№ 6818
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110129486 по описа за 2021 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението , уточнена с допълнителна
молба, за заплащане на сумата 454,50 лева, динамично плащане и сумата 317,94 лева –
такса за бързо разглеждане, както и сумата 180 лева разходи, както и за договорната лихва .
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем на 16.3.2020г. е
предоставена главница от 1000 лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
двете разпоредби заобикалят закона. Възнаграждението, съгласно посоченото в договора, за
динамично плащане възлиза на 500 лева. В договора не е посочено какво се включва в
услугите, за които длъжникът следва да заплати тези такси. Посочването на съдържанието
на тези услуги е препратено да се извлече от ОУ /. Заявителят пояснява, че динамичното
плащане кредиторът осигурява представител да посети адрес, да са получи изпълнение от
длъжника. Относно таксата за бързо разглеждане, същата съгласно уточнението се дължи за
бързо разглеждане на кредита, а таксата за разходи, е по тарифата на заявителя.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
1
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Видно от посоченото по – горе, таксата - динамично плащане, е свързана с
управлението на кредита, следователно, не се дължи.
Относно такса бързо разглеждане, разпоредбата е нищожна, защото противоречи
на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от страна на потребителя да
заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите задължения, както и защото не
предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да разгледа искането на потребителя.
Относно таксата разходи , същата не е предвидена в договора, следователно не се
дължи.
Относно договорната лихва. Не е изпълнено и изискването на ЗПК в договора да
се посочи, освен глобалния годишен процент на разходите по кредита, общата сума, при
съответния годишен процент на разходите, дължима от потребителя към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 от
ЗПК начин. Съответно, за потребителя е неясно какви са разходите му кредита, и по какъв
начин заплащането на месечната вноска ще се отрази на главницата, на възнаградителната
лихва и останалите компоненти, включени в главницата.
И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК, договорът
е нищожен. Предвид така изложеното и доколкото не се оспорва от ответника наличието на
облигационна връзка по повод сключения договор за кредит, както и размерът на
главницата, приложима е разпоредбата на чл. 23 от ЗПК , съгласно която при обявяване на
недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредит.
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, на заявителя следва да се присъди
сумата 25 лева от внесената такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на 454,50 лева, динамично
плащане, сумата 317,94 лева – такса за бързо разглеждане, както и сумата 180 лева разходи,
и за сумата от 142,84 лева договорна лихва, и в частта за държавна такса над сумата 25 лева.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
2
заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3