№ 492
гр. Пазарджик , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201554 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕМ. АНК. К., с ЕГН- **********, с адрес: гр. С., ул.
„Р.“ № 28А, против Наказателно постановление № 19-1006-003614 от 02.10.2019 г.
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.58 т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на материалния закон, с оглед на което се иска отмяна на НП и присъждане
на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище за основателност на жалбата и отмяна на НП. Прави искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. Не представя писмено становище по същество, като кратко такова е
1
било направено в съпроводителното писмо, с което е изпратена в съда АНП. Не се
прави искане за присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на
претендираните такива от ответната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 16.09.2018 г., около 17,50
часа, в Община Пазарджик, на АМ „Тракия“, км 90-ти, в посока към гр. София, е
управлявал личния си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движел в лентата за
принудително спиране без да има повреда на ПС и здравословен проблем на водача
или пътниците.
Горното било установено след подаден сигнал от гражданин в Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, по който била образувана преписка в Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик. При извършената проверка бил установен жалбоподателя като собственик
на автомобила, за който било регистрирано нарушение и в попълнената от него
Декларация по чл.188 от ЗДвП, той посочил, че на процесната дата е управлявал
автомобила по АМ Тракия (л.17).
Поради тази причина без водача да е бил канен или уведомен по някакъв начин
за предстоящо съставяне на АУАН, св. к.о.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП при
ОДМВР- Пазарджик, след разпореждане от ПИ, на 07.08.2019 г. съставил против
жалбоподателя АУАН с бл. № 123408 в отсъствие на нарушителя в присъствието на
двама свидетели. Впоследствие на 20.08.2019 г. АУАН бил предявен и връчен срещу
подпис на жалбоподателя, който вписал в акта, че е управлявал в аварийната лента,
поради голямо задръстване, за да може да се прибере в гр. Пазарджик, тъй като малката
му дъщеря била болна и с температура.
В законоустановения срок писмени възражения срещу акта не постъпили.
Въз основа на съставения АУАН на 02.10.2019 г. било издадено обжалваното
НП, което било връчено на 02.10.2020 г. лично на санкционирания, видно от
разписката към НП. Жалбата против последното била подадена от наказаното лице
чрез АНО чрез ОДМВР- София, РУ- С. на 08.10.2020 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
2
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите к.о., М. К.а и П. Ш., както
и вещественото доказателство- СД-диск съдържащ видеозапис на заснетото
нарушение. Съдът кредитира изцяло посочените доказателства, които по съществото
си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място, основателно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, поради издаване на
АУАН извън давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Цитираната разпоредба разписва, че
не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Хипотезите
са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се
преклудира възможността за образуване на административнонаказателно
производство. Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от
откриване на нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване
на нарушението. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания
на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат
съмнение за авторството. Откриване на нарушителя означава установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, извършило
противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му
намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или АНО.
Несъмнено е при това положение, че откриването на нарушителя е резултат от
съответно предприети административнопроизводствени действия, осъществени от
снабдения с правомощията за това орган.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че сигналът, въз
основа на който е започнала проверка за евентуални извършени нарушения е подаден
до СДВР, където е входиран на 01.10.2018 г. Този сигнал е изпратен в ОДМВР
Пазарджик, Сектор ПП с писмо от 08.10.2018 г., като не е ясно кога е бил получен, но е
възложен на 11.10.2018 г. на началник група инсп. Ш., който от своя страна е възложил
извършването на проверка на инсп. Х. на 15.10.2018 г. (л.23-25). От писмо на Сектор
ПП от 02.04.2019 г. изпратено до Началника на РУ- С. (л.19), пък е видно, че е било
поискано да бъде установен собственика на автомобила, като е поискано същият да
посочи кой е управлявал на инкриминираната дата лекия автомобил. В последствие в
декларация от 18.04.2019 г. (л.17) собственикът на автомобила (и настоящ
3
жалбоподател) е посочил, че на 16.09.2018 г. колата е управлявана от него. Именно от
тогава (датата на дескларацията) е започнал да тече тримесечния срок за образуване на
административнонаказателно производство, когато е установено нарушението и
нарушителя, чието начало няма спор се поставя със съставянето на АУАН и изтича на
18.07.2019 г. (съгласно чл.183 ал.3 от НПК субсидиарно приложим по силата на чл. 84
ЗАНН за изчисляването на сроковете), в който срок е следвало да се състави АУАН.
Актът е съставен на 07.08.2019 г., тоест извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.
Датата на съставяне на АУАН е реална и актът не е антидатиран, макар да не са
ангажирани доказателства от АНО за регистрирането му, но пък от писмото, с което
този акт е изпратен на РУ- С. (л.16) за връчване на нарушителя, става ясно, че е
съставен именно на посочената в него дата, тъй като на следващия ден е изпратен и за
връчване.
Допуснатото нарушение съществено, тъй като АУАН е следвало да бъде
съставен против нарушителя най-късно до 18.07.2019 г., а той е съставен извън
тримесечния срок- 20 дни след изтичане на законоустановения срок. Спазването на
предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната
отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този
въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона.
Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно да се избегне едно
евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на
техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в
правния мир. Следователно неспазването на указаните срокове за иницииране на
производството по налагане на административно наказание е винаги съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било
наложено.
Действията по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност,
извършени след изтичането на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН, са винаги
незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и
нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Всичко това е достатъчно за отмяна на атакуваното НП.
Налице е обаче основание за отмяна на НП по същество. На първо място следва
да се отрази, че от показанията на актосъставителя св. о. става ясно, че той не е
възприел лично извършването на нарушението, а е възприел директно твърденията в
подадения сигнал от Ал. Д., съдържащ и видеозапис, и в табличен вид на вида, марка,
модел и време на неправомерно движение и заснемане на установените в аварийната
4
лента МПС на 16.09.2018 г. На следващо място от показанията на свидетелите К.а и Ш.
безспорно се установи, че процесното МПС е управлявано на инкриминираната дата и
място от жалбоподателя, както и че е имало неправомерно движение на процесното
МПС. Последното обстоятелство се установява и ВД- СД диск, съдържащ запис на
нарушението във видеофайл. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и се
признават от него в депозираната жалба и в даденото в АУАН обяснение, но със
заявлението, че това движение в аварийната лента е породено от обстоятелството, че
жалбоподателят е транспортирал своята малолетна дъщеря за гр. София, тъй като е
била болна, като поради създаденото „задръстване“ на движението на АМ се е
придвижил в аварийната лента за да може да продължи движението си през гр.
Пазарджик, отбивайки от АМ. Тази позиция на жалбоподателя е напълно
последователна. Първоначално е заявена от него още при предявяването на АУАН,
като тези негови твърдения се подкрепят от посочените две свидетелки, в дадените от
тях в съдебно заседание показания, както и от представените и приети като писмени
доказателства по делото медицински документи. Твърдените обстоятелства
съставляват изключение от въведената с чл.58 т.3 от ЗДвП забрана за движение в
лентата за принудително спиране по АМ. От тези доказателствени средства се изясни,
че жалбоподателят установил автомобил в аварийната лента поради здравословен
проблем на пътуващата в автомобила пътничка, която по спешност е следвало да
откара до гр. София за медицински преглед.
Всичко това води до извода, че вмененото нарушение не е извършено от
жалбоподателя, тъй като е била налице хипотеза, изключваща забраната по чл.58 т.3 от
ЗДвП. Това обуславя и отмяна на НП, поради което е и ненужно обсъждането и на
други доводи по същество.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в негова
полза. Искането е своевременно направено, а именно в хода на съдебното
производство. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото, а именно отмяна на НП по изложените по-горе съображения и съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие (л.77), от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят е
заплатил в брой на адвокат И. С. от АК- Кюстендил, който участва в съдебното
заседание и ангажира доказателства, като излага и становище по същество, с което
неминуемо е реализирал процесуално представителство по делото. При това
положение ОДМВР- Пазарджик като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно
звено- Група КПДГПА е органът издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
5
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1006-003614 от 02.10.2019 г.
издадено от Началник група към ОД на МВР- Пазарджик, с което на ЕМ. АНК. К., с
ЕГН- **********, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 28А, за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП на
основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор ДА ЗАПЛАТИ
на ЕМ. АНК. К., с ЕГН- **********, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 28А,разноски в размер
на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6