№ 2111
гр. В., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110114818 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Т. Р. срещу
„М.к." АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от
220 лева, представляваща платена без основание сума за административна
такса съгласно Договор за заем CrediGo № * г., ведно със законната лихва,
считано от момента на депозиране на исковата молба в съда - 13.10.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът Ж. Т. Р. твърди, че на * г. е сключила с ответника „М.к." АД
Договор за заем CrediGo № *, по силата на който й предоставен заем в размер
на 3200 лева. Уговорено е сумата да бъде върната в срок до 12.09.2020 г. на 15
равни месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 29.45 % и годишен
процент на разходите 50 %. С договора е предвидена административна такса в
размер на 220 лева, която се приспада от отпуснатия заем. Поддържа, че
клаузата от договора, въз основа на която е начислена посочената
административна такса, накърнява добрите нрави и противоречи на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, тъй като таксата е свързана с усвояване и управление на кредита.
Ищцата твърди, че е заплатила таксата при подписване на договора за кредит,
като ответникът я е удържал от заемната сума. Счита, че същата е платена без
основание, тъй като клаузата от договора, въз основа на която е начислена, се
явява нищожна поради изложените по-горе съображения. Отправя искане до
съда за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 220 лева,
представляваща платена без основание сума за административна такса
съгласно Договор за заем CrediGo № * г., ведно със законната лихва, считано
от момента на депозиране на исковата молба в съда - 13.10.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Депозирана е писмена молба, с която изразява становище по същество на
спора. Подчертава се, че таксата е заплатена еднократно при подписване на
договора, като е извършено прихващане от страна на ответника чрез
задържане на сумата и превеждане на по-малък размер от уговореното,
поради което ответникът следва да възстанови недължимо платената сума.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „М.к." АД е депозирало
писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Посочва, че процесната
1
административна такса се дължи на основание т. 15 от общите условия към
договора за кредит за оценка на риска. Позовава се на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който
вменява на кредитора задължението да оцени кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договор за кредит. Счита, че ЗПК не
съдържа изискване посочената дейност да се извършва за сметка на
кредитодателя. Заявява, че за изпълнението на това задължение се ангажират
няколко служителя на дружеството, тъй като следва да се проучат данни от
редица институции. Посочва, че таксата не е свърза с усвояване и управление
на кредита и не се явява допълнителна такса, свързана с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, поради което намира
за неприложими изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК за посочване на
конкретните действия по извършване на услугата, за която се дължи
процесната сума. Оспорва наведените с исковата молба доводи за нищожност
на клаузата на т. 15 от ОУ поради накърняване на добрите нрави, като твърди,
че срещу заплатената такса действително е престирана услуга по оценка
кредитоспособността на ищцата. Оспорва ищцата да е погасила изцяло
задълженията си по договора за кредит. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва
иска и се моли за отхвърлянето му. Настоява се, че претендираната сума не е
платена без основание и че не е доказано плащане в повече по договора.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад
по делото, наличието на облигационно отношение между Ж. Т. Р. и „М.к." АД
по Договор за заем CrediGo № * от * г..
Съгласно сключения договор на ищеца е предоставен заем в размер на
3200 лева, като е уоворено, че сумата следва да бъде върната в срок до
12.09.2020 г. на 15 равни месечни вноски при фиксиран лихвен процент от
29.45 % и годишен процент на разходите 50 %.
Видно от т. 2 от договора за заем е предвидена административна такса в
размер на 220 лева, която се приспада от отпуснатия заем.
Договорено е между страните, че от сумата от 3200лв. ще се
рефинансира заем в размер на 1627,71лв. и ще се приведе сумата от
1345,53лв.
Представен е погасителен план, видно от който размерът на
погасителната вноска възлиза на 257,58лв.
Не е спорно, че ответникът е приспаднал сумата от 220лв. на * г. при
сключване на договора и е привел по-малка сума от договорената.
Видно от платежното нареждане от * г. /л.14/ е преведена сумата от
1345,53лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
55 ал.1 пр.1 от ЗЗД .
За успешното провеждане на така предявения иск в тежест в тежест на
ищеца е да докаже, че ответникът е удържал от заемната сума по Договор за
2
заем CrediGo № * от * г. сумата от 220 лева - административна такса. За
отблъскаване на исковата претенция в тежест на ответника е да докаже, че
сумата е заплатена на валидно правно основание.
Наличието на сключен договор за заем между страните, както и че
ответникът е удържал на * г. сумата от 220 лв. като еднократна
административна такса, не се оспорва, а и се установява от приобщените по
делото писмени доказателства.
Спорния по делото въпрос е относно действителността на клаузата
предвиждаща дължимостта на сумата от 220 лв., представляваща
административна такса.
Съгласно трайната съдебна практика съдът следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни основания, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор, като при констатиране
наличието на неравноправни клаузи съдът се произнася преюдициално по
неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това.
От съвкупния анализ на ангажираните доказателства, съдът намира, че
договорената в договора от * г. административна такса е нищожна, тъй като
не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Съобразно цитираната разпоредба на ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата
е уговорена в договора като задължителна. Според тази клауза таксата е
еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира
се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски.
Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.
10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие
(услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят
изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.
21, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че доколкото административната такса
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По същността си тази
такса представлява прикрита такса за управление на кредита. С нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга, тази такса представлява и скрит разход по
договора за кредит и за длъжника не е било ясно какво би било оскъпяването
на кредита.
Възраженията на ответника, че не е доказано плащане на сумата от
220лв. в повече е неоснователно. Съгласно договореното между страните с
договора за кредит, ищцата следва да върне на кредитора сума в общ размер
от 3200лв. Същата съобразно договора се формира от следните суми:
рефинансиране на заем в размер на 1627,71лв., превод на сумата от
1345,53лв., 220лв. административна такса и 6,76 лв. такса по тарифа
3
допълнителни услуги. Процесната сума е задържана от кредитора при
сключване на договора и е включена в размера на погасителните вноски. Не
се спори, че договорената погасителна вноска възлиза на 257,58лв., т.е.
ищцата е върнала на кредитора сумата от 3863,70лв.
Както се коментира по-горе сумата от 220 лв. за заплащане на
административна такса е платена по нищожна клауза, т. е. при липса на
основание. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
сумата от 220 лв., като недължимо платена сума, поради което искът се
преценява за изцяло основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се
присъдят сторените от ищеца разноски за заплатена държавна такса в размер
на 50 лв.
Ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства за
оказана безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38 от ЗА от адвокат П.Н..
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на адвоката следва да
бъдат определени разноски за исковото производство в размер на 300 лева
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.к.“ АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С. бул. Ц.ш. № * да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
бул. Ц. О. № *, сумата от 220 лева /двеста и двадесет лева/, представляваща
платена без основание сума за административна такса съгласно Договор за
заем CrediGo № * г., ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда - 13.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.к.“ АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С. бул. Ц.ш. № * да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес гр. В.,
бул. Ц. О. № *, сумата от 50 лева /петдесет лева/,представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски за държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „М.к.“ АД ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С.
бул. Ц.ш. № * да заплати на адв. П.Й. Н., с рег. №*, с адрес гр. В., бул. Ц.
О. № *, , сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени доброволно
от ответника на ищеца по следната банкова сметка: IBAN *, с титуляр адв.
П.Й. Н..
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5