Решение по дело №16335/2016 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                         Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 335 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати следните суми:

1. на Ф.Б.С.

- 3 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по н.о.х.д. 358/2011 г. на СРС плюс законната лихва от 29.12.2013 г. до окончателното изплащане (преди тази дата искането законна лихва е погасено по давност);

- 15,00 лева разноски по делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ;

2. на адвокат К. – 151,15 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Ф.С. е с адрес ***, ж. к. „*******ап. 66, а П.НА Р.Б.е с адрес в гр. София, бул. „*******

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на Ф.С. срещу П.НА Р.Б.за разликата над 3 000,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението. Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ответникът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] Ф.С. заявява в искова молба от 29.12.2016 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което е бил оправдан. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди за 26 000,00 лева. Прокуратурата не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за забава от 21.01.2012 г. (влизането в сила на оправдателната присъда) до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[5] Прокуратурата е оспорила предявения иск. Тя твърди, че ищецът не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, а търсеното обезщетение е прекомерно. Също така ответникът е заявил, че искът за законна лихва е погасен по давност за периода 21.02.2012 г.-21.01.2015 г. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 48-49).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[6] Не се спори, че Ф.С. е бил роден на *** г. През 2009 г. той е постъпил като ученик в 74 СОУ «Гоце Делчев» в гр. София. Тъй като Ф.С. не е завършил успешно първия срок на учебната 2009-2010 г., през февруари 2010 г. е преминал в самостоятелна форма на обучение. За тази учебна година той е взел през редовната сесия 10-т от 13-т изпита, а останалите три изпита е взел през поправителната сесия. През учебната 2010 г.-2011 г. Ф.С. е бил ученик в 11-ти клас, самостоятелна форма на обучение (служебната бележка, л. 6).

 

[7] На 12.10.2010 г. Ф.С. е бил задържан за 24 часа от полицейския орган по ЗМ 2991/2010 г. (заповедта, л. 79). В същия ден му е бил извършен обиск (протокола, л. 78). На 28.10.2010 г. Ф.С. е бил привлечен като обвиняем по ЗМ 2991/2010 г. за извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 3 от НК, като постановлението му е било предявено на 01.11.2010 г. (постановлението, л. 56-574). СРС е насрочил делото за разглеждане на 23.01.2011 г., а на 29.06.2011 г. е постановил присъда, с която е признал Ф.С. за невиновен (разпореждането, л. 27; присъдата, л. 32-38).

 

[8] През лятото на 2011 г. Ф.С. е взел шест от 12 изпита на редовна сесия, а останалите е взел на поправителна сесия (служебната бележка). На 01.09.2011 г. е влязла в сила присъда спрямо Ф.С. по друго наказателно дело, по което е бил признат за виновен в извършването на пресъпление по чл. 198, ал. 1 от НК (справката за съдимост, л. 18-19).

 

[9] СРП е подала протест срещу присъдата по процесното наказателно дело. На 21.02.2012 г. СГС е потвърдил присъдата на СРС, като решението на СГС е било окончателно (решението, л. 28-31). Делото не е било отлагано поради поведението на Ф.С. (л. 28-131). Вследствие на наказателното производство, водено срещу него, Ф.С. е станал по-нервен, много конфликтен, по-затворен, не е могъл да спи (показанията на свидетелите С. и С., л. 142-145).

 

[10] През 2012 г. Ф.С. е завършил 12-ти клас, като е взел изпитите си на редовна и поправителна сесия. През май 2012 г. той е взел и единия от зрелостните си изпити, но не е взел останалите (служебната бележка).

 

[11] На 25.10.2012 г. е влязло в сила споразумение по наказателно дело, по което Ф.С. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК (справката, л. 18-19). През 2013 г. Ф.С. е взел останалите си зрелостни изпити (служебната белжка). На 10.02.2014 г. е влязла в сила присъда, с която Ф.С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК (справката).

 

[12] Не се спори, че Прокуратурата не е заплащала на Ф.С. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на наказателното производство, водено срещу него. Ф.С. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 8); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 135) и е бил представляван безплатно от адвокат (л. 139). Прокуратурата не е направила разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[13] Ф.С. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[14] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за това в два случая: 1. когато лицето бъде оправдано; 2. когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: а. деянието не е извършено от лицето; б. извършеното деяние не е престъпление; в. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, се приравняват на прекратяване на наказателното производство, когато деянието не е извършено от лицето (т. 7 от ТР 3/2005 г. по т. гр. д. 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

 

[15] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него; 2. ищецът да е бил оправдан по това наказателно производство; 3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство; 4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[16] Съдът установи, че:

1.             на 28.10.2010 г. Ф.С. е бил обвинен в извършването на престъпление;

2.             на 21.02.2012 г. е влязло в сила присъдата, с която той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение;

3.             Ф.С. е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4.             Прокуратурата не е изплащала обезщетение на ищеца.

 

[17] Налице са предпоставките за уважаването на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

 

[18] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[19] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има или влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (Решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.).

 

[20] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[1]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[2].

 

[21] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца[3]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[22] Престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е от общ характер и за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до 10 години. Наказателното производство срещу Ф.С. е приключило в съдебната фаза и е продължило година и три месеца. По него не е била взета мярка за неотклонение задържане, а Ф.С. е бил задържан за 24 часа.

 

[23] Съдът установи, че към момента на повдигането на обвинението спрямо Ф.С., той е бил на 17 години. Вследствие на наказателното производство, водено срещу него, Ф.С. е станал по-нервен, по-конфликтен, по-затворен, не е могъл да спи. Образуваното наказателно производство не е било разгласявано в медиите. Здравето на ищеца не се е влошило. Съдът не приема, че ищецът не е могъл да взема изпитите се поради повдигнатото му незаконно обвинение, тъй като Ф.С. не е успявал да вземе изпитите си и преди да му бъде повдигнато процесното обвинение. Ф.С. е осъждан три пъти за престъпления, близки до процесното.

 

[24] В правно информационната програма Сиела съдът откри едно решение на САС за близък случай – повдигнато незаконно обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК. Наказателното производство е продължило шест месеца, като е приключило на  28.11.2011 г. Пет месеца ищецът е бил задържан под стража. Случаят не е бил разгласяван в медиите. С решението си САС е определил обезщетение от 5 000,00 лева.[4].

 

[25] Икономическата обстановка в страната не се е променяла от 28.11.2011 г. до 21.02.2012 г. Така например минималната работна заплата е била 270,00 лева от 01.09.2011 г. до 01.05.2012 г.^[5]

 

[26] Предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, 3 000,00 лева е справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Ф.С.. Налице са предпоставките за уважаването на иска, но за 3 000,00 лева. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Ф.С. 3 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[27] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 15,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[28] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса, а възнаграждение за един адвокат – съразмерно на уважената част от иска. Затова съдът осъжда Прокуратурата да заплати на Ф.С. 15,00 лева разноски по делото, а на адвокат К. 151,15 лева възнаграждение (26 000,00-10 000,00х0,03+830,00х3 000,00/26 000,00).

 

Съдия: