МОТИВИ към Присъда №10/08.02.2017 г. по НОХД №38/2017 г. на РС – Червен бряг
Повдигнато е обвинение против подсъдимия С.Ц.С. за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК – за това, че:
В периода от 01.05.2016
г. до 31.10.2016 г. вкл. в с. Чомаковци обл. Плевен като осъден с Решение №
148/02.10.2013 г., постановено по
гр.д.№354/2013 г. по описа на Районен съд Червен бряг да издържа своя низходяща
– дъщеря си С.С.С., род.на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 6 пълни месечни
вноски от по 100 /сто/ лева всяка или
общо 600 /шестстотин/ лева за целия период и
В периода от 01.05.2016
г. до 31.10.2016 г. вкл. в с. Чомаковци обл. Плевен като осъден с Решение №
148/02.10.2013 г., постановено по
гр.д.№354/2013 г. по описа на Районен съд Червен бряг да издържа своя низходящ
– сина Д. С.С., род.на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 6 пълни месечни вноски от
по 120 /сто и двадесет/ лева всяка или
общо 720 /седемстотин и двадесет/ лева за целия период.
Представителят на РП Червен бряг поддържа обвинението. Пледира за
наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК в размер на две години и по чл. 42а ал. 2 т. 6 от НК 150 часа
годишно.
Подсъдимият участва в процеса лично и с адвокат Ф.И. ***. Признава вината си.
По тяхно искане е проведено съкратено съдебно следствие – хипотеза
на чл.371 т.2 от НПК.
Защитникът пледира, че
така поисканата от прокурора осъдителна присъда е в твърде завишен размери моли съда да наложи
пробационни мерки в размер, какъвто прецени.
Съдът като прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства прие за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият е разведен, живее в с. Чомаковци във фактическо съжителство, от което
има родени две деца.
От брака му с Х.Д.Х. има
родени две деца – Д. С.С. – на 16 г. и С.С.С.
- на 15 години. През 2004 г.
бракът им бил прекратен и упражняването на родителските права било предоставено
на майката.
С решение №148/02.10.2013 г. постановено от РС –
Червен бряг по гр.д.№ 354/2013 г., в сила от 13.02.2014
г. подсъдимият бил осъден да изплаща ежемесечно издръжка за всяко дете, както
следва: за детето Д. С. – по 120 лв. и за детето С.С. – 100 лв. така
определената издръжка следвало да бъде изплащана, чрез тяхната майка и законен
представител Х.Х., считано от 07.06.2013 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменяне или
прекратяване. След развода двете деца живеели при майка си, като бащата не
превеждал редовно дължимите за издръжка суми. Поради това по подаден от майката
сигнал през 2013 г. в РП Червен бряг било образувано досъдебно производство
№Д-401/2013 г. срещу подсъдимия за престъпление по чл..183 ал. 1 от НК. Предмет
на разследване били неизплатени месечни вноски за издръжка на двете деца за
периода м. юли 2010 г. до м. юни 2013 г. След изследване на изплатените суми от
Община Червен бряг, както и на преведени от ДСИ при РС – Червен бряг суми било
установено, че подсъдимият дължи издръжка за двете деца за посочения период в
размер на 552.91 лв. тази сума С. изплатил изцяло на Х.Х. преди приключване на
ДП. Поради това с Постановление от 28.03.2014 г. на РП – Червен бряг на
основание чл. 183 ал. 3 от НК досъдебното производство било прекратено.
До м.май 2016 г. С. плащал редовно дължимите
издръжки за двете деца. От м. май до м.октомври 2016 г. не превел дължимите
издръжки, поради което майката Х.Х. подала сигнал в РП, въз основа на който е
образувано настоящото дело.
Горните факти се установяват при съвкупната преценка на събраните в
хода на ДП писмени и гласни доказателства – заверено копие на решение на РС – Червен бряг по гр.д. № 354/2013 г., показанията на
свидетелите; обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебно производство.
В хода на ДП е назначена и изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Видно от
заключението на вещото лице Е.Г.,
което не се оспорва и съдът възприема за компетентно подсъдимият не е изпълнил
задължението си да плаща издръжка в размер на две и повече месечни вноски, като
за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. дължимата от нея сума е в размер
на 1320 лв., както следва – за детето Д. С. 720 лв. и за детето С.С. – 600 лв.
– по 981.33 лв. за всяко дете.
Съдът като преценени както
поотделно, така и в своята съвкупност събраните в хода на ДП доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, прие за установени фактическите
обстоятелства изложени в обвинителния акт - че за
посочения в него период подсъдимият не е плащал издръжка на двете
деца.
Правни доводи
При така установената фактическа обстановка съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение при следните съображения:
С разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказателна отговорност за лицата, осъдени да
плащат издръжка на свои низходящи, когато съзнателно не изпълняват задължението
си в размер на две или повече месечни вноски.
Или за да е съставомерно едно деяние
по чл.183 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
При събраните в хода на ДП доказателства, подкрепящи
самопризнанието на подсъдимия се установява, че макар и да е бил осъден с влязло в сила решение
на граждански съд да заплаща по 120 лв. месечна издръжка за непълнотелния
Д. С. и по 100 лв. месечна издръжка за непълнолетната С.С. същият не е изпълнявал това си задължение за повече от две поредни месечни
вноски, в продължение на шест месечни вноски, в общ размер на 1320 лв. Установи се от същите доказателства и от обясненията на
подсъдимия, дадени на ДП, че същият съзнателно не е изпълнил това си задължение. Родителят е длъжен да издържа своите ненавършили
пълнолетие деца, отказ от издръжка е нищожен и никакви взаимни уговорки между
родителите не освобождават осъдения от това му задължение.
При горните съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение. С бездействието си изразено в трайно и непрекъснато в продължение на
шест месеца
/повече от две поредни месечни вноски/ неплащане
на издръжка на непълнолетните си две
деца, след като е бил осъден с влязло в сила решение на граждански съд подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.183 ал.1 НК. Престъплението по чл.183 от НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време, каквито са и събраните в хода на ДП
доказателства.
От субективна страна това задължение не е
изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на
просто извършване. Законът не се интересува от нищо друго освен от факта на
неплащане на издръжката. Налице е безспорно установеният факт на неплащане на
издръжката за процесния период, за който е била дължима по силата на влязъл в
сила съдебен акт; това задължение е ежемесечно и не може да бъде прекъсвано,
налице е безспорно установеният факт, че
съзнателно подсъдимият не е заплащала
определената му със съдебното решение издръжка за посочения в
обвинителния акт период. Без значение за
съставомерността на деянието е обстоятелството, че подсъдимият не е разполагал с
достатъчно средства за издръжката на децата, доколкото не е поискал по гражданскоправен
ред намаляване размера на издръжката, за която е бил осъден с влязлото в сила
решение. Подсъдимият не е реализирал тези си права в продължение на шест месеца и през този
период съвсем съзнателно не е давал издръжка на децата си. Липсата на
достатъчно средства по никакъв начин не отрича наличието на умисъл за
осъществяване на престъпното деяние. Има значение само при определяне размера
на наказанието. Всякакви други обстоятелства - трудовия
статус, размер на получавано трудово възнаграждение, задължения към кредитори,
новото фактическо съжителство на осъдения да плаща издръжка, наличието на други
деца, поведението на родителя, комуто са възложени родителските права,
образувано ли е или не изпълнително дело, търсена ли е или не издръжка от
държавата са без значение. От наказателно-правна
гледна точка са от значение единствено следните обстоятелства: че в тежест на
подсъдимия има парично задължение, което се дължи на равни
месечни вноски по силата на влязъл ви
сила съдебен акт и че същото не е изпълнявано съзнателно за повече от два
месечни периода, т.е. в размер на две или повече месечни /минимум две/ вноски.
Относно вида и
размера на наказанието
С Присъда №14/04.02.2016 г., постановена по НОХД №23/2016
г. по описа на РС – Червен бряг, в сила от 12.02.2016 г. подсъдимият С. е
признат за виновен за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, извършено на
11.01.2016 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер
на четири месеца с тригодишен изпитателен срок, глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца.
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се
вземе предвид
визираната в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК законна санкция за този вид престъпление – “лишаване от
свобода” до една години или “Пробация”. Съобразно принципа за индивидуализация
наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на деянието
и на дееца. Тази на деянието не е завишена, тъй като не се касае за извършено
тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Съдът като преценява
обществената опасност на подсъдимия счита, че се касае за личност с невисока степен на обществена
опасност, с оглед обстоятелството че подсъдимият признава вината си.
От друга страна подсъдимият не е предприел действия по изплащането на издръжката до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, изхождайки от обществената опасност на деянието и личната опасност
на подсъдимия,
смекчаващите вината обстоятелства - липсата на доказателства за лоши
характеристични данни и отегчаващите такива - дълъг натрупан период на
неплащане на издръжка, в размер на по
шест вноски за всяко от двете деца съдът прие, че не
следва да бъде налагано на подсъдимия наказание по първата алтернатива на чл.183 ал.1 от НК - лишаване от
свобода. Приема, че наказанието пробация с пробационни мерки задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от шест месеца; задължителни периодични
пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 ч. в рамките на една година, за двете деяния, с оглед ниската степен на обществена опасност на подсъдимия е по-подходящо като
санкция,
предвид и конкретните фактически положения като счете, че чрез така
определеното по вид и размер наказание в по-голяма степен ще бъдат осъществени
целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Поради обстоятелството, че подсъдимият
е осъществил две отделни престъпления по чл. 183 ал. 1 от НК, са налице
предпоставки за приложението на чл.23 от НК
- определяне на общо най-тежко наказание измежду наложените му.
Разпоредбата на чл.23 от НК въвежда задължителното изискване подсъдимия да е
извършил деянията, преди да има влязла в сила присъда за всяко от тях. При
посочените горе деяния това условие е изпълнено, поради което са налице
предпоставки за оформяне на едно общо наказание, а именно най-тежкото. Ето
защо на основание чл. 23 ал. 1 от НК
съдът определи на С.Ц.С. с ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените по-горе за престъпленията по чл. 183 ал. 1 от НК, а именно пробация
с пробационни мерки както следва:
По чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ
адрес *** за срок от шест месеца, два пъти седмично;
По чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест
месеца;
По чл. 42а ал. 2 т. 6 от НК - безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 100 часа, в рамките на една година.
Съдът прие, че наказанието пробация е напълно съответно на
извършеното от подсъдимия деяние и в пълна степен му осигурява възможност за изпълнение, както на задълженията за
заплащане на издръжка, така и на целите на чл.36 от НК – да поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да
въздейства предупредително към него и да му отнеме възможността да върши други
престъпления, а освен това да въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото /и най-вече върху неговите деца и бивша съпруг/. Съдът счете, че
така определеното по вид и размер наказание ще гарантира справедливото
осъществяване на наказателната репресия и превъзпитанието на подсъдимия, с оглед
предотвратяване извършването за в бъдеще на подобно деяние
При този изход на делото на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимиая
да заплати по сметка Областна Дирекция на МВР гр. Плевен разноски за вещо лице
в размер на 48.30
лв. по ДП № 485/2016 г. по описа на РУ - Червен бряг.
Съдът на осн. чл.309 ал. 4 предл. 3 от НПК отмени
и мярката за неотклонение, взета на подсъдимия на ДП „подписка“
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: