№ 2290
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110204416 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от АТ. Д. М., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-028046 от 08.02.2022 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на производството и липса на вина.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не се
представлява. Съдът е дал ход на делото на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН, тъй като
жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване при
посещение на три различни дати.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
1
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.12.2021 г., около 08:26 часа, жалбоподателят АТ. Д. М. управлявал лек
автомобил ***, модел „К.”, с рег. № **, като се движел в град ****, в посока от ул. **
към бул. **. Срещу блок ** автомобилът бил спрян за проверка от полицейски
служители, които установили, че превозното средство било със служебно прекратена
на 21.09.2021 г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Автомобилът бил съсобственост
на жалбоподателя АТ. Д. М., който в това си качество имал задължение по чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за превозното средство. Именно предвид липсата на валидна такава
застраховка, регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Срещу жалбоподателя М. бил съставен АУАН № 517723 от 02.12.2021 г., който
му бил връчен на същата дата и той го подписал с отбелязване, че има възражения.
Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението.
Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура с
мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и била
образувана прокурорска преписка № 3981/2022 г. по описа на СРП. На 14.01.2022 г.
бил постановен отказ от образуване на наказателно производство по пр. пр. №
3981/2022 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление. Преписката
била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да
бъде наложено административно наказание.
Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 21-4332-028046 от 08.02.2022 г., с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Н.С. и И.И., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелите С. и И. подробно разказват за извършената проверка и
констатациите от нея, като дават показания за факти и обстоятелства, които пряко и
непосредствено са възприели. Свидетелят С. сподели как в служебния автомобил
имали камера, която проверявала регистрационните номера на движещите се пред тях
превозни средства и когато някое от тях нямало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, екранът светвал в червено, изписвал се регистрационният номер на
автомобила и излизала снимка на превозното средство. След това те спирали водача на
2
автомобила за проверка и в служебния таблет нанасяли отново регистрационния номер.
Ако не излезела информация, означавало, че автомобилът е дерегистриран и правели
допълнителна справка през дежурната част, от където им казвали за какво точно е бил
дерегистриран. Установили, че автомобилът управляван от жалбоподателя М. бил
дерегистриран заради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ и съставили акт
на водача. Разказаното от свидетелите напълно се подкрепя от писмения
доказателствен материал и изцяло съответства на изложеното в обстоятелствената част
на съставения АУАН и издаденото НП. Съдът изцяло цени посочените
доказателствени материали, тъй като същите са непротиворечиви, кореспондират по
между си и се допълват взаимно.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и
са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат
с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба
както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото заповед на
министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно
лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е
компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.
Според чл.33. ал.1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство
не се образува, като чл.33, ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато се установи, че
3
деянието, за което е образувано административнонаказателното производство,
съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор. В този случай нормите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН съответно
предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със съставяне
на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган. В случай, че наказателното производство бъде прекратено и
компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за административно
нарушение, то те следва да изпратят преписката на компетентния
административнонаказващ орган, който в тези случаи може да издаде НП и без
съставянето на АУАН – по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН. Съответно, на основание
чл.36, ал.2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати наказателното производство или
откаже да образува такова, какъвто е процесният случай, административнонаказващият
орган може да издаде НП – независимо дали е налице или липсва съставен АУАН,
тоест в конкретния случай е направено в повече – издаден е АУАН, като по този начин
е създадена предпоставка да се защитят в още по-голям обем правата на
жалбоподателя – след като има издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да
подаде възражение срещу него.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат
само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. В чл.143,
ал.10 от ЗДвП е посочено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява
служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по
реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото категорично се
установи от обективна страна, че на процесната дата 02.12.2021 г. жалбоподателят
А.М. е управлявал лек автомобил ***, модел „К.”, с рег. № **, който е бил със
служебно прекратена на 21.09.2021 г. регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП,
понеже собственикът на автомобила АТ. Д. М. не е изпълнил задължението си по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за превозното средство. Регистрацията на автомобила е
била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след като в ОПП-СДВР
4
е било получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането. Предвид на това от обективна страна е налице управление на
автомобил по път, отворен за обществено ползване, който не е регистриран по
надлежния ред.
Задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ е на собственика на автомобила, тъй като съгласно чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. От друга страна настоящото нарушение не е за неизпълнение на това
задължение, а за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Следователно всеки, който управлява такова МПС, е субект на
административнонаказателната отговорност, независимо дали е собственик или само
ползвател на автомобила. В случая превозното средство е било управлявано от
жалбоподателя А.М. и правилно е ангажирана неговата отговорност.
Налице е виновно поведение от субективна страна, понеже в качеството си на
собственик на автомобила жалбоподателят А.М. е знаел, че не е изпълнил
задължението си да сключи валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
превозното средство, като в този случай автомобилът ще бъде дерегистрира служебно,
но въпреки това не е изпълнил вмененото му задължение и на 02.12.2021 г. е
управлявал вече дерегистрирания служебно автомобил. В случай пък, че не е знаел за
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
липсата на каквато би довела до служебна дерегистрация, то това представлява
незнание на закона, което не е извинително, тоест не е налице липса на умисъл поради
фактическа грешка, както се твърди в жалбата. Дори при управлението на автомобила
жалбоподателят да не е знаел за настъпилата дерегистрация, то нарушението ще е
извършено по непредпазливост и отново ще е виновно, понеже той е бил длъжен да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, не е имало обективни
пречки да стори това, но не го е направил, като преди управлението на автомобила
също е имал възможност и е бил длъжен да провери дали такава дерегистрация не е
настъпила, но и това не е било сторено от него. Според чл.7, ал.2 от ЗАНН
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този не
е такъв. С оглед на горното е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса
на вина.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.175, ал.3, пред.1
от ЗДвП, който гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания глоба и
5
лишаване от права са в минимален размер, поради което съдът не може да ги намалява
повече.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните такива. Според чл.28, ал.1 от
ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21. Относно понятието маловажен
случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от НК – „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от съответния вид. Същото е формално, като настъпването на
вреди не е елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да
обоснове приложението на чл.28 ЗАНН. Тоест наличието на вреди би било отегчаващо
отговорността обстоятелство, но липсата им не може да бъде изключително
смекчаващо такова. Трябва да се отбележи, че видно от приложената по делото справка
за нарушител/водач, жалбоподателят е лице, което многократно е наказвано за
нарушения на правилата за движение. В този смисъл са Решение № 1314 от 31.10.2019
г., постановено по КАНД № 1172/2019 г. по описа на Административен съд – София
област; Решение № 1182 от 10.08.2019 г., постановено по КАНД № 1093/2019 г. по
описа на Административен съд – София област; Решение № 1168 от 10.04.2019 г.,
постановено по КАНД № 899/2019 г. по описа на Административен съд – София област
и други.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-028046 от 08.02.2022
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на АТ. Д. М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7