№ 714
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20241001000371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника
в първоинстанционото производство ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД, подадена
чрез юрисконсулт Х. частично срещу Решение № 248 /16.02.2024г. по т.д.№
1067/23 по описа на СГС, VI- 21 състав, в частта, в която е осъден да заплати
на ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.С. Караджа, № 2 на основание чл. 411 КЗ сумата от 43 590,06 лв.,
представляваща останалата непогасена от ответника част от изплатено от
ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за вреди,
причинени на лек автомобил Мерцедес Ес 500 с ДР № ******** при ПТП,
настъпило на 11.07.2020 г. в резултат от виновно, противоправно поведение на
Н. К., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, при
управление на трамвайна мотриса Т6А5, ведно със законната лихва, считано
от 07.06.2023 г. до окончателното й заплащане, на основание чл.409 КЗ сумата
от 11 688,26 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената по-горе
главница за периода от 06.11.2020 г. - 06.06.2023 г. и са присъдени разноски.
Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
1
процесуалния закон и е необосновано. Допуснатите процесуални нарушения
се изразяват в това, че експертизата е била изготвена преди изслушване на
свидетелските показания, съответно изводите й са били условни; експертизата
била необоснована и възниквали съмнеН. относно нейната правилност,
доколкото вещото лице не е извършило необходимите изчислеН. преди да
формулира изводите си за механизма на ПТП. Още с доклада по делото, съдът
бил допуснал нарушение, като не допуснал част от поставените въпроси без
да изложи мотиви защо отхвърля останалите. Оспорва обосноваността на
изводите на първата инстанция, с оглед събраните доказателства. Твърди, че в
срок е оспорил заключението на експертизата и е поискал повторна или
тройна експертиза, макар че са били налице условия за това. Формулирано е
доказателствено искане за назначаване на повторна експертиза, като в жалбата
са поставени въпроси, като по част от тях вече е било изслушано заключение,
а другата част са въпроси, които първата инстанция не е допуснала.
Твърди, че събраните доказателства, включително и свидетелските
показания са оценени неправилно от първата инстанция. Съдът не е следвало
безусловно да кредитира заключението на вещото лице, изслушано пред СГС.
Твърди, че постановеното решение не държи сметка за съдебната практика,
която приема, че когато се преценява дали има виновно поведение на водача и
нарушаване на чл. 20 ал.2 от ЗДВП, винаги следва да се вземе предвид
конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на
пострадалия и дали е имало възможност обективно да се възприеме
опасността. Необходимо било да се установи дали водачът е бил длъжен да
очаква възникване на опасност на пътя, съобразно конкретната пътна
обстановка и дали има нарушение на конкретни правила за движение.
Моли да бъде отменено решението в осъдителната част и да отхвърлен
иска изцяло.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се
иска потвърждаване на обжалваното решение. Не са заявени доказателствени
искаН.. Оспорва се искането за допускането на повторна експертиза по
поставените в жалбата въпроси.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискваН.та
на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и
2
редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което следва да разгледа наведените оплакваН. във въззивната жалба относно
неговата неправилност.
От събраните доказателства се установява следното от фактическа
страна:
По делото не са спорни обстоятелствата относно наличието на сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ между ищеца ЗАД „Армеец“ АД и
собственика на лек автомобил Мерцедес Ес 500 с ДР № ******** „БМ
Лизинг“ ЕАД, със срок на действие от 26.10.2019 г. – 25.10.2020 г. при
уговорено застрахователно покритие „Пълно Каско“ съгласно Общите условия
на застраховката, настъпването на ПТП на 11.07.2020 г. между застраховаН. от
ищеца автомобил и трамвайната мотриса, управлявана от Н. К., чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД; че ищецът е платил на собственика на лек автомобил
Мерцедес Ес 500 с ДР № ******** застрахователно обезщетение в размер на
91 080 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
На 05.10.2020 г. ответникът е получил покана, адресирана от ЗАД
„Армеец“ АД за плащане на сума 91 080 лв., представляваща платено от
ищеца застрахователно обезщетение и за 15 лв. ликвидационни разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е платил на ищеца по регресната
покана сума в размер на 51 710,30 лв. на 28.07.2022г.
На 31.08.2022г. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е изпратил електронно
писмо до ЗАД „Армеец“ АД, че във връзка с преписката по образуваната щета
е одобрило плащането на сумата 45 547,50лв. за застрахователно обезщетение
или 50% от сумата 91 095 лв. и половината от адвокатските разноски в размер
на 1 957,71 лв. но по погрешка е заплатило сума в размер на 51 710,30лв. и
моли надвнесената сума от 4 205,09лв. да му бъде върната.
С платежно нареждане от 26.09.2022г. ЗАД „Армеец“ АД е
възстановило на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД сумата в размер на 4 205,09лв.
По отношение на механизма на настъпването на ПТП, пред настоящата
инстанция е допусната и изслушана повторна и допълнителна съдебно
3
автотехническа експертиза, тъй като е прието за основателно твърдението във
въззивната жалба, че е допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционН. съд, който не е допуснал всички поставени въпроси и не е
назначил повторна експертиза по част от поставените такива, след
изслушването на свидетелските показания.
Пред настоящата инстанция е изслушано заключението на вещото лице
инж. Д., от което се установява, че от анализа на приложените по делото
материали и направените изчислеН. от техническа гледна точка най- вероятен
е следният механизъм:
На 11.07.2020 г. в гр. София, около 00.05 ч. трамвай Т6А5 е инв. № 4150
се е движил по бул. „Шипченски проход“ с посока от ул. „Хемус към бул. “
Евлоги и Х. Георгиеви“. В района на кръстовището с бул. „Михай Еминеску“
при наличие на пътен знак „Б1“ движейки със скорост от около 18 км/ч е
започнал да навлиза в кръстовището за да извърши десен завой. Забелязвайки
движещите се от лявата му страна автомобили водача на трамвая е предприел
спиране и е преустановил движението си на около 10 метра от железН. стълб,
възприет за ориентир. В същото време лек автомобил „Мерцедес“ е per. №
******** се е движил по бул. „Михай Еминеску“ в посока от телевизионната
кула към ул. „Гео Милев“ със скорост от порядъка на 45 км/ч. В района на
кръстовището е бул. „Шипченски проход“ водача на автомобила е възприел
опасността и предприел спиране със закъснение от 0,84 секунди, намалил е
скоростта си до около 35 км/ч, при което е настъпил е удар между задната лява
част на трамвая и предната част на автомобила.
Според изчислеН.та на вещото лице, мястото на удара е по дължина на
9,00- 9,10 метра преди лиН.та на приетия ориентир, считано по посоката на
движение на лек автомобил „Мерцедес“ от телевизионната кула към ул. „ Гео
Милев“. По широчина на 7, 80 - 7, 90 метра в ляво от разделителните острови
считано в същата посока.
Като причини за настъпването на произшествието, според експерта,
могат да се посочат: субективните действия на водача на трамвая, който се е
движил със скорост, която не му е позволявала да спре, без да навлиза на
платното за движение на бул. „Михай Еминеску“ при наличие на движещи се
там автомобили.
Субективните действия на водача на лекия автомобил, който е
предприел спиране при възникване на опасността със закъснение.
Скоростта на лек автомобил „Мерцедес“ в района на произшествието е
била 45 км/ч, в момента на удара 35,18 км/ч.
Скоростта на трамвая в района на произшествието е била 18 км/ч а в
момента на удара е бил спрял.
Опасната зона за спиране на лек автомобил „Мерцедес“ при скорост от
45 км/ч (12, 50 м/с) е за лекия автомобил „Мерцедес“ = 28, 66 м.
Трамваят е подминал стоп лиН.та и лиН.та на светофарната уредба. За
4
времето от 4,45 секунди лек автомобил „ Мерцедес“ се намирал на разстояние
до мястото на удара 55,07 м. Водачът в този момент е имал възможност да
възприеме трамвая, ако се е движил в третата лента, считано от ляво на дясно
спрямо посоката му на движение. При положение, че лек автомобил
„Мерцедес“ се движил във втората лента от ляво на дясно, гледано по
посоката му на движение (каквото е твърдението на водачката на лекия
автомобил), водачът е имал възможност да премине встрани от предната част
на спрелия трамвай, като разстоянието между тях било от порядъка на 2,50 -3
метра и удар не би настъпил, според заключението на вещото лице.
Водачът на автомобила е предприел спиране със закъснение.
Водачът на трамвая от момента, в който е имал видимост към
движещите се от ляво автомобили е предприел своевременно спиране, но
поради движение със скорост от порядъка на 18 км/ч не е могъл да спре без да
навлиза на платното за движение на бул. „Михай Еминеску“.
Съдът кредитира заключението на изслушаната пред въззивната
инстанция експертиза, като неоспорено и компетентно изготвено. Настоящата
инстанция не основава изводите си на заключението, изслушано пред СГС,
тъй като същото е изготвено преди събирането на гласни доказателства и е
непълно.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
ПредявеН.т иск намира правното си основание в чл. 411 от КЗ във вр. чл.
45 от ЗЗД. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застраховаН. срещу причинителя на вредата
или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Доказани са елементите от цитираната правна норма, а именно –
наличие на сключена застраховка „гражданска отговорност“ между ответника
и причинителя на вредата; наличие на сключена имуществена застраховка
„Каско“ между ищеца и собственика на увреденото ПС, наличието на
противоправно поведение на водача на ПС, застраховано при ответника;
наличие на вреда; заплащане на обезщетение за причинете вреди от ищеца на
застраховаН. по имуществената застраховка; извършени разноски по оценка
на щетата. Ищецът е поканил ответника да му заплати исковата сума в размер
на 91 080 лв., представляваща платено обезщетение и сумата 15 лв. разходи на
05.10.2020г., като ответникът е заплатил половината от претендираната сума в
5
размер на 45 547,50 лв., като е обосновал отказа си да заплати цялата
претендирана сума с това, че е застраховаН. при ищеца водач по имуществена
застраховка е съпричинил вредоносН. резултат.
ОсновН.т спорен въпрос между страните е наличието на
противоправно поведение на застраховаН. при ищеца водач. Това е и
основното оплакване във въззивната жалба.
От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че с
поведението си водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ е съпричиинил
вредоносН. резултат. Установено е, че ПТП е настъпило освен поради
виновното поведение на водача на трамвайната мотриса и от субективните
действия на водача на лекия автомобил, който е предприел спиране при
възникване на опасността със закъснение. Установено е от вещото лице, че ако
водачът на лекия автомобил е предприел своевременно спиране не би се
стигнало да удар между двете превозни средства, тъй като към момента на
възприемане на опасността, водачът на лекия автомобил е бил извън опасната
зона за спиране. Според вещото лице, ако този водач се е движил
действително в посочената от него лента, той е могъл и да заобиколи спрелия
трамвай, като избегне удара, тъй като трамваят не е заемал цялото платно за
движение.
Налице е доказана пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на застраховаН. при ответника и настъпилите
вреди. Вината се предполага, като не са представени доказателства оборващи
презумпцията.
Предвид изложеното, следва да се приеме за доказано възражението
за съпричиняване, като същото по размер, настоящата инстанция определя на
30%. Този извод е основан на факта, че основната причина за настъпването на
ПТП е противоправното поведение на водача на трамвая, който намиращ се на
път без предимство не е пропуснал движещите се превозни средства по пътя с
предимство, а е предприел маневра – завой надясно и макар да е спрял преди
да завърши маневрата е препречил пътя на движещите се превозни средства
по пътя с предимство. Поведението на водача на лекия автомобил, който е
предприел спиране със закъснение не е основната причина за настъпването на
ПТП.
На основание чл. 386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна
6
застрахователна стойност стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Размерът на обезщетението не е спорен между страните по принцип.
Ответникът е заплатил 50% от същото (а не както е приела първата инстанция
повече от 50%, тъй като сумата над 50% е била върната на ответника). С оглед
приетото съпричиняване от 30% следва да бъде осъден ответника да заплати
допълнително на ищеца и сумата от 18 219 лв. (91 095х70%= 63 766,50;
63 766,50 – 45 547,50=18 219).
С оглед изложеното и тъй като правните изводи на въззивната
инстанция съвпадат отчасти с тези на СГС, следва да бъде отменено
решението в частта, в която е уважен иска над размер от 18 219 лв., като
вместо това бъде отхвърлен за сумата над 18 219 лв до 43 590,06лв., като
неоснователен и недоказан.
Жалбата е отчасти основателна и по отношение на иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД. Върху дължимото обезщетение от 18 219 лв. ,
ответникът дължи обезщетение за забавено изпълнение на паричното
задължение в размер на законната лихва за забава за периода от 06.11.2020г.
(датата на поискването на обезщетението) до датата на завеждането на иска
06.06.2023г. Същото, изчислено служебно от съда е в размер на 4 885.19 лева.
Над този размер до уважеН. от 11 688,26лв., решението следва да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Следва да бъде отменено и първоинстанционото решение в частта за
разноските, които са присъдени на ищеца над размера от 2 697лв., а
дължимите разноски от ищеца на ответника за първата инстанция следва да
бъдат присъдени допълнително сумата 320лв.
При този изход на производството на въззивника се дължат разноски в
размер на 1 101лв., съразмерно на уважената част от жалбата.
На въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 2 075лв. с
ДДС. Направеното в условията на евентуалност възражение з прекомерност
на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като дължимото такова, съобразно материалН. интерес е в минимален размер
на 4 137лв. по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждеН. или 4 965лв. с ДДС, какъвто е и заплатеН. размер.
7
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 248 /16.02.2024г. по т.д.№ 1067/23 по описа на
СГС, VI- 21 състав, в частта, в която е осъден ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
да заплати на ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.С. Караджа, № 2 на основание чл. 411 КЗ сумата над
18 219 лв. до 43 590,06 лв., представляваща останалата непогасена от
ответника част от изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил Мерцедес
Ес 500 с ДР № ******** при ПТП, настъпило на 11.07.2020 г. в резултат от
виновно, противоправно поведение на Н. К., чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, при управление на трамвайна мотриса Т6А5, ведно
със законната лихва, считано от 07.06.2023 г. до окончателното й заплащане,
на основание чл.409 КЗ сумата над 4 885.19 лв. до 11 688,26 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената по-горе главница за
периода от 06.11.2020 г. - 06.06.2023 г. и разноски над размера от 2 697лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеН. от ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.С. Караджа, № 2 срещу ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 411 КЗ,
за заплащане на сумата над 18 219лв. до 43 590,06 лв., представляваща
останалата непогасена от ответника част от изплатено от ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за вреди,
причинени на лек автомобил Мерцедес Ес 500 с ДР № ******** при ПТП,
настъпило на 11.07.2020 г. в резултат от виновно, противоправно поведение на
Н. К., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, при
управление на трамвайна мотриса Т6А5, ведно със законната лихва, считано
от 07.06.2023 г. до окончателното й заплащане, на основание чл.409 КЗ сумата
над 4 885.19 лв. до 11 688,26 лв., представляваща мораторна лихва върху
посочената по-горе главница за периода от 06.11.2020 г. - 06.06.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 248 /16.02.2024г. по т.д.№ 1067/23 по
описа на СГС, VI- 21 състав в останалата обжалвана част.
8
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати
на ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.С. Караджа, № 2 направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 1 101 лв.
ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, ул.С. Караджа, № 2 да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер на
320лв. и за въззивната инстанция в размер на 2 075лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9