Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 30,01,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№4081 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез юрк.И.З.,
против М.В.П., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца
сумата от 649,00 лева главница, 202,84 лева договорна лихва за периода 20,01,2015
г. – 25,12,2016 г., 34,458 лева наказателна лихва върху просрочени суми за
периода 14,03,2015 г. – 25,01,2016 г., 120,00 лева такса разходи при изискуем
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26,03,2019 г., до окончателното й изплащане.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1851/2019 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Сочи се, че на
25,12,2014 г. между ***и ответника е сключен договор за стоков кредит №72893,
по силата на който е предоставен стоков кредит в размер на 649,00 лева за
закупуване на стока от търговец ***, като ответникът е просрочил плащането на
вноски по кредита. Твърди се, че на 25,01,2016 г. вземането е цедирано на
ищеца, като ответникът е уведомен за извършената цесия, но въпреки това не е
извършвал никакви плащания. В заключение моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 649,00 лева главница,
202,84 лева договорна лихва за периода 20,01,2015 г. – 25,12,2016 г., 34,458
лева наказателна лихва върху просрочени суми за периода 14,03,2015 г. –
25,01,2016 г., 120,00 лева такса разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 26,03,2019 г., до окончателното й изплащане. Ищеца претендира и
направените деловодни разноски, както разноските от заповедното производство. С
молба от 06,01,2020 г. ищецът е ангажирал становище по хода на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.В.К. от
ПАК, в който се оспорва предявения иск. Сочи се, че клаузите за договорна
лихва, разход при изискуем кредит и наказателна лихва са нищожни, поради
противоречие с добрите нрави и тъй като са неравноправни. В с.з. особения
представител на ответника моли съда да постанови решение съобразно събраните
доказателства.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
определението по чл.140 от ГПК от 11,11,2019 г.
От приложеното ч.гр.д. №1851/2019 г. по описа на Плевенски районен съд се
установява, че на 26,03,2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК срещу ответницата, като е
издадена заповед за изпълнение за сумата от 649,00 лева главница, 202,84 лева договорна лихва за периода 20,01,2015 г. – 25,12,2016 г., 120,00 лева такса
за разходи при изискуем кредит, 34,45 лева наказателна лихва за периода
14,03,2015 г. – 25,01,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане, и деловодни разноски. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от неизпълнени задължения на длъжника по
Договор за стоков кредит №72893/25,12,2014 г. и Договор за цесия от 25,01,2016
г.
От приложения по делото/л.11 и сл./ Договор за стоков кредит №72893/25,12,2014 г. се установява, че ответницата
е получила сумата от 649,00 лева за закупуване на телевизор LG със срок на погасяване от
12 месеца. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 27,85 % и ГПР
31,58 %.
Неразделна част от договора за заем са Общи условия и погасителен план,
подписани от ответницата.
По делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за
цесия от 25,01,2016 г. между кредитодателя и ищеца ***, с предмет - вземания по
договори за кредит. По делото е представена извадка от Приемо-предавателен
протокол от 09,02,2016 г. към рамковия договор за цесия, от което се
установява, че процесния договор за стоков кредит, е включен в предмета на
цесията под №5109. По делото се установява също, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е
представено уведомително писмо, до ответника, с което същата се уведомява, че
вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор. Няма данни това писмо
да е получено от кредитополучателя.
От заключението на ВЛ по изслушаната по делото СИЕ, което съдът кредитира с
доверие като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че кредитът
е усвоен безкасово, чрез плащане по сметка на търговеца /в случая ***/, като
погасителни плащания от страна на ответника не са правени. ВЛ е установило, че
дължимите към датата на подаване на заявлението суми са – главница в размер на
649,00 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 99,02 лева за периода
20,01,2015 г. – 25,12,2015 г., лихва ръху просрочени вноски за главница за
периода 20,01,2015 г. – 09,02,2016 г. – в размер на 103,83 лева, наказателна
лихва в размер на 37,29 лева и 120,00 лева такса при изискуем кредит.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта,
че ищецът има качеството на кредитор
спрямо ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на
валиден договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния
договор за стоков кредит.
