Решение по дело №280/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Харманли  05.11.2019г.

Харманлийския районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНКА КИТОВА

 

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за админист-ративните нарушения и наказания .

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № № 19-0271-000603 от 12.06.2019г  на ВПД Началник на РУ – Харманли  към ОД на МВР Хасково,с което на И.И.М. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца .

Жалбоподателят И.И.М. в законопредвидения срок обжалва горецитираното НП, което счита за неправилно и незаконосъобразно. В жалбата  се излагат общи доводи за допуснати процесуални нарушения,без да се конкретизират такива. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и със защитника си адв. А. Г. от АК – Хасково, като поддържат жалбата по изложените в нея доводи. По същество пледира за отмяна на обжалваният акт.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

  На  31.03.2019г., около 11:20 часа в гр. Харманли по бул*** до магазин "***" в посока за гр.Хасково нарушителя И.И.М. управлявал  лек автомобил „Фолксваген", модел „Пасат", с номер на рама рег.№ *** собственост на М. Е.А. с ЕГН **********. Същият бил спрян за  полицейска проверка от свид.М.Д. и свид. П.К. - мл.автоконтрольори в РУ-Харманли в изпълнение на службата си. При извършената служебна проверка в системата на КАТ,полицейските служители установили, че лекият автомобил е с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП.

Контролният орган – свид.М.Д.Д. в присъствието на  П.И.К. съставил на нарушителя –жалбоподател АУАН с № 127694/31.03.2019г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, управление на МПС , което е с прекратена регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на лицето посочено в него като нарушител, което саморъчно е вписал, че няма възражение. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на негово съставяне на жалбоподателя е връчен препис от акта, удостоверено с надлежно попълнена разписка.

За извършено престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК е образувано срещу И.И.М.  досъдебно производство № 182/2019 г. по описа на РУ – Харманли при ОД на МВР- Хасково.

С Постановление от 23.05.2019 г. на прокурор при РП Харманли на основание чл.24.ал.1,т.1 НПК е прекратено наказателното производство срещу И.И.М., тъй като по отношение на престъплението предмет на разследване е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК. След влизане в сила на постановлението на РП- Харманли цялата преписка е била изпратена на РУ - Харманли при ОДМВР Хасково за преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност по отношение на И.И.М.  за извършено от него административно нарушение.

С издаденото НП се ангажира административната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. НП е връчено на жалбоподателя на 20.06.2019 г. Депозираната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, а и последният факт не се оспорва от жалбоподателя; в предвидената от закона писмена форма.

Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи необходимата за това компетенция съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП и приложената оправомощителна Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срок.

Обжалваното НП също е издадено в срок, но следва да бъде отменено поради следните основания:

В настоящия казус намира приложение изразеното становище в ТР № 3/2015 г., постановено по ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС "Наблюдаваните в практиката случаи на дублиране на административно-наказателни и наказателни производства срещу едно и също лице по повод едно и също деяние се дължат предимно на грешки при квалификацията на деянието като административно нарушение или престъпление, а като неминуемо следствие от това - и при определянето на компетентността на оправомощения орган и вида и характера на производството. Конкретиката на разгледания от ЕСПЧ казус Ц. Ц. срещу България разкрива красноречив пример тъкмо за незаконосъобразна деятелност на административно-наказващия орган. Във връзка с това ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да се образуват и провеждат административно-наказателни производства спрямо нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от гледна точка на правилото ne bis in idem с оглед перспективата за по-експедитивно протичане на административно-наказателното производство с наказателен характер и окончателното му приключване първо във времето. Установената от чл. 33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административнонаказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху "деянието" като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл. 211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние, и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно.".

Извън горното, в това ТР на ВКС изрично е посочено, че, цитирам: "В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem" - че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита.".

В пороцесният случай разследването по досъдебното производство е за престъпление по чл. 345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като непосредствения обект на защита са обществените връзки/отношения, които осигуряват законосъобразното управляване на моторните превозни средства по принцип. Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП са защита на обществените отношения, осигуряващи законосъобразното управляване на МПС по отворените за обществено ползване пътища /арг. от телеологическото тълкуване на чл. 1, ал.1 от ЗДвП/. При това следва да се констатира, че е налице признака "idem" досежно обекта на нарушението и на престъплението съобразно аргументите, посочени в ТР № 3/2015 г на ОСНК на ВКС в конкретният случай и за конкретното деяние.

Посоченото по-горе обосновава извод, че неправилно е образувано административно-наказателното производство, завършило с процесното пред районният съд наказателно постановление, което възпроизвежда, а и се обосновава с недопустимо издадения в този случай АУАН.

Действително, няма пречка прокурорът да прекрати наказателното производството, но в процесният случай прекратяването на производството е на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като е прието липсата на престъпление. С оглед на този материалноправна по параметрите си констатация е приложима забраната за ново наказателно преследване по аргумент от чл. 4, §1 от ПРОТОКОЛ № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е пряко приложима към настоящият случай, тъй като процесното административно наказателно производство според два от критериите "Е." има характер на наказателно преследване по смисъла и за целите на Конвенцията.  

Дори и да се поддържа в разрез с практиката на ВКС и с целите на Конвенцията възможността на прокурора след постановление, приключващо наказателно преследване заради липса на престъпление, и в нарушение на принципа "не два пъти за едно и също нещо" да изпрати материалите по това производство за провеждане на друго наказателно по смисъла на Конвенцията производство, то в процесният случай е нарушен принципа на равностойност, тъй като в националният закон изрично е предвидена хипотеза за такъв случай– чл. 36, ал.2 от ЗАНН в приложимата му редакция.

Следователно в случая е налице приключило наказателно производство на фазата на досъдебното производство с окончателен акт – постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. Налице е идентичност в субекта на двата процеса: по НК и по ЗАНН. Двете производства следва да се квалифицират като наказателни по смисъла, който влага чл. 6, §1 на ЕКПЧ/ и съгласно критериите за оценка на характера на производството като такива по теста "Е." възприет от практиката на Съда на Европейския съюз. Касае се безспорно за идентичност на деянията не с оглед тяхната квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея, а най - вече предвид фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от дееца поведение.

С оглед на това съдът счита, че проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване по отношение на жалбоподателя И.И.М.,  след като по отношение на него е водено и прекратено с окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на принципа залегнал в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ, поради което постановения в производството по ЗАНН акт на административно наказващия орган се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен по отношение на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ 19-0271-000603 от 12.06.2019г  на ВПД Началник на РУ – Харманли  към ОД на МВР Хасково, с което на И.И.М. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: