Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, …………..2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Силва Абаджиева и в присъствието на прокурора Десислава
Пиронева като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ ВНЧД № 5280/2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 НПК вр. гл. XXI НПК.
С разпореждане от 18.10.2018 година‚
постановено по НЧД № 17340/2018г. по описа на СРС‚ НК‚ 13 състав,
съдът е прекратил производството по чл.306 ал.1 т.1 НПК на основание чл.24 ал.1
т.6 пр.1 НПК.
Делото е било образувано по
предложение на СРП с искане за цялостно групиране на наказанията на осъдения С.Д.С. по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК.
Срещу разпореждането в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при СРП, с който се иска отмяна на първоинстанционното разпореждане,
поради неговата неправилност. В протеста не се прави искане за събирането на
нови доказателства.
В разпоредително заседание въззивният съдебен състав
по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и ангажиране на нови
писмени или веществени доказателства.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения - адв. П., споделя подадения протест, като моли за отмяна на
първоинстанционния акт.
Осъденият С.Д.С.,
редовно призован,
се явява
пред въззивната инстанция, като поддържа становището на своя защитник и моли за
пълно групиране на наказанията.
Представителят на СГП поддържа подадения протест и
моли за неговото уважаване.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста‚
както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и подложи на анализ
материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на
атакувания акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено
следното:
По отношение на
С.Д.С. са налице множество осъждания, като релевантни за исканото групиране
се явяват последните три такива по НОХД № 7462/18г. на СРС, НОХД № 14859/18г.
на СРС и НОХД № 14037/18г. на СРС.
С влязло в сила определение по НОХД № 14037/18г. на СРС
по реда на чл.25 вр. чл.23 НК първоинстанционният съд е извършил кумулация,
като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 8 месеца лишаване от
свобода, обхващащо осъжданията по НОХД № 7462/18г. на СРС и НОХД № 14037/18г.
на СРС. Извън групирането е останало осъждането по НОХД № 14859/18г. на СРС,
което най-вероятно към онзи момент не е било известно на съда.
Докато е било все още висящо и невлязло в сила
определението на СРС по НОХД № 14037/18г. на СРС, поради неговото обжалване, в
СРС е постъпило ново предложение от прокуратурата за извършване на цялостно
групиране на осъжданията на С.Д.С.,
включващо и осъждането по НОХД № 14859/18г. на СРС, което не е било обхванато
от предходното произнасяне.
Имайки предвид реализираното вече произнасяне по реда
на чл.25 вр. чл.23 НК и обстоятелството, че определението на съда, към момента
на депозиране на новото предложение на прокуратурата, не е било влязло в сила и
е било обжалвано пред горната инстанция, СРС е оставил без разглеждане предложението
на прокуратурата, като е прекратил производството по новообразуваното дело на
основание чл.24 ал.1 т.6 НПК.
Горното въззивният съд прие за безспорно установено
въз основа на приетите писмени доказателства,
След обобщаване
на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на обжалваното
разпореждане, въззивната инстанция не констатира наличие на основания за негово
изменение или отмяна.
Несъмнено
установено е, че към датата на произнасяне на протестираното разпореждане по
ЧНД № 17340/2018г. на СРС, действително е имало висяща процедура по групиране
на наказанията на осъденото лице, която на практика е препятствала образуването
на ново дело за групиране на наказания. Това е така, тъй като макар и да не е
било обхванато от предходното кумулиране, въпросното осъждане е могло да бъде
включено при определянето на едно общо най-тежко наказание от въззивния съд,
който е осъществявал инстанционен контрол над определението на СРС. В този
смисъл първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прекратил
новообразуваното дело за групиране на наказания.
Към
настоящия момент и с оглед на обстоятелството, че СГС с решение по ВЧНД №
4586/2018 година е потвърдил определението на СРС по НОХД №
14037/18г. на СРС, без да го измени и без да включи в общото наказание пропуснатото
осъждане, е налице основание за образуване на ново производство пред СРС. В
случай, че това пропуснато осъждане, не е било известно на съда към момента на
предходното му произнасяне, не е налице пречка за пререшаване на въпроса за
определяне на общо наказание при съвкупност от престъпления. В противен случай
ще следва да се поиска възобновяване на съдебния акт, с който е извършено
последното групиране. /Т.р. № 3 от 16.11.2009 година на ВКС-ОСНК/
С оглед
горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.10.2018 година‚
постановено по НЧД № 17340/2018г. по описа на СРС‚ НК‚ 13 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.