Номер 12002.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
Секретар:Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20203300500197 по описа за 2020 година
Постъпила е въззивна жалба от С. Ю. А. и И. Ш. А. , подадена чрез пълномощник,
против решение № 29/24.02.2020г. по гр.д. № 193/2019г. по описа на РС Исперих, с което в
производство по чл.124 ал.1 ГПК в.в. с чл.54 ал.2 ЗКИР е прието за установено по
отношение на ответниците, че ищците Г. Ф. И. и С. Д. И. са собственици на реална част от
място с площ 880кв.м., находящо се в поземлен имот с идентификатор 24150.501.419 по
КККР на с.Духовец, целият с площ 3 374кв.м. В жалбата са изложени оплаквания за
необоснованост на изводите на съда с твърдение, че събраните доказателства не са правилно
анализирани, както и че съдът не е извел материалноправни изводи за приложимостта на
чл.54 ал.2 ЗКИР, а защитата на ищците следва да се реализира на друго правно основание.
Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови
ново, с което да отхвърли предявения срещу тях иск.
Въззиваемите Г. Ф. И. и С. Д. И. , представлявани от упълномощения от тях адвокат,
са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание поддържат
изразеното становище.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира фактическа обстановка, идентична с установената от районния съд: процесната
площ от 880кв.м. към настоящия момент е в северозападната част на имот с идентификатор
24150.501.419. В югозападната част има обща граница с имот с идентификатор
24150.501.418 с дължина 17 метра. По плана на с.Духовец от 1938г. спорното място се
идентифицира изцяло с парцел ІV-78 от кв.16. При изработването на КККР през 2005г.
1
имотът не е отразен като самостоятелен и е включен в чертите на имот с идентификатор
24150.501.419. Не е отразен като самостоятелен и при изработването на ПУП на с.Духовец
през 2007г., който е изработен на база на кадастралната карта, а е включен в парцел ІІ от
кв.10.
Имот с идентификатор 24150.501.418 по КККР на с.Духовец е идентичен с части от
имоти пл.№77 и пл.№78 по плана от 1938г. За имота е отреден парцел ІІ-77 от кв.16 с площ
668кв.м., но не е приложена регулацията. В разписните листи като собственик от 1980г. до
11.09.2009г. е отразен В.Х.И., след което като собственик фигурира ищецът.
Имот с идентификатор 24150.501.419 по КККР на с.Духовец е идентичен с части от
имот пл.№77, пл.№78, пл.№79 и малка част от пл.№87 по плана от 1938г. За имота са
отредени парцел ІІІ-78, ІV-78, V-79 и VІ-79 от кв.16, но не е приложена регулацията. В
разписните листи като собственик на парцели ІІІ-78 и ІV-78 е записан И.Х.И. без документи
за собственост, а като собственик на парцели V-79 и VІ-79 е записан С.Е.Е., също без
документи за собственост. При изработването на КККР през 2005г. като собственик на имот
с идентификатор 24150.501.419 е записан Ю.А.С. без документи за собственост, а от
19.09.2018г. – С. Ю. А. и И. Ш. А. .
Движението и индивидуализацията на имотите през годините, на базата на
различните планове, е изяснено от изготвените две съдебно-технически експертизи, чиито
изводи в тази насока са идентични. Разликата е, че вещото лице по първата експертиза не
може да установи дали има допусната грешка при отразяване на кадастралната основа на
имотите и посочва, че отговор на този въпрос може да даде геодезист. Второто вещо лице
притежава такава компетентност и установява, че по време на изработване на кадастралната
карта на селото през 2004-2005г. спорната площ се е ползвала като посевна, върху която
няма изградени постройки. Поради липсата на документи за собственост обособяването на
мястото като самостоятелен имот не е било задължително. Според експерта няма данни за
грешка към 2004г., но има непълнота. Обяснява в с.з., че когато не може да се установи
собственикът, мястото трябва да бъде заснето, да се запише, че е с неустановена собственост
и впоследствие собствеността би могла да бъде доказана.
Видно от представения НА №93/10.09.2009г. на нотариус с район на действие РС
Исперих, В.Х.И. е продал на ищеца С. Д. И. (по време на брака му с ищцата Г. Ф. И. ) имот с
идентификатор 24150.501.418, с площ 668кв.м. (без процесните 880кв.м.), заедно с
построените в имота сгради.
Видно от НА №71/19.09.2018г., издаден от нотариус с район на действие РС Исперих,
ответниците С.А. и И.А. са признати за собственици по давностно владение на имот с
идентификатор 24150.501.419 с площ 3 374кв.м., ведно със застроените в него сгради.
Разпитани са четирима свидетели – родственици на страните по делото. Оплакването
във въззивната жалба е, че техните показания са анализирани неправилно, като съдът е дал
2
вяра само на показанията на свидетелите на ищците, че доказателствата не са преценени в
съвкупност и не е отчетена тяхната противопоставимост. Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателите. В своите мотиви първостепенният съд подробно се е аргументирал защо
приема показанията на свидетелите В.И. и С.Д.. Въззивният съд ги споделя изцяло и
препраща към тях на осн. чл.272 ГПК, като приема, че обясненията на свидетелите В.И. и
С.Д. са подредени, последователни и непротиворечиви, подкрепят се от съдебно-
техническите експертизи и не се опровергават по правнозначимите факти от показанията на
свидетелите Н.И. и А.А., според които бащата на първия ответник отстъпил мястото на
св.В.И. и неговия баща и това станало преди неговата смърт, настъпила през 2004г.
Въз основа на съвкупната преценка на гласните доказателства и експертизите, за
въззивния съд се налага извод, че спорното място, представляващо парцел ІV-78 от кв.16 по
плана на селото от 1938г., е принадлежало на И.Х.И., записан като собственик по разписен
лист. Впоследствие мястото е прехвърлено (без документ за собственост) на бащата на
свидетелите В.И. и С.Д., който го е работил до смъртта си през 1991г., а след това е
обработвано от свидетеля В.И., който през 1992г. го е прехвърлил на ищеца С.Д. (също без
документ за собственост). В исковата молба се твърди начало на давностно владение от по-
късен момент – 1998г. и съдът приема за доказан този факт.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи,
относими към оплакванията във въззивната жалба: Жалбоподателите оспорват липсата на
материалноправни изводи на районния съд за приложимост на чл.54 ал.2 ЗКИР. В
обстоятелствената част на исковата молба ищците позовават правото си на собственост
върху процесната площ на основание покупка от св.В.Х. през 1998г. и владение оттогава до
настоящия момент. Твърдят, че предмет на продажбата е недвижим имот с площ 1 548кв.м.,
състоящ се от дворно място с площ 668кв.м. и втори парцел с площ 880кв.м. С приемането
на кадастралната карта през 2005г. дворното място представлява ПИ с идентификатор
24150.501.418, а спорният имот попада в ПИ с идентификатор 24150.501.419, който е
собственост на ответниците. Ищците твърдят, че със заснемането на площта от 880кв.м. към
имота на ответниците е допусната грешка в кадастралната карта от 2004г. и молят съда да
приеме за установено правото им на собственост върху спорната площ.
При така изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба се
извеждат две правни основания на предявения иск за установяване на правото на
собственост върху процесните 880кв.м. – покупка и давностно владение.
В т.4 от ТР №8/2014г. на ОСГК на ВКС е дадено задължително тълкуване, че искът за
собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в
кадастралната карта, може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл.54 ал.2
ЗКИР. В ТР е разгледана хипотеза на иск по чл.108 ЗС, но тълкуването е приложимо и при
установителен иск за собственост, който е с по-малък обхват на защита на засегнатото право
в сравнение с ревандикационния иск. Все в тази насока ВКС изяснява в т.5 от цитираното
3
тълкувателно решение, че искът за собственост в установителната си част и искът за
установяване на непълноти и грешки в кадастралната карта имат идентичен предмет, като
искът в установителната си част поглъща иска с правна квалификация чл.54 ал.2 ЗКИР.
Съобразявайки горните тълкувания и като ги прилага към настоящия случай,
въззивният съд приема, че предявеният в настоящото производство иск е за установяване на
собствеността на ищците на посочените правни основания – покупка и давностно владение
и е с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК. Ищците се позовават на грешка в кадастралната
карта, но не като самостоятелно правно основание на предявения иск, а като твърдение, че
кадастралната карта има само декларативно, но не и правопораждащо действие и в този
смисъл ответниците не са станали собственици на спорното място по силата на одобрената
през 2005г. кадастрална карта и кадастрални регистри.
При така направеното уточнение на правното основание на предявения иск, по
същество съдът приема същия за доказан на основанието изтекла в полза на ищците
придобивна давност.
От свидетелските показания се установява, че процесното място им е предадено през
1992г. с неформален договор за продажба. Извършването на разпоредителна сделка с имот
обаче е формален акт – необходимо е съставянето на нотариален акт за продажба, какъвто в
настоящия случай липсва за процесните 880кв.м. Такъв е съставен на 10.09.2009г., но само
за ПИ с идентификатор 24150.501.418 с площ 668кв.м., който не включва спорното място.
Моментът на предаването на имота от св.В.И. на ищците обаче поставя началото на
постоянното, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено владение от Г.И. и С.И.. Същото е
продължило повече от 10 години – от твърдения в исковата молба момент през 1998г. до
подаването на исковата молба в съда. По този начин в процеса е оборена доказателствената
сила на констативния НА № №71/19.09.2018г., издаден от нотариус с район на действие РС
Исперих, в частта, с която ответниците С.А. и И.А. са признати за собственици по давностно
владение на процесната площ от 880кв.м.
В допълнение, обстоятелството, че парцел ІV-78 от кв.16 по плана на с.Духовец от
1938г. е включен в имот с идентификатор 24150.501.419 по КККР на същото село, не води
до извод за промяна в собствеността. Съобразно цитираното вече Тълкувателно решение
№8/2014г. на ОСГК на ВКС, въведеното с чл.17 ал.1 ЗУТ правило е, че урегулирането на
поземлените имоти става съобразно имотните им граници, без да се извършва разместване
на правото на собственост. Затова при непълнота или грешка в кадастралната карта и в
изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният собственик не
губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към друг
имот. Това определя възможността искът за собственост, който включва и твърдения за
допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви
самостоятелно и без да е проведен иск по чл.54 ал. 2 ЗКИР. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не
4
произтичат промени във вещноправния статут на имотите.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено като такова. Съдът констатира, че
към първоинстанционното решение не е приложена скица, изготвена към заключението на
СТЕ, която да даде графично изображение на спорната площ – предмет на предявения иск.
Доколкото е налице ясно формирана воля по този въпрос от районния съд, който е приел
като идентични двете заключения в частта им относно индивидуализиране на мястото,
пропускът се явява очевидна фактическа грешка и следва да бъде отстранен по реда на
чл.247 ГПК от първостепенния съд с прилагане на скицата, представляваща приложение №3
към заключението на повторната СТЕ.
Страните претендират присъждане на направените от всяка от тях разноски във
въззивното производство. Предвид изхода от спора и на осн. чл.78 ал.1 ГПК искането на
въззиваемите – ищци в съдебното производство, се явява основателно. Същите са заплатили
възнаграждение на адвокат в размер на 300лв. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
им заплатят горната сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 29/24.02.2020г. по гр.д. № 193/2019г. по описа на РС
Исперих.
Осъжда С. Ю. А. и И. Ш. А. да заплатят на Г. Ф. И. и С. Д. И. сумата 300лв. за
направени разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5