Р Е Ш Е Н И Е
Номер 267 13.03.2023 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- БУРГАС, първи състав, в открито заседание на петнадесети февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава
Фотева
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1784 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от Я.Я.Г., с адрес: ***, против Заповед № 22– 0769–001035 от 05.09.2022г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.
Със заповедта, на основание чл.171, т.2а, б.„Б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на регистрацията“ на собствения автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег.№ А 5182 НН, за срок от една година, считано от 04.09.2022г. Според
оспорващият заповедта е неправилна и необоснована и се иска отмяната й.
Жалбоподателят изтъква, че не е употребявал наркотични вещества и конкретно
„канабис“ понеже е спортист, а освен това и курсист към Академията на МВР след
спечелване на конкурс за работа. Изтъква се, че при извършване на пробата с техническо
средство уредът отчел колебливи /невалидни/ резултати на част от позициите на
прибора. Поискал да бъде извършена втора проба, но молбата му не била
удовлетворена. Не се оспорва, че е издаден и връчен талон за изследване, но до
пристигане в спешния център на УМБАЛ бил „увещаван“ от придружаващите го
служители на МВР да не дава кръвна проба. Сочи, че състоянието му е нормално, а
външните белези описани и в медицинския документ не съответстват на мотивите на
МВР за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Образувано е
досъдебно производство, но към момента на подаване на жалбата заявява, че не е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление. Твърди се, че
наложеният максимален срок за прекратяване на регистрацията е прекомерен и
заповедта е незаконосъобразна и на това основание.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се
представлява от упълномощен адвокат, с който поддържа жалбата и пледира за отмяна
на адм. акт, а в условието на евентуалност иска да се измени заповедта, като се
намали срокът на 6 месеца.
Ответникът- полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас, сектор
„ПП“, редовно призован, не се явява и не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката по делото се изразява становище
за неоснователност на оспорването.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.7), същата е връчена на жалбоподателя
лично на 23.09.2022г. Заповедта е оспорена в законоустановения преклузивен срок
за обжалване на административния акт /14 дни/, съгласно чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което е адресат на този неблагоприятен за него акт, съответно има правен
интерес от оспорването, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
От представените материали по преписката и събраните
доказателства, съдът констатира от фактическа
страна следното:
На 04.09.2022г.,
около 20.35 ч. в гр.Бургас, на ул.“Петко Задгорски“, Я.Г. управлявал
собственото си МПС л.а.„Фолксваген Голф“, с рег.№ А 5182 НН в близост до бл.72
в посока ул. „Никола Петков“.
Видно от
приложената по преписката докладна записка, както и от показанията на свидетеля
Х.К. изслушан в открито заседание на 14.12.2022г. на процесната дата бил нощна
смяна, като мл. автоконтрольор при ОДМВР-Бургас, а часове след започване на
смяната в 19.00 часа е повикан за
съдействие от екип на охранителна полиция на Пето РУ на МВР-Бургас, с оглед
извършване на проверка на водача Я.Г. за употреба на алкохол и наркотични
вещества. На мястото, където е изпратен да съдейства на служители от 05 РУ на МВР
са му посочили водачът Г., управлявал собствения си лек автомобил. Първо е
извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, чийто резултат
е отрицателен, след което е извършена и проверка за употреба на наркотични
вещества и техни аналози. Според заявеното от свидетеля К., водачът Г. се
колебаел дали да даде проба или да откаже. След като решил, че ще даде такава
проба свидетелят е разяснил на водача начинът на извършване на теста и след
неговото извършване е установена положителна проба за употреба на „канабис-25“. Резултатът е показан на
водача, като му е разяснено и обстоятелството, че при този резултат ще бъде
задържан, съгласно Закона за МВР. Всички документи относно проверката, вкл. АУАН
са съставени на място, като е връчен и талон за медицинско изследване на
жалбоподателя Г.. Последният е заведен от служителя К. и колегите му от Пето РУ
в болницата за вземане на кръвна проба. На място, в присъствието на полицаите и
на лекар в лечебното заведение жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба.
Съставен е протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество с № 0012482 на 04.09.2022г. в 22.40 часа от лекар в
УМБАЛ-Бургас, екземпляр от който е приложен по делото / л.40/ видно от който се
съдържа текста „отказвам да дам кръв за
изследване на наркотични вещества“, след което е положен подпис на лицето,
както и на лекаря съставил документа, съответно е поставен и печат на лечебното
заведение.
Приложен е
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози от 04.09.2022г., изготвен от мл. автоконтрольор Х.К. и подписан от
жалбоподателя в качеството на проверено лице /л.12 от делото/. Видно от
неговите констатации по отношение поведението на проверения Я.Г. е посочено, че
същият „спокойно, владее се“, говори
„ясно“, има „сигурна“ походка. От т.нар. „съмнителни признаци“, обективирани
в раздел 6 е отчетено наличието само на един от тях – 6.3. „безпокойство“. Описано е, че проверката
с цитираното техническо средство за употреба на наркотици е приключила в 21.38
часа на 04.09.2022г.
При
извършена проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARLB-0021 е
установено, че водачът Я.Г. управлява моторното превозно средство след употреба
на наркотични вещества, като според установените по делото обстоятелства,
апаратът е отчел положителна проба за употреба на „канабис-25“. Видно от
показанията на свидетеля К. по настоящото дело, при извършената проверка уредът
е изследвал и евентуалното наличие на няколко други вида наркотични вещества,
описани с отделни наименования, респективно посочени като опции поотделно, но
резултатът е бил невалиден за другите вещества. Единственото наркотично
вещество с отчетен положителен резултат при процесната проверка е „канабис-25“. Свидетелят заяви, че
въпреки наличието на невалиден резултат по останалите вещества, които са
въведени в апарата, втора проба не се извършва, за което се е консултирал с
началника си. В случаят, определящо е получаването на положителен резултат,
поради което извършеният тест удостоверява наличието на посоченото вещество в
слюнката на лицето. Свидетелят изрично заяви, че при наличие на резултат „положителен“ за конкретно наркотично
вещество няма как резултата от теста да бъде „колеблив“.
Съставен е
акт за установяване на нарушение на същата дата, с бл.№ 285786 от Х.Х.К.- мл.автоконтрольор
при ОД МВР Бургас, приложен на л.10 от делото. Както се сочи в заповедта и в АУАН
и е безспорно по делото, на водачът е връчен талон за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози с № 118869 /л.11 от делото/, получен от лицето срещу подпис на
04.09.2022г. в 22.25 часа. Указано е, че за целта същият следва да се яви в
Спешен център към УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона.
Със Заповед
за задържане на лице жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа в помещение
за временно задържане /л.39 от делото/.
С Мотивирана
резолюция № 22-0769-М000401 от 13.10.2022г. /л.9 от делото/ административнонаказващият
орган /АНО/ е прекратил админи-стративнонаказателното производство /АНП/ по Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/, бл. № 285786 от
04.09.2022г. съставен против жалбоподателя, тъй като деянието съдържа
признаците на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, респективно е цитирано
образувано бързо производство № БП 3388 ЗМ-467 от 2022г. по описа на 05
РУ-Бургас
Представени
са документи за образуваното досъдебно производство по чл.343б, ал.3 от НК,
както и за започнато дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, в
качеството му на държавен служител- стажант към ОД на МВР-гр.Бургас, които са
извън предмета на настоящото дело.
Въз основа
на така описаните и установени факти посредством приобщените по делото писмени
и гласни доказателства, съдът обоснова следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор
„ПП“. Съгласно Заповед № 251з – 1821 от 26.04.2022г. (л.23) на Директора на ОД МВР–гр.Бургас,
полицейските инспектори в ОДМВР–Бургас, сектор „Пътна полиция“ са оправомощени
да прилагат ПАМ по ЗДвП, каквато е процесната, съгласно т.1.8 от заповедта. Същата
е издадена в предписаната от закона форма
и съдържа всички необходими реквизити, задължителни за съдържанието на
административния акт, в съответствие с указаното в чл.59, ал.2 от АПК.
В хода на административното производство по издаване
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
По отношение прилагането на материалния закон и съответствие на административния акт с неговите цели, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.171, т.2а, б.„Б“ от ЗДвП, прекратява се регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца
до една година.
Заповедта е издадена въз основа на обективираното в
нея основание, съгласно приложимия материален закон, а именно в хипотезата на
чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП,
конкретно за това, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, е управляван
от него след употреба
на наркотични вещества, което е установено с описаното по-горе техническо средство. Законът е
допуснал предварително изпълнение на заповедта, с осъществе-ното фактическо
отнемане на свидетелството и 2бр. регистрационни табели на автомобила, което в процесният
случай е станало със съставяне на АУАН на 04.09.2022г. и от този момент тече
срока от 1 година.
Предвид факта, че водачът и собственик на процесния
автомобил е управлявал това МПС след установена употреба на наркотично
вещество- канабис, очевидно е налице
законовата хипотеза за издаване на заповедта.
Съгласно указаното от законодателя, издателят на
заповедта действа в условието на обвързана
компетентност и при наличие на предпоставки за издаване на заповедта следва
да постанови такъв административен акт. Минималният срок, за който следва да
бъде прекратена регистрацията е определен в закона на 6 месеца, а максималният
– 1 година.
При индивидуализиране на срока органът действа в
условието на оперативна самостоятелност.
Действително, в случаят органа–издател е определил този срок в максималния
диапазон от една година, но за тази преценка са изложени изрични мотиви в
заповедта, а именно висока степен на обществена опасност на деянието. Това е
така, защото в този случай деянието осъществява признаците не на
административно нарушение, а на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като видно
от приложените по делото материали е образувано и досъдебно производство по посоченият
текст.
При тези констатации са налице обстоятелства, които
обосновават този извод и преценката на ответника е обективна и съразмерна на
тежестта на деянието.
Съгласно нормата на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване
на административни нарушения, респективно на вредните последици от тях.
Доводите на жалбоподателя във връзка с „колебливостта“
на показанията на техническото средство са неотносими към предмета на делото,
доколкото по никакъв начин не е оспорена валидността на проведения тест с
техническо средство, което е и обективно невъзможно при положение, че
жалбоподателят е отказал предоставяне на кръвна проба за изследване, въпреки
спазената процедура за тази възможност. Несъстоятелни са твърденията, че
отказът му да предостави такава проба се дължи на „увещанията“ на
придружаващите го полицейски служители. Всяко дееспособно лице носи отговорност
за действията си и по делото липсват каквито и да било доказателства, че на
жалбоподателят не е предоставена възможност да даде кръвна проба. Напротив,
въпреки тази изрична възможност удостоверена от приобщените писмени и гласни доказателства
собственоръчно, в присъствието на медицинско лице от посоченото лечебно
заведение, водачът е обективирал отказ да даде кръвна проба и по този начин фактически
се е лишил от възможност да оспори резултатите от техническото средство и
констатираната употреба на наркотични вещества- канабис. Вследствие на това, единственият годен източник на данни
за целите на провежданите производства, включително и настоящото по оспорване
на административния акт за налагане на ПАМ остава проведеният тест с техническо
средство, респективно отразеният от него резултат. Уредът е годен, за което
свидетелства и протоколът за сервизна проверка на „Дрегер Дръг Тест 5000“ с
фабричен номер ARLB-0021, приложен
по делото /л.32-33/.
Ирелевантно към предмета на делото са констатациите,
за които свидетелства и изслушаният по делото полицейски служител относно други
наркотични вещества, които са включени в проверявания спектър на веществата, а
именно, че пробата за тези вещества е била невалидна. Това е така, защото в
процесната заповед не се твърди употребата на други наркотични вещества, за да
се обсъждат констатациите на техническото средство по отношение на тези
хипотези.
По отношение валидността на пробата, както писмените
доказателства, така и изслушаните свидетелски показания потвърждават факта, че
уредът е отчел валиден резултат по отношение употребата на „канабис“, с което е
установено по надлежен начин законовото основание за издаване на заповедта за
прекратяване регистрацията на ППС. На този резултат не би могло да се
противопоставят възприятията на свидетеля по отношение поведението на водача
отразени и в съставените документи. Това е така, защото изводът за употреба на
наркотични вещества се обуславя от извършена проверка с техническо средство,
каквато е налице и евентуално от предоставена впоследствие кръвна проба.
Нормативната уредба не предвижда възможност да се установява такава употреба по
външни признаци на поведението на съответното лице, нито констатациите по повод
неговото поведение биха могли да оспорят така описания резултат. Единственият
начин за опровергаване на установения резултат е предоставянето на кръвна
проба, с чийто евентуален отрицателен резултат, т.е. с констатации, че такива
вещества не се съдържат в кръвта на водача, може да се анулира по същество
резултата на техническото средство, но в настоящият случай такива факти не са
налице.
Административният акт следва да бъде съобразен и с
целите на закона и с основополагащият принцип в административното производство,
съгласно чл.6 от АПК, а именно принципът на съразмерност. С други думи,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Законът цели преустановяване нарушения на правилата за движение,
включително преустановяване управлението на превозните средства от лица употребили
наркотични вещества, независимо от факта дали са спортисти и каква професия или
дейност упражняват.
При така направените констатации за осъществено от
водача деяние /управление на МПС след употребата на наркотични вещества-
канабис/ и неговата висока обществена опасност, не могат да се споделят
доводите на жалбоподателя за несъразмерно налагане на процесната ПАМ. Постановената
заповед за налагане на ПАМ за срок от една година е издадена при спазване
изискванията на материалния закон и на производствените правила, изцяло в
съответствие с изискванията на закона, като определеният максимален срок е
надлежно обоснован.
Обобщено, съвкупният анализ на обстоятелствата и
съобразяването им с цитираните законови норми и правни принципи обуславят извод
за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на оспорването, от което произтича отхвърляне на жалбата
срещу атакувания административен акт.
Разноски не се претендират от ответника и не се
присъждат.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Я.Я.Г., с адрес: ***, срещу Заповед № 22–0769–001035
от 05.09.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР –гр.Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: