№ 29125
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110106508 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. А - Е.а против Б. Г. Е. с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака по вина на ответника Е., за родителски права, местоживеене, режим на
лични контакти и издръжка в размер на 400 лева на малолетното дете на
страните - Г Б.ов Е., както и иск по чл. 53 СК за фамилно име след развода.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова
претенция за развод с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК, за
прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата А - Е.а, за
присъждане на родителските права на ищеца по насрещните искове,
определяне на местоживеенето на детето при ищеца по насрещния иск, за
режим на лични отношения на майката с детето, за месечна издръжка в размер
на 233,45 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала
писмен отговор, който оспорва насрещните претенции.
С разпореждане от 02.05.2024г. съдът е приел на основание чл. 322, ал. 2
ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от
ответника насрещни искове.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо. При наличие на основанието по чл. 159,
ал. 2, изр. 2 ГПК определението в тази част може да бъде ревизирано.
1
На основание чл. 158, ал. 1 ГПК следва да бъде определен срок на
страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. При
неосигуряването им в този срок съдът ще счита, че събиране на
доказателствата е съмнително.
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства във връзка с
доходите на страните и за наличие на непълнолетни деца, родени от брака на
страните.
Следва да бъде допуснато изслушване на двамата родители и да бъдат
изискани социални доклади от компетентните ДСП.
Следва да се отхвърлят исканията на ответника за допускане на съдебно
– психологическа експертиза и за издаване на съдебно удостоверение, тъй като
посочените обстоятелства ще бъдат установени чрез събиране на други
допуснати доказателства.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК на всяка от страните следва да се укаже
да конкретизира твърденията си в исковата молба, съответно в насрещния иск,
като всеки от тях посочи административен адрес на семейното жилище и чия
собственост е, тъй като предвид наличието на малолетно дете от брака, съдът
служебно дължи произнасяне относно предоставяне на ползването му на
основание чл. 56, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Съдът намира, че делото следва да бъде насрочено в срок, който
позволява събиране на всички допуснати доказателства в първото съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на всяка от страните до първото съдебно заседание да
конкретизират твърденията в исковата молба, съответно в насрещния иск, като
всеки от тях посочи административен адрес на семейното жилище и чия
собственост е.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел на страните при режим на довеждане.
ОПРЕДЕЛЯ срок до първото съдебно заседание за събиране на гласни
доказателства чрез провеждане на разпит на свидетелите на основание чл. 158,
ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че при неосигуряване на свидетелите в срок до
първото съдебно заседание съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез
разпита им е съмнително или представлява особена трудност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за разпит на
повече от един свидетел за същите обстоятелства, на основание чл. 159, ал. 2
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за допускане на
съдебно – психологическа експертиза и за издаване на съдебно удостоверение.
2
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
УКАЗВА на двете страни, че явяването им в първото заседание по
делото е задължително, като при неявяването без уважителна причина
производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
упражняването на родителските права по отношение на малолетното тяхно
дете, като в случай, че същите не се явят без представяне на доказателства за
наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда
на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00
до 300,00 лева.
УКАЗВА на компетентната ДСП по местоживеенето на ищеца и
ответника чрез директора, че до датата на съдебното заседание следва да
изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност – писмено, което да постъпи най-малко една седмица преди
датата на съдебното заседание с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт.
Следва да бъде изготвен социален доклад на осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., който
следва да съдържа подробна информация за битовите условия в дома на ищеца
включително за достъпа до него. Докладът следва да съдържа какви са
условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане на
детето, родителският капацитет, привързаността на детето към всеки от
родителите, доходи и ангажираност на родителите, наличие на подкрепяща
среда по отношение на всеки от родителите и др., както и изрична
информация за ползваните социални услуги.
НАСРОЧВА делото за 27.11.2024 г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните, както и компетентните ДСП /по местоживеене на детето и
страните/.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл. 140,
ал. 3 ГПК:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
В исковата молба, депозирана от С. Н. А - Е.а, се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 21.12.2012 г., като на 14.11.2023 г. е роден
малолетният им син Г Б.ов Е.. Поддържа, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника, като в тази връзка се сочи, че по
време на съвместното им съжителство между страните се породили
неразбирателства и ответникът вследствие на залоупотреба с алкохол
започнал да проявява агресия спрямо ищцата, която ескалирала с времето.
Твърди, че по време на бременността й, както и след раждането на детето,
ответникът нанасял неколкократно побои на ищцата. В началото на месец
3
януари ищцата напуснала обитаваното от страните семейно жилище,
собственост на родителите на ответника, тъй като била изгонена от ответника,
като от тогава ответникът се грижи за детето на страните и препятства
контактите на ищцата с детето. Поддържа, че непосредствени грижи за детето
преди фактическата раздяла полагала ищцата. Прави искане бракът между
страните да бъде прекратен по вина на ответника, да бъде определен
съответен режим на лични отношения на ответника с детето, ответникът да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 400 лева
за детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, да бъде
определено местоживеенето на детето при ищцата, както и за възстановяване
на предбрачното й фамилно име.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва изцяло изложените от ищцата обстоятелства. Оспорва да
е упражнявал физическо насилие спрямо ищцата. Твърди, че след сключване
на брака ищцата променила отношението си към ответника, започнала да
излиза често и била забелязвана в компания на други мъже, няколко пъти
напускала семейното жилище без причина, а след раждането на детето
проявявала незаинтерсованост към нуждите на детето. Изтъква, че ищцата
напуснала семейното жилище доброволно. Намира, че притежава
необходимия родителски капацитет да отглежда детето си, като в грижите за
него има възможност да бъде подпомаган от своята майка. Заявява, че има
доходи, за да подсигури нуждите на детето, с оглед на което намира, че
родителските права следва да бъдат възложени на него.
Ответникът предявява насрещни искове с искане бракът да бъде
прекратен по вина на ответницата, както и родителските права по отношение
на детето на страните да бъдат предоставени на него, за присъждане на режим
на лични отношения с майката, съгласно предложения в отговора на исковата
молба, присъждане издръжка на детето в размер на по 233,45 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала
писмен отговор. Поддържа, че постепенно отношенията между страните се
влошили, като брачната връзка била дълбоко и непоправимо разстроена
поради поведение на съпруга, изразяващо се в грубо и неуважително
отношение спрямо ответницата, както и осъществени актове на физическо и
психическо насилие спрямо нея, като изразява опасенията си, че ищецът е
способен да упражни домашно насилие и по отношение на детето. Поддържа,
че с оглед възрастта на детето и неговите нужди и потребности, родителските
права следва да бъдат предоставени на нея. Заявява готовност за постигане на
споразумение с насрещната страна.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, чл. 59, ал. 2 СК, чл. 53 СК и
насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
49, ал. 3, вр. ал. 1 СК, чл. 59, ал. 2 СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
4
страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството ищец, досежно
собствената си искова претенция за развод, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти,
които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на ищцата по исковата молба и на ищеца по
насрещната искова молба, обективирана в отговора, доколкото са релевирали
искане за произнасяне по въпроса за вината, е всеки от тях да докаже вината
на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, като в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и
брачната вина не се предполага, като следва да докаже твърденията си за
положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна, довели
до това състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Предвид наличието на малолетно дете от брака при уважаване на иска
по чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл.
59, ал. 2 СК. Във връзка с нея в тежест на всяка от страните е да установи
своята пригодност като родител, както и интереса на детето той да упражнява
родителските права спрямо него; нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищцата, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
УКАЗВА на всяка страна, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на всяка страна, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който
веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
В случай, че страните не изпълнят задължението си, всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО
ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да
се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл. 330
ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и същото ще се разгледа
и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за
5
производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора - медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите
могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им и запазване
на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на споразумение,
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще
запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено
и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение.
Медиацията може да бъде започната по инициатива на страните във всеки
един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед интереса
им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да
го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне
процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение
на спора. като са свободни да определят решението на всички или част от
спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното
производство формални критерии и предписани рамки на намеса в техните
отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат
да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най- доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на
вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните,
а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се
върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
6
адрес: http://mediator. mjs. bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по висящи
пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат към
Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srsjustice. bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7