О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 341
Хасково, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен
съд……………………………..…………колегия в закрито
заседание на тридесети и
първи октомври ……….…………………………………….
През
две хиляди и деветнадесета…………………………………….година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Петева
ЧЛЕНОВЕ: Филип Филипов
Мария Иванова-Георгиева
при секретаря …………………….……………….…………..и в
присъствието на прокурора…………………………………….………..като разгледа докладваното
от ……………..……председателя………….………………
ВЧНД.594..…по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.341 и сл. от НПК във вр. с 249 ал.3 от НПК.
Образувано
е по жалба на адвокат Й. Х., защитник на подсъдимите по НОХД № 294/2019 г. по описа
на Районен съд-Хасково Р.С.Ю. и С.С.Ю. против Определение от 11.10.2019 година,
постановено по същото дело и обявяващо липса на основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Твърденията в жалбата са за неправилност на съдебния акт, както и за основателност
на направените в хода на разпоредителното заседание възражения срещу
нередовността на сезиращия съда документ. В тази връзка се поддържа, на първо
място, че прокурорът неправилно е внесъл обвинителен акт за извършеното от
подсъдимия Р.Ю., след като по отношение на него били налице основанията по
чл.78а ал.1 от НК, налагащи провеждане на производство по особените правила на
глава 28 от НПК. Заявява се също, че по делото не били установени признаците на
престъпление от общ характер, защото квалификацията по чл.131 ал.1 т.12 от НК
била в противоречие със събраните по делото доказателства, т.е. неправилно бил
приложен материалния закон. Това от своя страна обаче предопределило реда на
наказателното преследване, което вместо по частен път, то било проведено по
общия ред – обстоятелство, рефлектирало сериозно според защитника върху
процесуалните права на подсъдимите. Наред с това, обвинителният акт не
отговарял на стандартите за пълнота и изчерпателност на фактите и възприетите
от прокурора правни заключения, тъй като в него отсъствала мотивация относно
важния за квалификацията на деянието белег – „хулигански подбуди“. Недостатък на
акта било и отсъствието на коментар върху доказателствената съвкупност, което
създавало неяснота за това кои доказателства прокурорът приема като уличаващи и
въз основа на кои доказателствени източници прави своите изводи. Липсвало още
детайлно описание на механизма, по който било извършено деянието, на
възприетата форма на съучастие с лица, за които защитата не разбирала дали са
установени и привлечени като обвиняеми, не била аргументирана субективната
страна на престъплението. Заключението, което прави защитникът е за бланкетност
на обвинителния акт и произтеклата от това неспособност за валидно сезиране на
съда. Искането е за отмяна на
определението, приемащо редовността на същия акт и следващото от това връщане на делото за ново
разглеждане от прокурора.
Възражения
против жалбата не са постъпили.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с изложените в
жалбата доводи, намира за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 294/2019 година по описа на Районен съд-Харманли е
образувано по обвинителен акт на прокурора от РП-Харманли, с който против подсъдимите
С.С.Ю. и Р.С.Ю. са повдигнати обвинения за престъпление, квалифицирано от
прокурора по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, а за
непълнолетния към инкриминираната дата С.Ю. и във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК.
С Разпореждане от 09.07.2019 година съдията-докладчик е насрочил провеждане на
разпоредително заседание, като е указал връчване на преписи от обвинителния акт
и от разпореждането на страните, имащи право да участват в това заседание, а на
подсъдимия е указал процесуалните възможности и последици по чл.269 от НПК и
чл.94 от НК, както и преклудиращите основания, визирани в разпоредбата на чл.248
ал.3 от НПК. В проведеното на 05.09.2019 година разпоредително заседание, на
което са се явили подсъдимите и техният защитник, както и повереникът на
пострадалия, е било взето отношение по въпросите в чл.248 ал.1 от НПК и са
направени исканията по чл.248 ал.2 от НПК – за конституиране на пострадалия К.
Х. като граждански ищец и частен обвинител. Никоя от страните и в частност
защитникът или подсъдимите, не са отправили искане за прекратяване на съдебното
производство и за връщане на делото в досъдебната му фаза заради нарушени права
за участие или защита на този етап от производство. Напротив, защитникът е
заявил, че липсват причини делото да бъде върнато на прокурора, след което е посочил,
че между него и прокурора е постигнато и изготвено в писмен вид споразумение за
решаване на делото по отношение на подсъдимия С. Ю., както и че спрямо другия
подсъдим са налице условията съдебното следствие да бъде проведено по правилата
на глава 28 от НПК. От своя страна повереникът на пострадалия не е възразил
срещу приложението на реда по глава 29 от НПК /по-конкретно не е взел отношение
по този въпрос/, като позицията му е била за неоснователност на искането за
разглеждане на делото по особения ред на глава 28 от НПК. Отчитайки тези
становища, както и материалите от досъдебното досие, съдът е приел, че не се
установяват съществени и в същото време отстраними нарушения на правата на
подсъдимите по смисъла на чл.249 ал.4 от НПК, допуснати на досъдебното
производство, след което с изричен акт е обявил това на страните. По отношение
на искането за решаване на делото със споразумение спрямо единия от подсъдимите
е било постановено приложение на правилото в чл.384а от НПК, а относно искането
за продължаване на делото по реда на глава 28 от НПК спрямо другия подсъдими е
отбелязал, че се налага събирането на допълнителни доказателства, сочещи
изпълнението на условията за освобождаване от наказателна отговорност.
Произнасянето по искането за конституиране на пострадалия като граждански ищец
и частен обвинител е било отложено. Приложеният по делото Протокол от съдебно
заседание по НОХД № 379/2019 година на РС-Харманли установява провеждане на
съдебно производство по реда на чл.381 и сл. от НПК, образувано по сключеното
между защитника и прокурора споразумение, както и отказ на съда да одобри
същото споразумение, мотивиран с неправилното приложение на материалния закон
при квалифицирането на инкриминираната дейност като съставомерна по чл.131 ал.1
т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК. След приключването
на процедурата по чл.384а от НПК съдът е продължил разглеждането на делото,
като за насроченото на 11.10.2019 година съдебно заседание отново е
призовал единствено подсъдимите,
защитникът, пострадалият, повереникът и
прокурорът, очевидно ръководейки се от обявената вече необходимост да
бъдат разрешени въпросите, на които не е бил даден отговор в „първото“
разпоредително заседание. Вместо обаче да пристъпи към произнасяне по тези
въпроси /по т.4 от ал.1 на чл.248 и по чл.248 ал.2 от НПК/ съдът отново е
предоставил възможност на страните да вземат становище по всички изброени в
чл.248 ал.1 от НПК процесуални моменти, в това число и по наличието или липсата
на ограничаващи правата им нарушения, допуснати в хода на досъдебното
производство. Така на практика съдът е
провел второ по ред разпоредително заседание, необходимост от което настоящият
съд не констатира, независимо, че съдът в „първото“ такова заседание е отложил
произнасянето си по два от съществените за развитието на процеса въпроси. В
така проведеното второ заседание защитникът, както и подсъдимият Р.Ю., са
изразили различна от първоначалната си позиция относно това дали в досъдебния
стадий са били опорочени правата на обвинените. Мнението им е било идентично, а
и очевидно изцяло провокирано от мотивационната част на съдебния акт, с който
сключеното между защитника и прокурора споразумение за решаване на делото
спрямо подсъдимия С.Ю. не е било одобрено. То изцяло съвпада и с изложените в
настоящата жалба съображения и затова не следва да бъде повторно
възпроизвеждано, като следва да се посочи, че окончателното формулирано от
защитника искане е било за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото за ново разглеждане от прокурора. Съдът е отказал да уважи това искане и
аргументирайки се с това, че изразената защитна позиция касае подлежащи на
разглеждане в етапа по чл.301 от НПК въпроси, както и че не се откриват заявените
от защитника недостатъци на прокурорския акт, отново е обявил на страните, че
нарушения от категорията на изброените в чл.249 ал.4 от НПК не се откриват,
след което е пристъпил към обсъждане на искането за конституиране на страни.
Именно това второ определение на съда, засягащо въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК, е предмет на настоящата проверка,
която макар да не налага коментар на възприетата от съда процесуална хронология,
провокира необходимостта да бъде отбелязано следното: Неправилно е било
решението на съда при провеждането на първото по ред разпоредително заседание да
отложи произнасянето си по някои от поставените пред него въпроси и най-вече по
искането на повереника за конституиране на пострадалия като страна в процеса. Това
решение е довело до неправилно приложение /т.е. неприложение/ на правилото в
чл.384 ал.3 от НПК, съгласно което постигнатото в съдебното производство
споразумение се одобрява от съда само след съгласието на всички страни /в това
число съгласието и на другия подсъдим/. Така разписан текстът в посочената
разпоредба сочи, че производството по разглеждане на споразумението в съдебния
стадий може и следва да бъде проведено едва след като бъде определен кръга на
участващите в него страни, на които във всички случаи следва да бъде
предоставена възможност за позиция по одобряването на сключеното споразумение. Освен
това, след провеждането на процедурата по чл.384а от НПК /разглеждане на
споразумението от друг съдебен състав/ съдът нито е бил длъжен, нито е имал
процесуална нужда да проведе „второ“ разпоредително заседание, освен разбира се
ако не открие поправими процесуални пороци в „първото“ /например неучастие на
някое от лицата по чл.247б/, какъвто настоящия случай очевидно не е. Като е провел такова второ заседание съдът на
практика е пренебрегнал законовата преклузия /макар тя да касае същинското съдебно
заседание/ и е дал възможност на страните да навеждат аргументи, базирани на
обстоятелства, настъпили след внасянето на обвинителния акт. И макар
настъпилият поврат в защитната теза да е провокиран именно от такива данни,
тази теза, възпроизведена изцяло и в настоящата жалба, следва да бъде обсъдена.
