Р Е Ш Е Н И Е
№ 585
гр. Пловдив, 18 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм.
дело № 3223 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следв. от АПК.
Образувано по жалба на А.С.Ш., ЕГН **********,***,чрез
адв.Св.А.-пълномощник. В петитума на жалбата е посочено, че същата е
против мълчалив отказ на кмета на община Асеновград във връзка със заявление
вх. № 94-А-709/17.11.2020 г. за издаване на удостоверение за факти и
обстоятелства по териториално и селищно устройство относно сграда с ИД №
00702.513.76.1 по КК и КР на гр. Асеновград. След представяне от страна на
ответника в хода на съдебното производство на писмо изх. № 94-К-709 от
17.12.2020 г., жалбоподателят заявява, че поддържа жалба против мълчалив отказ
на кмета на общ. Асеновград да издаде поисканото удостоверение, алтернативно
срещу изричния.
В
жалбата се излагат доводи по допустимостта на жалбата и характера на исканото
удостоверение.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С.А., която поддържа
жалбата, като моли съда да отмени мълчаливия отказ на кмета на общ. Асеновград,
алтернативно, изричния такъв, като подробни доводи се излагат с представената
по делото писмена защита. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответникът по жалбата - кмет на община Асеновград,
чрез процесуалния представител юриск. М., оспорва жалбата като неоснователна. и
моли да бъде отхвърлена. По същество на спора излага подробни съображения в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като се запозна и прецени събраните в съдебното
производство писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от
фактическа страна:
Началото на
административното производство е сложено с депозирано от жалбоподателя
до кмета на общината заявление № 94-А-709 от
17.11.2020 г.
На 17.12.2020
г. е изготвен отговор относно посоченото заявление, обективиран в писмо изх. №
94-К-709/17.12.2020г., изпратено до последния с известие за доставяне, получено
на 22.12.2020 г.
Междувременно, Ш. подава до Административен съд –
Пловдив жалба вх. № 20497/11.12.2020 г. против мълчалив отказ на кмета на общ.
Асеновград за издаване на удостоверение за факти и обстоятелство по
териториално и селищно устройство.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: писмо на заместник кмета на община Асеновград изх. № 94-А-709(2) от
18.12.2020 г., ведно с копия на заявлението на Ш. от 17.11.2020 г., писмо на
заместник кмета на общ. Асеновград изх. № 94-К-709/17.12.2020г. и Заповед № А –
2284/26.11.2019 г. на кмета на общ. Асеновград; копие на известие за доставяне;
писмо изх. № 2055/20 от 01.12.2020г. и от 06.01.2021г. на началник на отдел
„Приемна“ при Администрация на МС на РБ и писмо на началник РДНСК – Пловдив
изх. № А-488-00-688 от 15.12.2020 г. до кмета на общ. Асеновград.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящето производство е отказ
да се издаде удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно
устройство, обективиран в писмо изх. № 94-К-709 от 17.12.2020г., което
съобразно съдебната практика на ВАС представлява извършване на административна
услуга по смисъла на §1 т.2 б."б" ДР на Закона за администрацията
(ЗА). Съгласно §8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на
индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и
съдебен ред, се прилагат и при извършване на административни услуги, както и
при обжалване на отказите за извършването им. Т.е. извършването на
административна услуга е свързано с издаване на индивидуален административен
акт, чието определение, дадено в чл.21 ал.3 от АПК, е и волеизявлението за
издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Отказ да се
извърши административна услуга е налице, когато услугата не се извършва, като
органът може да постъпи по два начина:1. или мълчи и бездейства и не посочва
основанията и причините или 2. изрично отказва извършването на
административната услуга и посочва защо бездейства.
В случая, жалбоподателят е заявител по конкретната
услуга, с оглед на което, при наличие първоначално на мълчалив, а впоследствие
и на изричен такъв от извършването й, има правен интерес от обжалването, поради
което жалбата се явява допустима.
Съдът приема, че срокът
за произнасяне на кмета на
общината по подадено до него заявление е инструктивен, а не преклузивен, тъй като с
неговото изтичане не отпада както правото, така и задължението на този административен орган да се
произнесе в кръга на своята компетентност. Обратното тълкуване предполага
възможност административният орган да извлича ползи от собственото несъобразено
със закона поведение във вреда на физическите или юридически лица, субекти по
административното правоотношение.
В тази
връзка, при бездействие на административния
орган по издаване на изричен АА се формира мълчалив отказ, който също подобно на изричния отказ, може да
бъде годен предмет на контрол за законосъобразност. Процедирането
в подобна ситуация не е разписано в ЗУТ. Новелата на чл.219 ал.3 от този
нормативен акт гласи, че за неуредените в този закон случаи се прилага Административно-процесуалния кодекс. В тази връзка, приложение намира
разпоредбата на чл.58 ал.3 от АПК, сочеща, че при отменен мълчалив отказ по административен или съдебен ред, се смята за отменен и изричният отказ,
който е последвал преди решението за отмяна. Тази правна норма съобразена с
ППВС 4/1976 г. налага извода, че когато
е подадена жалба срещу мълчалив отказ,
тя трябва да се приеме за жалба срещу изричния
отказ, ако е последвал такъв. Следва да се има предвид и ТР № 1 от 09/17/2018 г. на
ОСС на I и II колегия на
ВАС.
В настоящия
случай, изричният отказ на кмета на
общ. Асеновград е бил издаден след подаване на жалба от А.Ш. срещу
мълчалив отказ. Независимо, че пред съда е било
образувано производство
по оспорване на мълчалив отказ, след като по административната преписка е представен акт, постановен по повод
заявлението от 17.11.2020г., съдът приема, че жалбата
е насочена срещу волеизявление
на АО, обективирано в писмо изх. № 94-К-709/17.12.2020г., респ. това е предметът на разглеждане.
С издаване
на изричния отказ отпада правното действие на мълчаливия отказ и следва да се
проконтролира законосъобразността на изричния отказ .
Оспореният пред съда, според
жалбоподателя, изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ 94-К-709/17.12.2020 г.
на зам.кмета на общ. Асеновград е издаден от материално и териториално
компетентен орган, предвид представената Заповед № А-2284/26.11.2019 г., и в
изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, видно от неговото
съдържание.
Съгласно разпоредбата на §1 т.2 б."а" от ДР
на Закона за администрацията /ЗА/, „административна услуга" е издаването
на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно
значение, каквато именно услуга е искал жалбоподателят в административното
производство от кмета на общ. Асеновград. Правният интерес на жалбоподателя, в
случая за издаване на исканото удостоверение, е с оглед качеството му на
съсобственик в ПИ с идентификатор № 00702.513.76 по КК на гр. Асеновград, видно
от представения по делото НА за прехвърляне на НИ срещу издръжка и гледане №
68, том 1, рег. № 455, н. д. № 62/2019 г.
Тук е мястото да се отбележи, че е ноторно известено,
че всяка общинска администрация, включително и тази при община Асеновград,
извършва административни услуги. В общ. Асеновград се предлагат няколко вида
услуги, като от информация на интернет страницата (https://www.asenovgrad.bg/bg), в раздел „Дейности и услуги, се
предлагат „Административни услуги“, които са обособени като: - „Електронни
услуги“; услуги, обособени по дирекции, а именно: - дирекция „Управление на
финансите“, дирекция „Административно и информационно обслужване“, дирекция
„Инвестиционна политика и устройство на територията“, дирекция „Хуманитарни
дейности, проекти и сътрудничество“, както и такива, предоставени от ОП
„Туризъм“
Към всяка група административни услуги са представени и
подробни таблици с конкретните услуги, касаещи изискания комплект документи,
срокове, такси, бланки. Видно от приложената таблица към дирекция
„Инвестиционна политика и устройство на територията“, с код 2119 - Издаване на
удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, по
Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен
регистър, без съмнение се налага изводът, че издаването на удостоверение за
факти и обстоятелства, касаещи сграда с идентификатор № 00702.513.76.1, която
не е собственост на жалбоподателя, е част от предоставяните административни
услуги от община Асеновград.
Така, според
същия този регистър, тази административна услуга, по своята същност, представлява удостоверяване
за съответствие между различни документи, във връзка с идентичността на
имотите, идентичността на сградите, степен на завършеност на строежите, начин
на трайно ползване на имоти и сгради, вид на територията и административен
адрес на имот.
На следващо място, необходимо е да се отбележи, че не
съществува нормативно установен образец на обсъжданото удостоверение, поради
което за административния орган не съществува пречка да се произнесе по
избрания от него начин, стига издаденият от него документ да съдържа исканата
от жалбоподателя информация относно конкретния недвижим имот.
Всяко
физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна
услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване или
погасяване на негови права или задължения, т.е. при наличие на заявен правен
интерес. Административният орган е длъжен да извърши тази услуга, като отбележи
всички данни и относими факти и обстоятелства върху документа, но не може да
откаже издаването му. В това производство органът няма възможност и правомощия
да подлага на преценка факти и обстоятелства, извън кръга на посочените
по-горе. В случай, че излезе от обхвата на релевантните за произнасянето си
фактически обстоятелства, той допуска нарушение на материалния закон.
Преценяването на факти, извън горните, е извън обхвата на обвързаната
компетентност на органа. Административният орган няма правомощие да извършва
преценка на собственическите права или на други факти, при удостоверен правен
интерес от извършване на исканата административна услуга. Недоказването на
такива права или установяването на други факти и обстоятелства в
административното производство не е основание за постановяване на отказ да се
издаде скица за имота, след като заявителят е удостоверил наличието на правен
интерес, основан и в документ за собственост на имота.
Предвид изложеното, съдът намира, че в писмо изх. №
94-К-709/17.12.2020 г. на кмета на общ. Асеновград е налице надлежно
произнасяне по 4 от 6-те поставени въпроса от А.Ш.. В случая, очевидно не се постановява
отказ и след като в него изрично е посочено какво точно представлява
извършването на тази административна услуга, очевидно е налице издадено
удостоверение за установяване на факти и обстоятелства по териториално и
селищно устройство. Изложеното в писмото удостоверява фактите и
обстоятелствата, в която връзка е искането на А.Ш.. Обстоятелството, че
жалбоподателят, който изрично посочва в молба вх. № 1074/19.01.2021 г., че “…във въпросния отговор все пак се съдържа
някаква информация по зададените въпроси, което означава, че няма някаква
пречка общ. Асеновград при добро желание да оформи въпросния документ под
формата на удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ при условие, че
направи съответните справки в своите регистри и архиви“, не е удовлетворен
от формата на удостоверението, не означава, че административният орган е
отказал да издаде исканото удостоверение, още повече, че се посочи по-горе в
настоящото изложение, никъде не се поставя изискване за формата на документи от
предоставяне на административни услуги.
Отделно от това, посочи се и каква е компетентността
на органа по отношение издаването на този вид удостоверения, съгласно
информацията от интегрираната информационна система на административния
регистър на услугите.
Предвид изложеното, съдът намира, че са спазени
административно–производствените правила, разписани в разпоредбата на §1, т.2,
б."а" от ДР на ЗА. Разпоредбите на Закона за администрацията,
включително цитираните, уреждат обществените отношения, свързани с правото на
достъп до административни услуги. При анализа на събраните доказателства се
налага изводът, че задълженият субект по чл.2 ал.4 от ЗА е изпълнил задължението си от същия
закон - да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях
запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват
техен законен интерес, по ред, определен със закон. Този извод се потвърждава и от
изричната разпоредба на чл.2 ал.3 от ЗА, поставяща изискването при осъществяване на своята дейност администрацията задължително да
предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната
власт по ред, определен със закон. Заявлението за направено искане за издаване на
удостоверение за установяване на факти и обстоятелства по териториално и
селищно устройство, е адресирано до компетентния орган /което е безспорно/,
поради което, същият дължи изрично произнасяне по това заявление в съответната
необходима форма на акта, който следва да съдържа изложение на всички факти и
обстоятелства, за които е направено искането и, за които има правен интерес
заявителя. В конкретния случай, оспореното писмо, квалифицирано от
жалбоподателя като „изричен отказ“ от извършване на административна услуга,
съдържа необходимите реквизити съгласно горепосочените разпоредби. От
съдържанието на същото не може по никакъв начин да се формира извод, че е
налице „отказ“ от извършване на административна услуга. От заявлението е видно,
че жалбоподателят е поискал удостоверяване на факти и обстоятелства, които е
конкретизирал, а в писмото е отговорено на всеки въпрос от № 1 до № 4. Или
иначе казано, макар и информацията да е непълна, очевидно не е налице отказ от
издаване на удостоверение.
Действително, основателно е възражението на
жалбоподателя в насока, че в писмото се сочи като идентификационен номер,
номерът на ПИ на жалбоподателя, но предвид цялото съдържание на писмото, съдът
намира, че се касае до техническа грешка, но следва да се посочи, че самият
жалбоподател и неговият процесуален представител, са допуснали такива както в
жалбата и в молба вх. № 1074/19.01.2021 г., така и в писмената защита, в които
идентификационният номер на сграда, за която е поискана информацията, е посочен
погрешно – един път - като № 00702.513.76.1 и втори път – като №
00705.513.76.1., а видно от НА № 68/2019 г., като собствен на Ш. е ПИ с
идентификатор № 00702.513.76, а само и единствено в Заявление вх. №
94-А-709/17.11.2020г. е посочен правилен
идентификатор на сградата, за която е отправено искането, а именно - №
00702.513.76.1.
Отделно от това, отговорността за това, дали строежите
в един ПИ са законни или не, е само и единствено на собственика, който следва
да понесе съответните санкции при наличие на незаконно строителство, включващо
липса на идеен проект, липса на издадени строителни книжа, какъв е видът на
сградите и дали сградите са предвидени по действащ ПУП, и пр., при осъществена
проверка от съответния контролен орган – кмет на община или ДНСК, в зависимост
от категорията на обектите.
От съдържанието на писмото се установява, че е
предоставена информация именно по точките, посочени в заявлението на Ш., с
изключение на последните два въпроса. Заявителят е подал своето искане за
издаване на удостоверение относно съсобствен недвижим имот - сграда с ИД №
00702.513.76.1. по КК и КР на гр.
Асеновград и находяща се на административен адрес: гр. Асеновград, ул. “Атанас
Свещаров“ № 21, като липсва посочване за какво е необходимо то. В този смисъл,
съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е спазена
формата – да бъде оформено като удостоверение.
Изложените дотук съображения, обосновават крайния
извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такова се следват на
ответника и същите се констатират в размер на 100.00 (сто) лева, на основание
чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24
от Наредба за заплащане на правната помощ, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.С.Ш.,
с ЕГН **********,***, срещу отказ да се издаде удостоверение за
факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, обективиран в писмо
изх. № 94-К-709 от 17.12.2020г. на зам. кмет на
община-Асеновград.
ОСЪЖДА А.С.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на община Асеновград, сумата от 100.00 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/