Р Е Ш Е Н И Е
№ 213 12.06.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На десети юни 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1446 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и в условие на евентуалност в случай, че бъдат изцяло или частично отхвърлени – осъдителни искове.
Ищецът- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 480/13.05.2019г. по Ч.гр.д. № 821/2019 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: Р.Д.Д. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр. София, сумата от 13 563,31лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г., обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от 07.05.2019год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 55,98лв. за периода от 20.02.2018г. до 20.03.2018г., и обезщетение за забава в размер на 1 515,73лв. за периода от 21.03.2018г. до 06.05.2019г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. В законния двуседмичен срок длъжникът е подал писмено възражение, видно от което смята договора за недействителен, а лихвите за твърде високи и противоречащи на закона и добрите нрави.
Ищецът основа вземането си на сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г. за сумата в размер на 15500 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата на 60 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 385.92 лв. Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка за плащанията, при която застрахователната премия в размер на 3487.20 лв. да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като тя е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски /60 бр./ в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план е включена в размер на договорната лихва. Кредитополучателят се съгласил да плати на кредитора и такса „ангажимент“ в размер на 387.50 лв. срещу която такса кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора . Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Погасителните вноски по погасителния план съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена надбавка, съставляваща печалбата на кредитор, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер 23155.20 лв., от което следва че договорената лихва е в размер 7655.20 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.01.2022г. при първа погасителна вноска 20.02.2017г. На осн. чл.5 от условията към договора за кредит, при просрочие на 2 или повече месечни погасителни вноски, вземането става предсрочно изискуемо в целия размер. Длъжникът не е изплатил изцяло дължимия паричен заем, поради което е настъпила предсрочна изискуемост от 20.03.2018г. Също на осн. чл.5 от условията към договора за кредит на длъжника е начислена лихва за забава от 21.03.2018г. до подаване на заявление по чл.410 от ГПК в размер на 1515.73 лв.
С рамков договор от 27.07.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД кредиторът прехвърлил вземането си на“Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Съгласно Приложение № 1/17.10.2018г. към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, вземането към ответника е прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви към “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Кредиторът е изпратил уведомително писмо за цесията от 22.10.2018г. и от 07.08.2019 г., които не са получени от длъжника. С исковата молба се връчва копие от уведомлението от двете уведомления , което е надлежно съобщаване за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил изцяло задължението си. С исковата молба уведомява ответницата за предсрочната изискуемост на непадежиралите главници по погасителни вноски към 22.08.2019г. /от № 32 до № 60 вкл. с падежни дати от 20.09.2019г. до 20.01.2022г., равняващи се на сумата от 8444.42 лв. , която е част от главницата от 13563.31 лв. по осъдителния иск.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по–горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК, а именно: 13 563,31лв., представляваща неизплатена главница по цедирано на заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г., обявено за предсрочно изискуемо, за периода от 20.02.2018г. до 20.01.2022г.; 55.98 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.02.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2018г. /дата на настъпване на предсрочна изискуемост/; 1515.73 лв. – лихва/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до 06.05.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.05.2019г. и в условие на евентуалност , в случай, че не бъдат уважени изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, след приложение на разпоредбите на чл.235 от ГПК за неуважената част от установителните искове, да осъди ответницата да заплати сумата от 13 563,31лв., представляваща неизплатена главница за период 20.02.2018г. до 20.01.2022г.; 2631.73 лв.-договорна /възнаградителна/ лихва за период от 20.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 22.08.2019г. /подаване на исковата молба/; 1515.73 лв. – лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до 22.08.2019г. Относно предявените в условие на евентуалност осъдителни искове ищецът уведомява ответника, за настъпила предсрочна изискуемост на непадежиралите по процесния договор към 22.08.2019г. главници по погасителни вноски от № 32 до № 60 вкл. с падежни дати от 20.09.2019г. до 20.01.2022г. равняващи се на сумата от 8444.42 лв., която сума е част от претендираната в осъдителния иск главница от 13563.31 лв. По писмена молба на ищеца и с протоколно определение по чл.214 ал.1 от ГПК съдът допусна изменение на осъдителните искове, както следва: намаление на размера на 1673.18 лв. на договорна /възнаградителна/ лихва за период от 20.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 22.08.2019г. /подаване на исковата молба/ и увеличение на размер на 1959.15 лв. на лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до 22.08.2019г. Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален представител. Постъпила е писмена молба Вх.рег.№ 4382/02.06.2020г., с която поддържа положителните установителни искове така, както са предявени и осъдителните искове, предявени в условие на евентуалност, с направените изменения по размер.
Ответницата-Р.Д.Д., редовно уведомена за исковата молба, няма писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Няма становище по иска. Няма направени възражения и доказателствени искания. Редовно призована ответницата в открито заседание не се яви лично и няма упълномощен процесуален представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 821/2019г. по описа на РС-Търговище / и Ч.гр.д. № 240/2019г. по описа на РС-Белоградчик, изпратено по подсъдност/ ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, е подал на 07.05.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – Р.Д.Д. ***. Съдът е издал заповед № 480/13.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 13 563,31лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г., обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от 07.05.2019год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 55,98лв. за периода от 20.02.2018г. до 20.03.2018г., и обезщетение за забава в размер на 1 515,73лв. за периода от 21.03.2018г. до 06.05.2019г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирал на настоящия заявител вземането си по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г., обявено за предсрочно изискуемо, считано от 20.03.2018г., сключен с длъжника с Договор за цесия от 27.07.2017г.(Приложение № 1/17.10.2018г.), като заявителят твърди, че цесията е съобщена на длъжника по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД и до момента задължението остава непогасено. Заповедта е връчена на длъжника лично и в законния срок е подадено писмено възражение, в което се сочи, че договорът е недействителен, а лихвите са твърде високи и противоречащи на закона и добрите нрави. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът като цесионер основа вземането си на сключен между цедента – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г. и съответно Договор за цесия от 27.07.2017г.(Приложение № 1/17.10.2018г.).
Безспорно се установи, че кредиторът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателят-Р.Д.Д. са сключили договор за потребителски паричен кредит PLUS-14404735 на 11.01.2017г. , като параметрите са следните: размер на кредита - 15500 лв.; застрахователна премия 3487.20 лв.; общ размер на кредита 15500 лв.; такса ангажимент 387.50 лв.; брой погасителни вноски- 60 бр.; месечна погасителна вноска – 385.92 лв.; обща стойност на плащанията-23155.20 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ 11.33 %; лихвен процент -9.69%. във формата на договора е инкорпориран в табличен вид погасителния план, в който са посочени: № на вноска; падежна дата; размер на вноска и оставаща главница в лева. Нито в параметрите по договора, нито в условията по договора не е посочено как е формиран този ГПР от 11.33%, както и не е посочено, че този лихвен процент – 9.69 % е фиксиран с оглед „такса ангажимент“. Съгласно т.нар. Условия по договора, чл.2. – размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“; посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстваща на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК, която такса кредиторът удържа от общия размер на кредита при усвояването му от кредитополучателя. В чл.3 от условията по договора е дефинирано, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора т.е. последната е възнаградителната лихва. В чл.5 от условията е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора, става предсрочно изискуемо, в целия му размер,, включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Няма спор, че както договора, така и условията по него, медицински въпросник за приемане на застраховане и сертификата за застраховката са подписани от кредитополучателя като клиент.
Видно от параметрите по процесния договор: размерът на кредита за потребителски цели и общ размер на кредита е 15500 лв., като по силата на чл.2 от условията по договора след еднократното удържане на такса ангажимент от 387.50 лв., оставащата нетна сума усвоена от кредитополучателя е 15112.50 лв. Точно тази сума е преведена от кредитора на кредитополучателя с платежно нареждане от 12.01.2017г. и това се установи от представеното от вещото лице като приложение към писменото заключение по ССЕ. Ищецът в исковата си молба твърди, че : Погасителните вноски по погасителния план съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена надбавка, съставляваща печалбата на кредитор, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер 23155.20 лв., от което следва че договорената лихва е в размер 7655.20 лв. /при размер на кредита 15500 лв./. Това обаче не отговаря на уредбата на чл.3 изр.2 от условията по договора, по силата на която погасителните вноски включват главницата по кредита и надбавка, съставляваща печалба. Освен това, след като по силата на чл.2 изр.3 от условията по договора застрахователната премия, която е 3487.20 лв. е разделена на равен брой вноски – 60 бр. и тази вноска за застраховка /58.12 лв./ е част от всяка месечна погасителна вноска, която по договора е в размер на 385.92 лв., то реално действителният размер на потребителския кредит е по-малък от посочения в параметрите 15500 лв.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, назначена по искане на ищеца, и прието в о.з. на 26.02.2020г. се установи безспорно че кредитополучателят има извършвани плащания по кредита, като от общо платената сума в размер на 4635.36 лв. е погасена договорна лихва, лихва за просрочие и по застраховка в размер на общо 2698.67 лв. и главница в размер на 1936.69 лв. От таблиците за изчисления е видно, че месечната погасителна вноска в размер на 385.92 лв. се формира от нарастваща вноска за дължима главница, намаляваща вноска за дължима лихва и константа вноска от 58.12 лв. за дължима главница по застраховка. Съгласно т.2 от писменото заключение на ССЕ, размерът на неплатената главница е 12999.44 лв. и размерът на неплатената възнаградителна лихва е 2734.96 лв. по договора за кредит за периода от 20.02.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2022г. /падеж на последна погасителна вноска/. Тъй като първата неплатена изцяло погасителна вноска е от 20.11.2017г. /частично платена/ до 20.01.2018г., то размерът на неплатената главница за този едномесечен период е 563.87 лв. или общо за периода от 20.11.2017г. до 20.01.2022г. е 13563.31 лв. неплатената главница. Съгласно т.3 от заключението на ССЕ размерът на неплатената главница за периода от 20.02.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019г. /дата на последна падежирала вноска към момента на подаване на заявление по чл.410 от ГПК/ е в размер на 3537.37 лв. По т.3 от заключението , размерът на неплатената главница по договора за кредит за периода от 20.05.2019г. /дата на първа падежирала вноска след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 07.05.2019г./ е 9462.07 лв. Установено е от вещото лице в т.5 от заключението му, че размерът на неплатената договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 22.08.2019г. /дата на подаване на исковата молба/ е 1673.18 лв. Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата от 13563.31 лв. за периода от 21.03.2018г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочна изискуемост/ до 07.05.2019г. /дата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК/ е 1556.01 лв. /т.6/ . Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата от 13563.31 лв. за периода от 21.03.2018г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочна изискуемост/ до 22.08.2019г. /дата на подаване на исковата молба/ е 1959.15 лв.
Безспорно е, че доколкото първата неплатена погасителна вноска е с падеж 20.01.2018г. и по силата на чл.5 от условията по договора, при просрочване на две месечни вноски /20.01.2018г. и 20.02.2018г./, е настъпила предсрочна изискуемост , считано от 20.03.2018г. Ищецът счита, че тъй като кредиторът е небанкова финансова институция, не е длъжен преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК да уведомява длъжника-кредитополучател по договора, че е обявена предсрочна изискуемост. С исковата молба уведомява ответницата за предсрочната изискуемост на непадежиралите главници по погасителни вноски към 22.08.2019г.-датата на подаване на исковата молба /от № 32 до № 60 вкл. с падежни дати от 20.09.2019г. до 20.01.2022г./, равняващи се на сумата от 8444.42 лв. , която е част от главницата от 13563.31 лв. по осъдителния иск.
Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, страните се съгласяват, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера, станали ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от страна на цесионера, при условията и сроковете, определени в настоящия договор, които вземания ще се индивидуализират в Опис във вид и форма на Приложение № 1, което има характер на допълнително споразумение. ще бъде неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне. Следващите вземания се индивидуализират от Страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване /съобразно т.2.2.1./ то става неразделна част от договора. За целите на този Рамков договор всяко поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Вземането против длъжника р.Д.Д. фигурира под № 131 в Приложение № 1 от 17.10.2018г. Видно от потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99 ал.3 от ЗЗД от 17.10.2018г. цедентът е потвърдил цесията на всички вземания по договора и Приложение № 1/17.10.2018г. , в което същите са подробно индивидуализирани. Въз основа на пълномощно от цедента , ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратил уведомително писмо до длъжника с изх.№ УПЦ-П-БНП/ PLUS-14404735 от 22.10.2018г. за това че вземането на кредитора по посочения договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Видно от известието за доставяне от „Български пощи“ ЕАД уведомителното писмо не е получено от адресата и е върнато на 15.11.2018г. Същото уведомително писмо е изпратено повторно от 07.08.2019г., но тъй като адресатът не е открит на адрес и телефон , е върнато на 14.08.2019г.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски паричен кредит PLUS-14404735 от 11.01.2017г., сключен между кредитора - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателя - Р.Д.Д. и последващия Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер и Приложение № 1 от 17.10.2018г. към него.
От писмените доказателства по делото се установи несъмнено, че с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и Приложение № 1/17.10.2017г. вземанията против ответника са индивидуализирани по основание и размер, ликвидни и изискуеми. Безспорно се доказа също, че ответникът на посочения от него в договора адрес не е получил писмено уведомление, тъй като не е бил открит, въпреки двукратното изпращане на уведомителни писма. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК напр. решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. За пълнота на изложението, съдът е длъжен да отбележи още следното: Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Право на длъжника е да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил паричното си задължение на стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение по договора за заем не е погасено- както е и в конкретния случай. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове като главни искове и в условията на евентуалност, в случай че съда не уважи изцяло или частично главните искове, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове. Допустимо е да се предявят в условията на евентуалност положителен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК и осъдителен иск, при условие, че положителният установителен иск е главния иск. В т. 11“б“ от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че тъй като в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение и не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска, въвеждането в това производство на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, то ищецът може да стори с осъдителен иск само при условията на евентуалност, като се съобрази с чл. 210 ал.1 ГПК. Включително допустимо е кумулативно обективно да поиска присъждане на разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането си, настъпило след момента на подаване на заявлението до заповедния съд, т.е. за дължимото му, излизащо извън предмета на издадената заповед. Следователно обективното съединяване на установителния с осъдителния искове в производството по чл. 422 ГПК не е недопустимо, ако главният иск е установителният, щом кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410/417 ГПК, а осъдителният е евентуално заявен за разглеждане при отхвърлянето на главния иск.
Предявените искове са съобразени и с трайната, последователна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата, вкл. и на ВКС в смисъл, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и /напр. Р № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 год. на I т. о. на ВКС; Р № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и Р № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 год. на I т. о./ Волеизявлението за предсрочна изискуемост на кредитора, може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или в исковата молба, но и в друг, връчен на длъжника документ. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него. /Решение № 6/04.04.2019 по дело № 917/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о./.
В случай, че бъде отхвърлен установителния иск по чл.422. ал.1 ГПК за вноските с ненастьпил падеж, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не се преклудира правото на кредитора да предяви отхвърлените по установителния иск сумите по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422. ал.1 ГПК. /Решение по реда на чл.290 ГПК - № 139/05.11.2014 г. по дело № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., с докладчик съдия Тотка Калчева/ .
Съгласно дадените указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, и постановените в последствие по реда на чл.290 от ГПК : Р № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Р № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр. отд. на ВКС, възприетата съдебна практика е, че решаващият съд следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
С постановеното ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, е окончателно затвърдена съдебната практика, че е допустимо предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо т.е. към датата на приключване на съдебното дирене, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложените по-горе съображения, така предявените искове са допустими.
Ищецът в исковата си молба твърди, че за кредитора липсва законово или договорно задължение да уведоми кредитополучателя , че е обявена предсрочна изискуемост , тъй като кредиторът е небанкова финансова институция. Същевременно с исковата си молба относно предявените в условие на евентуалност осъдителни искове ищецът уведомява ответника, за настъпила предсрочна изискуемост на непадежиралите по процесния договор към 22.08.2019г. /дата на подаване на исковата молба/ главници по погасителни вноски от № 32 до № 60 вкл. с падежни дати от 20.09.2019г. до 20.01.2022г. равняващи се на сумата от 8444.42 лв., която сума е част от претендираната в осъдителния иск главница от 13563.31 лв. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява ищеца - Решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в чл.5 изр.2 от Условията по договора и към момента на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо в пълния му размер.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски паричен кредит PLUS-14404735 от 11.01.2017г., попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена действителната "Обща сума, дължима от потребителя". Така в графа "Параметри и условия" фигурира „Общ размер на кредита“, която включва размер на кредита 15500 лв., но всъщност това е остатък от сумата /15112.50 лв./ след еднократното приспадане на „Такса ангажимент“ от 387.50 лв. Съществува графа „Обща стойност на плащанията“ в размер на 23155.20 лв., но тя отчита само общия размер на кредита с договорната лихва според исковата молба /7655.20 лв./, без да включва общите разходи за потребителя, в това число, и „Такса ангажимент“ и „Застрахователна премия“, която е в размер на 3487.20 лв. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил разноски за „Такса ангажимент“ и „Застрахователна премия“, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него.
