Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.Слатина, 08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 05 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 272/2019 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес
Център, представлявано от Л. В.и К.К., чрез Адвокатско съдружие
„Стоянов, Даньовска и партньори” с ЕИК *********, гр.София, бул. Цар Борис ІІІ
№ 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от П.И., с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Т.Г.П.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за сумата от 349,52 лв., за ползвана ел.енергия за периода от 06.09.2016г. до
06.05.2018г. за електроснабден имот с адрес с.Т., обл.В., ул.”Георги С.Раковски”
№ 26, лихва за забава за периода от
22.11.2016г. до 09.11.2018г. в размер на 61,27
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 21.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
заповедното производство и по исковото производство.
ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответника Т.Г.П. не е намерен на посоченият адрес в с.Т., обл.В., ул.”Георги с.Раковски” № 26, като е отразено, че от дълги години работи в чужбина.
От приложена служебна справка от ЕСГРАОН за постоянен и настоящ адрес на ответника в заповедното и исковото производство е видно, че Т.Г.П. е с постоянен и настоящ адрес ***.
Изпратено е отново съобщение по чл.131 от ГПК на този адрес, но съобщението е върнато в цялост, в което е отразено, че адресата от дълги години се намира зад граница.
Видно от изискана справка за регистрирани трудови договори на ответника, последният регистриран такъв сключен между Т.Г.П. и „Фармацевтични заводи Милве“ АД-Б.Слатина е прекратен на 10.09.2004г.
Съдът е процедирал със залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес в с.Т., обл.В., ул.”Цар Симеон 1” № 4, което уведомление е залепено на 17.05.2019г. на входната врата на посоченият адрес, като съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Кметство с.Т., обл.В., не са потърсени от лицето Т.Г.П. в законоустановеният срок.
С разпореждане постановено в з.з. на 25.06.2019г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Т.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 272/2019г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
Изпратено е писмено искане до АК-В. за определяне адвокат на ответника Т.Г.П..
С уведомително писмо изх.№ 1231/03.07.2019г. АК-В. входирано в РС-Б.Слатина с вх.№ 4983/05.07.2019г. ВрАК е определила адв.Г.С.Х. от ВрАК за особен представител на ответника Т.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 272/2019г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
С определение постановено в з.з. на 08.07.2019г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП е назначил адв.Г.С.Х. от ВрАК за особен представител на ответника Т.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 272/2019г. по описа на РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на адв.Г.С.Х. от ВрАК за сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението за назначаването му, който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. С него посочва, че иска е допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер, поради което не възразява да се допусне ССчЕ.
Моли да се отхвърли така предявеният иск.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е ч.гр.д.№ 1514/2018г. по
описа на БСлРС. Допусната е и изслушана ССЕ и СТЕ, чиито заключения не
са оспорени от страните по делото и е възприети от съда като верни, пълни и
обективни.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1514/2018г. по описа на БСлРС срещу длъжника Т.Г.П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед в полза на кредитора „Ч.Е.Б.” АД, г. за изпълнение по чл.410 от ГПК № 920 от 23.11.2019г. за сумата от 349,52 лв., за ползвана ел.енергия за периода от 06.09.2016г. до 06.05.2018г., лихва за периода от 22.11.2016г. до 09.11.2018г. в размер на 61,27 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 58,00 лв. адвокатско възнаграждение.
От
приложените писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че „ЧЕЗ
Електро България "АД се е намирало в облигационни правоотношения с Т.Г.П., които се
регулират от общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
Общите условия на „ЧЕЗ Електро България" АД, са общоизвестни, публикувани
са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищеца
е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 06.09.2016г.
до 06.05.2018г. От своя страна ответника Т.Г.П. не е изпълнил изцяло
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените от ищеца
данъчни фактури, подробно описани и приложени с и.м.
Ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът/ответникът/ разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. В чл. 19,ал.1 е указано, че потребителят заплаща стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на енергията, веднъж месечно, а в ал.2 на същия член е посочено, че заплащането става в 10-дневен срок. В чл.19, ал.8 от Общите условия изрично се постановява, че не получаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Ищецът
първоначално е упражнил правата си по реда на чл. 410 от ГПК, като е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.11.2018 г. Съдът е издал заповед за изпълнение № 920/23.11.2019г., която е връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК.
Кредитора „Ч.Е.Б. "АД г. в едномесечният срок по чл.422 от ГПК е упражнил правата си по чл.422 от ГПК и е депозирал искова молба срещу длъжника Т.Г.П., въз основа на която е образувано гр.д.№ 272/2019г. по описа на РС-Б.Слатина.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установило, че ответника Т.Г.П. не е намерен на посочените адреси в с.Т., обл.В. и от дълги години работи в чужбина. Призован е по реда на чл.47 от ГПК, поради което му е назначен особен представител адв.Г.Х. от ВрАК.
Същият в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание е размер.
Особеният представител на ответника редовно призован за с.з. не се явява и не ангажира други доказателства по делото.
С оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна е поискана от ищеца и допусната и изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Експерта в заключението си е посочил, че счетоводството на ищеца е водено редовно, като процесните фактури са осчетоводени в деня на издаването им и фигурират като задължение за плащане от клиента, а сумите за начислено ДДС са включени в справките по ЗДДС и ППЗДДС. В счетоводството на ищеца към 12.09.2019г. няма данни за постъпили плащания от ответната страна по процесните фактури и същите са отразени в дневното счетоводство на ищеца.
В счетоводството на ищеца има сключен договор за продажба на ел.енергия, респ. има разкрита партида на името на длъжника с клиентски № 300237383344. Като титуляр/собственик и ползвател/ на същата е ответника Т.Г.П., а адресът на процесния имот е с.Т., обл.В., ул.“Георги Сава Раковски“ № 26.
Общият размер на задължението на ответника към ищцовото дружество за периода от настъпването на изискуемостта на всяка една от фактурите до 09.11.2018г. възлиза на 410.79 лв., в това число: главница – 349.52 лв. и лихва за забава - 61.27 лв.
Към заключението експерта е приложил справка за мораторната лихва по всяка една от процесните фактури.
От допуснатата и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и възприето от съда като вярно, пълно и обективно се установи, че има открита партида на името на Т.Г.П. с клиентски № 300237383344 и за процесния период от време ищецът е доставил на ответника ел.енергия, за което е издал ежемесечни фактури. Електромерът на ответника е отчитал консумацията на ел.енергия в имота, като е монтиран на 19.02.2014г. и е демонтиран след прекъсване на захранването на имота на на 23.07.2018г., поради неплатени задължения за консумирана ел.енергия.
В случая не са изминали 5 години от монтажа на електромера и поради тази причина ЧЕЗ не е задължен да извърши повторна техническа и метеорологична проверка на електромера.
В случая всички фактури са изготвени на база отчетени показания на електромера през процесният период и главницата възлиза на 349,52 лв., а мораторната лихва е в размер на 61,27 лв.
От приложено по делото писмо изх.№ 1100-542-1/09.09.2019г. изд.от Община Бяла Слатина(л.89 от делото) е видно, че недвижим имот находящ се в с.Т., обл.В., ул.”Георги С.Раковски“ № 26 представляващ УПИ V-671 в кв.104 е собственост на Т.Г.П. и Петранка Горанова Христова по силата на Н.А.№ 88 и Н.А.№ 89 от 08.09.2009г.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „Ч.Е.Б.” АД, г. е да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на ищеца възражения.
За да бъде титуляр на задължението за заплащане стойността на потребена през исковия период електрическа енергия, ответникът трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1, т.42 от ДРЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди „ е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот. Този факт не се оспорва от ответника до приключване на устните състезания.
Няма спор по делото, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи условия(одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и са изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 на чл.98а от ЗЕ(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Предвид на това ответника Т.Г.П. в настоящото производство се явява потребител на електрическа енергия, тъй като общите условия са произвели действие и по отношение на него. Изрични възражения във връзка с валидноста и действието на общите условия не са въведени по надлежния ред, поради което съдът приема за установено наличието на твърдяното правоотношение между страните за исковия период във връзка с снабдяването на процесното жилище с ел. енергия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
Няма спор по делото, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да снабдява с електрическа енергия процесния недвижим имот. Респективно за ответника, като потребител на ел.енергия в електроснабденото жилище е възникнало задължението да заплаща доставената ел. енергия. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в ищцовото дружество има открита партида на името на ответника Т.Г.П. с клиентски № 300237383344 за имот с адрес: с.Т., обл.В., ул.“Георги Сава Раковски“ № 26, по която е заплащал по издадени от ищеца фактури в периоди преди издаването на исковите фактури.
От представените 8 бр. фактури за клиентски № 300237383344 с титуляр ответникът Т.Г.П. с ЕГН **********, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ и по СТЕ, се установява, че за процесния период, ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на ел. енергия в обекта на ответника, която е в общ размер на 410.79 лв., в това число: главница – 349.52 лв. и лихва за забава - 61.27 лв.
Отразено е също в заключението на експерта по ССчЕ, че в ищцовото дружество процесните фактури са осчетоводени в деня на издаването им и фигурират като задължение за плащане от клиента, а сумите за начислено ДДС са включени в справките по ЗДДС и ППЗДДС. В счетоводството на ищеца към 12.09.2019г. няма данни за постъпили плащания от ответната страна по процесните фактури и същите са отразени в дневното счетоводство на ищеца.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че има открита партида на името на Т.Г.П. с клиентски № 300237383344, като за процесния период от време ищецът е доставил на ответника ел.енергия, за което е издал ежемесечни фактури. В случая всички фактури са изготвени на база отчетени показания на електромера през процесният период и главницата възлиза на 349,52 лв., а мораторната лихва е в размер на 61,27 лв.
Съдът кредитира изцяло приетата съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, като вещите лица последователно са анализирали и преценили всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи. Позовавайки се на тези заключения съдът приема, че формираното за процесния период задължение на ответника към ищцовото дружество, отразено в приложените по делото фактури, съществува в посочените размери.
II. ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 86 ЗЗД:
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в е 10-дневен след изтичане на периода, за който се отнася и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на ел. енергия. През 10 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ел. енергия, което не е изпълнено в 10 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава.
Лихвата за забава върху главницата за процесния период е в размер на 61,27 лв. което съответства на претендираното от ищеца, която се дължи за просрочие за периода от 22.11.2016г. до 09.11.2018г. В този размер е изчислената мораторна лихва от вещото лице по приетата ССчЕ.
При така представените фактически
констатации и правни изводи съдът прие исковите претенции, квалифицирани като
такива с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД, за основателни в предявените размери.По делото се установи
наличието на изискуемите кумулативни предпоставки за уважаване на исковете:
облигационна връзка между страните, точно изпълнение на поетите от ищеца
задължения и неизпълнение на насрещните задължения на ответника, както и техния
размер.
С оглед на изложеното и тъй като чрез надлежни доказателствени средства по делото не се доказа плащане от страна на ответника П., съдът намира,че предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан до претендирания размер за сумата 349,52 лв. представляваща главница за ползвана ел.енергия за периода от 06.09.2016г. до 06.05.2018г. за електроснабден имот с адрес с.Т., обл.В., ул.”Георги С.Раковски” № 26, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава за периода от 22.11.2016г. до 09.11.2018г. в размер на 61,27 лв.
III. РАЗНОСКИ:
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Т.Г.П. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер на 812.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 87.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 150.00 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 200.00 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 300.00 лв. за особен представител,съгласно приложеният списък с разноски по чл.80 от ГПК(л.112 от делото).
Съгласно задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Т.Г.П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1514/2018г. по описа на БСлРС в общ размер на 83.00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 58.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Т.Г.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес Център, представлявано от Л.В. и К.К., чрез Адвокатско съдружие „Стоянов, Даньовска и партньори” с ЕИК *********, гр.София, бул. Цар Борис ІІІ № 19, вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от П.И., сумата от 349,52 лв., за ползвана ел.енергия за периода от 06.09.2016г. до 06.05.2018г. за електроснабден имот с адрес с.Т., обл.В., ул.”Георги С.Раковски” № 26, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава за периода от 22.11.2016г. до 09.11.2018г. в размер на 61,27 лв., за които суми е издадена Заповед № 920/23.11.2019г. по ч.гр.д.№ 1514/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
Т.Г.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление:*** Марк, Бизнес
Център, представлявано от Л.В. и К.К. Адвокатско съдружие „Стоянов,
Даньовска и партньори” с ЕИК *********, гр.София, бул. Цар Борис ІІІ № 19,
вх.В, ет.1, ап.6, представлявано от П.И., направените по исковото производство разноски по гр.д.№ 272/2019г. по описа
на БСлРС в общ размер на 812.00 лв.(Осемстотин и дванадесет
лева), от които: от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 87.00 лв. за
адвокатско възнаграждение, 150.00 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 200.00 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ, 300.00 лв.
за особен представител, както и сторените от ищеца в заповедното производство разноски по ч.гр.д.№ 1514/2018г. по
описа на РС-Б.Слатина в общ размер на
83.00 лв.(Осемдесет и три лева), от които: 25,00 лв.(Двадесет и пет
лева)-заплатена държавна такса и 58.00 лв.(петдесет и осем лева) адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.
На основание
чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1514/2018г.по описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: