Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 16.03.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря
Надя Борисова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 18 по описа за
2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.
Образувано
е по жалба на В.М.П. против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който за нарушение на чл. 139, ал. 6 и ал. 7 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗП на
основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗП на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на електронния фиш, тъй като за лекия автомобил е
заплатена винетна такса.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице
и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
От
фактическа страна:
На
26.01.2020 г. жалбоподателят В.М.П. заплатил годишна винетна такса в размер на
97 лв. със срок на валидност от 26.01.2020 г. до 25.01.2021 г., категория 3 за
собствения си л.а. марка „Волво“, модел „В40“ с рег. № *******, като погрешно
било посочено в системата на АПИ, че същият представлява ремарке на лек
автомобил.
На 27.02.2020
г. в 12.58 часа, с устройство № 10011, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км.
43+448, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно
превозно средство – л.а. марка „Волво“, модел „В40“ с рег. № *******, с обща допустима
максимална маса 1740 килограма, брой оси 2, за което не е заплатена пътна такса
ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според
категорията на пътното средство.
Горното
е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл. 139, ал. 6 и ал. 7 във вр.
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП
и на жалбоподателя в качеството на водач с обжалвания електронен фиш е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв.
По
доказателствата:
Възприетата
фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от събраните в хода на
производството писмени доказателства – разписка за плащане на винетна такса,
извлечение от електронната система на АПИ, 2 броя снимки, извлечение от
интернет спраницата https://web.bgtoll.bg и свидетелство за регистрация
част I. Доказателствените източници
са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат
по-подробно анализирани.
От
правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Електронният
фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно
ЗАНН и ЗДвП.
Същият
отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него. Нарушението, макар и несъвсем
прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни
(фактическа и посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично
посочване, че нарушителят в качеството на водач не е заплатил винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, което е може да се направи извод,
че е вмененото административно нарушение. За по-голяма прецизност
административнонаказващият орган следва да посочва видът на незаплатената такса,
субекта на АНО и конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени
категории МПС или в хипотези на различен собственик и ползвател на ППС, това е
възможно да е решаващо за законосъобразността на производството.
Препис
от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена процедурата по
чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва
извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Допуснато
е обаче неправилно приложение на материалния закон.
С
измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр.
105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по
платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база
време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и
различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите
такси.
В чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на
3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за
пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат
най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат
най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни
превозни средства с повишена проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за
пътищата е посочено, че когато пътно превозно средство, за което се дължи
винетна такса се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е
длъжен да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно
средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на
платената пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке,
когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.
Съгласно
чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното
задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство.
В
случая жалбоподателят е заплатил годишна винетна такса за л.а. марка „Волво“,
модел „В40“ с рег. № ******* със срок на валидност от 26.01.2020 г. до
25.01.2021 г., категория 3, видно от представената по делото квитанция, като
погрешно е било посочено, че видът на пътното превозно средство е ремарке с
маса заедно с автомобила до 3.5 тона, вместо лек автомобил.
За да
представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата дефиниция на
чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е извършено виновно. Това
означава, че за да може да бъде извършено административното нарушение на чл.
139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател
и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това,
съзнавайки това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената пътна мрежа.
Известно
е още, че за умисъла се съди по обективните действия на дееца. В случая от
обективна страна е установено, че е била заплатена годишна винетна такса за
превозното средство с рег. № ******* При закупуването на винетен стикер
лицето декларира регистрационния номер и
категорията на превозното средство. Грешката при посочването на вида на
превозното средство не е равнозначно на неизпълнение на задължение за заплащане
дължима винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа, защото при
погрешно деклариране на данните и коректно заплащане на дължимата такса
отсъства умисъла за извършване на нарушение. Очевидно е, че след като
собственикът е заплатил винетна такса за несъществуващо ремарке, посочвайки
всички данни на притежавания от него автомобил, че същият не съзнава, че не
заплаща винетна такса за автомобила си.
Не
сочи на различен извод разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от ЗП, предвиждаща
отговорност при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е на собственика или на ползвателя му. На първо място, тя отново
предвижда умишлено деяние – т.е. собственика умишлено да предостави неправилни
данни. Това е така, защото не е предвидена отговорност за предоставяне на
такива данни поради непредпазливост, а съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи – т.е. трябва изрично
да е посочено в закона, че деянието може да бъде извършено при непредпазливост.
На второ място, в случая не е налице нито една от предвидените в чл.
10а, ал. 3а от ЗП хипотези. Правилно са декларирани регистрационният номер,
категорията и периодът на валидност. Разпоредба не предвижда отговорност за
неправилно деклариран вид на превозното средство, каквото е процесното деяние.
Трябва
да се посочи, че напълно погрешно е разбирането на адмнистративнонаказващият
орган, изразено в писменото становище, че жалбоподателят е заплатил за
неправилна категория ППС. Винетната такса за л.а. марка „Волво“, модел „В40“ с
рег. № ******* е заплатена за категория 3. Разпоредбата на чл. чл. 10а, ал. 9
от ЗП, предвижда, задължение за собственик и ползвател на ППС от категория 3 -
да заплати допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от
броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от
пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато общата допустима
техническа маса на състава надвишава 3,5 тона телите. В § 1 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, са
уредени категориите пътни превозни средства, дължащи винетна такса за ползване
на пътната инфраструктура. Съгласно § 1., т. 1.3. категория 3 са пътни превозни
средства, предназначени за превоз на пътници, с не повече от 8 места за сядане,
моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или моторните
превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически
допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и моторните превозни
средства от тази група с повишена проходимост. Систематичното тълкуване на
цитираните разпоредби води до извод, че ППС ремарке и лек автомобил до 3.5
тона, когато двете общо не надвишават това тегло винаги попадат в
категория 3. Т.е ППС марка „Волво“, модел „В40“ с рег. № ******* е декларирано в
правилна категория. Погрешното деклариране е осъществено относно вида
ППС – ремарке, вместо лек автомобил. Липсва обаче умисъл за това, както беше
изяснено по-горе. Чл. 10а, ал. 3а от ЗП също не вменява отговорност на
собствениците и водачите за случаите на неправилно деклариране на вида ППС.
За
пълнота следва се посочи, че вмененото нарушение представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.,
ОСНК. В случая не е ощетен държавният бюджет. Внесена е в пълен размер дължимата
пътна такса за съответната категория МПС. Посочени са всички индивидуализиращи
признаци на лекия автомобил – регистрационен номер, категория. Това сочи на
маловажност, доколкото не разкрива типичната за предвиденото административно
нарушение тежест.
Мотивиран от изложеното, съдът
намира, че електронния фиш подлежи на отмяна, с оглед на което основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: