№ 857
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100508221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.07.2020 г. по гр.дело № 79625/18 г., СРС, ІІ ГО, 56 с-в
е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.Й.Е.., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, район Сердика, ж.к.„**** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. ****,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата
от 39,87 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2015 г. за аб. № 289228 за следния
топлоснабден имот: ап. 55, находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“,
бл. ****, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 173,32 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2015 г.
като погасен по давност, на основание чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 3,45
лв., представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от
01.07.2015 г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
06.08.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата
до пълния предявен размер от 26,45 лв. и за м. 06.2015 г. като погасен по
1
давност. Прекратил е производството по делото в частта му по предявения от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** срещу Е.Й.Е.., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Сердика, ж.к.
**** иск за признаване за установено, че дължи възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.10.2015 г.
4
до 30.04.2017г., като недопустим. Отхвърлил е предявените от „Т.С.' ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ № **, срещу
Е.Й.Е... ЕГН **********, с адрес: гр. София, район Сердика, ж.к. „Фондови
жилища“, бл. ****, искове за признаване за установено на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че дължи сумата от 58,77 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2016 г. до 30.07.2018 г., начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 173,32 лв. за периода от 01.05.2015 г.
до 30.09.2015г., както и сумата от 5,24 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2016 г. до 30.07.2018 г., начислена върху главницата за
дялово разпределение в размер на 26,45 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
30.09.2015 г. Осъдил е Е.Й.Е.., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
Сердика, ж.к. „Фондови жилища“, бл. **** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „****“ № **, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 84 лв., представляваща разноски по
делото, както и сумата от 12 лв., представляваща разноски в заповедното
производство /по ч. гр. д. № 51571/18 г. по описа на СРС, 56 състав/. Осъдил
е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на Е.Й.Е.., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
Сердика, ж.к. „Фондови жилища“, бл. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 252 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от Изпълнителния
директор А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт И.М. в частта,
в която СРС, ІІ ГО, 56 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД срещу
Е.Й.Е.. искове за признаване за установено на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че
дължи сумата от 58,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2016 г. до 30.07.2018 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 173,32 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
2
30.09.2015г., както и в частта, с която частично е отхвърлен искът за сума
представляваща част от главницата за ТЕ, а именно за сумата над уважения
размер от 39,87 лв. до пълния предявен размер от 173,32 лв., като погасена по
давност, както и в частта за разноските с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се,
че съдът неправилно е приел, че задължението на ответника за главница и
лихви е погасено по давност за част от процесния период. Съгласно чл.33 от
ОУ-02/03.02.2014 г., купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат дължимите
суми по издадените фактури за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
издаването. В ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху
прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в
случай,че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30 дневния срок от
датата на публикуване на обшата фактура за съответния отоплителен сезон.
Съдът не е съобразил,че сумите по фактура № **********/31.07.2016 г.
стават изискуеми съответно на 15.09.2016 г., а заявлението е подадено на
06.08.2018 г., поради което дължимите суми не са погасени по давност.
Ето защо моли съда да отмени решението в обжалваната част и да бъдат
уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият Е.Й.Е.., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район
Сердика, ж.к. „Фондови жилища“, бл. **** не взема становище по тази
въззивна жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
По въззивна жалба на Е.Й.Е.., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
район Сердика, ж.к. „Фондови жилища“, бл. **** в частта, в която съдът е
признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.Й.Е.., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, район Сердика, ж.к. „**** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. ****,
както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата
от 39,87 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за
периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2015г. за аб. № 289228 за следния
топлоснабден имот: ап. 55, находящ се в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“,
3
бл. ****, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. до
окончателното плащане, в частта, в която съдът е признал за установено, че
ответникът дължи на основание чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 3,45 лв.,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от
01.07.2015 г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
06.08.2018 г. до окончателното плащане, с мотиви, че за исковият период
2014г-2015 г.,сумите по издадената обща фактура са заплатени от ответника и
това важи и за издадената обща фактура за периода 2015-2016 г., че е
неправилен изводът на съда относно погасителната давност, че по делото не е
доказано, че счетоводството на ищеца е водено редовно, че решението е
необосновано, тъй като съдът е приел документи с невярно съдържание,
оспорени от ответника, че неправилно са присъдени разноските по делото
предвид изхода на същото.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваните част и да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ****, представлявано от Изпълнителния директор
А.А., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ибрямова оспорва
въззивна жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
4
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД
срещу Е.Й.Е.., ЕГН ********** за сумите, за които има издадена ЗИ на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 51571/2018 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Ответникът
Е.Й.Е.. е собственик на следния топлоснабден имот: ап. 55, находящ се в гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. ****. с аб. № 289228, и в това си
качество се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди. Същият е
ползвал доставената му топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.09.2015 г., като не е заплатил дължимата цена. Въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д.