Въпреки дадената от съда възможност и указанията,
дадени с определението по чл.140 от ГПК, ответникът не е представил
доказателства да е изправна страна по договора, респективно да е изпълнил точно
задълженията си по същия. По делото липсват доказателства, които да оборят
твърденията на ищеца, че на датата на крайния падеж кредитополучателят не е
заплатил дължимите месечни вноски. При това положение на крайната дата на
договора, тоест на 25,12,2015 г. целия кредит /непогасена главница, дължими
такси, разноски и лихви и наказателна надбавка/ е станал изискуем.
Неоснователни са бланкетните възражения на особения
представител на ответницата за нищожност на клаузите за договорна и наказателна
лихва. В случая действително ответницата М.П. е физическо лице, на което по
силата на договор за стоков кредит от 25,12,2014 г. е предоставен банков
кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност, поради което и същата има качеството на потребител по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП. Това нейно качество не е оспорено от ищеца по иска.
Следователно ответницата, като кредитополучател в отношенията, възникнали между
нея и *** по силата на процесния договор за стоков кредит, се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията
на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. На първо място, в Договора, в чл.6, страните са уговорили
конкретния размер на ГЛП, а също и ГПР – в чл.7. Последният е в размер на 31,58
% - изцяло съобразен с изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Яснотата и
конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробен погасителен план за целия
период на Договора, посочването на отделните компоненти на договора – главница
и възнаградителна лихва, както и на
таксите и разноските, в конкретни размери в погасителния план налагат извода,
че още при подписване на Договора, ответницата е била наясно и е могла да
прецени икономическите последици от този договор. Неоснователно е и възражението за нищожност на
клаузата за
наказателна лихва като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В тази връзка следва да
се отбележи, че в т.12 от ОУ е предвидено, че при забава в плащането на
месечната вноска, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава /наказателна лихва/ в размер на 10 пункта. Така уговорената клауза за наказателна лихва,
според съда няма неравноправен
характер, тъй като не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Наказателната лихва е обвързана с
възнаградителната такава, която е изрично уговорена между страните по размер.
Същата има стимулираща и санкционна функция във връзка със срочното изпълнение
на задълженията на кредитополучателя по договора. От заключението на вещото
лице се установява, че за периода от 20,01,2015 г. до 09,02,2016 г. от Банката са начислени 37,29 лева наказателни
лихви. Клаузата за наказателна лихва би била
нищожна, ако единствената й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на
кредитора, когато съгласието надхвърля присъщите за неустойката обезщетителна,
обезпечителна и наказателна цели. В конкретния случай, това не се установява,
поради което и уговореният между страните размер на лихвата не може да се счита
за необосновано висок по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Досежно възражението на нищожност на таксата при изискуем кредит - съдът го намира за неоснователно. Следва да се отбележи обаче, че съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ищецът не ангажира никакви доказателства, които да
установят дължимостта, и
най-вече размера на така предявения
акцесорен иск – по делото не се представи посоченото
в чл.6, б.“б“ от Общите условия Приложение-извлечение от Тарифата на банката.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен иск се
явява основателен и следва да бъде
уважен за СУМАТА ОТ 649,00 лева главница,
202,84 лева договорна лихва за периода 20,01,2015 г. – 25,12,2016 г.,
34,45 лева наказателна лихва за периода 14,03,2015 г. – 25,01,2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 120,00 лева такса разходи при изискуем искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, ищеца има право
на разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал разноски
за платена държавна такса /в размер на 175,00 лева/, 200,00 лева за депозит за
особен представител, 150,00 лева депозит за ВЛ и юрк.възнаграждение в размер на
300,00 лева /от които съдът приема че има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК
с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С
оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в общ размер на 550,00 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 66,00 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Следва на адв.В.К. да се изплати възнааграждение за особено
предсатвителство в размер на 200,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че М.В.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата от 649,00 лева
главница, 202,84
лева договорна лихва за периода 20,01,2015 г. – 25,12,2016 г., 34,45 лева наказателна лихва за периода 14,03,2015 г. – 25,01,2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното й изплащане, които представляват част от вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№1851/2019 г. на ПлРС, като за разликата до претендираните
120,00 лева такса при изискуем кредит ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.В.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
направените разноски в исковото производство в общ размер на 550,00 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
М.В.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 66,00 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.В.К. възнааграждение за особено предсатвителство в
размер на 200,00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: