№ 55
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100604885 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда от 19.07.2022 г. по НОХД № 3849/2021 г., Софийски районен
съд, НК, 3-ти състав е признал подс. К. Л. М. за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една
година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така
наложеното наказание за срок от три години.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор от
СРП, в който се излагат доводи, че размерът на наложеното наказание не
съответства на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Предлага се присъдата на СРС да бъде изменена, като бъде увеличено
1
наказанието към три годишен срок, чието изтърпяване бъде отложено за
изпитателен срок от пет години.
В съдебно заседание на СГС представителят на СГП поддържа
въззивния протест и направеното с него предложение за изменение на
първоинстанционната присъда и увеличаване на наказанието на подсъдимия.
Счита, че при определяне на наказанието районният съд не е отчел размера на
причинената имотна вреда на пострадалите лица и по този начин е определено
несправедливо наказание.
Защитникът на подс. К. М. оспорва протеста, като счита, че в същият по
неоснователен начин са сравнявани наказание, наложени по различни
наказателни производства. Излага доводи, че определеното наказание
съответства напълно на смекчаващите обстоятелства, каквито се явяват
процесуалното поведение на подсъдимия, липсата на извършени от него
други противоправни прояви по време на дълго продължилото наказателно
производство. Пледира присъдата на районния съд да бъде потвърдена.
Подс. К. М. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Свид. Р. към 2012 - 2013 година имал заем към банка „ДСК“ АД, гр.
Хисаря в размер на 25 000 лв., в обслужването на който изпитвал
затруднения. През пролетта на 2012г. споделил това със свой близък - свид.
П., който му казал, че познат на негова колежка - свид. П., а именно подс. М.,
вероятно може да му помогне, за което П. предоставил на Р. телефонния
номер на М.. След като Р. се свързал по телефона с подсъдимия, си уговорили
среща, която се състояла на неустановена дата през м.06.2012г. в гр.София, на
която Р. разказал на М. за затрудненията си да изплаща заем си. М. му казал,
2
че ще му съдейства за заличаване на банковия кредит, тъй като имал познати
в банка „ДСК“ АД, за което свид. Р. трябва да му плати на части сума,
равняваща се на 25% от стойността на кредита, въпреки че подсъдимият
съзнавал, че няма обективна възможност за това, но се водил от желанието си
набави за себе си имотна облага. Р. повярвал на твърдението на М. и приел да
му плати. Първоначалната вноска била от 500 лв., за да започне работата, а
после трябвало да му даде на части и остатъка до 25% от стойността на
кредита. На първата им среща Р. дал тези 500 лева на М.. На неустановена
дата през м.08.2012г. в гр.София, кв.“Малашевци“, свид.Р. предал на М. втора
сума от 450 лв., а след това пращал на подсъдимия различни суми е пощенски
запис от пощенска станция в гр. Хисаря до Пощенска станция София -
Център, с получател К. Л. М., както следва на 19.11.2012г. - сумата от
140.00лв., на 26.11.2012г. - сумата 1 670.00лв., на 20.12.2012г. - сумата
370.00лв., на 09.01.2013г. - сумата 340.00лв., на 08.02.2013г. - сумата
150.00лв., на 28.03.2013г,- сумата 850.00лв., на 04.04.2013г - сумата 250.00лв.,
на 05.04.2013г. - сумата 190.00лв, на 16.04.2013г. - сумата 340.00лв., на
18.04.2013г. - сумата 260.00лв., на 19.04.2013г. - сумата 210.00лв, на
22.04.2013г. - сумата 410.00лв. и на 24.04.2013г,- сумата 120.00лв. Общият
размер на платената сума от свид. Р. на подс.М. във връзка е обещанието за
заличаване на кредита на свидетеля към банка „ДСК“ АД възлязла на 6 250.00
лв., лични негови средства.
На една от срещите, на неустановена дата през втората половина на
2012г„ преди 21.11.2012г. в гр.София, Р. споделил на М., че извършва
автотенекеджийски услуги в двора на къщата си в гр.Хисаря, но няма
регистрирана фирма и издаден лиценз. Подсъдимият му казал, че ще му
съдейства за регистриране на фирма за автотенекеджийски услуги и за
издаване лиценз за извършване на такава дейност срещу парична сума, като
нямал намерение да се задължи по обещанието си, но искал да набави имотна
облага за себе си. Свид. Р. повярвал на това обещание на подсъдимия и приел
да му плати за регистриране на фирма и издаване на лиценза. М. му казал,
първоначално да му плати сумата от 60.00лв., поради което на 21.11.2012г. е
пощенски запис от пощенска станция в гр.Хисаря до Пощенска станция
София - Център с получател К. Л. М., Р. му превел сумата 60.00лв. На
06.12.2012г., на 14.01.2013г. и на 29.01.2013г. М. му се обаждал по телефона и
му казвал, че за регистриране на фирмата и издаване на лиценз е необходимо
3
да му плати още пари, съответно 250.00лв., 110.00лв. и 140.00лв., които Р.
превеждал на всяка от датите е пощенски запис от пощенската станция в
гр.Хисаря до Пощенска станция София - Център е получател К. Л. М..
Общият размер на платената сума от свидетеля на подсъдимия, във връзка с
обещанието за регистриране на фирма и издаване на лиценз възлязла на
560.00 лв., лични средства на Р..
При една от поредните срещи на Р. е М., на неустановена дата през
пролетта на 2013г. в гр. София, на която присъствал и познатият на Р. - свид.
И., подсъдимият казал на Р., че в своя сметка в „Райфайзенбанк“ имал 650 000
лева, които били запорирани и не можел да ползва, като поискал Р. да му даде
сумата от 1 400 лв., която М. да даде на свой познат - шеф в „Райфайзенбанк“,
за да освободи запора, след което подсъдимият щял да изтегли тези 650
000лв., да ги прехвърли по банкова сметка на Р., от които ще му даде сумата
от 15 000лв. за закупуване на бояджийска камера за автосервиза му в
гр.Хисаря. М. съзнавал, че заявеното от него не отговаря на истината, защото
нямал сумата от 650 000 лева в банкова сметка в „Райфайзенбанк“, нито
върху отмяната /вдигането/ на запор можел да влияе банков служител, нито
имал намерение да се задължи за предоставяне на пари на Р. за закупуване на
бояджийска камера, но целял да набави имотна облага за себе си. Свид. Р.
повярвал на това обещание и на следващия ден, на среща в гр.София е М. му
дал сумата от 1 400 лева свои пари.
През пролетта на 2013г„ преди 19.03.2013г. подсъдимият се срещнал със
своите познати - свид. А.Г.В. и неговата приятелка - свид. Д.Т.К., когато М.
помолил К. да му предостави за ползване нейната банкова сметка, по която
ще му превеждат пари, без да й казва действителните си намерения за начина,
по който възнамерява да използва сметката й. Тя се съгласила и му
предоставила сметката си в „ПИБ“ АД - IBAN:*******. Уговорката им била
при превод на пари по сметката, М. да й се обажда и сумите да бъдат
изтегляни от К. от банкомат или на каса в банков офис, които да му предава.
На среща между свид. Р., състояла се на 19.03.2013г. в гр.София, на
която присъствал и свид. И., подсъдимият решил да си набави имотна облага
за себе си и казал на Р., че чрез негова позната - ЧСИ Д.Т.К. се продава много
изгодно апартамент в гр.София. Р. знаел, че свид. А.С.В., живеещ на семейни
начала в гр.София е майка му - свид. Г., желае да закупи апартамент, поради
4
което организирал на същата дата среща между двамата, на която М. казал на
В., че може да му осигури чрез своя позната - ЧСИ Д.Т.К. изгодно закупуване
на ипотекиран от банка апартамент в гр.София, кв.“Изток“, ул.„Юрий
Гагарин“, но за да се стопира сделката за имота и да не го купи друг, В.
трябва да плати до 17:00 часа на същата дата капаро, в размер на 2 000лв. по
сметка на ЧСИ Д.Т.К.. Подсъдимият знаел, че така заявеното от него не
отговаря на истината, тъй като знаел, че свид.К. не е регистрирана като ЧСИ
Д.Т.К. и следователно не може да изнася на публична продан недвижим имот,
но искал да си набави имотна облага. Свид. В. повярвал на заявеното от М.,
приел да заплати исканата сума от 2000лв. като капаро, за което отишли на
19.03.2013г. в банков клон, където свидетелят превел по банков път по
посочена му от подсъдимия като принадлежаща на ЧСИ Д.Т.К. банкова
сметка е IB AN: ******* в „ПИБ“ АД сумата от 2 000лв., лични средства, след
което се разделили. Впоследствие М. казал на свид. К., че е извършен превод
по сметката й, имайки предвид преведената от
В. сума от 2 000лв., тя я изтеглила от сметката си и я предала на М.,
според уговорката им.
При следваща среща е Р. в гр.София в периода от 19.03.2013г. до
23.03.2013г., М. му казал, че може да осигури изгодно закупуване за 40 000лв.
на втори ипотекиран от банка апартамент в гр.София, кв.“Хиподрума“ чрез
своята позната ЧСИ Д.Т.К., но за да се стопира сделката за имота и да не го
купи друг, трябва да се плати капаро в размер на 700лв. по сметка на ЧСИ-то
е IBAN: *******. За по-голяма убедителност изпратил по ел. поща на Р.
снимки от апартамент. След срещата им, Р. се прибрал в гр.Хисаря и в
периода от 23.03.2013г. до 24.03.2013г., се срещнал е вуйчо си - свид.Г., без
да знае престъпите намерения на М. му предал, че К. Л. М. може да му
осигури чрез своя позната ЧСИ Д.Т.К., изгодно закупуване за 40 000лв. на
ипотекиран от банка апартамент в гр.София, кв.“Хиподрума“, но за да се
стопира сделката и да не го купи друг, трябва да се плати капаро, в размер на
700лв. по сметка на това ЧСИ, както и Р. показал на Г. на лаптопа си
изпратените му по ел. поща от подсъдимия снимки на апартамент. Свид. Г.
повярвал на заявеното от М., предадено му чрез Р. и приел да закупи
жилището, за което предал на Р. свои пари - сумата от 700лв., за да бъде
преведена като капаро по сметка на ЧСИ Д.Т.К.. Р. предал по телефона на
5
подсъдимия, че вуйчо му П. И. Г. приема предложението и иска да закупи
това жилище. На 25.03.2013г. Р. пристигнал в гр.София и на същата дата
превел предадената му от Г. сума по предоставената от М. банкова сметка с
IB AN: ******* в „ПИБ“ АД, за което уведомил подсъдимия.
На 28.03.2013г. М. се обадил по телефона на Р. и му казал да предаде на
Г., че трябва да преведе още 850 лв. по сметка на ЧСИ Д.Т.К. отново като
капаро за апартамента, което Р. направил. Г. превел същия ден по сметка на
Т.В. Р. в „Райфайзенбанк“- клон София, сумата от 850 лв., лични пари, кои Р.
да предаде отново като капаро на М.. Р. изтеглил сумата и я предал на
подсъдимия, за да я внесе по сметка на ЧСИ Д.Т.К., което той направил и
внесъл по банкова сметка е IB AN: ******* в „ПИБ“ АД. След това
подсъдимият се обаждал многократно по телефона на Р., за да предаде на Г.
да плати още пари за изчистване на стари задължения и такси за апартамента,
като с това поддържал вече формираното заблуждение у Г., чрез Р. от когото
не може да се търси наказателна отговорност, както следва: на 04.04.2013г. за
сумата от 250 лв., на 08.04.2013г. за сумата от 270 лв., на 09.04.2013г. за
сумата 380 лв., на 10.04.2013г. за сумата 340 лв., на 11.04.2013г. за сумата от
250 лв., на 12.04.2013г. за сумата от 160 лв., на 12.04.2013г. за сумата от 190
лв., на 15.04.2013г. за сумата от 1 000 лв., на 17.04.2013г. за сумата от 390 лв.,
на 19.04.2013г. за сумата от 210 лв., на 23.04.2013г. за сумата от 280 лв., на
24.04.2013г. за сумата от 120 лв., на 26.04.2013г. за сумата от 400 лв., на
21.05.2013г. за сумата от 850 лв., на 06.06.2013г. за сумата от 730 лв., на
12.06.2013г. за сумата от 945 лв., на 14.06.2013г. за сумата от 350 лв., на
28.06.2013г. за сумата от 940 лв., на 02.07.2013г. за сумата от 1 050 лв. и на
15.07.2013г. за сумата от 650 лв. На всяка от датите, Г. предавал на Р.
съответната сума, а той я внасял по банкова сметка с IB AN: ******* в „ПИБ“
АД с титуляр Д.Т.К., смятайки, че това е сметката на ЧСИ Д.Т.К..
В началото на м.07.2013г„ за по-голяма убедителност и за да продължи
да поддържа вече създаденото заблуждение у Г., подсъдимият се свързал с
неустановено лице от женски пол, казал й за престъпната схема за измамно
получаване на пари от Г. и поискал тя да се обажда по предоставен й от М.
мобилен телефонен номер на Г., да се представя пред него като ЧСИ Д.Т.К. и
да изисква плащане на различни суми за изчистване на стари задължения, за
такси и за издаване на документи за апартамента, които трябвало да внася по
6
сметката на ЧСИ Д.Т.К., която сметка вече била известна на Г..
Неустановеното лице от женски пол се съгласило да участва по посочения
начин, съвместно с подсъдимия, за което многократно се обаждала по
телефона на Г., представяла се като ЧСИ Д.Т.К. и казвала, че за изчистване на
стари задължения, за такси и за издаване на документи за апартамента трябва
да се внесат различни суми по банковата сметка на ЧСИ Д.Т.К. е IBAN:
******* в „ПИБ“ АД, както следва: на 05.07.2013г. сумата от 900 лв., на
16.07.2013г. сумата от 440 лв., на 22.07.2013г. сумата от 340 лв., на
26.07.2013г. сумата от 900 лв., на 29.07.2013г. сумата от 750 лв., на
30.07.2013г. сумата от 570 лв., на 31.07.2013г. сумата от 450 лв., на
01.08.2013г. сумата от 720 лв., на 02.08.2013г. сумата от 480 лв., на
06.08.2013г. сумата от 750 лв., на 07.08.2013. сумата от 640 лв., на
08.08.2013г. сумата от 460 лв., на 12.08.2013г. сумата от 540 лв., на
15.08.2013г. сумата от 500 лв., на 16.08.2013г. сумата от 400 лв. и на
19.08.2013г. сумата от 400 лв. Всяка от сумите, собствени пари на свид.Г., той
превеждал на съответната дата по посочената му от неустановеното по делото
лице, банкова сметка е IB AN: ******* в „ПИБ“ АД и титуляр Д.Т.К.,
считайки, че е сметка на ЧСИ. Общият размер на парите, които Г. превел за
апартамента, който според М. се продавал от ЧСИ Д.Т.К. възлязла на 20
545.00лв., които пари били изтеглени от свид. К. и предадени на подсъдимия,
според тяхната уговорка.
На 15.04.2013г. подс. М. се срещнал в гр.София със свид. Р. и му казал,
че при познатата му ЧСИ Д.Т.К. изгодно се продава трети ипотекиран от
банка апартамент в гр.София, без да уточни локация, квадратура и цена, и че
иска да го закупи заедно е него, но не желае да има имот на свое име и
предложил да го купи свид. Р.. Той приел, като подсъдимият му казал още, че
трябва да му даде сума в размер на 1 000лв. като капаро за покупко-продажба
на имота, която той щял да преведе по сметката на ЧСИ Д.Т.К., за да се
стопира сделката и имота да не го купи друг. М. съзнавал, че така заявеното
от него не отговаря на истината, но искал да си набави имотна облага. Р.
предал сумата от 1 000лв., свои пари на М. за капаро.
Във втората половина на м.04.2013г. свидетелите Р., Г. и В. поискали
подсъдимият да им покаже продаваемите чрез ЧСИ Д.Т.К. апартаменти. За да
не събуди подозрение у тях, М. ги завел в присъствието на свид. Г. на ул.
7
„Юрий Гагарин“ в кв. “Изток“, гр.София и им показал отвън един апартамент
на 3-ти етаж от жилищна сграда, с твърдение, че това е единият от
продаваемите апартаменти, но им казал, че не могат да влязат вътре на оглед,
защото все още бил във владение на банката. М. завел свидетелите и при
жилищна сграда в кв.“Хиподрума“, гр.София и им показал отвън апартамент
на 2-ри етаж, е твърдение, че това е друг от продаваемите апартаменти, но не
могат за влязат вътре на оглед, защото ключовете били все още в банката,
трябвало да дойде прокуристът на банката и да ги предаде на ЧСИ и тогава
ще могат да влязат и да го разгледат. За третия апартамент М. им казал, че е
много далеч, поради което такъв не им бил показан.
На неустановена дата през м.05.2013г. подсъдимият помолил
приятелката си- свид. П., майка й - свид. С. П., да си открие банкова сметка в
„ПИБ“ АД и да му я предостави, за да можело по нея да му преведат пари за
изработен сайт, защото банковите му сметки били запорирани. Той
възнамерявал да използва така откритата банкова сметка за престъпните си
намерения спрямо свид. А.Г.В., като не казал на П. за начина, по който ще
използва банковата сметка на майка й. П. се съгласила, при което майка й
открила банкова сметка с IBAN: ******* в „ПИБ“ АД, данните за която П.
предоставила на М.. Уговорката била, след като се преведат чаканите от М.
пари, С. П. да ги изтегли и да му ги предаде.
На неустановена дата през м.05.2013г„ на среща в гр.София със
свидетелите А.Г.В. и Д.Т.К., М. казал на В., че може да му осигури чрез своя
позната - ЧСИ С. Н. П. изгодно закупуване за 28 000лв. на апартамент в
гр.София, ул „*******, който бил иззет от собствениците заради банкови
задължения, но трябва да внесе капаро 3 000лв. по сметка на ЧСИ-το, за да не
излезе апартамента на държавен търг. В. повярвал на заявеното от
подсъдимия и приел да закупи жилището. М. нямал намерение да се задължи
по обещанието, тъй като знаел, че майката на свид.П. не е ЧСИ С. Н. П.,
регистрирана като такъв и следователно не може на публична продан да
изнася недвижим имот, но искал да набави за себе си имотна облага. За да
подсили убедителността на възбуденото заблуждение у В., М. му изпратил по
имейл снимки от вътрешността на апартамент, е твърдение, че снимките са
му изпратени от ЧСИ С. Н. П. и са от продаваемия апартамент. В желанието
си да закупи жилището, на 03.06.2013г. В. посетил с подсъдимия банков офис
8
в гр.София и превел свои 3 000 лв. по посочената му от М. банкова сметка с
титуляр С. Н. П., IBAN: ******* в „ПИБ“ АД, считайки, че това е сметката на
ЧСИ С. Н. П., както му казал подсъдимия. След това на същата дата М. се
обадил на П., казал й, че парите са постъпили по сметката на майка й, след
което С. П. изтеглила тази сума и предала на М., според предварителната им
уговорка.
В. настоял да се изготви договор е ЧСИ-το във връзка със заявения за
продажба апартамент и за да не събуди подозрение, подсъдимият предал на В.
разписка, подписана от неизвестен на свидетеля адвокат - адв. В. И., но не и
договор с ЧСИ С. Н. П.. В. пожелал да му бъде показано обявеното за
продажба чрез ЧСИ-το жилище и отново да не събуди подозрение, М. завел
на два пъти в края на лятото на 2013г. свидетелите В. и К. на ул. „******* в
гр.София за наречен от него „официален оглед“ на апартамента, където
свидетелите е часове чакали пред сградата да дойдат обещаните от
подсъдимия съдия-изпълнител и представител на банката, който според М.
бил запечатал апартамента, но никой не дошъл.
На неустановена дата, в началото на м.09.2013г. в гр. София, В. отново
се срещнал е М., който му предложил да започнат съвместен бизнес и му
казал, че той ще финансира бизнеса със сума в размер на 50 000 лева, но че
цитираните средства съхранявал в негова банкова сметка, която е запорирана
и затова поискал сума от 1 000 лева от В., която М. да предостави на данъчен
служител, който ще му съдейства за вдигане на запора, след което ще развият
бизнеса си. Подсъдимият съзнавал, че посоченото обстоятелство не отговаря
на обективната действителност, тъй като нямал по банкова сметка сума в
размер на 50 000 лева, нито за отмяна /вдигане/ на запор може да влияе
данъчен служител, но го направил с цел да набави за себе си имотна облага.
В. не се усъмнил в думите му, поради което на неустановена дата, в началото
на м.09.2013г. в гр. София му предоставил лични средства в размер на 1 000
лева, които да предаде на данъчен служител, за да вдигне запора, наложен
върху банковата му сметка., които М. взел.
Междувременно свид. Г. помолил свид. Г. и свид. В. да проверят дали в
жилищните кооперации, в които М. им посочил апартаментите отвън като
продаваемите, наистина има такива, иззети от банките и продавани чрез ЧСИ.
Свидетелите Г. и В. отишли при жилищните кооперации, където ги бил водил
9
подсъдимия, от чиито домоуправителите разбрали, че няма апартаменти,
продавани на публична продан от ЧСИ. Установили също, че няма вписани в
Регистъра на ЧСИ, такова като ЧСИ Д.Т.К..
Вследствие измамните действия на М., кредитът на свид. Р. в банка
„ДСК“ АД не само не бил заличен, но станал и предсрочно изискуем, както и
подсъдимият не предприел никакви действия по регистриране на фирма за
автотенекеджийски услуги на Р., нито за издаване лиценз за такава дейност.
Свид. В. установил, че няма вписан в Регистъра на ЧСИ като ЧСИ С. Н.
П., както и че не може да бъде вдигнат запор върху банкова сметка от
данъчен служител.
Всички свидетели, които превеждали пари по посочен начин от М.
сигнализирали органите на МВР за извършена измама от него.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на направеното от подс. К. М.
признание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което самопризнание е счел, че е
подкрепено от показанията на свидетелите Р., Г., В. и В., както и от
писмените доказателства - разписки и банкови документи, от заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство експертизи, от протоколите
за извършени действия по разследването и писмените доказателства,
приложени по делото.
Въззивният съдебен състав счита, че при наличието на основанията,
предвидени в чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е одобрил
самопризнанието на подсъдимия К. М., доколкото посочените доказателства
от досъдебното производство, обсъдени в своята съвкупност, подкрепят тези
самопризнания. При наличието на посочените процесуални основания за
провеждане на съкратено съдебно следствие, в съответствие с правилата на
закона районният съд е приел за установена изложената в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактическа обстановка, която настоящата въззивна
инстанция не следва да ревизира.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка,
превилни се явават формираните от първата инстанция правни изводи, че
10
подсъдимият К. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
По делото по категоричен начин е установено, че на посочените в
обвинението дати и места - в периода от неустановена дата през м.06.2012г.
до неустановена дата през м.09.2013г. в различни населени места - гр.София,
гр.Хисаря, гр.Карлово и гр.Пловдив, подсъдимият К. М. е възбудил и
поддържал заблуждение у различни лица - свидетелите Р., Г., В. и В., като
личто и в съучастие с неустановено лице от женски пол, представило се за
ЧСИ Д.Т.К., както и чрез посредственото извършителство на Т.В. Р., от
когото не може да се търси наказателна отговорност, в срещи и телефонни
разговори, е обещавайки да уреди закупуване на апартаменти, които се
продават от ЧСИ, регистрация на фирма и заличаване на банков заем.
Категоречно е установено, че така създаваните и поддържани от страна на
подсъдимия представи у пострадалите не са съотвествари на
действителността, доколкото подсъдимият не е имал възможност да
осъществи даваните обещания.
По категоричен начин е установено и че именно въз основа на така
създадените и поддържани от страна на подсъдимия несъотвестватстващи на
действителонстта представи, пострадалите от отделните деяния лица са
извършили актове на имуществено разпореждане със съответните суми, без
да получат очакваната и обещана им от подс. М. престация, с което
имуществените им патримониуми са били ощетени до размера на съответните
суми, като общият размер на причинените вреди надхвърля критерия „големи
размери“.
Действията на подсъдимия, в своято последователност категорично
сочат наличието на намерение за придобиване на имотна облага по
противоправен начин и целене на същия резултат, поради което и деянията се
явяват осъществени при пряк умисъл от субективна страна.
Налице са били основанията на чл. 26, ал. 1 от НК за квалифициране на
съвкупността от деянията като продължавано престъпление, предвид
осъществяването с тях на състан на едно и също престъпление, при единство
от обективна и субективна страна и при осъществяването им в сравнително
непродължителен период от време.
11
Въззивният съдебен състав счита, че при определяне на наказанието на
подс. К. М. за извършеното престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК районният съд,
макар и да е отчел по правилен и обоснован начин като смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия към
датата на деянието, изминалия дълъг период от време, от момента на
довършване на престъплението и изказаните съжаления за стореното, а като
отегчаващи - извършените осем отделни деяния в състава на продължаваното
престъпление, което говори за престъпна упоритост, продължила повече от
една година, както и ощетените три лица, задържужната престъпна дейност, е
пропуснал да отчете и другото отегчаващо обстоятелства – сравнително
високия размер на причинената съвкупна вреда на пострадалите лица,
развяваща се на 115 минимални работни заплати на страната, с което
критерият за големи размери е сериозно надвишен. Районният съд по
необоснован начин е счел и че при баланс на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства наказанието следва да е между минималния размер на
предвиденото наказание и неговата среда, докато балансът изисква
наказанието да бъде определено в размер към средния предвиден за
престъплението. Като взе предвид така посоченото и неотчетено от
първоинстонционния съд отегчаващо обстоятелство и действителното
съотношение между наличните смкчащани и отегчаващи обстоятелства,
въззивниат съд намери за справедливо наказание в размер на три години
лишаване от свобода, което, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК следва да
бъде намалено на две години лишаване от свобода. По същите съображения
въззивният съд намери, че следва да бъде увеличен и размерът на
определения от първата инстанция изпитателен срок на четири години.
Като не установи допуснати от първоинстанциония съд съществени
процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната
присъда следва да бъде изменена в посочената по-горе насока.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 от НПК, СГС, ІV
въззивен състав
12
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда от 19.07.2022 г. по НОХД № 3849/2021 г. на
Софийски районен съд, НО, 3-ти, като УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. К.
Л. М. наказание за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ОТ
лишаване от свобода за срок от една година НА лишаване от свобода за срок
от ДВЕ ГОДИНИ и определеният изпитателен срок, за който е отложено
изтърпяването на така наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК
от три години НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13