№ 237
гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.ОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.ОВА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244400600499 по описа за 2024
година
С присъда № 10/15.V.2024 г. постановена по НОХД № 59/2024 г.
Червенобрежки районен съд е признал подсъдимият Л. Г. А. за виновен, в
това че на 21.XI.2023 г., около 19,00 часа в гр. Червен бряг, на перона ж.п. гара
Червен бряг, в съучастие, като извършител с непълнолетната К. Ц. Х., отнел
от владението на Ц. А. С. от гр. Червен бряг , чужди движими вещи мобилен
телефон на стойност 270 лв. и парична сума в размер на 80 лв. и двете
възстановени на пострадалата в хода на досъдебното производство на
пострадалата с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила – удари с ръце и крака в областта на тялото и главата на Ц. А. С.,
поради което и на основание чл. 198, ал. I, във връзка с чл. 20, ал. II, във връзка
с ал. I от НК, във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 55, ал. I от НК
съдът му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/
месеца, като на основание чл. 66, ал. I от НК е отложил изпълнението на
наложеното наказание с 3-годишен изпитателен срок.
1
Със същата присъда съдът е признал подсъдимата К. Ц. Х. за виновна, в
това че на 21.XI.2023 г., около 19,00 часа в гр. Червен бряг, на ж.п. гара Червен
бряг, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си в съучастие, като извършител с
пълнолетния Л. Г. А., отнела от владението на Ц. А. С. от гр. Червен бряг,
чужди движими вещи мобилен телефон на стойност 270 лв. и парична сума в
размер на 80 лв. и двете възстановени на пострадалата в хода на досъдебното
производство на пострадалата с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – удари с ръце и крака в областта на тялото и
главата на Ц. А. С., поради което и на основание чл. 198, ал. I, във връзка с чл.
20, ал. II, във връзка с ал. I, във връзка с чл. 63 от НК, във връзка с чл. 371, т. 2
от НПК, във връзка с чл. 55, ал. I, т.2, б. „б“ от НК съдът й е наложил
наказание лишаване „Обществено порицание“, което да се изпълни, чрез
залепване на присъдата на информационното табло в Община гр. Червен бряг
за срок от 3 /три/ месеца.
Недоволен от така постановената присъдата в нейната гражданска част е
останал частният обвинител, който в законоустановения срок я обжалва пред
настоящата инстанция. В депозираната въззивна жалба се излагат доводи, че
наложеното на двамата подсъдими наказание е явно несправедливо. В тази
насока са изложени доводи, че е следвало е при определяне на размера му и
вида съдът да приложи разпоредбата на чл. 54, а не чл. 55 от НК, тъй като не
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Предвид на горе изложеното С. моли съда да измени присъдата в
обжалваната й част, като наложи на двамата подсъдими наказание при
условията на чл. 54 от НК.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание е изразил
становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Заявява, че не
са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 55, тъй като са
налице доказателства установяващи голяма степен на обществена опасност на
двамата подсъдими и на извършеното от тях деяние. Същото е извършено
според представителя на прокуратурата с особена жестокост.
Подсъдимите ответници по въззивната жалба чрез своите процесуални
представители са изразили становище, че жалбата е неоснователна, а
присъдата правилна и законосъобразна.
2
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Жалбата е частично основателна. Присъдата в частта, в която е
изменена мярката за неотклонение на А. по своята същност има значение на
определение и въпреки законово определения 7 – дневен срок следва да бъде
разгледана, тъй като изменението е постановено ведно с присъдата предмет на
въззивна проверка и представлява част от нея, поради което е валиден 15-
дневния срок за обжалване на присъдата, а не определения 7-дневен срок за
обжалване на определенията. Правото на обжалване или протестиране
представлява гарантирана от закона процесуална възможност на страните в
наказателното производство да инициират и предизвикат проверка от по-
горестоящия съд на правилността на атакувания съдебен акт с цел той да бъде
изменен или отменен поради нарушени права и законни интереси. За да бъде
образувано производство пред по-горна инстанция, горестоящият съд трябва
да е сезиран с валидни жалба или протест. В настоящият случай е налице
такава надлежно депозирана жалба от частния обвинител, като по този начин
са налице всички предпоставките за образуване на въззивно производство по
настоящето дело.
За да постанови обжалваната присъда съдът е приел за установена
фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на въззивната
инстанция, поради което намира, че не е необходимо същата да бъде
пресъздавана отново.
При извършване на цялостна въззивна проверка на обжалвания съдебен
акт настоящата инстанция констатира, че са налице нарушения при прилагане
на материалния закон от страна на съда, при определяне на размера на
наказанието, наложено на подсъдимия Л. А. и при изменение на взетата по
отношение на него мярка за неотклонение.
