Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.София, 06.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска частно гражданско дело № 16322 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е
по Жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление от 08.10.2019 г. на ЧСИ М.П.рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ по
изпълнително дело № 201985110402193, с което съдебният изпълнител е намалил
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 450.00 лв. на
403.56 лв., в т.ч. в т.ч. 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 203.56
лв. за процесуално представителство. В жалбата се поддържа, че с атакувания акт
съдебният изпълнител е уважил частично възражението за намаляване на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като
същото остава прекомерно високо, тъй като надвишава сумата от 200.00 лв. Твърди
се, че адв.възнаграждение по т.2 от чл.10 от Наредбата за минималните размери
на адв.възнаграждения не се дължи, тъй като не са извършени никакви действия от
взискателя по принудителното изпълнение, тъй като длъжникът „Т.С.“ , е заплатил изцяло всички дължими суми в срока
за доброволно изпълнение.
Взискателите
З.И.С.и А.И.С., чрез пълномощника си адв.В.К., в предвидения в процесуалния
закон тридневен срок за писмени възражения излагат становище за неоснователност
на жалбата.
Частният
съдебен изпълнител в срока по 436, ал.3 от ГПК е депозирал мотиви, в които
излага съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, акт, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Изпълнителното дело № 201985110402193
по описа ЧСИ М.П.рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, е
образувано по изпълнителен лист от 17.09.2019 г. издаден въз основа на влязлото в сила решение по
гр.д.№ 80643/2017 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав, и решение № 6023 от
12.08.2019 г. по гр.д.№ 12895/2018 г. на СГС, с които длъжникът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на З.И.С.и А.И.С., сумата от 1 912.63 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както
и на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за въззивното производство в размер
на 308.73 лв. адв.възнаграждение на всеки един от тях.
С Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 32141/17.09.2019 г. длъжникът е поканен да предаде
доброволно имота, като същевременно е
уведомен и за насрочения за 16.10.2019 г. от 12.00 часа въвод във владение,
както и за дължимите такси и разноски за адвокат.
С Покана за
доброволно изпълнение изх.№ 50797/02.10.2019 г., връчена на длъжника по
изпълнението „Т.С.“ ЕАД на 04.10.2019 г.,
последният е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си по посочения изпълнителен лист.
С Възражение
от 07.10.2019 г. изх.№ 13721 длъжникът по изпълнението „Т.С.“ ЕАД е направил възражение вх.№ 71848 от 08.10.2019 г. на ЧСИ за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК и е поискал адвокатското
възнаграждение на взискателя да бъде намалено на 200 лв.
С
обжалваното Постановление от 08.10.2019 г. съдебният изпълнител е намалил
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 450.00 лв. на
403.56 лв., в т.ч. в т.ч. 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 203.56
лв. за процесуално представителство.
Настоящият
състав на СГС, намира обжалваното Постановление от 29.10.2019 г. за
законосъобразно по следните съображения:
Със Запорно
съобщение от 21.10.2019 г. ЧСИ М.П.рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ по молба на
взискателите чрез пълномощника им К.на основание чл.450, ал.3 чл.507, чл.508
вр.чл.446 и чл.515 и чл.516 от ГПК е наложил запор върху всички вземания на
длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД до размера на дълга
му по изпълнителното дело в Ю.Б.АД.
По делото не
е спорно, че с платежно нареждане в изпълнение на задължението си по чл.508,
ал.3 от ГПК като трето задължено лице по запорираното вземане „Ю.Б.“ АД е
превела от сметката на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД по сметка на съдебния изпълнител процесната сума.
Изложеното
обосновава извода, че в разглеждания случай не е налице доброволно изпълнение
от страна на длъжника, а събиране на сумата по изпълнението след наложен запор
и превод от третото задължено лице по запора. Съгласно чл.10 и чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) минималното адв.възнаграждение по процесното
изп.дело е както следва 200 лв. по т.1 – за образуване на изп.дело и 403.56 лв.
по чл.7, ал.2 от Наредбата и съответното минимално възнаграждение възлиза на 403.56
лв., до който размер съдебният изпълнител е намалил размера на приетото за
събиране адв.възнаграждение съгласно предвидения в Наредбата минимум.
По
изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Жалба на
длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД срещу
Постановление от 08.10.2019 г. на ЧСИ М.П.рег.№ 851 на Камарата на ЧСИ по
изпълнително дело № 201985110402193, с което съдебният изпълнител е намалил
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 450.00 лв. на
403.56 лв., в т.ч. в т.ч. 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 203.56
лв. за процесуално представителство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.