МОТИВИ КЪМ НОХД № 1319/2010 г.
Производството е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт от РП Пазарджик.
Обвинението е против:
І: Т.Р.Ж. ***, за това, че на 01.03.2009г. в отдел 333
подотдел „и” на охранителен участък „А=” на
местността „Златковец” в землището на гр.Белово без редовно писмено
позволително отсякъл от горски фонд, собственост на Община Белово, 1,93 кубични
пространствени метра широколистни дърва за огрев на стойност 111,94 лева,
немаркирани с контролна горска марка-
Престъпление по чл.235 ал.1 от НК
И
ІІ. Д.И.Й. ***, за това, че
На 01.03.2009г. в отдел 333 подотдел „и” на охранителен
участък „А=” на местността „З=” в землището на гр.Белово без редовно писмено
позволително отсякъл от горски фонд, собственост на Община Белово, 1,96 кубични
пространствени метра широколистни дърва за огрев на стойност 113,68 лева,
немаркирани с контролна горска марка- Престъпление по чл.235 ал.1 от НК.
Производството по делото се проведе в отсъствие на подс. Й.
на посоченото в протокола от проведеното с.з. процесуално основание.
В съдебно заседание представителят на РП дава становище
за доказаност на обвинението по предложената правна квалификация като
обосновава приложение на чл. 66 от НК относно начина за изтърпяване на
наказанието ЛС, което пледира за всеки от подсъдимите.
Служебният защитник настоява, че деянието следва да се
възприеме като маловажен случай и престъплението се квалифицира по съответния
леконаказуем състав на ал. 6 на чл. 235 от НК.
Подсъдимият Ж. признава вината си и настоява да мусе
наложи наказание глоба.
Районният съд, като
обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства на досъдебното производство, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
На 01.03.2009г. в охранителен участък „Алабак” в
местността „Златковец”, находяща се в землището на Община Белово, се извършвал
дърводобив от “Р=-Г.Г.” ЕООД. В дружеството
работели подсъдимите Т.Ж. и Д.Й.. Двамата извозвали с коне отсечените дървета.
Посоченият участък представлявал горски фонд, собственост на Община
Белово.
Работейки в отдел
333и на участък „А=” , Й. преценил, че четири дъбови дървета,
немаркирани с КГМ пречат на коня му да преминава и затова ги отрязал с моторен
трион и решил да ги извози. Ж. също работел в отдел 333и. Той отрязал три
букови дървета, немаркирани с КГМ и започнал да ги извозва. По същото време
свид. Н.Ш.,***, извършвал обиколка в района и видял наличието на пънове , а при
складираните от фирмата дърва забелязал и отсечени без да са маркирани с КГМ.
Подсъдимите признали пред свид. Ш. и неговия колега, свид. Б.П., че са отрязали
дърветата, за да разчистят път за преминаването на конете .
Четирите дъбови дървета, отрязани от Й. били с диаметър
съответно 22, 24,26 и 28 см.,
а трите букови дървета, отрязани от Ж. били с диаметър съответно 26, 28 и 30 см.
На 16.03.2009г. свид. Ш. съставил на подс. Й. АУАН
№11/09г., а на подс. Ж. АУАН №10/16.03.2009г.
Трите букови дървета, отсечени от Ж. *** на обща стойност
111,94 лева. Общата кубатура на отсечените от обв. Й. четири букови дървета е 1,96 куб. м. и са на
стойност 113,68 лева.
Горните факти по делото съдът възприе като взе предвид
събраните по делото на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
които подложи същите на обстоен и задълбочен анализ. Подсъдимият Ж. не отрича,
че на инкриминираната дата зе отсякъл той три , а колегата му и съподсъдим –
четири дървета. Твърди, че и двамата извършили това по нареждане на прекия си
ръководител, за да „отворят път”- тъй като именно тези дървета пречели на
извозването на отсечените дърва.
От показанията на св. Ш. се изяснява, че двамата
подсъдими от известно време са работили
като наемни работници във фирма „Р. Г.Г.” ЕООД, което означава, че са били
наясно със законовите изисквания на сеч да се подлагат само маркираните по
съответния начин дърва. След като заедно
с колегата си П., установили наличието на пънове, които индикирали сеч на
немаркирани дърва. При проверка на складираните отсечени дърва установили и
точно дърва, които били немаркирани за сеч, чиито брой и вид съответствал с
тези на забелязаните от тях пънове.
Против двамата подсъдими св. Ш. с оглед длъжността си и
делегираните предвид нея правомощия съставил АУАН- л. 7 и 9. Видно от
съдържанието на двата акта е, че подсъдимите са признали за сечта, като дори са
посочили и причината – „да може да преминат конете” с отсечените дърва. Отсечените дърва не са били иззети.
Четирите дъбови дървета, отрязани от Й. били с диаметър
съответно 22, 24,26 и 28 см.,
а трите букови дървета, отрязани от Ж. били с диаметър съответно 26, 28 и 30 см.
Трите букови дървета, отсечени от Ж. *** на обща стойност
111,94 лева. Общата кубатура на отсечените от обв. Й. четири букови дървета е 1,96 куб. м. и са на
стойност 113,68 лева.
В субективно отношение подсъдимите са съзнавали
противоправността на деянието си. Напълно наясно са били с необходимостта
дървата, които секат да са маркирани по съответния ред и начин, тъй като от
известно време са работили към фирма като наемни работници за сеч на дървен
материал. Въпреки това и напълно съзнателно са предприели и извършили сеч на
немаркирани с КГМ дърва. Съдът не даде вяра на обясненията на Ж. , че са
извършили това по нареждане на своя ръководител, тъй като това обяснение на
техните действия за първи път се дава в с.з. Няма подобно отразяване и в
съставените два АУАН-я. Всъщност дори
ида е вярно това, то не съставлява обстоятелство, което води до отпадане на
наказателната отговорност, тъй като заповедта е сочела на очевидно престъпление
и знаейки това, подсъдимите са го извършили.
Съдът обаче възприе тезата на защитника на двамата
подсъдими, че деянието следва да се приеме като маловажен случай. Основанието
за това е действително соеното от защитника , а именно твърде ниската стойност
на предмета на престъпно посегателство, тъй като тя съставлява се равнява на
по-малко от ? ра от МРЗ за страната . само това обстоятелство обоснова
становището на съда , че настъпилите вредни последици са незначителни , поради
което деянието съставлява по-в.ниска степен на обществена опасност съпоставено
с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Поради това и съдът призна
всеки от подсъдимите за виновен в извършване на престъпления по чл. 235 ал.6
вр. Ал.1 от НК.
За да определи ида и размера на наказанието , което следваше
да се наложи съдът съобрази от една страна ниската обществена опасност на
деянието, отчетена дори и само на база на конкретната парична равностойност на
неговия предмет. Ниска е и обществената опасност на дейците, които до момента
не са осъждани, в противовес на което са само негативните им характеристични
данни, които визират по няколко
регистрации на ЗМ.
Твърде ниската стойност на предмета на престъплението
обаче съдът прие, че обосновава не само налагането на най-лекото по вид от
алтернативно предвидените наказания – глоба, но дори определянето на същата в
минимално предвидения й размер на 100 лв. – за всеки от подсъдимите. Именно
това наказание по своя вид и размер съдът прецени като достатъчно от една
страна, за да обоснове постигането на целените промени в съзнанието на
подсъдимите , както и постигането на предупредително-възпиращо въздействие
както върху всеки от тях, така и в обществен аспект.
На основание чл. 235 ал. 7 от НПК се присъди в тежест се присъди в тежест на подсъдимите
равностойността на предмета на
престъплението в общ размер на 225.65
лева. В тежест на подсъдимите се
присъдиха и сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 27.50 – за всеки от
тях – в полза на ОД на МВР Пазарджик По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си като разясни възможностите
и сроковете за нейното обжалване и протестиране