При определяне на размера на наказанието, което е било наложено на
подсъдимия А. районния съд неоправдано е надценил значението на
смекчаващите вината обстоятелства. Начина на извършване на деянието, броя
на нанесените удари по тялото и главата на пострадалата, обстоятелство
говорещо за жестокост при нанасянето на побоя, мястото на извършване, а
именно перона на гарата на Червен бряг неутрализира говорят за една ясно
очертана асоциална личност с трайни нагласи за противозаконно поведение
3
без шанс да бъде превъзпитана.
Прегледът на материалите по делото показва, че подсъдимият А. в хода
на досъдебното производство, възползвайки се от правото си по чл. 55 от
НПК, не е депозирал обяснения по повдигнатото му обвинение. В
обстоятелствената част на присъдата съдът е причислил към смекчаващите
обстоятелства и „доброто процесуално поведение, демонстрирано от
подсъдимия през цялото време на процеса …същият е направил
самопризнания .., изразил е искрено разкаяние за извършеното“. От
цитираното не става ясно как със самопризнания (използвани очевидно в
техния процесуален смисъл като доказателствено средство), каквито не
присъстват в досъдебното производство, подсъдимият е изразил искрено
разкаяние, даващо основание това съдействие да се третира като
допълнителен смекчаващ фактор при индивидуализация на наказанието.
Освен това дадените пред решаващия съд самопризнания са направени
единствено с цел А. да се възползва от привилегията на разпоредбата на чл. 58
А от НК при определяне на наказанието. Така предложените процесуално
неиздържани разсъждения показват, че при формиране на вътрешното си
убеждение решаващия съд е допуснал нарушение на правилата относно
оценката на обстоятелство, прието за значимо при индивидуализацията на
наказанието.
Мерките за неотклонение представляват законово регламентирани
мерки за процесуална принуда, които съобразно нормата на чл. 57 от НПК се
налагат с цел да бъде осигурено нормалното протичане и довършване на
развиващото се наказателно производство и да гарантират изпълнението на
влязлата в сила присъда.
След определянето на мярка за неотклонение по отношение на
привлеченото към наказателна отговорност лице нейното изменение е
възможно единствено при настъпването на определени обстоятелства, които
изчерпателно са посочени в нормата на чл. 66, ал. I от НПК. Постановяването
на първоинстанционен съдебен акт (при произнасяне по реда на чл. 309 от
НПК) задължително трябва да бъде отчитано единствено в хипотезата на чл.
309, ал. IV от НПК, където законодателят по изричен начин е предвидил
задължение на съда да отмени или измени търпяната от подсъдимия мярка за
неотклонение при настъпването на посочените в тази норма обстоятелства. В
4
настоящият случай при постановяване на присъдата съдът не е изпълнил това
свои задължение, тъй като не се е съобразил с императивните изисквания на
чл. 309, ал. IV от НПК. Тъй като на подсъдимия А. е наложено условно
наказание е следвало районния съд да измени мярката за неотклонение в
„подписка“ или да я отмени.
На следващо място следва да бъде отбелязано от въззивната инстанция,
че изменението на мярката за неотклонение следва да стане след
постановяване на присъдата по смисъла на чл.309, ал. I от НПК, а не
едновременно с постановяване на същата и то с отделно изрично определение
подлежащо на обжалване отделно от присъдата по реда на глава XXII от НПК
в срок, който е по-кратък от този предвиден за обжалване на присъдата.
Предвид на изложеното съдът намира, че наложеното на подсъдимия
А. наказание следва да бъде увеличено с 2 /два/ месеца от 8 /осем/ на 10 /десет/
месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок. Присъдата в
частта, с която е била изменена взетата по отношение на А. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“ следва да бъде
отменена.
На основание на чл. 340, ал. ІV от НПК препис от решението следва да
бъде изпратено от въззивния съд на прокурора.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 10/15.V.2024 г. постановена по НОХД № 59/2024
г. по описа на Червенобрежки районен съд в частта, в която на подсъдимия Л.
Г. А. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 8 /осем/ месеца, с
3-годишен изпитателен срок, като увеличава същото на 10 /десет/ месеца
лишаване от свобода години лишаване от свобода, с 3 – годишен изпитателен
срок.
ОТМЕНЯВА присъдата в частта, в която е изменена наложената на А.
мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
ОТМЕНЯВА наложената на подсъдимия мярка за неотклонение
„домашен арест“.
5
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6