Присъда по дело №392/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 54
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20221210200392
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 54
гр. Благоевград, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. С.а
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
и прокурора К. С. Т.
като разгледа докладваното от Гергана М. С.а Наказателно дело от общ
характер № 20221210200392 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. Д., роден на 24.12.1965 год. в гр.
Благоевград, б., с настоящ адрес гр. Б., ул. “Д.“ № , н., с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 28.01.2021 г., около 10:30 часа, в гр. Благоевград, ул.
“Ценко Церковски“ № 4, в двора на “Специализирана болница за активно
лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград чрез
нанасяне на удар с дясната ръка в областта на дясната буза на Н. М. М.,
вследствие на което същата паднала на земята и удар с крак в областта на
лявата гръдна половина на Н. М. М. причинил на Н. М. М., медицински
специалист в “Специализирана болница за активно лечение на пнемво-
фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград, лека телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение без наличие на комоционна кома, оток и
кръвонасядане на дясната буза на пострадалата, счупване на трето ребро от
лявата гръдна половина по средна аксиларна /мишнична/ линия и минимален
плеврален излив в лява гръдна кухина, реализирало медико-биологичния
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота ” извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, като телесната повреда е причинена при
изпълнение на службата от Н. М. М. – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във
1
връзка с чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 130, ал. 1 НК вр. чл.54 НК МУ НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца,
чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 НК отлага за изпитателен срок от
3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД подсъдимия В. И. Д. /със снета по
делото самоличност/, да заплати на Н. М. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Р.,
обл. К., ул. „С.“ № сумата от 9 000лв /девет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от М. неимуществени вреди от осъществено
спрямо нея престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното
деяние – 28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск за сумата над 9 000 лева до предявения размер от
15 000 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд- Благоевград
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД №392/2022г. на РС- Благоевград, НО, 7
състав

НОХД 392/2022г. по описа на РС Благоевград е образувано по внесен от РП
Благоевград обвинителен акт против В. И. Д.в с ЕГН **********, за това че на
28.01.2021 г., около 10:30 часа, в гр. Благоевград, ул. “Ценко Церковски“ № 4, в двора
на “Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични
заболявания“ ЕООД – Благоевград, чрез нанасяне на удар с дясната си ръка в областта
на дясната буза на Н. М. М., вследствие на което същата паднала на земята, както и
чрез последващ удар с крак /ритник/ в областта на лявата гръдна половина на Н. М. М.,
намираща се паднала на земята, причинил на Н. М. М., медицински специалист в
“Специализирана болница за активно лечение на пнемво-фтизиатрични заболявания“
ЕООД – Благоевград, по силата на Длъжностна характеристика на “Главна медицинска
сестра“ в “Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични
заболявания“ ЕООД – Благоевград, комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК, изразяваща се в:
1.Мозъчно сътресение – краткотрайна загуба на съзнание без наличие на
комоционна кома и без опасност за настъпване на смъртен резултат, представляващо
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и
2.Травматични увреждания, а именно – на цялата дясна буза на пострадалата
изразен, напрегнат на пипане оток, като по предната й страна се получило почти
вертикално разположено кръвонасядане с бледосинкав цвят, овална форма и с размери
около 6/4 см.; над и външно от описаното кръвонасядане по дясната буза се вижда
периферия на зачервяване /кръвонасядане/ с овално – издължена форма, розов цвят и
размери около 9/2-3 см, както и счупване на трето ребро от лявата гръдна половина по
средна аксиларна /мишнична/ линия и минимален плеврален излив в лява гръдна
кухина, представляващи също временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като комплексната лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК е
причинена при изпълнение на службата на Н. М. М., тъй като по това време тя
тръгнала към сградата на пулмологичното отделение на “Специализирана болница за
активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград, за да
изработи месечен график на персонала, който след това да съгласува с Управителя на
“Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“
ЕООД – Благоевград, и в тази връзка по време на причиняване на комплексната лека
телесна повреда провеждала мобилен разговор с А. В. Т. – престъпление по чл. 131, ал.
2, т. 3 от НК във връзка с чл. 130, ал. 1 НК.
Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на глава ХХ
от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград поддържа
повдигнатото обвинение. Излага становището си за установената от събраните по
делото доказателства фактическа обстановка, като счита за доказано по несъмнен
начин, че с деянието си подсъдимият е извършил престъпление по чл.131, ал. 2, т. 3 от
НК във връзка с чл. 130, ал. 1 НК. Пледира Д. да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Предлага уважаването в пълен размер на гражданскоправната претенция на
пострадалата.
Повереникът на частния обвинител счита, че събраните по делото
1
доказателства установяват безспорно описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Прави анализ на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
заключението на СМЕ и приетите по делото писмени доказателства, като излага
позицията си за тяхната достоверност. Прави искане подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде изцяло уважен предявеният
граждански иск, като акцентира на уврежданията, причинени на пострадалата .
Защитникът на Д. поддържа, че събраните по делото доказателства не
установяват по изискуемия се несъмнен начин авторството на деянието в лицето на
подсъдимия. Подчертава, че показанията само на един свидетел не са достатъчни да
установят, че именно подсъдимият е извършил престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност.
Моли подсъдимият да бъде оправдан и да бъдат отхвърлен предявеният срещу
него граждански иск.
Подсъдимият поддържа становището на своя защитник. Сочи, че спрямо него
са отправени заплахи, целящи да оттегли показанията си срещу пострадалата,
депозирани пред разследващи органи по образувано досъдебно производство.
В правото си на последна дума иска да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият В. И. Д.в е роден на 24.12.1965 г. в гр.Б., б, с настоящ адрес гр.
Б., ул. “Д.“ №, с ЕГН **********.
Пострадалата Н. М. работи като медицинска сестра към “Специализирана
болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД –
Благоевград, като съгласно Допълнително споразумение № 38/05.10.2016 г., считано от
05.10.2016 г. е назначена на длъжност “Главна медицинска сестра“ в лечебното
заведение.
Съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност част от
основните функции и задължения на М. включват да открива и анализира проблеми,
които разрешава в рамките на своята компетентност; да предлага на управителя на
лечебното заведение налагането на дисциплинарни наказания на провинилите се
служители; да организира и контролира санитарно-хигиенното състояние на
кабинетите и помещенията в СБАЛПФЗ, съобразно изискванията на РЗИ; да отговаря
за изправността на материално-техническата база; и да изработва месечен график на
персонала, който след това да съгласува с Управителя.
Според Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г.,
утвърдена със Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и
социалната политика, лицата с професия "Медицинска сестра" се намират сред
медицинските специалисти с група 2221, като със Заповед № РД-01-105/23.12.2020 г.
на Министъра на труда и социалната политика, считано от 01.01.2021 г. за допълнения
към Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г., длъжността
“Главна медицинска сестра“ е класифицирана и към Група професии 1342
“Ръководители в здравеопазването“. Съгласно обяснителните бележки към
класификацията, ръководителите в здравеопазването планират, управляват,
координират и оценяват предоставянето на здравни грижи в болници, клиники,
обществени здравни агенции и подобни организации.
2
На 19.05.2017 г., подсъдимият Д. е назначен на длъжност “Общ работник“ в
“Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“
ЕООД. Съобразно Длъжностната характеристика за тази длъжност, Д. е пряко
подчинен на управителя на фирмата, главната сестра, старшата сестра, главния
счетоводител, счетоводителя и завеждащия “Човешки ресурси“. На основание
длъжностната му характеристика подсъдимият е длъжен да извършва боядисване,
поддръжка и текущ ремонт на сградите и материалната база – инсталации, уреди и
съоръжения; да поддържа двора на лечебното заведение в чист и приятен вид; да
организира разнасянето на документи до институциите, доставянето на заявките от
книжарниците и други подобни, заявени от администрацията; да придружава
счетоводителите до банката и при проблеми – да информира главната сестра или
управителя.
Подсъдимият проявявал избирателност при качественото изпълнение на
възлаганите му задачи, като не изпълнявал добре или въобще не изпълнявал задачите,
които не му допадали. Д. не желаел да изпълнява и разпоредените му от М. задачи,
като блокирал обажданията от използваните от нея телефони, което наложило същите
да му бъда възлагани чрез управителя или завеждащия „Човешки ресурси“.
В изпълнение на задълженията си пострадалата М. подала до Управителя на
“Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“
ЕООД Рапорт с вх.№ 94/19.02.2019 год., който бил подписан от нея и още девет
служители на лечебното заведение. В рапорта било отразено, че Д. системно не спазва
работното време; не изпълнява трудовите си задължения и законните нареждания на
работодателя по смисъла на чл. 126 КТ, като подробно са описани случаите на такова
неизпълнение .
При разпределението на парични суми за допълнително материално
стимулиране /ДМС/ на Д. не е изплатено такова за месец ноември 2019г .
На 28.01.2021 г. пострадалата М. била на работа, като около 10:30 часа излязла
от сградата на поликлиниката на “Специализирана болница за активно лечение на
пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград и тръгнала към сградата на
пулмологичното отделение на същата болница. Докато вървяла към пулмологичното
отделение, разговаряла по мобилния си телефон със старшата сестра на отделението А.
Т. като обсъждали съставянето на месечния график на персонала, който следвало да
бъде изготвен от М..
През това време подсъдимият и свидетелят Н. извършвали оборка на падналите
клони в двора на “Специализирана болница за активно лечение на пневмо-
фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград. Първоначално двамата пренесли
част от падналите клони в ползвана от тях стая, след което Д. продължавал да носи
клони в стаята, а Н. останал в стаята и започнал да ги реже с ножица.
Докато разговаряла по телефон с T., М. видяла на около 7-8м пред себе си
подсъдимия Д., като в двора на болницата нямало други хора. Предвид влошените
служебни отношения между двамата, тя се обърнала с гръб към Д.. Малко по-късно М.
чула шум и като се обърнала леко на дясно, видяла до себе си подсъдимия Д..
В този момент Д. с дясната си ръка ударил пострадалата в областта на дясната
буза, при което същата извикала. Вследствие на удара М. паднала на земята като
изпуснала мобилните си телефони. Докато се намирала на земята, подсъдимият я
изритал и я стискал с ръце в областта на шията, след което влязъл отново в стаята,
където се намирал колегата му Л. Н..
Свидетелката T., с която пострадалата провеждала телефонен разговор, чула
виковете на М. и няколко пъти я попитала какво се случва, след което връзката
3
прекъснала. T. се обадила на свидетелката Б. А., която била дежурна старша сестра в
медицинското заведение и й казала бързо да намери сестра М., тъй като нещо й се
случва. А. успяла да се свърже с М. на служебния й телефон, при което пострадалата й
казала да излезе отвън. А. излязла в двора болницата и открила М. да лежи на земята
между сградите на болницата и помощните помещения, като имала кръв около устата и
синина на бузата.
А. изтичала веднага до лекарския кабинет и повикала за помощ намиращите се
там дежурните лекари д-р В. П. и д-р В. Л.. Тримата се върнали отново на двора при
пострадалата, която стенела, била объркана и отговаряла несвързано на въпросите им.
Д-р П. и д-р Л. поставили пострадалата в инвалидна количка и я пренесли в
манипулационната на болничното заведение.
Двамата лекари оказали на пострадалата спешна медицинска помощ, като при
извършения й преглед установили, че М. имала охлузвания по лицето, по челюстта, по
шията и по гръдния кош.
След като пострадалата М. се успокоила, разказала на Б. А., д-р П. и д-р Л., че
при разминаване с Д., без каквато и да е провокация от нейна страна, същият я ударил
няколко пъти в областта на главата, както и че я е ритал и душил. По- късно на същия
ден пострадалата разказала и на съпруга си – свидетеля В. М., че при разминаването си
с Д. била ударена с юмрук от него.
На същата дата пострадалата посетила съдебен лекар, който след личен преглед
установил следните увреждания:
Напрегнат на пипане оток по цялата дясна буза, като по предната й страна се
получило почти вертикално разположено кръвонасядане с бледосинкав цвят, овална
форма и с размери около 6/4 см. Над и външно от описаното кръвонасядане по дясната
буза е констатирано периферия на зачервяване /кръвонасядане/ с овално – издължена
форма, розов цвят и размери около 9/2-3 см,
Зачервяване/кръвонасядане/ с овална форма и размери около 2/1,5 см. в горната
част на шията в дясно под ъгъла на долната челюст.становено Насреща в горната трета
на шията над щитовидния хрущял в ляво е констатирано подобно зачервяване на
кожата с бледо-розов цвят и с размери 2/2см. При прегледа М. се оплакала от
главоболие, световъртеж и болка по лицето в ляво, в горната част на шията и гърлото,
появила се след инцидента.
На 29.01.2021 г. пострадалата била прегледана от специалист-ортопед /л.82
ДП/, който при снемане на анамнезата отразил, че пациентката съобщава за травма на
главата с гадене и позиви за повръщане, контузия на гръдния кош с болка, оток и
затруднено дишане. При прегледа е установено палпаторна болка, оток и хематом на
лицето, затруднени движения в областта на гръдния кош.
От проведеното томографско изследване е установено счупване на трето ребро
от лява гръдна половина по средна аксиларна /мишнична/ линия и минимален
плеврален излив в лява гръдна кухина.
На пострадалата е издаден болничен лист за временна неработоспособност за
времето от 29.01.2021 г. – 27.02.2021 г. като през това време провеждала домашно
лечение.
Възстановяването на М. продължило около два месеца, като около един месец
и половина изпитвала болки при движение и при вдишване, което наложило прием на
болкоуспокояващи медикаменти. Нуждаела се от чужда помощ за голяма част от
ежедневните си действия. След нападението на Д. настъпила промяна и в
емоционалното и психическо състояние на пострадалата. Изпитвала срам и се
страхувала да излиза навън без съпруга си, тъй като се притеснявала от ново нападение
4
от страна на Д..
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвено от д-р
К. Ч. констатираните на пострадалата травматични увреждания, изразяващи се в
мекотъканни травми в областта на главата и шията, гръдната травма, изразяваща се в
счупване на едно ребро от лява гръдна половина и минимален плеврален излив, са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според вещото лице травматични увреждания, локализирани в лицевата област
на главата, вдясно в шийната област двустранно и в лявата гръдна половина, са
получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети, каквито представляват и
човешките крайници, по механизма на удари и притискане от такива предмети и е
възможно да са получени по начин и по време, за които се съобщава в свидетелските
показания на пострадалата, в резултат на инцидент, възникнал на 28.01.2021 год.
Експертът е изложил съображения, че установената по делото загуба на
съзнание на пострадалата е краткотрайна и не е налице състояние на комоционна кома
/при сътресения протекли без загуба на съзнание, със степенно разстройство на
съзнанието от типа на зашеметяване, замъгленост, сънливост, дълбок сън и др./, не е
имало реална опасност от настъпване на смъртен резултат и мозъчното сътресение и
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пояснено е, че за да бъде квалифицирано мозъчното сътресение по медико-
биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота, то трябва
да е налице изпадане в пълно безсъзнателно състояние /комоционна кома/. Загубата на
съзнание при комоционна кома настъпва моментално след черепно-мозъчната травма и
трае от няколко минути до часове. Посочено е, че при комоционата кома лицето на
пострадалия е бледо, зениците са разширени или стеснени, нереагиращи на светлина,
установява се мускулна хипотония, сухожилна арефлексия, задържане на урината,
гадене и повръщане /най-често еднократно/, дишането е повърхностно, пулсът –
забавен. След възвръщане на съзнанието може да се наблюдава ретроградна и по рядко
антероградна амнезия /загуба на спомен за случилото се преди или след травмата/. При
мозъчно сътресение пострадалите се оплакват от главоболие, световъртеж, шум в
ушите, отпадналост, лесна уморяемост, сънливост, адинамия, инертност, апатия, и др.
или са с повишена възбудимост. При пълна загуба на съзнание пострадалото лице лежи
със затворени очи, не се движи, не говори, не охка, не стене, не шава, не мърда и т.н.
Според експертът, само в тези случаи е налице реална опасност от настъпване на
смъртен резултат. За да бъде квалифицирано по този медико-биологичен признак
мозъчното сътресение не трябва да бъде краткотрайно и трябва да е с продължителност
поне 5, 10 и повече минути, каквито данни не се съдържат по делото.
В проведеното лично изслушване вещото лице допълва, че установеното по
делото произвеждане на болки и издаваните от пострадалата стенания дават основание
да се приеме, че не е била в безсъзнание.
Приложените по делото медицински документи съдържат данни за
здравословното състояние на пострадалата.
От справката за съдимост и приложените към нея бюлетини за съдимост, съдът
установи, че подсъдимият не е осъждан.


По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните в
хода на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по
реда на чл. 107, ал.5 НПК:
5
1. Гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия
показанията на свидетелите Л. Н., В. Л., Б. А., А. Т., В. П., В. М., П. Г., С. Ч., Г. И., К.
М., Б. С. и Е. Т.
2. писмените доказателства и доказателствени средства: Докладна записка с
рег. №1899р-4550/15.03; Жалба от Н. М. М. с вх. №1026/2021 г. от 08.02.2021 г.; Копие
на медицинско свидетелство №17/2021 г. за пред съда; Длъжностна характеристика
главна медицинска сестра в СБАЛПФ Благоевград ЕООД; Докладна записка с УРИ
1899р-1870/29.12.2021 г. по описа на 01 РУ Благоевград; Жалба – рег. № 189900-
507/28.01.2021 год. по описа на 01 РУ – Благоевград; Докладна записка – рег. № 1899р-
1871/29.01.2021 год. по описа на 01 РУ – Благоевград; Оригинал на Медицинско
свидетелство №17/2021 г. за пред съда; Обяснение от В. И. Д.в от 28.01.2021 г.;
Протокол за предупреждение – рег. № 1899р-1872/29.01.2021 год. по описа на 01 РУ –
Благоевград; Обяснение от Н. М. М. от 23.02.2021 г.; Заверени копия на документите,
които са представени от М. от лист 26 до лист 27; Болничен лист № Е 20203245605 по
описа на Медицински център – Благоевград ЕООД; Рапорт – вх. № 94/19.02.2019 год.
по описа на СБАЛПФЗ – Благоевград ЕООД; Копие на резултати от образно
изследване от 02.02.2021 г.; Обяснение от В. И. Д.в от 17.02.2021 г.; Писмо – изх. №
201/22.02.2021 год. по описа на “Център за психично здраве - Благоевград“ ЕООД –
Благоевград; Протокол за предупреждение, съставен на 17.02.2021 год., с който на
основание чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е предупреден В. И. Д.в; Справка за съдимост;
Обяснение от Л. С. Н. от 18.02.2021 г.; Изложение от мед. сестра Б. Б. А. от 25.02.2021
г.; изложение от д-р В. М. Л. от 25.02.2021 г.; Изложение от д-р В. В. П. от 25.02.2021
г.; Писмо – рег. № 189900-3511/18.02.2021 год. по описа на 01 РУ – Благоевград;
Заверено копие на Длъжностна характеристика на “Главна медицинска сестра“ в
СБАЛПФЗ – Благоевград“ ЕООД; Заверено копие на Допълнително споразумение №
38 за изменение на трудово правоотношение, сключено на 05.10.2016 год. между Н. М.
М. – работник, и СБАЛПФЗ – Благоевград ЕООД – работодател; Заверено копие на
Трудов договор, сключен на 03.04.1996 год. между Диспансер за белодробни болести –
Благоевград – работодател, и Н. М. М. – работник; Заверено копие на Диплом за
полувисше образование, серия А-95/1995 год., издадена на името на Н. М. М.;
Заверено копие на Удостоверение – изх. № 607/25.04.2005 год. по описа на СБАЛББ
“Св. София“; Сертификат, издаден на Н. М. М. за проведено обучение в периода 29-30
май 2010 год. във Фондация работилница за граждански инициативи; Заверено копие
на Сертификат, издаден на Н. М. М. за проведено обучение в периода 09-11 април 2010
год. във Фондация работилница за граждански инициативи; Заверено копие на
Сертификат, издаден на името на Н. М. М. за проведено обучение в периода 26 – 28
февруари 2010 г. във Фондация работилница за граждански инициативи; Заверено
копие на Удостоверение, издадено на името на Н. М. за успешно завършен курс в
периода 26 ноември – 01 декември 2004 год. към Министерството на здравеопазването;
Заверено копие на Сертификат с №1296/13.01.2007 г. с УИН 13032; Заверено копие на
Удостоверение,издадено на името на Н. М. за курс по Английски език с рег.
№АМ00832/04.05.2011 г.; заверено копие на Длъжностна характеристика на
длъжността “Общ работник в СБАЛПФЗ – Благоевград ЕООД“; Заверено копие на
Трудов договор № 6/19.05.2017 год. по описа на СБАЛПФЗ –Благоевград“ ЕООД;
Заверено копие на Диплома за завършено висше образование, серия В, № 012819/1987
год. по описа на ВНВУ “Васил Левски“ – Велико Търново; Заверено копие на СУМПС
№ ********* по описа на МВР –Благоевград, издадено на името на В. И. Д.в; Заверено
копие на Свидетелство за правоспособност – машинист на котли с рег.
№10819/09.12.2013 г.; Заверено копие на писмо – изх. № 100/25.02.2019 год. по описа
6
на СБАЛПФЗ – Благоевград ЕООД; ); Обяснение от В. И. Д.в от 11.02.2019 г. лист 70 и
71; Заверено копие на молба – вх. № 24/28.01.2021 год. по описа на СБАЛПФЗ –
Благоевград ЕООД; ); Заверено копие на Заповед №12/28.01.2021 год. на Управителя
на СБАЛПФЗ – Благоевград ЕООД; Докладна записка – рег. № 1899р-7759/29.04.2021
год. по описа на 01 РУ – Благоевград; Писмо – изх. № РД – 19-60/12.05.2021 год. по
описа на “Медицински център – І-Благоевград“ ЕООД; Болничен лист с рег.
№**********; Амбулаторен лист №000260/29.01.2021 г.; Амбулаторен лист
№000294/01.02.2021 г.; .; Писмо с рег. №313р-10355/13.07.2021 г.; Писмо с изх.
№300/11.10.2021 г. по описа на СБАЛПФЗ Благоевград ЕООД; Справка за изплатено
ДМС на В. И. Д.в за периода 2017 г. –2020 г.; Справка за изплатено ДМС на Н. М. М.
за периода 2017 г. – 2020 г.; График за работно време на персонала на СБАЛПФЗ
Благоевград ЕООД за месец Януари 2021 г.; График за работно време на Л. Н. за месец
Февруари 2021 г.; График за работно време на медицинските сестри в СБАЛПФЗ
Благоевград ЕООД за месец Февруари 2021 г.; График за работно време на лекарите в
СБАЛПФЗ Благоевград ЕООД за месец Февруари 2021 г.; Писмо с рег. № 66-
18/19.01.2021 г. по описа на Министерството на труда и социалната политика; Заповед
№РД-01- 105/23.12.2020 г.; Списък с нови длъжностни наименования, включени в
Националната класификация на професиите и длъжностите; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на В. И. Д.в от 08.02.2022 г.; Заповед за
задържане на лице с рег. №1899зз[1]9/28.01.2021 г. от 28.01.2021 г.; Разписка за
освобождаване на лице за освобождаване от 28.01.2021 г.; Декларация от 28.01.2021 г.;
Медицинска бележка с №115/28.01.2021 г.; Протокол за обиск на лице от 28.01.2021 г.;
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 28.01.2021 г.
3. Заключението на съдебно-медицинските експертизи.
Първата инстанция подложи на критичен анализ показанията на пострадалата,
като отчете влошените й отношения с подсъдимия, процесуалната й роля, а оттам и
заинтересоваността й от изхода на делото.
Независимо от горното съдът приема, че показанията на М. следва да бъдат
кредитирани предвид корелацията им с показанията на свидетелите П., Л., А., T., Г., С.
и М., писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Показанията на М. са непротиворечиви, последователни, като високата им
доказателствена стойност се основава на това, че чрез тях възпроизвежда
непосредствените си възприятия за относими към предмета на доказване
обстоятелства, поради което съдът ги използва при изграждането на фактическите
констатации. При извършената преценка за достоверност на показанията на
пострадалата съдът съобрази и добросъвестното й изявление, че няма спомени за
случилото се за определен отрязък от време, а именно - от момента, в който видяла
подсъдимия близо до себе до момента, в който отговорила на телефонното позвъняване
на свидетелката А., като тази част на показанията й остава непроменена при разпита й
в досъдебната и съдебната фаза на производството.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на
свидетелите Л., П., T., А., С. и Г. като отчете тяхната непротиворечивост,
хронологическа издържаност и липса на логически несъответствия.
Основание за кредитиране показанията на Л., П., С. и А. е и това, че същите са
възприели пряко състоянието на пострадалата и външните й наранявания
непосредствено след инцидента. От показанията на тримата свидетели
безпротиворечиво се установява, че веднага след като пострадалата е била в състояние
да говори обяснила, че била нападната от Д., който я ударил в областта на лицето, а
след като паднала на земята, я ритал и я притискал с ръце в областта на шията. Пред
7
тези свидетелите пострадалата посочила и мястото, където била нападната от
подсъдимия, което съвпада с мястото, на което е открита от тях.
От показанията на пострадалата и свидетелката T. съдът установи, че по време
на нападението на Д., двете са провеждали телефонен разговор във връзка с
необходимостта от изготвянето на график за медицинския персонал за началото на
месец февруари 2021 г. Показанията на T. съдържат и данни за възприетите от нея
викове на пострадалата, както и това, че тя телефонирала на А., за да потърсят М.,
поради притесненията й че същата се намира в опасност.
Показанията на пострадалата, свидетелите T., Л., П. и А. установяват времето и
мястото на деянието, механизма на нанесената телесна повреда и авторството на
престъплението в лицето на подсъдимия. Тези гласни доказателствени средства
съдържат и данни за влошените отношения между пострадалата и него, както и че Д.
често не изпълнявал разпорежданията на пострадалата, на която бил пряко подчинен.
Показанията на пострадалата са доказателствен източник и за иронични и
подигравателни подхвърляния на подсъдимия към нея, за високомерното му и
арогантното поведение. Допълнителен аргумент за кредитиране показанията на тези
свидетели е и отсъствието по делото на каквито и да било данни за различен механизъм
за причиняване на установената телесна повреда, както и изводът на вещото лице, че
уврежданията съответстват като механизъм и време на получаване с описанитие от
пострадалата.
Съдът анализира внимателно и показанията на свидетеля М. като взе предвид,
че е съпруг на пострадалата, което индицира заинтересованост от изхода на делото.
Липсата на противоречия в показанията на М., съответствието им с показанията на
свидетелите T., Л., П. и А., приложената по делото медицинска документация,
съдържаща данни за здравословното състояние на пострадалата и заключението на
СМЕ обаче предпоставят извод за достоверността им, поради което са кредитирани от
съдебния състав.
Показанията на М., T., Л., П. и А., като за последните четирима отсъстват
каквито и да и да било данни за заинтересованост от изхода на делото, са косвен
източник на доказателствена информация за авторството на престъплението,
доколкото в тази им част свидетелите възпроизвеждат споделеното им от пострадалата
веднага след извършеното деяние, а именно, че подсъдимият й нанесъл удар в областта
на лицето, а след като паднала на земята я ритал и я притискал с ръце в областта на
шията.
В частта им за нанесените на пострадалата наранявания, показанията на
свидетелите са пряк източник на доказателствена информация, тъй като тези
обстоятелства са непосредствено възприети от много скоро след нанасяне на телесната
повреда.
Пряк източник на доказателствена информация са и показанията на
пострадалата, нейния съпруг и свидетелите Л., T. за влошеното й здравословно,
емоционално и психическо състояние, промяната в поведението й вследствие на
нападението над нея от страна на подсъдимия и продължителността на
възстановителния период.
Показанията на свидетеля Л. установяват и че в проведения в деня на
престъплението разговор с подсъдимия, той обяснил, че при разминаване я е ударил
случайно.
Показанията на Г. също са доказателствен източник за поведението на
подсъдимия скоро след неговото деяние, като на въпроса защо е нападнал жена,
същият отговорил, че „тя не е слаба жена, а е 5000 пъти по-силна” от него, а на дисплея
8
на мобилния му телефон била отворена таблица за разпределението на ДМС за
м.ноември 2021 г.
При установяването на фактическата обстановка съдът кредитира частично
показанията на Н., като съобрази възприетото от съдебния състав нежелание да
свидетелства за обстоятелства относими към извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него, намерило външен израз в изявлението на Н. за липса на
конкретен спомен за съдържанието на разговора между подсъдимия и д-р Г. и д-р Л.,
независимо от личното посещение на управителя на болничното заведени и д-р Л. на
работното помещение на Н. /наложило прочитане на показанията му от досъдебното
производство/. В прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 , т.2 НПК показания на
Н., дадени в хода на досъдебното производство се съдържа информация за това, че в
проведения разговор двамата лекари попитали Д. защо е ударил пострадалата, а той
отговорил, че не го е направил. Н. обаче двусмислено сочи, че „отначало не се съгласи,
че е той”, като допълва, че не е чул подсъдимият да е признал, че е нападнал М.. В
показанията на този свидетел отсъстват и детайлите, съдържащи се показанията на д-р
Л. и д-р Г. за отговорите на подсъдимия, които е почти невъзможно да не са били
възприети от него. Същевременно от показанията на свидетелката Т. се установява, че
пред нея Н. обяснил, че М. била нападната от подсъдимия. Предвид горното съдът
кредитира показанията на Н. единствено в частта им за извършваното от него и Д.
преди посещението на двамата лекари, както и че преди него Н. бил вътре в
помещението, а подсъдимият излизал и влизал в него като носел клони, а времето през
което отсъствал от помещението било около 5-7 минути. В останалата им част по
изложените аргументи съдът не се довери на показанията на този свидетел.
Показанията на свидетелката Т. също не се характеризират с висока
доказателствена стойност предвид това, че твърденията й, че не знае за конфликт
между пострадалата и подсъдимия, а заявява, че М. имала доста конфликти с целия
персонал, като никой не я обичал, се опровергават от показанията на работещите в
болничното заведение лекари и медицински сестри и изготвения от пострадалата М.
рапорт .
При анализа на обясненията на подсъдимия, съдът на първата инстанция
съобрази двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита.
Ето защо преценката за достоверност следва да се базира на липсата, съответно
наличието на вътрешни противоречия и логически несъответствия, както и
корелацията им с кредитираните части на показанията на свидетелите, писмените
доказателства и заключението на СМЕ. При извършването на посочената преценка
съдът намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани частично.
Като достоверни следва да се приемат обясненията на подсъдимия в частта им
за заеманата от него длъжност към 28.01.2021 г., както и това, че на същата дата в
намиращото се до котела помещение отишли управителят на болничното заведение и
д-р Л., които го упрекнали, че е ударил М.. В тази им част обясненията на Д. са
непротиворечиви и се подкрепят от длъжностната му характеристика и показанията на
Г., Л. и Н..
Настоящият съдебен състав приема като защитна позиция обясненията на
подсъдимия в частта им, че не е нанасял удари на пострадалата с оглед
опровергаването им от показанията на Л., П., А. и М. и тези на Н., касаещи
извършваното от тях събиране на клони в деня на престъплението.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта им, че винаги
изпълнявал разпорежданията на М., както и че не е имал конфликти с нея, и проблеми
относно определянето на ДМС, предвид противоречието им с показанията на д-р Г.,
9
пострадалата и изготвения от нея рапорт.
Като част от защитната позиция на подсъдимия районният съд приема и
обясненията му, съдържащи данни за конфликти на пострадалата с други лица и
отправяне на заплахи по неин адрес. На първо място, по делото не са ангажирани
доказателства, които да потвърдят изнесеното в обясненията на Д., като следва да се
акцентира, че хипотетичната възможност пострадалата да е нападната от друг, при
установеното авторство на нападението в лицето на Д., не променя по никакъв начин
фактическите и правните изводи на съда.
Първата инстанция не намира основания за дискредитиране на показанията на
полицейските служители И., Ч., М. и И.. От показанията на И. и Ч. първостепенният
съд установи възприетото от тях емоционално състояние на пострадалата и
изявлението й, че била нападната от Д.. Показанията на М. и И. съдържат данни за
извършените от тях действия по установяването, задържането на Д. и отвеждането му в
сградата на полицейското управление.
Писмените доказателства, надлежно приобщени към материалите по делото
изясняват обстоятелства, релевантни към предмета на делото като същите
кореспондират с кредитираната част на обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите.
От длъжностната характеристика на пострадалата се установяват
правомощията и задълженията, произтичащи от заеманата от нея длъжност, като
организацията на работа в болничното заведение и практическото им изпълнение се
доказва от нейните показания и тези на свидетелите Г., Л., П.,T. и А..
От длъжностната характеристика за заеманата от Д. длъжност към 28.01.2021 г.
и показанията на М., Г., Л., П. и T. съдът установи трудовите функции на подсъдимия .
В приложения по делото Рапорт, съставен от пострадалата и подписан от девет
служители на „СБАЛПФЗ-Благоевград ” ЕООД се съдържат данни за нарушения на
подсъдимия при изпълнение на произтичащите от длъжността му задължения.
Според показанията на пострадалата и свидетеля Г. след изготвения от М.
рапорт и предоставянето му на управителя на болничното заведение на подсъдимия не
е било определено и изплатено ДМС за м. ноември 2021 г. От показанията на тези
двама свидетели става ясна и високата самооценка на подсъдимия и избирателното му
отношение към даваните му разпореждания и тяхното изпълнение, както и изпитваната
от него неприязън, когато разпорежданията били давани от жена.
Като компетентно изготвено и отговарящо пълно на поставените въпроси съдът
кредитира и заключението съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Ч.. При
изготвянето на заключението вещото лице се е основало на представената по делото
медицинска документация, съставена при посещението на пострадалата на специалист
-ортопед, данните от томографското изследване и издаденото от съдебен лекар
медицинско свидетелство.
Медицинската документация и свидетелството на съдебния лекар, поставени в
основата на заключението съдържат констатациите на медицински лица, извършили
съответните прегледи на пострадалата и установеното при тези прегледи.
Ето защо първоинстанционният съд, счита заключението на СМЕ с
направените в съдебното заседания разяснения за обосновани и изведени на базата на
притежаваните от вещото лице специални знания.
Експертът аргументирано разяснява, че за да бъде квалифицирано мозъчното
сътресение като разстройство на здравето, временно опасно за живота е необходимо
пострадалото лице да е в пълно безсъзнателно състояние с продължителност поне 5, 10
и повече минути. Доколкото по делото не се установява безсъзнателно състояние,
10
продължило повече от 5 минути, както и това, че първите данни за състоянието на
пострадалата установяват, че тя е провела кратък телефонен разговор със свидетелката
А. и е издавала стенания, каквито не е възможно да са налице при безсъзнателно
състояние, изводът на вещото лице, че причиненото й мозъчно сътресение
представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота й също следва да
бъде кредитиран.
Следва да се отбележи, че за установяването на механизма на нанесените
травматични увреждания също са необходими специални знания, с които експертът
съобразно квалификация си разполага. Предвид горното и с оглед изнесените в
заключението на СМЕ аргументи (уврежданията са получени в резултат от действието
на твърди, тъпи предмети, каквито представляват и човешките крайници, по механизма
на удари и притискане от такива предмети и е възможно да са получени по начин и по
време, за които се съобщава в свидетелските показания на пострадалата, в резултат на
инцидент, възникнал на 28.01.2021 год.) заключението на СМЕ, се кредитира от
настоящата съдебна инстанция и в частта им за механизма и давността на причинените
на М. травматични увреждания.
Разясненията на вещото лице, направени при личното му изслушване съдържат
данни и за изпитваните през възстановителни период болки от пострадалата и неговата
продължителност.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият В.
Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
131, ал. 2, т. 3 от НК във връзка с чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият на 28.01.2021 г 28.01.2021 г., около 10:30
часа, в гр. Благоевград, ул. “Ценко Церковски“ № 4, в двора на “Специализирана
болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД –
Благоевград чрез нанасяне на удар с дясната ръка в областта на дясната буза на Н. М.
М., вследствие на което същата паднала на земята и удар с крак в областта на лявата
гръдна половина на Н. М. М. причинил на Н. М. М., медицински специалист в
“Специализирана болница за активно лечение на пнемво-фтизиатрични заболявания“
ЕООД – Благоевград, лека телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение без
наличие на комоционна кома и оток и кръвонасядане на дясната буза на пострадалата,
счупване на трето ребро от лявата гръдна половина по средна аксиларна /мишнична/
линия и минимален плеврален излив в лява гръдна кухина, реализирало медико-
биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота ” извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК, като телесната повреда е причинена при изпълнение
на службата от Н. М. М..
От доказателствения материал по делото несъмнено се установява
извършването на това престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия.
Действително предвид липсата на спомен в пострадалата за нападението над
нея от страна на Д., по делото не са налице преки доказателства за авторството на
престъплението. В случая обаче съществуват неопровергани по делото верига от
косвени такива, въз основа на които съдът основа вътрешното си убеждение за това, че
именно подсъдимият е причинил на М. описаните в обвинителния акт увреждания.
Косвени доказателства за самоличността на извършителя на това престъпление са
показанията на свидетелите Л., П., А., С. и М., на които непосредствено след случая,
след като се е съвзела от преживения шок и все още е имала спомени за случилото се,
М. разказала къде, по кое време и по какъв начин Д., я е удрял, ритал и стискал с ръце
11
и душил в областта на шията. Косвени доказателства са и показанията на тези
свидетели, забелязали външните наранявания на пострадалата, направените от д-р З.
констатации при извършения от него личен преглед, няколко часа след извършване на
престъплението, както и заключението на СМЕ, от което се установява, че механизмът
и давността на травматичните увреждания съвпадат с тези, описани от пострадалата.
Причинените телесни наранявания са резултат именно от ударите с ръце
/кръвонасядания в областта на лицето/, с крака /счупване на третото ребро от лявата
гръдна половина и минимален плеврален излив в област/ и стискане с ръце и душене в
областта на шията на пострадалата. Това несъмнено се установява от заключението на
СМЕ, съгласно което уврежданията са получени в резултат от действието на твърди,
тъпи предмети, каквито представляват и човешките крайници, по механизма на удари и
притискане от такива предмети и е възможно да са получени по начин и по време, за
които се съобщава в свидетелските показания на пострадалата, в резултат на инцидент,
възникнал на 28.01.2021 год. Следва да се акцентира, че съгласно показанията на
пострадалата след като се опомнила, лежала на дясната си страна на земята, което
изключва възможността счупването на реброто да е причинено при падането й.
Ето защо съдът прие, че получените от пострадалата мозъчно сътресение без
наличие на комоционна кома, оток и кръвонасядане на дясната й буза, счупване на
трето ребро от лявата гръдна половина по средна аксиларна /мишнична/ линия и
минимален плеврален излив в лява гръдна кухина се намират в пряка причинно -
следствена връзка с действията на подсъдимия.
Медикобиологичният признак на увреждането като „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота ” извън случаите на чл.128 и чл.129 НК съдът установи
от заключението на СМЕ, изготвена от д-р Ч. и неговото изслушване в хода на
съденото следствие.
Налице е и квалифициращият признак –причиняване на телесната повреда на
медицински специалист при изпълнение на службата й.
Съдебната практика и доктрината непротиворечиво приемат, че под "при
изпълнение на службата или функцията" следва да се разбира посегателството да е
осъществено към момент, в който пострадалият, изпълнява задължения, спадащи към
неговата служба или функция. Ирелевантно за съставомерността на деянието по този
квалифициращ състав е обстоятелството дали пострадалият изпълнява това
задължение в определеното работно време или извън него, като не е необходимо
поводът за причиняване на телесното нараняване да е във връзка със службата или
функцията /което е от значение за квалификацията „по повод изпълнение на службата
”/.
„Завишената отговорност с оглед пострадалия - длъжностно лице от
категорията на посочените в чл. 131, ал. 2 НК се обуславя от спецификата на
засегнатите обществени отношения, свързани със служебната дейност на тези лица,
при която се компрометира и препятства изпълнението на присъщите им задачи и
функции” В този смисъл Решение № 163 от 14.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 567/2016 г.,
II н. о., НК, Решение № 155 от 4.08.2014 г. на ВКС по н. д. № 321/2014 г., III н. о., НК и
др.
Към датата на инкриминираното с обвинителния акт деяние пострадалата е
била назначена на длъжност „Главна медицинска сестра” в “Специализирана болница
за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания“ ЕООД – Благоевград
От приетата по делото длъжностната характеристика за заеманата от М.
длъжност се установява, че в задълженията й се включва изработването месечен
график на персонала, който след това е длъжна да съгласува с Управителя.
12
Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г.,
утвърдена със Заповед № РД 01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и
социалната политика, лицата с професия "Медицинска сестра" се намират сред
медицинските специалисти с група 2221, като със Заповед № РД-01-105/23.12.2020 г.
на Министъра на труда и социалната политика, считано от 01.01.2021 г. за допълнения
към Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г., длъжността
“Главна медицинска сестра“ е класифицирана и към Група професии 1342
“Ръководители в здравеопазването“. Според обяснителните бележки към
класификацията, ръководителите в здравеопазването планират, управляват,
координират и оценяват предоставянето на здравни грижи в болници, клиники,
обществени здравни агенции и подобни организации.
Конкретиката на установените по делото факти установява, че към времето на
нанесената от страна на Д. телесна повреда на пострадалата, тя провеждала разговор,
свързан със задължението й да изготви месечен график за първите няколко дни от
месец февруари 2021 г, поради което физическото посегателство на подсъдимия
спрямо нея е извършено при изпълнение на службата й.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл.
Подсъдимият Д. е съзнавал, че нанася на пострадалата удар с ръка в областта
на лицето, вследствие на което М. паднала на земята, удар с крак в областта на лявата
гръдна половина, и че я притискал с ръце в областта на шията. Д. е съзнавал и
характера на действията си и интензитета на прилагания натиск, както и че действията
му са от естество да причинят лека телесна повреда на пострадалото лице, респективно
да й причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като е целял
именно това. Подсъдимият е бил наясно, че М. заема длъжността „Главна медицинска
сестра” в болничното заведение, поради което умисълът му е обхващал, че нанася
телесната повреда на медицински специалист при изпълнение на службата й.

По вида и размера на наказанието:
За престъпление по чл. 131, ал.2, т.3 вр. чл. 130, ал 1 НК, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години.
В конкретния случай, съдебният състав намира, че не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова по смисъла на чл.55 НК,
при които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. Ето защо наказанието следва да бъде индивидуализирано с прилагането на
разпоредбата на чл.54 НК.
Първоинстанционният съд намира, че отегчаващи вината обстоятелство са
извършването на деянието на публично място, в светлата част на деня и спрямо лице, с
което се е намирал в колегиални отношения, което прави деянието му по-укоримо от
гледна точка на морала. Оттегчаващо вината обстоятелство е и липсата на каквато и да
било провокация от страна на пострадалата, както и това, че с деянието си
подсъдимият причинил на пострадалата повече от едно травматично увреждане,
представляващо лека телесна повреда. Като смекчаващо вината обстоятелство следва
да се съобрази липсата на осъждания на подсъдимия.
Изложеното сочи на превес на отегчаващите вината обстоятелства. Независимо
от горното, съдът намира, че предвидените с чл.36 НК цели на наказанието и най - вече
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазването на законите и добрите
нрави може да бъде успешно постигнато с определянето на наказание малко над
предвидения с разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.3 вр. чл. 130, ал 1 НК минимум.
13
Съдът прие, че в случая справедлив размер на наказанието „лишаване от
свобода”, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца е срок от една
година и три месеца, което счете за най-подходящо за реализиране на предвидената от
законодателя индивидуална и генерална превенция.
Така индивидуализираното наказание, съдебният състав счете за най-
подходящо за постигане на целите на наказанието и най - вече поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия към спазването на законите и добрите нрави.
Към датата на деянието, подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, определеното наказание е под три години,
като за постигане целите на наказанието, съдът счита, че не е необходимо ефективно
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Предвид наличието на
кумулативно предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки и на основание същата
разпоредба, съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три
години. Определеният изпитателен срок би допринесъл за въздействието над
подсъдимия, без да е необходимо изолирането му от социалната му среда.

По гражданския иск:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другимо. Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вредни
последици, които са пряка и непосредствена последица на деянието. С предявения
граждански иск се претендират неимуществени вреди, които са парично неизмерими,
поради което размерът на следващото се за тях обезщетение се определят от съда по
справедливост.
По аргумент от чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за доказаните по
основание претърпени неимуществени вреди, следва да бъде определен от съда по
справедливост. Следователно при установена основателност на предявения иск,
размерът на обезщетението се определя след извършване на преценка на редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, като начин и обстановка при
осъществяване на деянието, възраст на пострадалия, характера на вредните последици
и тяхната продължителност и интензитет.
В разглежданата хипотеза предпоставките за ангажиране на гражданската
деликтна отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на
ищцата са изпълнени, доколкото е налице деяние, което е противоправно, виновно, от
което са причинени вреди, като е налична и необходимата причинна връзка.
В конкретния случай е доказано по безспорен начин, че от виновното
поведение на подсъдимия, гражданският ищец е претърпял значителни неимуществени
вреди, които са пряка последица от извършеното от Д. престъпно деяние.
Пострадалата е посетила специалист - ортопед, проведено е томографско
изследване, като още в деня на престъплението е прегледана и от съдебен лекар, който
също установил причинените й от подсъдимия наранявания. По делото е доказано
причиняване на следните травматични: кръвонасядания, оток и зачервяване по дясната
буза, кръвонасядане в горната част на шията под ъгъла на долната челюст,
кръвонасядане в горната трета на шията над щитовидния хрущял. М. е изпитвала
главоболие, световъртеж и болка по лицето в ляво, в горната част на шията и гърлото,
появила се след инцидента, контузия на контузия на гръдния кош с болка, оток и
затруднено дишане и затруднени движения в областта на гръдния кош. Налични са и
рентгенови данни за счупване на трето ребро от лява гръдна половина по средна
аксиларна /мишична/ линия и минимален плеврален излив в лява гръдна кухина.
14
Съгласно заключението на кредитираната СМЕ по своя медико-биологичен
критерий травматични увреждания, изразяващи се в мекотъканни травми в областта на
главата и шията, гръдната травма, изразяваща се в счупване на едно ребро от лява
гръдна половина и минимален плеврален излив, са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установената по делото загуба на
съзнание на пострадалата е краткотрайна и не е налице състояние на комоционна кома
като представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За времето от 29.01.2021 г. – 27.02.2021 г. пострадалата провеждала домашно
лечение, като за този период й е издаден болничен лист за временна
неработоспособност.
Същевременно изпитваните от пострадалата болки и страдания, както и
нарушеното й психическо и емоционално състояние се установяват, както от нейните
показания, така и от тези на нейния съпруг, който се е грижил за нея докато се
възстанови напълно. В показанията на пострадалата, нейният съпруг и свидетелите Л.
и T., и разясненията на вещото лице се съдържат данни за продължил около два месеца
възстановителен период, през който провеждала домашно лечение. Установяват се
наличието на силни болки, изпитвани от М. при движение и при вдишване, което
наложило прием на болкоуспокояващи медикаменти за период от около месец и
половина. Нуждаела се от чужда помощ за голяма част от ежедневните си действия.
Емоционалното и психическо състояние на пострадалата също се променили след
посегателството на Д., като изпитвала срам и се страхувала да излиза навън без съпруга
си, тъй като се притеснявала да не бъде нападната повторно от Д..
При определянето на размера на обезщетението следва да се отчете и
състоянието на шок и дезориентация, в което се е намирала пострадалата, когато е
открита след нападението на Д..
Като съобрази вида, интензитета и продължителността на претърпените от
пострадалата неимуществени вреди съдът намери, че предявеният срещу подсъдимия
граждански иск е доказан по своето основание, като следва да бъде уважен в размер на
9000лв/ девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.01.2021 г. до окончателното й погасяване, като бъде отхвърлен над тази сума до
предявения му размер от 15000 лева като неоснователен.

При тези съображения първоинстанционният съд постанови присъдата си.



07.12.2022 г. СЪДИЯ при Районен съд Благоевград:

15
Съобщи за изтекли лични данни