РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110106126 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. КР. Х., ЕГН **********, с
адрес: с. З. срещу Главна дирекция „ПБЗН” към МВР иск с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 1332,08 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 168,17 часа за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020
г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на исковата
молба - 27.04.2021 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 220,15 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения в периода 01.11.2018 г. – 26.04.2021 г.
Ищецът С. К. Х. излага, чрез адв. В.С., че в периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г. е
полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника на длъжността „младши
експерт" в Регионална дирекция „ПБЗН" -В., структурно подчинена на Главна дирекция
„ПБЗН" към МВР, като е бил със статут на държавен служител. За посочения период ищецът
е положил общо 1176 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на
1344,17 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
168,17 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника
в размер на сумата от 1332,08 лв., изчислена в нетен размер. Аргументира дължимостта на
претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в
1
ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде
преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Поддържа, че поради забавата на ответника в
заплащане на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, същият му
дължи и мораторна лихва в размер на 220,15 лв. По изложените съображения по същество
моли за уважаване на предявените искове и претендира и сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва,
че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в
МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за процесното
правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и Наредба № * г. В тази
връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с
посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през
нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че
размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в заповед № * г. и заповед № * г.
на министъра на вътрешните работи, в които е предвидено, че за всеки отработен нощен час
или част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният
от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални
правила, както и че същото е заплатено в пълен размер и няма основание за заплащане на
извънреден труд. Предвид становището за недължимост на главницата, намира за
недължимо и акцесорното вземане за лихва. С тези аргументи по същество моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора - ищецът чрез старши юрисконсулт Силвия Петрова, а оветникът чрез адв.
Б. и Л.
Ответникът доразвива доводите си в подробна писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за процесния
период от 01.07.2018 г. - 30.06.2020 г. същия е заемал длъжността „пожарникар“ в група
„Пожарна и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН – В.
Представена е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи №*г.,
съобразно която, в т.1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
2
нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от
ищеца при ответника труд.
Представени по делото са и копия на преводни документи за плащане на ищеца на
основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.
Депозирано е заключение на *г. на съдебно - счетоводна експертиза на в.л. П.И., от
което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода
от 01.01.2018 г.-30.06.2020 г., възлизат на 1193 часа.Преизчислен положения нощен труд в
дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1363 часа, като разликата след
преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 170 часа - дневен извънреден труд.
Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, за тези 170 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.01.2018г.
- 30.06.2020г. Общата сума за посочените 170 часа извънреден труд за периода 01.01.2018г.-
10.07.2020г. възлиза на 1356,42 лв. Мораторната лихва за забава върху дължимата главница
възлиза на 234,56 лв.
Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът
заема длъжността за периода от 01.01.2018г. - 30.06.2020г. „пожарникар“ в група „Пожарна
и спасителна дейност“ при Първа РС ПБСН - В., която длъжност заема и понастоящем.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22, 00 часа до 06, 00 часа),
съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано - за
тримесечен период.
За целия процесен период - 01.10.2018 год. - 10.007.2020 г., за който се претендира
заплащането на положен извънреден труд, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в
редакцията от ДВ, бр. 81/2016 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
3
вътрешните работи.
В периода 01.01.2018 год. - 10.07.2020 год. са действали последователно Наредба № *
год., в сила от 02.08.2016 год. и Наредба № *, обн. Дв, бр. 3/10.01.2020 год., издадени от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и
на чл. 3, ал. 2 в двете наредби са идентични. Според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Преди процесния период е действала Наредба № * г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. В ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. Единствено в тази
Наредба изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият
брой часове положен труд между часовете 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава с
коефициент от „0, 143“ - чл. 31, ал. 2 от цитираната наредба. (Методиката и подходът са
идентични с тези по чл. 9, ал. 2 от НОСРЗ, при която, в хипотезите на сумирано изчисляване
на работното време, нощният труд се преобразува в дневен в съотношение 8 часа дневен
към 7 часа нощен труд, от получените часове се изваждат часовете нощен труд и така
получените часове труд се прибавят към общия брой часове за съответния отчетен период за
да се прецени налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за отчетния
период).
В последвалите четири наредби изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен липсва. В Наредба № * г., обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.; в Наредба № * г.,
обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.; в Наредба № *год. и в Наредба № *, обн. Дв, бр. 3/10.01.2020
год., липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № * г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент „0, 143“. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и
отчитането и заплащането му като извънреден, а представлява празнота в уредбата относно
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Допълнителен аргумент за прилагането
на цитираната наредба по отношение на държавните служители в системата на МВР е и
нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители на МВР, които
4
полагат труд за времето между 22, 00 ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда.
В чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Възражението на ответника, че със Заповед № * г. работодателят е компенсирал
положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение (0, 25 лева на час, съгл. т. 1 от
цитираната заповед) поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да
се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй като
посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1, 143" и в случай, че е надвишена
нормата положен за периода труд (който период в случая е тримесечен) се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд. Поради това и не може да се
приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед №
* г. (т. 1 от цитираната заповед) работодателят е запълнил празнотата в специалните норми.
На общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния
коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен
период, какъвто е и настоящият случай.
По изложените съображения и с оглед диспозитивното начало в процеса предявеният
иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, за заплащане на сумата от 1332,08 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2018 год. - 10.07.2020 год, е основателен, а предвид неоспореното заключение
на вещото лице, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно подлежи на
уважаване именно в пълния претенидиран размер.
По отношение на обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ
отчетния период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за
последното е установен срок- първо число от месеца, следващ този, за който се дължи
трудовото възнаграждение освен, ако не е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е
съществувала между страните по делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти
страните не са спорили. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, т.е
5
срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната лихва.
Следователно, от деня на падежа, ответникът е изпаднал в забава, поради което и
обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на месеца, следващ отчетния
период. Съобразно заключението на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните
главни задължения, спазвайки и диспозивитното начало, съдът намира, че на ищеца следва
да бъде присъден и пълния размер на поисканата лихва за забава от 220,15 лв. за периода
01.11.2018 г. – 26.04.2021 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в процеса има ищеца, който е претендирал
сумата от 480,00 лв. с ДДС за платено по банков път адвокатскво възнаграждение, видно от
предствените доказателства – фактура от 07.05.2021 г. и операционна бележка от дата
31.05.2021 г. В тази връзка съдът намира, че направеното по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
се явява неоснователно, макар в действителност заплатеният от ищеца хонорар да
надвишава относимия минимум определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. § 2а от Наредба * г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизащ на 406,38 лв. с ДДС.
Това е така защото посочените в наредбата минимуми представляват адекватното
адвокатско възнаграждение за съдебни производства, в хода на които например е направено
признание на иска, признати са спорните правнорелевантни факти или за установяваването
им не са били събирани доказателства, при липса на правна сложност на съответния казус.
Настоящият правен спор обаче, в който са събрани множество писмени доказателства и са
ангажирани специални познания посредством назначената ССчЕ не може да се подведе под
нито една от изложените хипотези, които биха могли да наложат краен извод на съда, че в
случая справедливият размер за заплащане труда на процесуалния представител на ищеца е
именно минималният по Наредбата или твърде близък до него. Наред с това ответникът
собствено е поискал да му бъдат присъдени разноски за осъществено от юрисконсулт
процесуално представителство в два пъти по-висок от относимия минималния размер
определен по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ерго,
възразяваща страна с конклудентни действия е потвърдила тезата на съда, че настящото
производството не е такова с изключително ниска правна и фактическа сложност, която да
оправдава минимален размер на възнагаржденията на пълномощниците в процеса.
Респективно на ищеца с решението по делото следва да се присъди пълният заплатен и
поискан размер на възнаграждението от 480,00 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВРС сумата от 353,28 лв., от които 103,28 лв. съставляваща дължима по делото
държавна такса по уважените искове на ищеца, като и сумата от 250,00 лева съдебно -
деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „ПБЗН” към МВР ДА ЗАПЛАТИ на С. КР. Х. , ЕГН
**********, с адрес: с. З. сумата от 1332,08 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 168,17 часа за периода от
01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
депозиране на исковата молба - 27.04.2021 г., до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 220,15 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от
дължимите трудови възнаграждения в периода 01.11.2018 г. – 26.04.2021 г., на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „ПБЗН” към МВР ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 353,28 лв.,
представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „ПБЗН” към МВР ДА ЗАПЛАТИ на С. КР. Х. , ЕГН
**********, с адрес: с. З. сумата от 480,00 лв., представляваща съдебно- деловодни
разноски направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7