№. 349 / 30.5.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 30.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. №. 347 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Исковете са за упражняване родителски права, лични отношения между родител и дете и за издръжка на дете, с пр. осн. чл. 127, ал. 2 във вр. чл. 59, вр. чл. 143 от СК.
Ищецът- Б.. xxx /чрез адв. П.К.П.-МАК/ е предявил искове против Б.Г.К. xxx. В исковата молба се твърди, че с ответницата живели на съпружески начала, от което съжителство се родило детето им Н. Б. Б. с ЕГН xxxxxxxxxx. Твърди се, че от около две години са във фактическа раздяла с ответницата. От тогава той сам се грижи и издържа детето. Ответницата не му осигурява доброволно издръжка и се е дезинтересирала от тях.
Предвид изложеното се обръща към съда с искане да бъде постановено решение, с което: 1. Да му бъде предоставено упражняване на родителските права по отношение на посоченото по-горе малолетно дете, което да живее при него, на адреса му по исковата молба в с. Г. ул. Г. №. 7.; 2. Да бъде определен режим на лични отношения между детето и ответницата като негова майка- да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по местоживеене на същото от 10ч в събота до 17 часа в неделя, както и за времето на платения годишен отпуск на майката през лятото, несъвпадащо с платения такъв на бащата; 3. Да бъде осъдена ответницата да му заплаща месечно издръжка за детето- по 127,50 лв, считано от завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й. Претендира за присъждане на деловодните разноски.
В открито съдебно заседание се явява лично и с упълномощения си процесуален представител- адв. П.П., който поддържа исковете, а по същество – моли съдът да ги уважи като доказани и основателни. Не претендира за присъждане на разноските по водене на делото.
Ответникът- Б.Г.К. xxx, не е подал писмен отговор на исковата молба в рамките на указания му едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК и няма изразено становище по предявените искове. Явява се в открито съдебно заседание, в което изразява становище против предявения иск, който оспорва.
ДСП-Монтана представя писмено становище, с констатация, че грижи за детето полага бащата/ищец/.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища на страните и съобр. чл. 235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че са родители на детето Н. Б. Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, родено от фактическото им съжителство на съпружески начала. Ищецът и ответницата са разделени от месец септември 2017г., когато тя напуснала дома му в с. Г., където живели като семейство. От тогава по нейни думи се преместила да живее при друг мъж в същото село. Преди раздялата им ищецът ходил на работа в Германия и се връщал обратно. Живее заедно със своята баба М. в едно домакинство, която му помага в гледането на детето. Помагат му и близки роднини-леля и чичо, живущи в съседство на дома му в селото. Баща му е починал, а майка му е в чужбина. Не представя данни за доходи. Работи при повикване в строителството. След раздялата им ответницата не е контактувала с детето и не е давала средства за издръжката му. От обясненията й в съдебно заседание става ясно, че има други четири деца от двама различни бащи, които не живеят при нея. Отглеждани са при майка й в с. А., обл. В., като в момента там са двете по-малки- М. на 10г. и Б. на 7. години. Другите две- момчетата В. и К. са при баща си. Тя самата /по нейни думи/ ходи на работа при повикване в консервна фабрика за зеленчуци в с. Б. м.. Няма данни за доходи.
Изложеното се подкрепя от показанията на разпитания по делото свидетел С. К. Х., която излага непосредствените си възприятия за фактите, относими към предмета на спора. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и безпристрастни. Известна яснота в създадените отношения между страните се съдържа и в представеното писмено становище на ДСП-гр. Монтана.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира исковите претенции за основателни. Въз основа на събраните доказателства и законовите критерии, визирани в чл. 59, ал. 4 от СК, може да се направи извод за това, че ищецът е по- подходящият родител, притежаващ необходимите качества за упражняване на родителските права по отношение на детето Н. Б. Б.. Същият разполага и с необходимите битови условия за отглеждане на детето, както и с подкрепяща го семейна среда в тази насока. Ето защо на него следва да бъде предоставено упражняване на родителските права.
Местоживеенето на детето следва да бъде на адреса на ищеца- с. Г., общ. Монтана, ул. Г. №. 7..
На ответницата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето като негова майка- да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по местоживеене xxx, от 10ч в събота до 17 часа в неделя, както и за времето на платения годишен отпуск на майката през лятото, несъвпадащо с платения такъв на бащата.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Законът изрично постановява размерът на издръжката в такива случаи да е обусловен от редица фактори- както в зависимост от нуждите на децата, така и в зависимост от възможностите на родителя, при фиксиран минимум в ал. 2 на чл. 142 СК. В посочената разпоредба минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента последната е 510 лв или минималният размер на издръжката е 127.5 лв.
С оглед данните по делото за доходите на страните и възрастта на детето- почти на 4 години, ответницата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на същото в размер на сумата 127.50 лв месечно, считано от подаване на исковата молба в съда-12.02.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й. Това е минималният размер на издръжка съобр. чл. 142 от СК. При положение, че не са представени доказателства за доходите и възможностите на ответницата, съдът приема посоченият размер за нейно участие като съответен на необходимата месечна издръжка за детето- 250 лв. Останалата част следва да бъде осигурена от бащата, който получава и съответните детски добавки по чл.7. от ЗСП.
При очертания изход на делото и съобр. Тарифата за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъдат присъдени дължимите държавни такси. Ответницата следва да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 183.60 лв- държавна такса съобразно размера на издръжката и 5.00 лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист /чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Разноските на ищеца по водене на делото не следва да бъдат присъдени, тъй като неговият пълномощник заявява в хода по същество на спора, че не претендира такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение малолетното дете- Н. Б. Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, предоставя за упражняване на баща му- Б.. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, при когото и на посочения адрес определя местоживеенето му.
Майката- Б.Г.К. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, има право на лични отношения с посоченото по-горе дете при следния режим: да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по местоживеене xxx, от 10ч в събота до 17 часа в неделя, както и за времето на платения годишен отпуск на майката през лятото, несъвпадащо с платения такъв на бащата.
Осъжда Б.Г.К. /с адрес и ЕГН по-горе/ да заплаща на Б.. /адрес и ЕГН по-горе/, като баща и законен представител на малолетното им дете- Н. Б. Б. с ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на сумата 127.50 лв, считано от подаване на исковата молба в съда-12.02.2018г. до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка за детето.
Осъжда Б.Г.К. /с адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 183.60 лв- държавна такса съобразно размера на издръжката и 5.00лв-държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: