№ 12008
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110108357 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ....... срещу Ц. Й. М..
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води) в посочения обект, а последният не е заплатила дължимата
цена.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 729, 01 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода 01.09.2016 г. –
01.10.2022 г. в обект, находящ се в гр. ........, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
12.01.2023 г. до окончателното изплащане, и сумата 303, 03 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 02.10.2016 г. – 01.10.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1709/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ц.
Й. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е
материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва през
исковия период да се е намирала в облигационно правоотношение с ищеца, като
оспорва обвързващия характер на Общите условия на ищеца и твърди, че в последните
са налице неравноправни клаузи. Оспорва исковете по размер. Позовава се на давност.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
1
Със заявление от 12.01.2023 г. заявителят ....... е сезирал СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. Й. М. за сумата
1 729, 01 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода 01.09.2016
г. – 01.10.2022 г. в обект, находящ се в гр. ........, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
12.01.2023 г. до окончателното изплащане, и сумата 303, 03 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 02.10.2016 г. – 01.10.2022 г.
С разпореждане от 17.01.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като в присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 40, 64 лв. държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
По делото са представени обективирани на хартиен носител електронни
документи – разпечатки на снимки на показания на отчетен уред за ап. 42, които не
носят подпис на клиент.
Представени са отчети за процесния имот за периодите 2007 г. – 2009 г. и 2010 г.
– 2012 г., които предхождат исковия период и в който липсва подпис на клиент.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. Констатира се, че стойността
на предоставените ВиК услуги за исковия период 01.09.2016 г. – 01.10.2022 г. възлиза
на сумата от 1 729, 01 лв. Видно от Приложение № 1, таблица № 5 към заключението,
през исковия период са отразени данни за извършвани отделни самоотчети за
клиентски № **********, без да са налице данни същите да са подаван от ответницата.
Мораторната лихва за периода 02.10.2016 г. – 01.10.2022 г. е изчислена в размер на
сумата 418, 75 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на предявените
искове. От страна на ищеца се твърди съществуването на вземане за стойност на
предоставени ВиК услуги спрямо лице, за което са твърди да има качеството
потребител на ВиК услуги и да се намира в облигационно правоотношение с ищеца. С
оглед твърденията на ищеца предявените искове се явяват допустими, а наличието,
респективно – липсата на материалноправна легитимация на ответницата е въпрос,
който касае основателността на предявените искове и подлежи на изследване по
съществото на настоящия спор.
По основателността на исковете:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
2
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и
другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища
и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая от страна на ищеца са представени обективирани на хартиен носител
електронни документи – разпечатки на снимки на показания на отчетен уред за ап. 42,
които не носят подпис на клиент, както и отчети без подпис на клиент за периоди,
предхождащи исковия, въз основа на които не може да се приеме за установено и то в
условията на пълно и главно доказване качеството на ответницата на потребител на
ВиК услуги, което се оспорва от страна на последната. Извод в различен смисъл не
следва и от заключението на комплексната експертиза по делото.
С оглед изложеното ответницата не е надлежно пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявения срещу нея иск.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не се
налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на размера й.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за главницата следва да
се отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска за главницата, като неоснователен следва да
се отхвърли и искът за мораторна лихва с оглед акцесорния й характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответницата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 500 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното възражение на ищеца за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото последното е
под минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата 503, 20 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......., ЕИК ........ срещу Ц. Й. М., ЕГН **********,
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че Ц. Й. М. дължи на ......., както следва:
сумата 1 729, 01 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги за
периода 01.09.2016 г. – 01.10.2022 г. в обект, находящ се в гр. ........, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.01.2023 г. до окончателното изплащане, и
сумата 303, 03 лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.10.2016 г. –
01.10.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 17.01.2023 г.
по ч.гр.д. № 1709/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ......., ЕИК ........ да заплати на адв. Ц. Й. М., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4