава на място пристигнали и служители на ДГС – Хисар, сред които свидетелите Б. и К.. Последният разделил 40м3
дървесина на всеки от работниците, като съставил протоколи за по 5м3 на всеки
от тях. На следващия ден им съставил и актове. Последните били издадени на
лицата А.И. А., А. М В., И.а.Д., В В Я, А.В.В., С.И. Е, Й.Х.К. и Н.Б.А.. Всъщност обаче единствено А.
се установява, че е присъствал при констатиране на нарушението и е работил като
дървосекач, а останалите нямат връзка със случая. Реално на тях са им съставени
актове, за да се оправдае броя заварени на място лица, но това не са посочените
в актовете такива. Действителните работници заварени на местопроизшествието не
са установени по делото. Дървесината от 40м3 била напръскана с червена боя, но
останала там , където била заварена, а именно в близост до отдел 93“б“, тъй
като горските в момента не могли да я транспортират.
Междувременно
на 02.02.2010г. свид.М. ***,
заедно със свид.Л. се натъкнал на складирана добита
дървесина, която не била маркирана, но също била складирана до отдел 93“б“, но
в горната му част. Същата била изчислена на 148м3. Подали сигнал за случая и на
следващия ден на место отишли свидетелите Е.К., П.Б., В.Р. и П.С.. Последният
съставил протокол за намерената букова дървесина. Освен това същата била
маркирана с горска марка и червена боя. По този начин било възбранено
извозването й освен от служители на ДГС.
Същия
месец – на 25.02.2010г. кмета на Община Хисар издал заповед, с която назначил
комисия, която да огледа и измери дървата останали на временен склад от
фирмите, които имали договор с общината. В процесния
казус обекта на подс.Д. бил огледан в негово
присъствие. Така складираната дървесина в отдел 93“б“ била описана като 177.7м3
и същата била предадена на подс.Д., за което протокол
издал свид. А.Б.. Последният обаче не разбирал нищо
от естеството на работата, тъй като по съвместителство заемал четири длъжности.
В случая се доверил на свид.Ц.Л., който също
присъствал. Дървесината приели, че е добита от отдел 13“г“. За него имало съставен
отделен протокол отново с налична добита дървесина от 177.7м3.
На
24.04.2010г. подс.Д. се обадил на свид.Т.Р.,
тъй като последния притежавал камион с който да извозва дърва. Последния бил с рег № …. Пак в тази връзка-да извозят дърва от гората,
поискал и още един камион, поради което свид.Р. се
обадил на свид.Л.Н.. Неговия камион бил с рег №. И двата били марка „Камаз“.
На следващия ден тримата се събрали с посочените МПС на м.“Петдесятница“.
Подсъдимия бил със собствен камион „Камаз“ с рег. № ….
На останалите двама подсъдимия обяснил, че ще натоварят дървата, а свид.Л., ще им постави марка, за да ги извозят. Така
натоварили дърва по камионите като за целта имало и докери – по 2-3 за всеки
камион. Свид.Л. обаче така и не се появил и въпреки
това камионите потеглили в посока пътя Стрелча – Копривщица. Пътьом обаче, в
местността „Азанско дере“ били задминати от свид.Т.Г.- горски инспектор към горското в Пирдоп, с район
именно землището на Копривщица. Тъй бил
получил сигнал за камиони с дърва, които слизат към асфалта и търсел именно
тях. Най-отпред на колоната се движел подс.Д. и свид.Г. го спрял. След това и другите камиони спрели зад
него. Свид.Г. забелязал, че по дървата имало контури
на горска марка с черна боя. Отдолу обаче имало червена такава, която на места
прозирала, а на места като тръкнел с нож излизала червената боя отдолу. На него
свидетелите Р. и Н. предоставили билети за превоз, които им били издадени от
подсъдимия. Същите обаче не били за извоз от временен
склад, а такива за превоз от склад за съхранение за обработка на дървата. Ето
защо той по телефон сигнализирал за случая до началниците си, както и била
извикана полиция. Камионите с дървата били закарани до гр.Копривщица, а в
последствие оставени на съхранение в разсадника до гр.Пирдоп. В камиона на подс.Д. била установена дървесина 17м3, в този на свид. Р. още толкова, а в този на Н. – 18м3. На другия ден свид.Б. , С. и Р. проверили наличните количества дърва в
отдел 93“б“. Там установили липсата на 127м3 дърва.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за установена от показанията на свидетелите:
А. И А. / дадени в досъдебно производство и прочетени по реда на чл.281, ал.1,
т.4 , вр ал.5 и 7 НПК, след съгласието на страните в
процеса/, от дадените пред настоящия състав на съда показания на К.В.Н. /
включително дадени пред друг състав на съда на л.106 гръб до 107 от предходното
гледане на делото, досежно вида боя на дърветата/, А.В.В., С.И.Е., Т.Д.Г., А.И.Б., Н.Г.М./ включително дадените
пред друг състав на съда при предходно гледане на делото на л.176, 177 и 178/, Л.Д.А.,
Е.А.С. – К., В.И.Р. / включително дадените пред друг състав на съда на л.109 до
110/, Л.Н.Н., Т.В.Р., А.Б.Б.
дадени по досъдебното производство на л.75, т.4 и тези пред друг състав на съда
на л.116 гръб, П.Р.С., И.А.Д. – писали му акт без да присъства, И.С.Л. дадени
по досъдебното производство л.137, т.4, а пред друг състав на съда на л.111, Е.М.К.
/ включително показанията му дадени пред друг състав на л.109 досежно обема дървесина открита в отдела и на л.118 относно
присъствалите на място лица без подсъдимия/ , Р.М.Д. / вкл. прочетените по
досъдебното производство на л.149, т.4 и л.53, 54, т.5/, П.Г.Б. / включително
след прочитане на даваните пред друг състав на съда на л.185 и 186 от предходно
гледане на делото, а със съгласието на страните и тези от досъдебно
производство на л.5, том 2 и л. 81, т.4/, Ц.Д.Л. / включително и давани при
предходно разглеждане на делото на л.180 до 185 пред друг състав на съда/, А.Т.В.
/ включително дадените показания пред друг състав на съда на л.119 и 120/, Н.Б.А.
дадени в досъдебно производство на л.14, т.2 прочетени със съгласието на
страните, А.И.Д. дадени пред друг състав на съда на л.187, 188, И.Ф.Ч. / вкл дадени пред друг състав на съда на л.305-308/, Т.Т.М., Т.Ж.И. – само един камион бил, и той или лъже или е
друг случая, М.А.С. не се отнасят за случая ако не лъже, Н.И.Б. и Л.К.Т., както
и от събраните писмени доказателства и фотоалбуми.
Действително
по делото се установи, че е било констатирано значително количество дървесина,
което е било отсечено без да е маркирано за целта – около 188м3. Това е станало
включително в отдел 93б“, където според показанията на свид.В.Р.
е бил изсечен почти целия отдел. Свид.А. сочи, че
това станало по поръка на подс.Д.. А. обаче е
компрометирано лице, тъй като той взел
част от личните карти на свидетелите, които представил на свид.К.
за съставяне на актове. Така например А.В.В. –
съставен му е акт без да присъствал, дал личната си карта на А., С.И.Е. – акт
му е съставен без да е присъствал на местопроизшествието Фактически обаче нито
едно от тези лица не е работило за подс.Д. и не е
присъствало на местопроизшествието. Няма спор, че А. / по прякор М/ е работил
за Д., но не може по категоричен начин да се установи дали поради грешка, дали
поради собственото си решение или по поръчение на подсъдимия е сякъл в грешен
отдел. Немаркирана дървесина обаче била открита и в съседния отдел 13 „г“. На
следващо място не можа да се установи и, че дървесината маркирана от К. е
същата която транспортирал Д. на 25.04.10г. Действително са установени на
следващия ден липси от маркираната в червено такава, но не може да се твърди,
че тези липсващи дървета са взети именно от подсъдимия. Това е така защото свид.Т.Г. изрично посочи, че дърветата открити в камионите
имали само контур на горска марка, поради което може и да е била поставена с
глава на болт примерно. Според свидетеля К.Н. пък даже и марка нямало. Докато
дървесината, която била „възбранена“ би следвало да е
имала поставена марка от свид.Б.. Действително е
имало следи от червена боя, но тя не е била свързана с конкретна горска марка.
От показанията на свид.Ч., а и на Л. се установи, че
по същата време там е работил и първия. Дървесина е била извозвана по различно
време, но не може да се приеме че именно подсъдимия е извозил 127м3 от нея ,
както твърди обвинението. Липсват доказателства в този смисъл. Показанията на
свидетелите Т.Ж.И., че само един камион бил на 25.04.2010г. или са за друг
случай, или свидетеля не говори истината, а аналогично е и изложеното от свид.М.А.С., тъй като описаното от тях не може да се отнесе
към събитията станали на 25.04.2010г. Не може да се сподели и тезата на
защитата, че имало уговорка между подсъдимия и свид.Л.
последния да постави марка на дървата извън временния склад. Това е така първо защото свид.Л.
го отрече пред съда. На второ място свид.Л. не е имал
право изобщо да постави такава марка в землището на гр.Копривщица, където са
установени камионите от свид.Г.. Не на последно място
изобщо дървата не е следвало да се движат по горските пътища, защото такава маркировка
за извоз е възможно да се постави само във временния
склад и дори Л. да бе обещал да извърши нарушение като я маркира на по-ниско
място, подс. Д. пак не е следвало да процедира по
този начин. Но уговорка не е имало и дари показанията на исканите от защитата
на свидетелите не могат да установят това, защото разговори по телефон може
подсъдимия да е водил, но свидетелите няма как да знаят с кого и за какво. Те
могат да кажат само това което подс.Д. им е казал. А
видно е че същия е заблудил свидетелите Р. и Н. за същото. Свид.Л.
и пред тях е отрекъл да е имал подобна уговорка с подсъдимия, потърсен след
случая от първия.
От
заключението на изготвената лесотехническа експертиза /л.118 от д.пр./ и
изразеното становище в съдебно заседание се установява, стойността на
дървесината предмет на обвинението, към момента на деянията.
По делото бе назначена и
изготвена допълнителна лесотехническа експертиза, която изготви и подробна
карта на района на местопрестъплението.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от
страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с
деянието си подсъдимият П.И.Д. е осъществил обективните и субективните признаци
от състава на престъплението по чл.235 ал.1 от НК, за това че на 25.04.2010 г.
от землището на с. Старосел, обл. Пловдивска,
местност „Петдесятица” в посока местност „Азанско дере” в землището на гр.Копривщица, обл.София, без редовно писмено позволително за извоз е взел и извозил от държавен горски фонд, стопанисван
от ДГС гр.Хисаря 17 пространствени кубични метра букови дърва за огрев на
стойност 588.74 лева,
От
обективна страна – с действията си по натоварване и извоз
на количеството дървесина натоварена на описания товарен автомобил е извършил вмененото
му деяние. Видно е, че за да прикрие същото е издал два броя билети / единия
унищожен/ на свидетелите Р. и Н./, но същите ас билети за превоз от
предприятие, каквото имал в района на с.Чавдар според показанията на свид.Г.. Всъщност извоз е могъл
да направи от района на временния склад до предприятието или другаде само след
маркиране на дърва още във временния склад от горски служител или от свид.Л.. Установи се безспорно, че подсъдимият е
организирал изцяло дейността в процесния казус на
25.04.10г., включително предварително потърсил свид.Р..
Стойността на дървения материал е 588.74лв, което не е незначително и като
стойност, а още повече, че в случая това е дървесина, която заема значителен
обем от 17м3. Ето защо извършеното е не просто административно нарушение, а
състав на престъпление. Друго би било положението, ако се касаеше за кубик или
два, но при положение, че е налице камион натоварен с дърва, то обществената
опасност на деянието е значително по-висока. Още повече в процесния
казус напрактика и другите два камиона с дърва също
са незаконно извозени и то по поръчение именно на подсъдимия. Същите дърва са
били вече отрязани според показанията на свидетелите Р. и Н., но не са били
надлежно маркирани, включително за сеч. Ето защо настоящата инстанция приема,
че са отнети именно от владението на ДГС Хисар, което е стопанисвало района към
процесната дата.
От
субективна страна – деянието е осъществено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.Умисълът
на дееца е обективиран в неговите действия и поведение по време на случая, от
предварителната подготовка, която е създал, както и факта, че опитал да прикрие
станалото като издал други билети, които обаче не са валидни за извоз.
С
оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия П.Д.
престъпление, като се съобрази с целите на чл.36 НК и взе в предвид факта на
значителен период от време от извършване на деянието, което съдът отчита като
изключително смекчаващо обстоятелство, Съдът преценя, че наказанието на същия
следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. Това е така защото
след толкова време, дори и най-лекото предвидено наказание би било несъразмерно
тежко, откъснато от своето основание. Освен това на практика макар обема
незаконно извозена дървесина да е достатъчен да се квалифицира извършеното като
престъпление, то вече като такова деянието не е с такава голяма тежест, така
както би било при извоз на по-голямо количество.
Същият е и неосъждано лице, което също се отчита като смекчаващо обстоятелство.
Отегчаващи обстоятелства липсват. В този смисъл настоящата инстанция намира, че
наказание Пробация за срок от шест месеца при двете
задължителни по закон мерки е напълно в състояние да постигне поправителен
ефект. Като такива настоящата инстанция определя:
1. По
чл. 42 А, ал.2, т.1, вр. ал.3 т.1 от НК задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, с явяване пред пробационен
служител или определено от него лице два пъти седмично.
2. По
чл. 42 А, ал.2, т.2, вр. ал.3, т.1, вр. чл. 42Б, ал.1 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител. Законодателт
е предвидил и кумулативно наказание ГЛОБА. В случая слвизайки
под минимума с максимално възможната ½, то глоба в размер на 500
/петстотин/ лева е напълно съответна на извършеното и е съобразена с имотното
състояние на дееца, който е все пак работещ. По-голям размер на същата обаче би
бил несоътветен и на извършеното. Кумулативно наложените
наказание в посочените размери според настоящата инстанция ще постиганат целите по чл.36 от НК, а иса най-справедливи.
Причини
за извършване на деянието – несдпазване на нормативно
установения ред.
Мотиви
– желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
При
горната фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че не се установи по
несъмнен начин подсъдимия да е натоварил починалия вече А. със сечта в отдел
93“б“, за който безспорно не е имало позволително за сеч. Ето защо настоящата
инстанция признава подсъдимия П.И.Д. със снета по делото самоличност за НЕВИНЕН
в това от началото на м. ноември 2009 год. до 23.11.2009 г. в землището на
с.Старосел, обл.Пловдив. местност „Петдесятица”, отдел 93Б, при условията на продължавано
престъпление без редовно писмено позволително за сеч, като посредствен
извършител чрез лицата А. И А. и други неизвестни лица да е отсякъл от общински
горски фонд при Община – Хисар 188 пространствени кубични метра букови дърва за
огрев на стойност 6 878.54 лева, като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по
повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 235, ал.1, вр.
с чл.26, ал. 1 от НК.
Не
се събраха също така и доказателства подсъдимия да е отнел сочените в обвинителния
акт 127м3 дърва, като дори за процесните 17м3, за
които бе признат за виновен, не може да се твърди със сигурност, че са част от възбранените такива. Ето защо настоящата инстанция го
призна за невинен в периода от 05.03.2010 г. до 25.04.2010 г. в землището на
с.Старосел. обл.Пловдив, местност „Петдесятица” при условията на продължавано престъпление
чрез използване на моторни превозни средства - товарни автомобили ,Камаз” с ДК № …, „Камаз” с ДК № ….,
„Камаз” с ДК № ……, и такива с неустановени марки и
номера да е отнел чужди движими вещи - 127 пространствени кубични метра букови
дърва за огрев на стойност 4 398.36 лв. от владението на ДГС гр.Хисаря без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като
вещите не са били под постоянен надзор, като на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДА по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 195, ал.1, т.2, т.4,
пр. 1, вр. с чл. 194, ал.1, вр.
с чл. 26, ал.1 от НК. Още по-малко се събраха каквито и да е доказателства за
количества дървесина отнети с други МПС.
На основание чл. 235,
ал.7 от НК следва да се отнемат в полза на Държавата предмета на престъплението - 17
пространствени кубически метра букови дърва за огрев на стойност 588,74
/петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, намиращи
се на съхранение в разсадник на ДГС гр. Пирдоп.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото – 1 бр. СД диск,
приложен по досъдебното производство на л.88, том 5 следва да остане по делото
до неговото унищожаване.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК следва подсъдимият П.И.Д., със снета по делото самоличност да
заплати направените по делото разноски за експертизи и пътни на свидетели, по
сметка на Районен съд – Пловдив в размер на 1131,32 /хиляда сто тридесет и един
лева и тридесет и две стотинки/ лева.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.