В тази връзка, следва да се посочи, че изцяло споделимо е изложеното от първоинстанционния
съд виждане, според което правната оценка на деянието е единствено в
прерогативите на прокурора, чието правомощие да повдига и поддържа обвинение не
подлежи на съдебния контрол, още
по-малко възможен при преценката за редовност на обвинителния акт. Изискванията
към последния са очертани в разпоредбата на чл.246 от НПК и както правилно е
отбелязал съдът, в случая тези изисквания са спазени. Не се откриват заявените
в жалбата пестеливост и неяснота на фактическата обстановка, нито непълнота при
описанието на механизма, по който е извършено деянието. Не се констатира също
липса на аргументация във връзка със субективната страна на извършеното, като
ясно е посочено от прокурора, че приетата форма на вина е пряк умисъл при реализацията
на изпълнителната дейност. Характерните за правната квалификация елементи на
субективната страна – „хулигански подбуди“, са не просто декларативно маркирани,
но и подробно мотивирани от прокурора, като правната теория е коректно отнесена
към спецификата на случая. От друга страна, не е налице противоречие между фактическото
изложение и правната оценка на фактите и в този смисъл изводът на съда за
установяващо се единство между фактическата и правна страна на обвинителния акт
е напълно верен. Неоснователни са и останалите поддържани в жалбата
„недостатъци“ на обвинителния документ. Посочената от защитника непълнота или
неяснота относно съучастниците на двамата подсъдими не е налице. По ясен и
несъздаващ двусмислия начин прокурорът е посочил, че двете лица, участвали съвместно
с подсъдимите в изпълнителната дейност, не са установени и именно в тази връзка
обвинението е било повдигнато за престъпление, извършено в съучастие и с
неизвестни за делото лица. Обстоятелството пък, че прокурорът е „затаил“ според
защитника образувано срещу пострадалия наказателно производство също не може да
рефлектира върху редовността на обвинителния акт, предназначението на който е
да опише противоправната дейност на подсъдимите, но не и на други лица, чиито
действия защитата смята за пряко или косвено свързани с инкриминираната – теза,
чието място за разгръщане е в съдебното, а не в разпоредително заседание.
Липсващата правна и доказателствена аргументация, както и отсъстващ анализ на
доказателствените източници, е следващият порок, който защитникът открива в
обвинителния акт. На въпроса дали прокурорът
дължи анализ на доказателствените източници и аргументация на възприетата
правна квалификация отговор дават мотивите към ТР № 6/2018 г. на ВКС, с което
поради разрешаване на поставените от иницииращия тълкуването въпроси с
предходен тълкувателен акт /ТР на ВКС № 2/2002 г./ е отклонено искането за
повторно произнасяне. И този отговор е категорично отрицателен – за да спази
стандарта по чл.246 от НПК прокурорът следва да изложи по ясен и непротиворечив
начин фактите, с които да синхронизира своята правна оценка, без да е длъжен да
мотивира подробно същата, а доказателствата да подлага на обстоен коментар.
Що касае
довода, че повдигнатото против подсъдимия Р.Ю. обвинение е налагало изготвяне
на постановление по чл.375 от НПК, а не внасяне на обвинителен акт, следва да
се отбележи следното: И тук е валидно правилото, че в правомощията на прокурора
е да прецени дали в случаите на съучастие да обедини или раздели производството
против всеки един от обвиняемите. Когато той вземе решение да бъде проведен общ
процес срещу всички извършители, а само спрямо един от тях са налице условията
по чл.78а от НК /в случая те се спорни/, то производството ще подлежи на
разглеждане по общия ред, като съдът ще се произнесе с един общ акт относно
виновността на всеки един от подсъдимите, а спрямо този, за когото са налице
условията за освобождаване от наказателна отговорност ще приложи разпоредбите
на чл.78а от НК, с което правото му да се възползва от облекчената отговорност
ще бъде гарантирано, а не застрашено, както счита защитата /вж т.10 от ПВС №
7/85 г./. Всъщност видът на избраният от прокурора акт за сезиране на съда сам
по себе си не може да бъде основание за прекратяването на съдебното
производство, както защото не фигурира сред изброените в чл.249 от НПК
процесуални пороци, така и защото съгласно разпоредбата на чл.252 ал.1 и ал.2
от НПК съдът е този, който следва да вземе решението за приложимостта на някое
от посочените там особени производства, сред които присъства и това по глава 28
от НПК.
Изложеното
води до извода, че въззивните доводи са неоснователни, а атакуваният с жалбата
акт, макар и постановен във „второ“ разпоредително заседание, се явява
правилен. Затова той следва да се потвърден.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 11.10.2019 година, постановено по НОХД № 294/2019 г. по описа на
Районен съд-Харманли, с което е обявено на страните, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите и на пострадалия.
Определението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.