Следователно, ответникът не дължи възнаградителна и наказателна лихви, както и застрахователна премия, явяваща се "друг разход по кредита". Предвид това и във вр. чл.23 от ЗПК претенциите, и по установителния положителен иск по чл.422 ГПК за договорна/възнаградителна/ лихва и за лихва /обезщетение/ за забава, и по предявения в условие на евентуалност осъдителен иск за договорна/възнаградителна/ лихва и за лихва /обезщетение/ за забава, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Доколкото преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 07.05.2019г. не е била обявена на длъжника предсрочната изискуемост и съобразно т.1 от ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде уважен иска за установяване на вземане по реда на чл.422 от ГПК само за вноските с настъпил падеж , считано от 20.02.2018г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/, както е заявено в петитума на исковата молба до 10.06.2020г. /датата на формиране на силата на пресъдено нещо –датата на приключване на съдебното дирене/. Безспорно се установи най-вече от писменото заключение на вещото лице, че неплатената главница по кредита за периода от 20.02.2018г. до 20.05.2020г. /последната към датата на приключване на съдебното дирене погасителна вноска/ е в размер на 6968.13 лв. и в този размер следва да бъде уважен положителния установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за главницата по договора за кредит, като в останалата част за размера над 6968.13 лв. до пълния претендиран размер от 13563.31 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
След като за част от претендираната сума за непогасена главница по кредит положителният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.410 от ГПК е отхвърлен, следва съдът да разгледа предявеният в условие на евентуалност осъдителен иск за разликата до пълния размер на вземането. В този смисъл са разясненията, дадени в мотивите по т.11 „б“ от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Безспорно е по делото, че след 20.02.2018г. длъжникът не е правил вноски за погасяване на задължението му по договора за кредит. С исковата си молба, получена от ответницата, ищецът е уведомил същата за предсрочната изискуемост на непадежиралите главници по погасителни вноски към 22.08.2019г. /от № 32 до № 60 вкл. с падежни дати от 20.09.2019г. до 20.01.2022г., равняващи се на сумата от 8444.42 лв. , която е част от главницата от 13563.31 лв. по осъдителния иск. Но до приключване на съдебното дирене /10.06.2020г./ погасителните вноски с падежни дати от 20.09.2019г. до 20.05.2020г. са падежирани и съдът се произнася за тях по предявения установителен иск. С оглед установените обстоятелства и на осн. чл.5 от Условията по процесния договор за кредит и уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, следва да бъде уважен осъдителният иск и ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 6031.31 лв., представляваща сбора от непогасените непадежирали погасителни вноски за главницата за периода с падежни дати от 20.06.2020г. до 20.01.2022г. /дата на крайния падеж по кредита/. Осъдителният иск в останалата част за сумата над 6031.31 лв. до пълния претендиран размер от 13563.31 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Сборът от сумата в размер на 6968.13 лв. - неплатената главница по кредита за периода от 20.02.2018г. до 20.05.2020г., за която част се уважава установителния положителен иск и сумата в размер на 6031.31 лв. представляваща непогасените непадежирали предсрочно изискуеми погасителни вноски за главницата за периода от 20.06.2020г. до 20.01.2022г., за която част се уважава предявеният в условие на евентуалност осъдителен иск е 12999.44 лв., точно колкото вещото лице е установило в писменото си заключение /т.2/, че е размера на неплатената главница за целия период от 20.02.2018г. до 20.01.2022г.
С оглед изхода на спора, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и на осн. т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на общо 390.12 лв. и направените в исковото производство разноски в размер на общо 685.66 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, чрез юрк. И.С.С., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, против Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба гр. Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, вх.В, ет.3, ап.8 и с постоянен и настоящ адрес:***9, за сумата от 6968.13 лв., представляваща неплатената главница по кредита за периода от 20.02.2018г. до 20.05.2020г. по цедирано на заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г., ведно със законната лихва от 07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 480/13.05.2019г. по Ч.гр.д. № 821/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от иск за установяване съществуване на вземане за в останалата част за размера над 6968.13 лв. до пълния претендиран размер от 13563.31 лв. – за неизплатена главница по цедирано на заявителя от „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-14404735 от 11.01.2017г., обявено за предсрочно изискуемо, за периода от 20.02.2018г. до 20.01.2022г.; за сумата от 55.98 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.02.2018г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2018г. /дата на настъпване на предсрочна изискуемост/; 1515.73 лв. – лихва/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до 06.05.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба гр. Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, вх.В, ет.3, ап.8 и с постоянен и настоящ адрес:***9 ДА ЗАПЛАТИ на на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, чрез юрк. И.С.С., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, сумата от 6031.31 лв., представляваща неплатена главница по кредита за непогасените непадежирали погасителни вноски за периода с падежни дати от 20.06.2020г. до 20.01.2022г., за които е обявена предсрочна изискуемост, на осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. ЗПК, ведно със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
КАТО отхвърля предявения осъдителен иск в останалата част за сумата над 6031.31 лв. до пълния претендиран размер от 13563.31 лв., както и за сумата от 1673.18 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за период от 20.02.2018г. до 22.08.2019г. и за сумата от 1959.15 лв. , представляваща лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018г. до 22.08.2019г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба гр. Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ № 14, вх.В, ет.3, ап.8 и с постоянен и настоящ адрес:***9 ДА ЗАПЛАТИ на на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- изпълнителен директор, чрез юрк. И.С.С., съдебен адрес:***, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, сумата от 390.12 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 821/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и сумата от 685.66 лв., представляваща направени разноски в исковото производство по гр.д. № 1446/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: