Р Е
Ш Е Н
И Е № 128
гр.Пловдив,30.01.2019г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в
закрито заседание на тридесети януари,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 2446 по
описа на ПОС за 2018г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435 и сл.от ГПК.
Образувано по жалба на И.А.В. *** против разпореждане от
20.09.18г.по изп.д.№ 282/17г.по описа на ЧСИ П.Н.,*** действие Окръжен съд – Пловдив,с което са приети
посочените в разпореждането такси и разноски,начислени по изпълнителното дело
съгл.ТТРЗЧСИ.По изложените в жалбата оплаквания се иска отмяна на атакуваното
разпореждане като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата
Н.К.Н.,взискател в изп.производство,не е изразила становище по същата.
Постъпили са мотиви
по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Н., в които изразява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивският
окръжен съд,като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите по жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,легитимирана да обжалва акта на
съдебния изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното производство е образувано пред ДСИ Иво Кралев при ПдРС под № 178/2015г., продължено
по описа на ДСИ Д.Илиевска при ПдРС и на осн.§3,ал.1 ПЗР на ЗЧСИ във вр. с
чл.427,ал.5 ГПК е продължено от ЧСИ Петя
Н. с постановление от 31.03.2017г. по инициатива на взискателя Н.К.Н. за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 08.12.2015г.,издаден по гр.д.№
14 512/2013г.на ПдРС,15-ти гр.с. против ЕТ „Велси –А.В.“***, представляван
от собственика А.С.В.. А.С.В.
е
починал в хода на изпълнителното производство,което е наложило на основание
чл.429, ал.2 ГПК да бъдат конституирани неговите наследници-Ц.И.В.,С.А.В. и И.А.В.
(жалбоподател),всичките от гр.Пловдив и изпратени ПДИ.ПДИ е била получена от
длъжницата и жалбоподател, като в срока за доброволно изпълнение е било извършено погасяване на главното и
акцесорни вземания спрямо взискателя, вкл.относно разноските за
адв.възнаграждение за процесуалния й представител,
потвърждение за което е било изразено и с депозираната от взискателя Н.Н. молба
с вх.№ 6113/ 09.08.2017г.В същия срок от страна на длъжникът Ц.И.В. е било поискано от съдебния изпълнител
издаване на постановление за разноски.На 30.08.2017г.е издадено Постановление
за разноски, което е било обжалвано и отменено с
решение на ПдОС, 9 гр.с. по ч.гр.д.№ 548/2018г.
Обжалваното разпореждане е изготвено от ЧСИ с
оглед изложените в отменителното решение на ПдОС указания.
С
разпореждането от 20.09.18г.на ЧСИ са приети разноските на ЧСИ, начислени съгласно ТТРЗЧСИ по изп.дело № 178/2015г.,продължено
по изп.д.№ № 282/2017г.на ЧСИ Петя Н..Описаните в разпореждането такси са
посочени по основание,брой,обща стойност
без ДДС и с ДДС.
В
жалбата са изложени оплаквания на първо място,че от разпореждането не ставало
ясно за какво точно се дължат визираните суми,а и тези суми не кореспондирали
на посочените основания,описани в ТТРЗЧСИ.На второ място се твърди,че за
разноските не бил издаден на
жалбоподателката документ по ЗСч,доколкото в забележката към чл.31 от
ТТРЗЧСИ се предвиждало,че допълнителните разноски са за сметка на
длъжника,когато за тях е издаден документ по ЗСч.
Настоящата
инстанция намира,че посочените в разпореждането такси и разноски са описани достатъчно ясно и подробно както
по основание,така и като бройка и сума.Изключение обаче прави пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.В графата,в
която тя е вписана,е посочена само като основание и сума без ДДС и с ДДС,поради което не е ясно как точно е
изчислена:какво включва събраната сума като главница и лихви,размери съответно
на главницата и лихвата,както и периода на последната.При липсата на яснота на
таксата по т.26 от Тарифата не може да се извърши проверка относно
законосъобразността на акта на ЧСИ в тази му част относно основанието и
най-вече размера на начислените разноски.
Отделно
от това в разпореждането са включени суми по т.31 от ТТРЗЧСИ,които
представляват допълнителни разноски.По отношение на тях в забележката към т.31
от Тарифата е записано,че тези допълнителни разноски са за сметка на
длъжника,когато за тях е издаден документ по ЗСч.Следователно като условие за
вменяването на тези разноски за заплащане от длъжника е определено издаването
на документ по ЗСч.Такъв документ не
е наличен в изпълнителното дело по
отношение на посочените в разпореждането разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ,поради
което неправилно ЧСИ ги е включил в
разпореждането като дължими от длъжниците.
Следователно обжалвания акт се явява незаконосъобразен,поради което следва да се отмени,а
делото следва се върне на ЧСИ за
изготвяне на ново постановление/разпореждане за разноските съобразно изложените
по-горе мотиви.
По така изложените
съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
разпореждане от
20.09.18г.по изп.д.№ 282/17г.по описа на ЧСИ П.Н.,*** действие Окръжен съд – Пловдив,като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ П.Н.,*** действие
Окръжен съд – Пловдив за постановяване на ново постановление за разноски
при съобразяване с указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: