Решение по дело №4975/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 171
Дата: 30 януари 2017 г. (в сила от 24 февруари 2017 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20164430104975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        РЕШЕНИЕ

 

гр.***, 31.01.2017г.

                                                        

***ски районен съд, ІІ-ри граждански състав, в закрито заседание на   31.01.  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№  4975 по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

 

По делото е постъпила молба от ответника за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че съдът не се е произнесъл в решението относно направените от ответника разноски в заповедното производство.

Съдът констатира, че с решението се е произнесъл за направените в исковото производство разноски, като е  осъдил ищеца да заплати на адв. *** сумата 300 лв. По делото е представен списък на разноски, от който е видно че  ответникът е претендирал разноски в размер на 300 лв в заповедното производство. С определение от 30.01.2017г. съдът издал заповедта за изпълнение е оставил без разглеждане молбата на ищцата за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, изчислено пропорционално на непредявената част  от заповедта за изпълнение като процесуално недопустимо.

 С оглед изхода на делото съдът намира, че и задължението на исковия съд съгласно ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ответникът  не е направил разноски в заповедното производство и е поискал е на осн. чл. 38  ал. 2 от ЗА, и съгласно ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото съдът намира, че на процесуалния представител на ответника следва да бъде определено възнаграждение в размер на 217,36лв.Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.  ЕГН ********** сумата 217,36 лв представляваща адвокатско възнаграждение

В този смисъл  следва да бъде  изменено постановеното решение в частта за разноските

          Воден от горното и на основание чл.ал.248 от ГПК, Съдът

                              

Р Е Ш И   :

 

На осн. чл. 248 от ГПК  ИЗМЕНЯ решение №2020/08.12.2016г в частта за разноските, като:

 ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА  *** гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен представител    да заплати на  адв.  ЕГН **********  сумата 217,36лв., представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

 Решението може да се обжалва пред ПлАС в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

                                               

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: