РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Пловдив, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501262 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т.М.А. и от Д.З.А.,
депозирана чрез адв. П.К., против решение №260174/25.02.2022 г.,
постановено по гр.дело №4639/2020 г. на РС-Пловдив, ІІ гр. състав, с което е
осъдено ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, да заплати на Т.М.А. сумата от 10000
лева, като частичен иск от сумата от 80000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на уведомлението до
застрахователя - *** г. до окончателното изплащане, като за разликата над
уважения размер от 10 000 лева до претендирания размер от 25 000 лева искът
е отхвърлен като недоказан по размер. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е
осъдено да заплати на Д.З.А. сумата от 1500 лева, като частичен иск от сумата
от 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на уведомлението до застрахователя - *** г. до окончателното
изплащане, като за разликата над уважения размер от 1500 лева до
претендирания размер от 10 000 лева искът е отхвърлен като недоказан по
размер. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати по сметка на
Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
1400 лева, представляваща дължима за производството държавна такса, както
1
и на адв. П.К. сумата от общо 1165 лева, от които 830 лева за осъщественото
процесуално представителство на Т.А. и 335 лева за осъщественото на Д.А.
процесуално представителство по делото, а Т.М.А. и Д.З.А. са осъдени да
заплатят на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски в размер на 1487.22 лв.
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за несправедливост на
съдебния акт в отхвърлителната му част, тъй като присъдените обезщетения
са прекомерно занижени. Твърдят се допуснати процесуални нарушения -
съдът е ценил само част от доказателствата, а други е игнорирал. Решението е
необосновано. Неправилно е прието, че Д.А. има принос от 50 процента в
увреждането, въпреки че не е безспорно установено, че е бил без предпазен
колан. Неправилно е определен размерът на обезщетението на Д.А., като не е
съобразен с причинените телесни увреждания, както и с размера на
застрахователния лимит. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, да
се увеличи размерът на обезщетението за Т.А. на 20 000 лева, а за Д.А. - на 3
000 лева, като сумите се присъдят ведно със законните лихви. Иска се и
присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
и върху сумата да се начисли ДДС.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
застрахователя, като се излагат съображения, че въззивната жалба следва да
се остави без уважение, а решението да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски на страната за
въззивна инстанция.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от Т.А. и
2
Д.А., като се твърди, че на *** г. около *** ч. в ***, при управление на ППС
марка „Исузу“, модел „Новобус“ с рег. №***, водачът Е.Е.М. нарушил
правилата за движение по пътищата, като блъснал правомерно движещия се
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. №***, управляван
от Х.Д.Т., в резултат на което били причинени телесни повреди на
пътуващите в лекия автомобил Т.М.А. и Д.З.А.. По случая било образувано
ДП №22/2019 г. по описа на ОДМВР гр. ***, пр.пр. № 1945/2019 по описа на
РП - ***, което към момента на подаване на исковата молба не било
приключило. Твърди се, че причина за настъпване на процесното ПТП било
виновното нарушение на правилата за безопасно движение по пътищата от
Е.Е.М.. Управляваното от виновния водач ППС било застраховано при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, з.п. №*** г.,
със срок на валидност от *** г. до ***г. Пострадалите лица предявили
претенциите си за заплащане на обезщетение пред ответника на *** г., като
при застрахователя била образувана преписка по щета № *** г., по която било
отказано заплащането на застрахователно обезщетение. В резултат на
описаното в исковата молба ПТП, ищцата Т.А. получила следните
травматични увреждания: локална инфекция на кожата и подкожна тъкан,
неуточнена. Деколман травматик крусис синистра. Инфламацио. След
инцидента, на *** г. била приета за лечение в *** “***“ *** с оплаквания от
силна болка. Извършени били клинични прегледи и консултации. Проведено
било медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол №***/*** г.
била извършена оперативна интервенция: фасциотомия. На *** г.
пострадалата била изписана от болницата, като било назначено
медикаментозно лечение за дома. Впоследствие на ищцата бил извършен
преглед от специалист – ортопед - травматолог, от когото се установило
наличието на оток на лява подбедрица с лека флуктуация. Назначена била
терапия - спиртно-воден компрес и аналгетици. В резултат на уврежданията
ищцата търпяла силни болни и страдания. Възстановяването от получените
при процесното ПТП увреждания продължавало и до настоящия момент.
Трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва
физически, като за известен период от време разчитала изцяло на помощ от
близките си. Към момента на предявяване на иска продължавала да изпитва
болки в наранените области.
В резултат на описаното ПТП ищецът Д.А. получил травматично
увреждане: контузио торакоабдоминалис. След инцидента, на *** г. А. бил
приет за лечение в *** с оплаквания от прогресиращи болки в гръдния кош
вляво, корема вдясно и дясна подбедрица. Извършени му били клинични
прегледи и консултации. Проведено било медикаментозно лечение и на *** г.
бил изписан от болницата с окончателна диагноза: Контузио
торакоабдоминалис. Било назначено медикаментозно лечение за дома, дадени
били препоръки за ХДР и указания към ОПЛ за проследяване и наблюдение.
Бил 67 дни в отпуск по болест за периода от *** г. до *** г. В резултат на
увреждането Д.А. търпял силни болки и много страдания. Не се чувствал
3
добре физически и емоционално. Възстановяването от получените
увреждания продължавало и до депозиране на исковата молба, като
оплакванията му за болка в наранените области не били отшумели. В
следствие на увреждането А. получил травма на гръдния кош и множество
охлузвания и наранявания по тялото. Изпитвал нарушения на съня и не бил в
състояние да се натоварва психически и физически.
Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в полза на
ищците, като в полза на Т.М.А. се иска заплащането на сумата от 25000 лева,
като частичен иск от сумата от 80000 лева /съобразно увеличението на иска,
допуснато в проведеното на 09.12.2020 г. съдебно заседание/, а в полза на
Д.З.А. - сумата от 10000 лева като частичен иск от сумата от 60000 лева,
ведно със законна лихва върху всяка от главниците, считано от 12.01.2018 г.
до окончателното погасяване на вземането, а в условията на евентуалност -
законната лихва се претендира от датата на постъпване на уведомлението до
застрахователя - *** г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди се, че водачът Е.Е.М. няма вина
за настъпване на описаното в исковата молба ПТП. Възразява против
описания от ищеца механизъм на ПТП, твърди наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищците - същите не били поставили
предпазни /обезопасителни колани, което допринесло за настъпването на
конкретните телесни увреждания. Оспорва причинно-следствената връзка
между твърдените от ищците увреждания и процесното ПТП. Оспорва
предявените искове по размер, като ги счита за прекомерно завишени и
несъответстващи на характера и степента на претърпените вреди. Моли за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Преди завеждане на иска ищците са спазили разпоредбата на
чл.380 КЗ, като първо са отправили извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е отказано
изплащане на такова, което поражда интереса на ищците да предявят
исковете си.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е приета следната фактическа обстановка:
Между страните е обявен за безспорен факта, че към датата на
настъпване на произшествието е била налице валидна застрахователна полица
„Гражданска застраховка“ за МПС „Исузу Новобус“, управлявано от Е.М..
От заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица С.М. и Е.Б., се
установява, че при процесния инцидент на лицето Т.М. е било причинено
травматично отслояване /деколман/ на меките тъкани на лява подбедрица и
хематом. Деколман според вещото лице е джоб от размачкани тъкани и кръв в
меките тъкани на лявата подбедрица и е причинено от притискане с
4
тангенциално действие на твърд тъп предмет и съответства да е получено
така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при ПТП, в което
А. е участвала в качеството си на пътник на задната седалка на лек автомобил.
Травматичният деколман на лявата подбедрица е причинил трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
Възстановяването трае около 2 месеца.
При същата автозлополука на Д.З.А. е причинена контузия на
гръдния кош и корема, довела до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. Възстановяването при него е продължило по-малко
от 30 дни.
При сблъсъка на лекия автомобил с автобуса е станало изместване
на предните седалки назад, при което пътуващата на задната седалка Т.А. е
ударена в областта на лявата подбедрица и притисната между предната и
задната седалка. Ударът причинява закрит травматичен деколман на лявата
подбедрица, проявил се в първите часове след травмата само с болка, оток и
кръвонасядане. След като няколко дни болките не стихват, А. е
диагностицирана с травматичен деколман и постъпва за лечение в отделение
по ортопедия и травматология, където е извършена операция за евакуация на
събралите се кръв и мазнини с цел улесняване закрепването на отслоените
тъкани към подлежащите структури. Лечението в болница било от *** г. до
*** г., като след това е лекувана в домашни условия и амбулаторно с
последно регистриран преглед на *** г. Получило се е инфектиране на
деколмана, което според вещото лице е очаквано усложнение.
Д.З.А. е лекуван с медикаменти в болница за периода от *** г. до
*** г. Не е получил усложнения.
Най-вероятен от техническа гледна точка според експертите е
следния механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Е.М. е управлявал автобус „Исузу Новобус“ по лявата
лента на западното платно за движение на *** в посока от север на юг, като на
кръстовището предприел маневра завой на ляво към друг път, като е навлязъл
в кръстовището без да спира. През това време водачът Х.Т. е управлявал л.а.
„Фолксфаген Голф“ по лявата лента на източното платно за движение на ***,
в посока от юг на север, насрещно на автобуса. Когато автобусът предприел
маневрата завой на ляво и навлязъл в източното платно пред лекия автомобил,
водачът на последния е реагирал, като екстремно е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 2,1 секунди е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в дясната страна на автобуса и в предната част
на автомобила.
Скоростта на „Исузу Новобус“ при навлизане в кръстовището е
бил 25 км/ч., като след това автобусът се е движил закъснително до пълно
спиране.
Скоростта на л.а. „Фолксфаген Голф“ непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 48 км/ч.
5
Основната причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е, че водачът на автобус „Исузу Новобус“ Е.М. е предприел
маневра завой наляво без да спре и да пропусне насрещно движещия се л.а.
„Фолксфаген Голф“.
В медицинската документация липсват описани специфични
увреждания, които да се дължат на действието на предпазни колани. Такива
увреждания не са задължителна находка при ПТП, особено при ниски
скорости.
Уврежданията, които е получила Т.А., биха се получили
независимо дали е била с поставен предпазен колан или не. Предпазните
колани фиксират поясната област и частично гръдния кош. Крайниците са
подвижни части и не са фиксирани. В анализираното ПТП кракът е бил
травмиран от придвижването на предната седалка, което не би било
предотвратимо от поставен предпазен колан.
Д.А. е получил контузия на гръдния кош и корема. Такова
увреждане може да се получи при липса на поставен предпазен колан от удар
върху детайл от купето на автомобила, като облегалката на предната седалка,
а също така и от самия предпазен колан, действащ като твърд тъп предмет.
Травматичният деколман на Т.А. е бил получен в момента на
ПТП. Външно е изглеждал като оток и кръвонасядане, с чувство за болка в
тази област. Това не налага лечение в болница. За развитието на възпалението
са били необходими няколко дни, което е наложило хоспитализация и
операция. Оздравителния процес трае около 2 месеца и потърсената
медицинска помощ с по-малко от седмица по-късно не влияе на лечебния
процес. При такива увреждания според експерта не се прилага веднага
оперативно лечение.
Д.А. не е имал външни увреждания. Неговите оплаквания за болка
са били основание за изграждане на диагнозата. Апаратните и лабораторните
изследвания са без отклонение от нормата. Неговият оздравителен период е
по-малко от 30 дни, независимо дали е постъпил в болница веднага или
седмица по-късно.
В експертното заключение подробно е обяснена функцията и
значението на фасцията и това, че нарушената й функция може да настъпи по
различни причини, една от които е травмата, последвана от възпалението. В
анализирания случай травматичният джоб е обхванал и фасцията, а след
развитието на възпаление се е събрала гной. Фасциотомията е разрез на
фасцията с цел евакуация на продуктите на възпалението.
Локалното възпаление на кожа и подкожие се установяват с
физикален преглед. Цветът на кожата е променен и е налице оток. При
опипване се усеща наличието на гной под кожата, а локалната температура е
повишена. Вещото лице посочва, че лечението и при двамата пострадали е
било успешно.
Съдът е кредитирал заключението на комплексната
6
автотехническа и съдебномедицинска експертиза като компетентно
изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от
страните.
За установяване на твърденията относно претърпените
неимуществени вреди на ищците в първоинстанционното производство са
разпитани свидетели. Св. Х.Т. установява начина, по който е настъпило ПТП,
твърди, че всички пътници в колата са били с поставени предпазни колани.
Установява, че в резултат на инцидента ищцата е била ударена в крака. Св. А.
и М. установяват постъпването на ищците в болнично заведение след
инцидента, както и, че същите са търпели болки и страдания, а според
свидетелката ищцата продължава да ги търпи.
Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй
като взаимно си кореспондират и се допълват, съответстват и на други
доказателствени материали по делото. Според въззивният състав не следва да
се даде вяра на показанията на св. А. и М. относно продължителността на
възстановяване, тъй като посочват много по – дълъг период от този,
определен от съдебния медик. Същевременно не са представени
доказателства за търсена от Т.А. медицинска помощ след *** г.
От състава на районния съд не е дадена вяра на изложеното от св.
Т. единствено за това, че всички в автомобила са били с поставени предпазни
колани, тъй като според експерта доктор Б., при правилно поставен предпазен
колан и челен удар, тялото на Д.А. не би достигнало до предната седалка, по
който механизъм са настъпили уврежданията. Изводът на съда е неправилен,
тъй като от заключението на експертизата (т.10, л.202 от
първоинстанционното дело) се установява, че „Такова увреждане може да се
получи при липса на поставен предпазен колан от удар върху детайл в купето
на автомобила, като облегалката на предната седалка, а така също и от самия
предпазен колан, действащ като твърд тъп предмет“. Т.е. според настоящия
състав показанията на свидетеля кореспондират със заключението на
експертизата, като доводите за съпричиняване не се възприемат от въззивния
състав. В този смисъл се възприемат изложените във въззивната жалба
доводи, касаещи липсата на съпричиняване от страна на А..
Съдът не е възприел и показанията на св. М., тъй като изложеното
от него противоречи на влязъл в сила съдебен акт – решение по АНД, който
съгласно чл.300 ГПК е задължителен за гражданския съд относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С решение № 260592 от 24.11.2020 г., постановено по АНД №
6754/2020 г. по описа на ПдРС, Е.Е.М. е признат за виновен за това, че на ***
г. в ***, при управление на моторно превозно средство - автобус „Исузу
Новобус“ с рег. № ***, като е нарушил правилата за движение, а именно: чл.
37, ал. 1 от ЗДвП „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост е причинил
7
средна телесна повреда на Т.М.А., изразяваща се в травматично отслояване
/деколман/ на меките тъкани на лявата подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, като на основание чл.
343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, във вр. с чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена глоба в размер на 1200 лева.
По отношение вината на прекия причинител, механизма на ПТП,
нарушението на посочените правила за движение по пътищата и нанасянето
на средна телесна повреда на Т.М., изразяваща се в травматично отслояване
/деколман/ на меките тъкани на лявата подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник, цитираното по-горе
решение има последиците на влязла в сила присъда и гражданският съд е
обвързан от същите, като не е необходимо да се събират в процеса
доказателства за тези факти.
Между страните е обявен за безспорен факта, че към датата на
настъпване на произшествието е била налице валидна застрахователна полица
„Гражданска застраховка“ за процесното МПС „Исузу Новобус“,
управлявано от виновния за инцидента водач.
Установи се от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза и, че в резултат на процесното ПТП
Д.А. е получил контузия на гръдния кош и корема, което е причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Възстановяването на същия е траело по-малко от 30 дни и е лекуван
медикаментозно в болница в периода от *** г. до *** г.
Установената от първостепенния съд фактическа обстановка е
правилно възприета, с посочените изключения - относно Д.А. – същият е
ползвал предпазен колан, както и за продължителността на възстановяване на
жалбоподателите, и напълно се споделя от настоящата инстанция. Правилно
са ползвани заключението на експертизата, както и свидетелските показания.
Основателни са доводите в жалбата, че е налице причинна връзка
– това е зависимостта, при която деянието е предпоставка за настъпване на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие (решение
№9/02.02.2018 г. по гр.д. №1144/2017 г. на ВКС, III г.о.). Увреждането на
лицата не би имало, ако не бе настъпило ПТП.
Налице е увреждане на здравето на А., причинена е средна телесна
повреда, което е част от съставомерността на деянието, за което водачът М. е
признат за виновен. Налице е и увреждане на здравето на Д.А., което е в
резултат на настъпилото на *** г. ПТП. В резултат на причинените телесни
увреждания лицата са претърпели болки и страдания. Изводите на
първостепенния съд са правилни и законосъобразни и напълно се споделят.
Не е налице съпричиняване от пострадалите. Същите са били с
поставени предпазни колани в превозното средство – факт, който се
установява както от показанията на св. Т., така и от изложеното от
8
експертите, изготвили КСМАТЕ. Това обаче не би могло да предпази А. от
причинените увреждания, в какъвто смисъл е и изложеното от съдебния
медик. Същевременно А. не е могъл да направи нищо друго, за да
предотврати или намали вредите, които са му причинени. Не е налице и
удължаване на възстановителния процес, тъй като е завършил в обичайния
срок, което се установява и от заключението на експертизата.
Както правилно е отбелязано от състава на районния съд, за да се
уважи иска, ищецът следва да установи настъпването на процесната дата и
място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е
имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на
ищеца на неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента,
причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение
на водача на „Исузу Новобус“, с рег. № ***, размера на обезщетението,
отправянето към застрахователя на писмена застрахователна претенция,
настъпването на падежа на главното задължение.
В случая е установено наличието на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя: По делото е безспорно
установено настъпването на ПТП на *** г. в резултат на неправилни действия
на водача на МПС – св. М.; автомобил „Исузу Новобус“ към онзи момент е
имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност в ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, като е настъпило застрахователно събитие. В резултат на
ПТП са увредени А. и А., същите са претърпели болки и страдания. Не е
установено съпричиняване от тяхна страна. Всяка негативна промяна в
психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване,
душевно страдание) представлява неимуществена вреда.
Относно размера – от състава на районния съд са изложени
подробни, логични и обосновани съображения, които са съобразени и с
принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и напълно се споделят
от настоящия състав. С оглед доводите в жалбите, съдът допълнително счита,
че следва да се има предвид и следното:
Както правилно е съобразено от състава на районния съд,
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, като
следва да се съобразят вида и тежестта на причинените увреждания –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето /заболяване/, прогноза за развитие. Изложени са изключително
подробни, обосновани и логични съображения защо се определя именно
обезщетение в размер на 10000 лв. за А. и 3000 лв. за А. – съобразени са както
обществено – икономическите условия, така и всички посочени вече фактори,
включително интензитета на болката и периода на възстановяване. Доводите
напълно се споделят и не следва да се преповтарят. Съобразени са характера
и степента на уврежданията – тези, причинени на А., са значително по – тежки
от причинените на А., обездвижването на жалбоподателката е било за период
9
от около два месеца, а оздравителния процес при А. е приключил за около
месец, независимо от приложените документи за разрешен отпуск поради
болест. Следва да се отчете, че болничните листове са били издавани за
период от по 15 дни, което не говори за тежко състояние. Съобразен е
интензитета на болките, които са били по – силни в първоначалния етап, а за
А. – и при очакваното настъпило усложнение. Съобразени са и физическите и
психическите последици от уврежданията, които са на хора в трудоспособна
възраст. Според съдебната практика следва да се отчетат и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като
ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия
момент, в каквато насока акцентира и пълномощника във въззивната жалба.
Съдебната практика обаче е категорична, че критерият за
справедливост при оценка на претърпените от пострадалия неимуществени
вреди не би следвало да се влияе от това, кой е ответникът, дължащ
обезщетение (решение №95/24.10.2012 г. по т.д. №916/2011 г. на ВКС, I т.о. и
др.), тъй като това би довело до неравноправно третиране на пострадалите.
Относно цитираната съдебна практика, касаеща размера на обезщетенията –
посочени са различни увреждания, като същата не намира приложение в
случая.
Определеното на жалбоподателката А. обезщетение в размер на
10000 лв. е напълно съобразено с посочените критерии, като искането за
присъждане на обезщетение в размер на 20000 лв. е неоснователно – не се
доказаха изключителни болки и страдания, които да обуславят присъждане на
обезщетение в претендирания размер. Ето защо според настоящата инстанция
правилно частичния иск за разликата над 10000 лв. до размера от 20000 лв.,
претендиран във въззивното производство, е отхвърлен. От заключението на
КСМАТЕ (в медицинската част) се установява, че в случая не е налице нещо
необичайно в оздравителния процес, посочено е и, че периода на
възстановяване е много по – кратък от твърдения в исковата молба и от
свидетелите. Не се установява след *** г., когато е последния преглед, да е
имало нужда от лечение и консултации. Ето защо не се възприема
изложеното, че две години по – късно (към момента на разпита на
свидетелите) възстановителния процес не е приключил.
По отношение на жалбоподателя А. – както вече се посочи, не се
установи да е налице съпричиняване от негова страна, като неправилно е
намален размера на обезщетението от 3000 лв. на 1500 лв. Жалбата в тази
част е основателна, първоинстанционното решение следва да се отмени в
10
посочената част, като на А. се присъдят още 1500 лв.
Правилно е присъдена и законната лихва от датата на
уведомлението на застрахователя.
Правилно е и решението в частта за разноските.
Поради изложеното жалбата на Т.А. е неоснователна, а
първоинстанционното решение в тази част – правилно и законосъобразно,
като следва да се потвърди. С оглед цената на иска, в тази част решението на
въззивния съд подлежи на касационно обжалване.
Основателна е обаче жалбата на Д.А., като това налага отмяна на
решението в атакуваната му част и постановяване на ново, с което да се осъди
ответника да заплати определеното от първостепенния съд обезщетение в
пълен размер, или следва да се присъдят още 1500 лв.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото
– оставяне без уважение на жалбата на А., не следва да се присъждат на
същата. На пълномощника на А. – адв. К. – следва да се присъди на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. възнаграждение в размер на 335 лв., ведно с ДДС или
общо в размер на 402 лв. Същевременно А. следва да заплати на въззиваемото
дружество разноски в размер на 830 лв. на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която сума да се начисли и ДДС или общо 996 лв.
Тъй като жалбоподателите са освободени от заплащане на
държавна такса и разноски по делото с определение на първоинстанционния
съд от 09.10.2020 г., въззиваемото дружество следва да заплати държавна
такса в размер на 30 лв. по сметка на ОС Пловдив за уважената част от
жалбата.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260174/25.02.2022 г., постановено по
гражданско дело №4639/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ІІ граждански
състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск от Д.З.А., ЕГН
**********, с адрес в ***, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Света София
№7, ет. 5, за разликата над уважения размер от 1500 лв. до 3000 лв. – за
сумата от 1500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, да
11
заплати на Д.З.А., ЕГН **********, с адрес в ***, допълнително още 1500
(хиляда и петстотин) лева, представляваща разликата над уважения размер
от 1500 лв. до претендирания пред въззивната инстанция от 3000 лв., явяваща
се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно
произшествие на *** г., ведно със законната лихва от датата на
уведомлението на застрахователя – *** г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260174/25.02.2022 г., постановено
по гражданско дело №4639/2020 г. на РС - Пловдив, ІІ гр. състав, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявения иск от Т.М.А., ЕГН **********, с адрес в
***, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. Света София №7, ет. 5, за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на *** г., за
разликата над уважения размер от 10 000 лева до претендирания размер от
20000 лева, ведно със законната лихва.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса по сметка на Окръжен
съд Пловдив в размер на 30 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, да
заплати на адв. П.К. - САК, с адрес за призоваване ***, на основание чл.38,
ал.1 т.2 от ЗАдв. вр. чл.78, ал.1 ГПК сумата от 402 (четиристотин и два) лева
за процесуално представителство на Д.А. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.М.А., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5, направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
996 (деветстотин деветдесет и шест) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, касаеща
предявения от Т.М.А. иск, в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд, а в частта, касаеща предявения от Д.А. иск, е
окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12