Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 109 09.01.2020 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на 14.10.2019г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1624 по описа на съда за 2018
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от ищец
„Профи Кредит България“ ЕООД против ответник Н.Д.Н., иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде
установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на
ищеца срещу ответника за сумата от 2 359,44 лева- главница дължима по Договор
за потребителски кредит №***, сключен на ***., който е изцяло падежирал и
вземанията по него са предсрочно изискуеми и за която сума е била издадена
заповед № 8873/18.09.2017г. по описа на РС – Пловдив, ведно със законната лихва
за забава считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
С определение от 14.02.2019г. е прекратено
производството по делото в частта му за сумата от 7,53 лева – мораторна лихва за периода от
21.01.2017г. до 04.04.2017г., а издадената заповед № 14654/18.09.2017г. е
обезсилена в тази й част. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответник Н.Д.Н. чрез особен представител В.Р., който оспорва вземането изцяло
по основание и размер. Възразява за наличието на неравноправни клаузи въз
основа на които е формирано задължението. Моли съда да отхвърли изцяло
претенцията. Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Със заповед № 8873/18.09.2017г. по ч.гр.д. №
14654/2017г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено Н.Д.Н. да заплати в полза
на ищеца сумата от 2 359,44 лева главница дължима по Договор за
потребителски кредит №***, сключен на ***., който е изцяло падежирал и
вземанията по него са предсрочно изискуеми ведно със законната лихва за забава
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на вземането.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК
и на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указана възможността на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
Такъв е предявен в срок, поради което е процесуално
допустим.
Ищецът доказва, че с ответника има сключен договор за
потребителски кредит „***“ № *** по силата на който е отпусната сума в размер
на 950 лева със срок на кредита 24 месеца и краен срок за връщане м.декември
2018г. при ГПР – 49.89% и ГЛП 41.17% или общо дължима сума по кредита в размер
на сумата от 1 409.52 лева. До колкото крайния срок е настъпил преди
приключване на съдебното дирене съдът няма да изследва въпроса за предсрочната
изискуемост, защото дори да не е настъпила, задължението е падежирало
категорично.
От ответника е бил избран и закупен допълнителен пакет
от услуги на обща стойност от 949.92 лева, което е оформено в споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги при което е формирано общо
задължение в размер на сумата от 2 359.44 лева, която и се претендира,
респ. от която сума не се установява да е заплатена някаква част.
По делото е била приета съдебно-графологична
експертиза с в.л. М.С. която с категоричност е посочила авторството на
положения в изследвания договор подпис за ответника. Спазени са всички
изискуеми разпоредби във връзка с предоставянето на необходимата преддоговорна
информация в областта на потребителското право.
По наведените от ответника чрез особения представител
възражения съдът намира следното.
Договорът е валиден, тъй като ответникът има лицензия
за предоставянето на бързи кредити, респ. договорът има основание, предмет и е
сключен в изискуемата писмена форма. Договорът не е нищожен поради противоречие
с добрите нрави, тъй като е налице еквивалентност на престациите, а на
специалните основания по чл.11.т.10 ЗПК договорът отговаря, тъй като съдържа
ГПР и общо дължимата сума от потребителя, респ. отговаря на изискването по
чл.11,т.9 ЗПК относно размерът на ГЛП и условията за прилагането му. В
съответствие с чл. 19, ал.4 ЗПК е също така уговорения ГПР от 49.89% до 5 пъти
законната лихва за просрочени задължения.
Относно оспорената законосъобразност на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителните услуги в размер на сумата 949.92
лева съдът намира следното.
Уговореното възнаграждение от 949.92 лева не става
ясно за какъв точно пакет от допълнителни услуги е закупен, за да може да се
прецени до колко уговорената цената съответства на справедливостта и добрите
нрави, респ. налице ли е изискуемата потребителска еквивалентност. Не се
установява от ответника клаузата да отговаря на изискването за добросъвестност,
респ. очевидно тази клауза води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В случая няма спор, че сделката е потребителска, до колкото ищеца
има качеството на потребител. Разгледан на плоскостта на съдържателната част на
пакета от допълнителни услуги се констатира следното. Първо пакетът включва пет
допълнителни услуги всяка от които е неясно на каква стойност възлиза, неясно е
също така по каква методология се определя и каква е реалната стойност за
търговеца при осъществяването на тази услуга. Така например улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства по т.5 от пакетът от
допълнителни услуги /уредена в споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги – л.30 от дело/ не става ясно в какво точно се състои
улеснение в сравнение с обичайната процедура. В т.15.5.1 от ОУ към договора за
потребителски кредит се посочва, че ответникът може да одобри за отпускане
следващи парични средства на клиента, но всъщност тази услуга е част от
предмета на икономическата дейност на търговеца, т.е той не престира нищо
повече от това за което е създаден. На следващо място услугата предполага липса
на допълнително кандидатстване, което фактически се тълкува от настоящата
инстанция като ново предложение за сключване на нов договор за потребителски
кредит или за рефинансирането му, без това да е изрично поискано от потребителя,
което пък отново е част от предмета на търговската дейноста на ответника.
Следователно, улеснената процедура за получаване на парични средства не представлява
нищо различно, нищо преференциално от обичайната икономическа дейност на
търговеца, която е свързана с публично предлагане на кредити.
Следващата позиция от пакета е промяна на падежа,
която съгласно 15.4.1. от ОУ е посочена като право на клиента да поиска промяна
на падежа на задължение, което не е изискуемо, същевременно обаче липсва
разписано задължение от страна на търговеца да се съгласи с направеното от
клиента искане или другояче казано ответника си запазва правото да прецени
основателността на искането. Фактически клиентът си купува услуга, която му се
предоставя от закона, всеки длъжник може да поиска промяна на падежа на
задължението съобразно свободата на договаряне уредена в чл.9 ЗЗД и затова не
му е необходимо да заплаща възнаграждение. Другояче би било ако ответникът беше
разписал процедура по която да се осъществи това искане за промяна на падежа
или най-малкото да поеме ангажимент към потребителя, че ще удовлетвори това
искане при наличието на определени условия – което реално в ОУ няма. Следващата
услуга предвидена в пакета е приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, разписана в 15.1 от ОУ в тази услуга обаче отново остава неясно за
потребителя какво точно преимущество ще получи до колкото нито е описано
времето за което се извършва одобряването на кредита за клиентите без закупен
пакет и за тези със закупен пакет. Другите две услуги – отлагане на вноски и
намаляване на погасителни вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ отново касаят
възможността на страните свободно да договарят и предоговарят сключения договор
за кредит. Безспорно тези услуги са уредени по-подробно и изчерпателно на фона
на останалите услуги, но отново никъде не е разписан ангажимент на кредитора
при наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията по
вноските, респ. на намаляването им. Без да има наличието на такова съгласие
отнапред дадено от кредитора, реално той не е задължен да удовлетвори искането
на потребителя, а последния си плаща за нещо, което законът му позволява да
иска, а именно намаляване на вноските или отлагането им. Следователно и по
отношение на тези две услуги не става ясно каква е възмездността на
престациите, т.е не става ясно за какво точно потребителят заплаща
допълнителния пакет, какво точно получава в повече и какви точно преференции
възникват за него след като всичко, което е разписано в ОУ е законово възможно
да бъде поискано, както и законово възможно да бъде отказано. Другояче казано
допълнителния пакет не създава допълнителни права за потребителя на които да
съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат удовлетворени, не го
поставят в по-неблагоприятна фактическа и икономическа ситуация спрямо
клиентите, които не са закупили такъв пакет.
Поради гореизложеното фактическото оскъпяване на
кредита от 49,89 % ГПР скача на два пъти поради което и настоящата инстанция
приема, че допълнителния пакет услуги маскира допълнително оскъпяване на
кредита до колкото реално за тази разлика ответникът не установи какво точно
фактически дава, за да се оскъпи дълга, респ. не се установи конкретно
допълнителния пакет услуги какви ползи предоставя на потребителя.
Ето и защо предявеният иск следва да се уважи за
сумата от 1409,52 лева, а над тази сума до пълния претендиран размер от 2 359,44
да се отхвърли като неоснователен и недоказан поради недействителност на клаузата
за пакет допълнителни услуги, в раздел VI „Параметри“ на основание чл.143 вр. с чл. 146 ЗЗП.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски съобразно уважената част иска в размер на
сумата от 325,34 лева разноски за настоящата инстанция и за заповедното
производство.
С оглед отхвърлената част на иска за сумата от 949,92
лева следва в полза бюджета на съда и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да се
присъдят заплатените разноски за съдебно-графологичната експертиза в размер на
сумата от 120 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.Н. с ЕГН ********** и
адрес: ***, понастоящем в Затвора – гр. Пловдив ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. България № 49, бл.53Е, вх.В с представляващ Г. С. - К.сумата от 1409,52
лева – главница по Договор за потребителски кредит №***, сключен на ***., за
която сума е била издадена заповед № 8873/18.09.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по описа на РС – Пловдив, ведно със законната лихва
за забава считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ ТАКА
предявения иск за сумата над 1409,52 лева от 2 359,44 лева като
неоснователен и недоказан поради поради недействителност на клаузата за пакет
допълнителни услуги, в раздел VI „Параметри“
на основание чл.143 вр. с чл. 146 ЗЗП.;
ОСЪЖДА Н.Д.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***,
понастоящем в Затвора – гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл.53Е, вх.В с представляващ Г. С. - К.сумата от 325,34 лева
разноски за настоящата инстанция и заповедното производство съобразно уважената
част на предявения иск;
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В
с представляващ Г. С. - К.ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Пловдив сумата от 120 лева, която представлява изплатено
възнаграждение на вещо лице за съдебно-графологична експертиза на основание чл.
78, ал.6 ГПК и предвид отхвърлителната част на предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.