Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 18.12.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№5379/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.М.К., с която е предявен срещу ДЗИ - О.З.ЕАД иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.08.2017 г.
Ищецът твърди, че е пострадал като пешеходец при ПТП,
настъпило на 17.08.2017 г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания от травматични увреждания. Претендира законната лихва от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 19.09.2017 г. и разноските по делото.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва произшествието да е настъпило при сочения механизъм, както и
настъпването на твърдените от ищеца вреди в причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на застрахования водач. Счита, че настъпването на
произшествието се дължи изцяло на поведението на пешеходеца, евентуално – че е
налице съпричиняване от нейна страна. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол от 17.08.2017 г., протокол за
оглед на местопроизшествие, заедно със скицата на местопроизшествието и
фотоалбума към него), гласните
доказателства (разпитания свидетел Р.А.С.) и заключението на основната и
повторната авто-технически експертизи по делото, че на 17.08.2017 г. в гр. София,
на бул. ********на 30 м след кръстовището с ул. Полк. В. С. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ********управляван от Р.А.С., и
пешеходеца Г.М.К., при следния механизъм: лек автомобил „БМВ” се е движел по
бул. „Филип А.” в дясната пътна лента с посока от ул. Полк. Вл. С. към бул. ********със
скорост на движение 37 км/ч. В същото време, пострадалият пешеходец предприема
пресичане на платното за движение на бул. Филип А., от ляво на дясно за
посоката на автомобила. Водачът на автомобила не е намалил скоростта си и е
продължил да се движи в първоначалната му посока. Пострадалия пешеходец след
като е преминал върху двете пътни ленти за насрещното движение на автомобила, е
преминал върху лявата пътна лента за посоката на автомобила и е навлязъл в дясната,
където се е движил автомобила, като автомобилът е ударил пешеходеца с предната
си лява част челно - странично в зоната на ляв фар на автомобила. Двете приети
експертизи по делото дават заключение, че ударът е бил предотвратим за водача
на лекия автомобил – той е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара с пешеходеца, независимо от начина на движение на пешеходеца - спокоен
ход, бърз ход и спокойно бягане. Двете вещи лица сочат още, че не е имало
ограничения във видимостта, препятстващи възможността на водача да възприеме
пресичащия пешеходец – дори и движещ се в лявата пътна лента автомобил не би
могъл да ограничи видимостта в степен, че да не може да забележи пешеходеца
(виж отговора на шеста задача на основното заключение). Ето защо съдът не
кредитира показанията на свидетеля Р.А.С. в частта им относно внезапното
излизане на пешеходеца зад изпреварващ го автомобил, което му е попречило да го види.
Двете заключения достигат до извод, че причина за
настъпване на произшествието субективните действия на двамата участници –
субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за
управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на
автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е
последвал удара с пешеходеца и субективните действия на пешеходеца, който се е
движил върху платното за движение на място не обозначено за преминаване на
пешеходци. Съдът приема двете експертизи за обосновани и убедителни и кредитира
заключенията на вещите лица. Поради това следва да се приеме, че е налице
противоправно деяние от страна на водача Р.А.С. – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП водачът не е намалил скоростта и не е
спрял при възникване на опасност за движението – преминаващ на необозначено за
пресичане място пешеходец. Авто-техническите експертизи установяват, че
произшествието е било предотвратимо за водача – независимо от хода на движение
на пешеходеца (спокоен или бърз), водачът е могъл да спре при задействане на
спирачната система от момента, в който е възприел пешеходеца.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищцата е получила следните увреждания: счупване на челна кост на черепа в зяло закрито, контузия на мозъка –
лека, разкъсно-контузна рана в челно-теменно-тилна област без контузионни
огнища в мозъка, както и скъсване на задния рог на медиален и латерален мениск
и скъсване-непълно на предната кръстна връзка и вършенната странична връзка.
Посочените травматични увреждания са в причинна връзка с процесното
произшествие. Проведено е болнично лечение с медикаментозно лечение, под
локална анестезия е извършена хирургическа обработка на раната на главата,
конците са свалени след 10-тия ден. Ищецът е претърпял болки, по-интензивни
непосредствено след инцидента, в първите 10-15 дни и в началото на
раздвижването след 30-тия ден. Възстановителният процес е продължил до 1
година. Отсъстват медицински данни настъпило усложнение в здравословния статус
на ищеца.
От показанията на свидетеля Д.С., работодател на ищеца,
се установява, че след изписване от болницата ищецът е продължавал да изпитва
болки, в период от 2 месеца се е лекувал в домашна среда, а след това е
подновил трудовите си занимания на градинар, но ги е изпълнявал със
затруднение. Свидетелят сочи, че към момента ищецът работи, но не толкова
енергично и по-бавно.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „БМВ“ с рег.
№ ********което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП водачът не е намалил
скоростта и не е спрял при възникване на опасност за движението – преминаващ на
необозначено за пресичане място пешеходец. От представените медицински
документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на
свидетеля С. се установи причинната връзка между получените от пострадалия
увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице
деликт, извършен от водача Р.А.С. при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег.
№ ********
Не е спорно между страните
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на
действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че
към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; характера на последиците от полученото
увреждане за здравето на пострадалия. Установи се от медицинската експертиза и показанията
на свидетеля С., че ищецът е получил наранявания на главата и крака си,
възстановявал се е в продължителен период, а след приключване на лечението е
имал затруднения да изпълнява работата си. Няма данни за влошаване или остатъчни
явления от нараняванията, поради което съдът приема, че е настъпило пълно възстановяване.
При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 50000 лв.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Пешеходецът е предприел пресичане на
платното за движение на място, където не е имало функционираща и обозначена
пешеходна пътека, на около 30 м. от кръстовището след кръстовището с ул. Полк. В. С.. Ищецът не
е положил дължимата грижа, като е правомерно е предприела пресичане на
предвиденото за това място, тъй като съгласно §1, т.17 от ППЗДвП на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Съгласно чл.113, ал.2 ЗДвП извън населените места
и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал.1, т.1,
2 и 4. В случая обаче се установи, че в близост до мястото на ПТП е имало кръстовище,
което ищецът е следвало да използва, вместо да предприема пресичане на
необозначено място. Наред с посоченото, от заключенията на експертизите се установява,
че пешеходецът е имал възможност да забележи приближаващия автомобил от
достатъчно разстояние, за да не предприема пресичане на платното за движение. Само
за пълнота следва да се отбележи, след като ищецът е имал възможност да
възприеме приближаващия автомобил от достатъчно разстояние, то не може да се
приеме, че е спазил изискването на чл.113, ал.1, т.1 ЗДВП. Следователно, като е
предприел пресичане на необозначено за целта място, навлизайки в лентата за
движение на процесния автомобил, пешеходецът обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване, което
съдът определя на 1/2. С оглед констатациите на съда, искът за неимуществени вреди следва да
се уважи за сумата от 25000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 60000
лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С молба, връчена на ответника на 19.09.2017 г. ищецът е отправил до
застрахователя искане за заплащане на обезщетение, поради което съдът приема,
че това е момента на уведомяване на застрахователя и от този момент ответникът
дължи на ищцата законна лихва върху определеното застрахователно обезщетение.
По разноските:
На ищцата следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 80 лв. разноски по делото.
На процесуалния представител на ищцата следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 970,83 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита, съразмерно с уважената
част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 425,83 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд държавна такса до пълния дължим размер, съразмерно
уважената част от иска, в размер на 950 лв. и разноски в размер на 520 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.З.
ЕАД, ЕИК*********, да заплати на Г.М.К., ЕГН **********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 17.08.2017 г., заедно със
законната лихва от 19.09.2017 г. до окончателното плащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 80 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адв. Г. Й.Й.член на САК с личен номер:********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 970,83
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Г.М.К., ЕГН **********,
да заплати на Д.З. ЕАД, ЕИК*********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 425,83
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.З. ЕАД, ЕИК*********, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 950 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 520 лв., представляваща
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: