Решение по дело №234/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260251
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20211840200234
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 14.10.2021 г .

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 234/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2395654 на ОДМВР София, с който на Г.З.Г., ЕГН **********,  на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като нарушението е извършено преди повече от една година, поради което е нарушен чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният фиш е получен на 29.03.2021г. (видно от справка на л. 21 от делото), а жалбата е подадена на 06.04.2021г. (видно от отбелязване върху същата на л. 5 ог делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 16.11.2018 г. в 15,04 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+400 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС МАЗДА 3 с рег. №151М062 със скорост от 113 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение. В същия са посочени контролираният участък (км 49+400 от АМ Тракия), въвеждането на ограничение от 90 км/ч с пътен знак, както и останалите изискуеми реквизити на протокола, които са надлежно попълнени и протоколът е подписан от съответните длъжностни лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв.

От направена справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на жалбоподателя.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка,  се установява, че на 16.11.2018 г. в 15,04 часа лек автомобил с рег. № 151М062 е засечен със скорост от 116 км/ч.

В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 113 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 23 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.

По делото е представена Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничаване на движението в аварийната лента на АМ Тракия посока Бургас от 45+ 900 км до 53+000 км. В т. 2 на заповедта се посочва, че ограничението се въвежда след като са налице всички условия за започване на СМР, едно от които е приемане на временната организация на движението с протокол от комисия с представител на „Автомагистрали“ ЕАД, сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено на 16.11.2018г., т.е. попада в обхвата на Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. по отношение на периода. По делото е представен протокол от комисия с представител на „Автомагистрали“ ЕАД, сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София касателно предходната Заповед №РД-11-233/29.08.2018г. (виж писмо на АПИ, докладвано в с.з. от 05.10.2021г.), от който се установява, че е съставен на 30.08.2018г., т.е. преди датата на извършване на твърдяното в ЕФ нарушение. От съдържанието на самата заповед и от писмото на АПИ (докладвано в с.з. на 05.10.2021г., сочещо, че за същия обект е въведена ВОБД, която не е била вдигана), се установява, че към датата на извършване на твърдяното нарушение са били налице всички условия за въвеждане на ограничението на скоростта. Поради това датата на извършване на твърдяното нарушение попада във времевия обхват на въведеното ограничението на скоростта.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1.

В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице индивидуализация на радара.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице  нарушение на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.

Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 90км/ч. с пътен знак В26.

В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 116 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 113 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 23 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП  собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В конкретния случай ЕФ е издаден срещу жалбоподателя- собственик на МПС. Липсват данни и не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в предвидения срок.

По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния автомобил. По делото е представената от АНО ясна снимка с видим регистрационен номер на автомобила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а ал. 3 предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС дава яснота относно общите правни характеристики на електронния фиш, а именно, че същият се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Това задължително тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП

Сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на НП, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на електронния фиш /ЕФ/. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН . Ако срокът по чл. 34 от ЗАНН имаше отношение към електронните фишове, датата на издаване на електронния фиш щеше да е задължителен негов реквизит (Решение № 1984 от 13.4.2020 г. по адм.д. № 1355/2020 г. на Административен съд – София).

Относно възражението, че фишът бил издаден след едногодишния срок от откриване на нарушението, същото е необосновано. Твърдението за издаване на фиша след повече от една година от извършване на нарушението се основава на това, че нарушението е извършено на 16.11.2018 г., а електронният фиш е връчен на 29.03.2021г., т.е. неправилно се приравнява датата на връчване на електронния фиш с неговото издаване. На следващо място, по отношение формата на електронния фиш - неговото съдържание, реквизити и процедура по издаване, приложими са специалните правила, установени в ЗДвП, а не общите изисквания по ЗАНН. Сроковете, посочени в чл. 34 от ЗАНН, касаят общия ред за реализиране на административнонаказателната отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, поради което тези срокове не са приложими в хипотезата на издаване на електронен фиш (в този смисъл Решение № 7369 от 27.11.2019 г. по адм.д. № 10613/2019 г. на Административен съд – София).

Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма (Решение № 3834 от 07.6.2018 г. по адм.д. № 3206/2018 г. на Административен съд – София).

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.

Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, предвиждащ за превишаване от 21 до 30 km/h глоба 100 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 113 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 23 км/ч, и размерът на глобата е 100 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.

Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

По разноските:

С оглед изхода на спора и изричното искане (л. 27 от делото) съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на въззиваемата страна се дължат разноски.

Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно законосъобразността на ЕФ и неоснователността на депозираната жалба, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80 лева.

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2395654 на ОДМВР София, с който на Г.З.Г., ЕГН **********,  на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв..

ОСЪЖДА Г.З.Г., ЕГН **********,*** сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: