Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

21.06

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

47

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н.М.Б. от ***, действащ чрез пълномощника адв. К.Б., против Решение № 25/02.03.2023 г., постановено по АНД № 22/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0318-000362/20.10.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.М.Б. от *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е необосновано.

В жалбата са изложени съображения, с които по същество не се отрича извършеното от касатора нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Твърди, че за това нарушение са му наложени наказания в максимално предвидените от закона размер и срок, а именно глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, които били несъразмерни с извършеното нарушение.

С оглед изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени изцяло или измени Решение № 25/02.03.2023 г., постановено по АНД № 22/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0318-000362/20.10.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.М. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт М. П. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е частично основателна и предлага решението на Районен съд – Момчилград, с което е изцяло потвърдено оспореното наказателно постановление, да бъде изменено в частта относно размера на наложеното на касатора наказание. Сочи, че по делото липсват данни, които да обосновават високата обществена опасност на деянието, обуславяща налагането на наказание в максимален размер.  

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба и подаданета частна жалба, с оглед наведените в тях касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилност на атакуваното решение, поради явна несправедливост на наложеното наказание, по същество се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 21-0318-000362/20.10.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.М.Б. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Първоинстанционният съд е извършил преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, след която е приел, че административното нарушение, сочено в АУАН и НП, е доказано по безспорен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 06.09.2021 г. в ***, на път *** клас № **, Н.М.Б. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, който обаче е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 02.09.2021 г. Счел, че не са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което изцяло потвърдил обжалваното НП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че основания за отмяна на оспореното решение и отмяна изцяло на наказателното постановление не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Основателни са обаче релевираните в касационната жалба доводи за несправедливост на наложеното наказание и алтернативно въведеното искане за изменение на наказателното постановление по отношение на наложените наказания в предвидения от закона минимум.

Касационният съд изцяло споделя изводите на районния съд, макар и сравнително кратки, по отношение на извършеното от касатора нарушение и ангажирането на административнонаказателната му отговорност, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Настоящият касационен състав намира, че соченото от АНО административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се явява доказано и установено в производството пред районния съд. В тази връзка, от фактическа страна пред районния съд е било установено, че на 06.09.2021 г. в ***, на път *** клас № **, Н.М.Б. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, закупен от лицето с договор за попукпо-продажба от 01.07.2021 г. При извършена справка от служителите на РУ – Кирково е констатирано, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 02.09.2021 г.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регламентира, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В конкретния случай не е спорно, че управляваният от касатора автомобил на 06.09.2021 г. е бил със служебно прекратена регистрация (на 01.09.2021 г.), поради неизпълнение на задължението на Б., в качеството му на собственик да регистрира МПС в законоустановения срок от придобиването му. С други думи към описаната в АУАН и НП дата, автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред, с което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната норма съдържа в себе си две хипотези, обуславящи ангажирането на административнонаказателна отговорност: на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (1); на водач, който управлява моторно превозно средство, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (2). С оглед това, че на 06.09.2021 г. касаторът е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, който не е регистрирал на негово име в законовия срок от придобиването му, поради което и е бил със служебно прекратена регистрация, то към посочената дата автомобилът се явява нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществен съставът на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

На следващо място следва да се отбележи, че редът за служебното прекратяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, е  нормативно установен в чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) В чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредбата е въведено като основание за служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, въвежда задължение за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Н.М.Б. в качеството си на приобретател на МПС - купувач по договор от 01.7.2021 г. за покупко-продажба на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, не е изпълнил задължението да регистрира МПС, поради което след изтичане на двумесечния срок от датата на придобиване, е възникнало основанието по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В този смисъл касационния състав изцяло сподели изложените от районния съд мотиви за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

За извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на касатора е била ангажирана административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. С потвърденото от  Районен съд – Момчилград наказателно постановление, на основание цитираната санкционна норма, на Н.Б. е било наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, т.е. кумулативно наложените на жалбоподателя наказания са в максимално предвидения от закона размер.

В конкретния случай, правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, респ. осъщественото деяние не се отличава с липса на обществена опасност или с явно незначителна такава, различаваща се от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Неправилно обаче районния съд не е отчел липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, което определя така наложения максимален размер на всяко едно от наказанията като несправедлив. Предвид наличните по делото доказателства може да се направи извод, че нарушението е извършено за първи път, като от същите не се установява касатора да е извършвал и други нарушения по ЗДвП. Според настоящия съдебен състав, следва да се отчете и обстоятелството, че при извършената проверка Н.Б. е съдействал на  полицейските служители и не е оспорил факта, че действително не е извършил в законоустановения срок пререгистрация на управлявания от него автомобил, закупен от него преди малко повече от 2 месеца. След като не се констатират отегчаващи обстоятелства и са налице смекчаващи такива, съдът намира, че налагането на наказание в минимален размер за осъщественото административно нарушени по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. глоба в размер на 200 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, се явява справедливо и съответно на обществената опасност на деянието, както и ще осъществи постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът приема депозираната касационна жалба от пълномощника на Н.М.Б. *** за частично основателна, поради което и процесното решение на Районен съд – Момчилград, с което изцяло е потвърдено Наказателно постановление № 21-0318-000362/20.10.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да се постанови друго, по същество на делото, с което да се измени НП № 21-0318-000362/20.10.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.М.Б. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като се намалят наложените на Н.Б. наказания „глоба“ от 500 лв. на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ от 12 месеца на 6 месеца. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба липсва въведено искане за присъждане на разноски в първоинстанционното и касационното производство, поради което съдът не следва да се произнася в този смисъл.

С оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Н.М.Б. ***, да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 25/02.03.2023 г., постановено по АНД № 22/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, в частта му с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-0318-000362/20.10.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0318-000362/20.10.2021 г., издадено от началник РУ – Кирково към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Н.М.Б. от ***, ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като намаля размера на наложените наказания, както следва: от „глоба“ в размер на 500 лв. на 200 лв.  и „лишаване от право да управлява МПС“ от 12 месеца на 6 месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/02.03.2023 г. постановено по АНД № 22/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград в останалата му част.

ОСЪЖДА Н.М.Б. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.