НОХД № 814/2017 год. ХОС
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия С.Б. от Република ****** е предявено обвинение за това, че на 03.08.2017г.
през ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, с лек
автомобил марка „Пежо“ с регистрационен номер *****, пренесъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без знанието и разрешението
на митниците, стоки за търговски цели в големи размери, а именно: 110 920
броя таблетки анаболен стероид „Станозолол“ с общо нетно тегло 11.092 килограма
и на обща стойност 60 218.46 лева - престъпление по чл. 242
ал. 1 б. „д” от НК.
Подсъдимият
разбира в какво е обвинен. Признава се за виновен и дава обяснения за случая.
Признава фактите такива, каквито са отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. По негово желание съдебното производство протече по реда на
Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. Моли да му бъде наложено
колкото е възможно по-малко наказание.
Упълномощеният
от подсъдимия защитник намира обвинението за доказано. С оглед наличните
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства моли наказанието да бъде
определено при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства.
Налице били много смекчаващи обстоятелства. Подсъдимият се занимавал с търговия
с автомобилни части и случая, предмет на делото бил изолиран случай. Следвало
да се има предвид, че таблетките „Станозолол“ се продавали свободно в Турция,
той нямал фармацевтично образование и не знаел, че са забранени в България.
Моли за приложението на чл. 55 от НК и определянето на наказанието при тези
условия. Моли за наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца с
приложение на чл. 66 ал. 1 от НК, а минималния размер на наказанието „глоба“ да
бъде намален на половина.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково поддържа фактическата обстановка съгласно
обвинителния акт. Събраните по делото доказателства установявали по безспорен
начин извършването на престъпление от страна на С.Б.. Намира, че са налице
условия за приложение на чл. 54 от НК и предлага наказанието да бъде определено
при тези условия. Следвало да се отчете, че таблетките „Станозолол“ били
забранени не само в Европейския съюз, а в световен мащаб. Употребата им
довеждала до отрицателни последици за организма, особено за подрастващите. Не
следвало наказанието „лишаване от свобода” да бъде много под минимално
предвиденото от закона. При тези условия предлага определяне и на наказанието
„Глоба” да не е под минимално предвиденото от закона. Следвало да се отмене
предмета на престъплението в полза на държавата, както и автомобила, с който са
били пренесени таблетките – предмет на престъплението. Направените разноски
следвало да се възложат на подсъдимия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимият С. Б.роден на ***г. в гр. ******,
Република *******. Постоянният му адрес е в ******, Република *****. Турчин,
турски гражданин, със ***** образование, ******, занимава се с *********, неосъждан.
Според обясненията му в
Р. Турция Б. се занимавал с ***** с ******. За времето от 18-05.2017г. до
13.07.2017г. Б. е посетил Р. България 5 пъти. От офис на куриерска фирма
„Спиди“ в гр. Пловдив е изпратил 5 пратки за Германия и Испания, представляващи
кашони с тегло от 19 до 31 килограма. В България подсъдимият се запознал с
няколко човека, между които и Р.И.Х.. Б. снимал на телефона си личната карта на
Х.с данните му и като подател на пратките посочвал Х.. При четири от пратките
като съдържание посочил „опаковки“, а една от пратките била обозначена, че
съдържа „материали“. В България Б. си открил сметка в банка, закупил си и
българска сим карта за телефон към мобилния оператор „Теленор“.
За последно Б. пътувал за
Р. България на 03.08.2017г. Преди това закупил от Р. Турция 110 920 броя
таблетки „Станозолол“. Таблетките разпределил в 20 прозрачни полиетиленови
плика с надписи върху същите на латиница „Икея“. В автомобила, с който пътувал Б.
- марка „Пежо“ с регистрационен номер ***** в багажника от двете страни имало
фабрични кухини, предназначени съответно: от ляво – за еднолитрова туба с
масло, аптечка и спрей за спукана гума, а дясното: за кутия с крушки, сигнален
триъгълник и мрежа за закрепване на багаж. Подсъдимия извадил съдържащите се в
кухините вещи и разположил там двадесетте пакета с хапчета „Станозолол“. От
Истанбул подсъдимият тръгнал сам с посочения автомобил и преминал безпроблемно
през „Капъ Куле“. В 18.58 часа на 03.08.2017г. Б. с управлявания от него
автомобил влязъл на територията на Р България през ГКПП „Капитан Андреево“.
Установил се на трасе „Входящи автомобили и автобуси“ на митническия пункт. В
момента на линията за проверка работели митническите служители В.М.В.и П.И.П..
Св. В.поканил Б. да декларира носените от него вещи, подлежащи на деклариране.
Подсъдимият не декларирал нищо. В.пристъпил към проверка на багажника на
автомобила. При прегледа намерил укритите в кухините на автомобила пакети със
„Станазолол“. Контрабандно внесената стока била тествата от св. П.и М.Б.с
полеви наркотест. Теста показал наличие на прекурсор – псевдоефедрин. При
проведените беседи Б. отричал таблетките да представляват прекурсор и твърдял,
че са хапчета за фитнес. За извършеното нарушение бил съставен АУАН. Било
образувано досъдебно производство. Автомобила, заедно с ключа и талона за същия,
както и предмета на контрабандата били задържани. При последващото им
изследване се установило, че представляват анаболни стероиди „Станозолол“. Били
назначени фармакологичана и оценъчна експертизи. Стойността на предмета на
престъплението е определена на 60 218.46 лева.
Така
изложената фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите и заключенията на вещите лица.
В съдебно
заседание подсъдимият въпреки приозводството по Глава 27 от НПК заяви, че
хапчетата били на сина му и понеже не искал той да ги ползва ги оставил в
автомобила. Нямал намерение да ги използва за търговски цели. При това
положение представителят на обвинението вметна, че това изявление е липса на
признание и не е налице основание за производство по тази Глава на НПК. След
това подсъдимият отново направи признание, че всичко описано в обвинителния акт
е вярно. В представената от защитата
фактура от Република Турция, намираща се в том. 3, лист 117 от ДП е отбелязано,
че купувач на опаковките „Станазолол“ е С.Б.. Отделен е въпроса дали може да
има спор досежно истинността на фактурата. Тя е представена от защитата като
доказателство в нейна полза, за да обоснове ниската стойност на предмета на
престъплението. След като липсват данни за оспорването и, тя трябва да се
приеме за истинска. Истинността включва и името на купувача – подсъдимия. Това
означава, че преди закупуването, той е формирал умисъла си да закупи инкриминираната
стока и да я пренесе в Р. България с оглед продажба. Безспорно е, че
количеството е голямо. Установен факт по делото е, че преди това от Р€ България
подсъдимия на пет пъти е изпращал пратки за Германия и за Испания без по
същество да е ясно какво е изпращано. Не е невъзможно да са изпращани същите
вещества. Това по делото не е доказано. Не е доказано и твърдението на
подсъдимия, че се занимава с търговия на авточасти. Твърденията на защитата му
в тази насока се позовават на свидетелски показания на приятели на подсъдимия.
Св. Р.Б.твърди, че С. по принцип се занимава с авточасти в Турция. Св. И.А.Т.също
твърди, че С. се занимавал с авточасти. При опита да помогне на негов познат А.помощта
се изразявала в това, че автомобилът на последния останал развален в Турция.
Същият свидетел твърди, че С. искал да купи от някаква фабрика в Турция текстилни
стоки и да ги продаде в България. Тръгнали с чужд автомобил заедно със св. Р.Х.,
но се оказало, че фабриката е била затворена и пак автомобилът останал в
Турция. Така изложените показания не навеждат на извода, че подсъдимият се
занимава сериозно с авточасти.
Досежно твърдението, че
веществото се продава свободно в Турция фармакологично-оценъчната експертиза
/л. 121-122 от том 1 на ДП/ твърди, че за да се предлага на пазара за
закупуване, Стенозолола, а и другите лекарства трябва да се предлагат с
първична и вторична опаковка със задължителен етикет, със съдържание на активни
и помощни вещества, с партиден номер, със срок на годност, с пазарна цена, име
на производителя и други отличаващи и индивидуализиращи белези. Тъй като в
случая с представената фактура такива белези отсъстват експертизата определя
фактурата като незаконосъобразна. Назначените експертизи се съдържа отговора,
че веществото е постоянно забранено от Международен стандарт от Световен
антидопингов кодекс – Списък на забранените субстанции и методи в сила за
България от 01.01.2017г. Отразено е и вредното въздействие на веществото,
особено за организмите на подрастващите. Дори да се приеме, че в Р Турция
такава забрана няма /за което няма данни и такива не са събиран, тъй като е
извън предмета на доказване/, в България забраната е налице. Нещо повече – извън
деянието по НК на България в чл. 281 от Закона за лекарствените продукти и
хуманната медицина в България е предвидено наказание за производство, внасяне,
продаване, съхраняване и предоставяне за употреба, а именно „глоба“ в размер от
25000 до 50000 лева.
Така описаната фактическа
обстановка съдът възприе след анализ на целия доказателствен материал по
делото: Протоколи за оглед на местопроизшествие, АУАН, обясненията на
подсъдимия, направеното от него признание и в досъдебната и в съдебната фаза на
процеса, показанията на свидетелите, дадени на досъдебната фаза на процеса,
експертизи, фактура, представена от защитата и всички материали, събрани при
воденето на досъдебно производство № 1000-36/2017г. по описа на Митница Бургас.
Гореописаната фактическа обстановка,
възприета от съда въз основа на целия доказателствен материал, събран по
делото, дават основание на съда да приеме за безспорно и категорично доказано,
че подсъдимият С.Б. е извършил деянието, за което е обвинен, а именно, че: на 03.08.2017г. през ГКПП
"Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково, с лек автомобил
марка „Пежо“ с регистрационен номер *****, пренесъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без знанието и разрешението на митниците,
стоки за търговски цели в големи размери, а именно: 110 920 броя таблетки
анаболен стероид „Станозолол“ с общо нетно тегло 11.092 килограма и на обща
стойност 60 218.46 лева - престъпление по
чл. 242 ал. 1 б. „д” от НК.
При
извършването на деянието подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл-
съзнавал е обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал настъпването им. В съдебно заседание, Б. признава
вината си.
Престъплението по чл. 242 от НК е преценено от законодателя
като тежко такова. С изключение на ал. 6 на посочения член от НК всички описани
състави са тежки престъпления, а някои са изключително тежки. Деянието по чл.
242 ал. 1 от НК не е изключително тежко, но тежестта му е достатъчна, след като
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” от 3 до 10 години и
„глоба” от 20 000 до 100 000 лева. Извършеното деяние е такова,
уронващо обществените отношения във връзка с осъществяване фискалната дейност
на държавата и по този начин е насочено и срещу нормалното функциониране на икономиката на държавата.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на извършеното и на дееца, подбудите за
престъплението и другите отегчаващи и смегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият С.Б. е роден на ***г. в гр. *****, Република *****. Постоянният му
адрес е в гр. *****, но има и адрес за призоваване в с. ****, обл. ****, ул. „****“ № *. ****,
турски гражданин, със ***** образование, ****, занимава се с ****, неосъждан. Мотивът
за извършване на престъплението е неправомерно осигуряване на средства. Съдът
прие, че в случая са налице смекчаващи
вината и съответно отговорността обстоятелства. Такива са липсата на предишно
осъждане, добрите характеристични данни, признаването на вината още на ДП и
изразяването на съжаление. Като отежняващо обстоятелство следва да се отчете
характера на контрабандираната стока. Тя е забранена за приложение в Р
България, от друга страна установено е нейното вредно въздействие върху
организма. Наличието на две деца за издържане съдът не възприема като
смекчаващо вината обстоятелство. Подсъдимия има **** сина ******, единият от
които получава стипендия в 100% размер, а другият – 50%. Освен това съпругата
на подсъдимия е **** **** – ****, също получава доходи и издръжката на децата
на подсъдимия не би следвало да е проблем.
Съдът намери, че в случай
наказанието ще следва да се определи при превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства. Като правилен и отговарящ на тежестта на извършеното съдът
определи размер на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6
месеца. След редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК окончателния размер на
наказанието съдът определи на 3 /три/ години „лишаване от свобода“. Тъй като
деецът не е осъждан и характеристичните данни за него са добри съдът намери, че
за поправянето на дееца не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му
наказание и отложи изтърпяването на същото с изпитателен срок от 5 /пет/
години. Досежно наказанието „глоба“ съдът намери, че минималният предвиден в
закона размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева ще е достатъчен с оглед
всичко по-горе изложено.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 1003.88 лева, които да бъдат заплатени в полза на
държавата по бюджетната сметка на Агенция „Митници“ – Митница Бургас.
На основание чл. 242 ал.
7 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а именно
110 920 броя таблетки „Станозолол“ с общо нетно тегло 11.0919кг. Тъй като
същите нямат легална употреба след влизане на присъдата в сила ще следва да
бъдат унищожени. Факта, че обяви за продажбите на това вещество има в сайтове
на Интернет не прави разпространението и употребата му легална. Както бе
посочено, то е забранено.
На основание чл. 242 ал.
8 от НК съдът отне в полза на държавата лекия автомобил, с който е извършено
пренасянето на контрабандната стока, ключа за него, както и регистрационните
талони за автомобила.
За останалите веществени
доказателства съдът постанови да бъдат върнати на лицата, от които са били
иззети.
С така определеното като вид, размер и начин
на изтърпяване наказание на подсъдимия С.Б. съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на закона и ще се въздейства
възпитателно и предупредително както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
Председател: