№ 439
гр. П., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720106235 по описа за 2021 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от
ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
’’България” №81, вх. В, ет. 8, в качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД
е поискало да бъде установено по отношение на Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр.П., ул.
Ю.Г., бл** ет* ап** п.к. ****, че съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на
44.49 лв. (четиридесет и четири лв. и 49 ст.) лева - представляваща неустойка по договор,
сключен между ответника и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, като се присъдят и направените разноски в
настоящето производство, съгласно приложените списъци по реда на чл.80 ГПК.
Ответника е подал отговорна исковата молба, чрез процесуалния си представител,
като оспорва исковете, по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Направено е възражение и че исковете са погасени по давност.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна, се
установява, че въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания’' ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
1
„БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора.
Между кредитора ..Българска телекомуникационна компания” ЕАД. ЕИК *********
и Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** е сключен бил договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14872181001 от де .. 12.01.2013. г., с
допълнителни споразумения от дати 20.08.2015. г„ 03.05.2017г. 24.07.2017. г., като с
последното са подновени условията за ползване на добавена телевизионна услуга, по
тарифен план ******, с месечна абонаментна такса в размер на 17.80 лв. с ДДС, за срок от
24 месеца.
С извършения доклад по реда на чл.146 от ГПК, съдът е посочил, че в тежест на
ищцовата страна е да докаже, че е първоначалния цедент „БТК" ЕАД е била изправна
страна по договора сключен между посоченото дружество и ответника, и е изпълнила
задължението си за предоставяне на далекосъобщителна услуга, респективно цифрова
телевизия, като изрично е указал на ищцовото дружество, че не сочи доказателства в тази
насока. Това е така защото за да възникне задължение за заплащане на телекомуникационна
услуга, респективно неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, каквато се претендира в настоящето производство следва да
бъде доказано, че такава е предоставена в количество, чиято цена се претендира за
заплащане. Съответно ако е била предоставена и незаплатена, едва тогава ще възникне и
правото за едностранно предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационна
услуга и заплащане на неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга.
В настоящият гражданско правен спор при предявен положителен установителен иск,
ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да
установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането му. Освен липсата на
доказателства, че ищеца е бил изправна страна по договора между него и ответника, както
бе посочено по –горе, следва да бъде отбелязано, че представените от ищцовото дружество
писмени доказателства относно размера и периода на вземането фактури, които не носи
подписа на ответника, представляват частен документ, който не може да бъде доказателство
за съществуващи задължения на ответника вадещи до задължение за заплащане на
неустойка. Действително, законът предпоставя, че търговските книги, които се водят от
търговеца, са доказателство за извършените в тях записвания, ако са водени редовно. Само в
последния случай като доказателство могат да се ползват и извлеченията от тези книги.
Законът предпоставя, че търговските книги могат да бъдат доказателство в исковото
производство като лицето, което се позовава на тях, не е длъжно да доказва всеки път,
2
когато представя такива книги или извлечения от тях, обстоятелството, че книгите са водени
редовно. Това задължение би възникнало при оспорване на редовността, каквото оспорване
в настоящето производство е направено от ответната страна.
На следващо място следва да бъде посочено, че в договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, както и в договор за цесия
от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания’'
ЕАД, изрично е посочено, че се прехвърлят вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от съответния договор. В настоящето производство,
както и в заповедното такова посоченото Приложение № 1 и по двата договора за цесия не е
предоставено, поради което и съдът приема за недоказано по делото, че вземането спрямо
ответницата е било предмет на цитираните договори за цесия. По делото е представен
компак диск с надпис „Приложение 1 към дог. за цесия от 16.10.2018г.“, което не е годно
доказателствено средство съгласно предвидените такива в ГПК, доколкото не е представен
документ на заверен хартиен носител съобразно разпоредбата на чл.184 ал.1 ГПК.
Предвид всичко изложено така предявения иск, като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят направените
разноски в настоящето производство в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ’’България” №81, вх. В, ет. 8,
в качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД с който се моли да бъде
установено по отношение на Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** от гр.П., ул. Ю.Г., бл** ет* ап**
п.к. ****, че съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 44.49 лв. (четиридесет и
четири лв. и 49 ст.) лева - представляваща неустойка по договор, сключен между ответника
и „БТК” ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК, като недоказана и неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв.
В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ’’България” №81, вх. В, ет. 8, в качеството си
на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД да заплати на Д. ИВ. СТ., ЕГН ********** от
гр.П., ул. Ю.Г., бл** ет* ап**, направените разноски в настоящето производство в размер на
300.00 лева, адвокатско възнаграждение.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № *****г., по описа на
ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4