№ 51571/18 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за
изпълнение на процесиите вземания, както и че след подадено възражение по
чл. 414 ТПК от длъжника са дадени указания за предявяване на искове за
установяване на съществуването на процесиите вземания. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца, както следва: сумата от 173,32 лв. - главница,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК - 06.08.2018 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер
на 58.77 лв.. начислена за периода от 15.09.2016 г. до 30.07.2018 г., сумата от
26.45 лв., представляваща главница за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.08.2018 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 5,24 лв., начислена за
периода от 15.09.2016г. до 30.07.2017 г.
Ответникът Е.Й.Е.. в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, в който е
5
оспорил предявените искове с възражението за липсата на облигационна
връзка и възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице- помагач на страната на ищеца - „ПМУ И.“ ОД не е
изразило становище по предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 07.12.2011 г. се установява, че Й.Е.И. и Р.Н.М.-И. са дарили на сина
си Е.Й.Е.. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София,
представляващ ап. 55, на ет. 6 в жилищна сграда - бл. 209 Б. вх. Б, комплекс
,.Фондови жилища“, състоящ се от стая. кухня, обслужващи помещения, със
застроена площ от 45,24 кв. м.
СГС приема за установено, че ответникът, като собственик по дарение
на процесния топлоснабден имот, е потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
6
Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп‐
реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно -
техническата експертиза/ СТЕ/, според която през процесния период ФДР е
извършвала разпределение на топлинна енергия в блока след отчет на уредите
за дялово разпределение и на водомерите за топла вода. монтирани в имотите
на абонатите в СЕС. През процесния период ФДР е отчитала водомера в
имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет,
които са подписани от потребител. Според СТЕ отчетът е отразен коректно в
изравнителните сметки, а изчисленията са съгласно Методиката за дялово
разпределение към Наредбата за топлоснабдяването, която е действала към
7
отчетния период. Според СТЕ, сумата за изразходваната топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.09.2015 г. е 173,32 лв. за аб.№ 289228.
Ответникът твърди, че е заплатил процесната сума, но от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ и разпита на вещото лице в
съдебно заседание на 22.06.2020 г., се установява, че има плащане по две от
издадени три фактури, като процесната сума в размер на 173,31 лв. нe e
платена.
От друга страна, същият е направил своевременно възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главица.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията
на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б. ,.в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. Искът е предявен в
съда на 06.08.2018 г., с подаване на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410
ГПК, поради което извън погасителната давност са всички вземания за
доставена топлинна енергия, чиято изискуемост настъпва след 06.08.2015 г.
/чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Вземанията за цената на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2015г. до 31.07.2015 г. са станали изискуеми преди 06.08.2015 г. и са
погасени по давност, като размерът на погасената по давност главница за
периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2015 г. възлиза на сумата от 133,45 лв., а
искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да
се уважи до размера на сумата от 39,87 лв., представляваща стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 01.08.2015г. до 30.09.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 06.08.2018 г. до окончателното
плащане така, както е и направено от СРС.
Относно иска за обезщетение за забава за периода 15.09.2016 г. до
30.07.2018 г. за сумата в размер на 58,77 лв., настоящата инстанция намира,
че искът по чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изляло, поради следното:
Съгласно общите условия, приложими за процесния период, одобрени с
решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., а именно
чл.33, ал.1, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, като съгласно чл.33, ал.4,
8
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2 - т.е.
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, която следва да бъде заплатена в
30- дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата.
Вземането става изискуемо след изтичане на 30-дневнния срок за съответния
месец, като в случая на потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, а значението на публикуването в интернет страницата на ищцовото
дружество, което на практика има характер на покана, се отнася именно до
обезщетението за забава. Ищецът не е ангажирал доказателства за датата на
публикуване на сметките на процесните задължения за посочения период на
интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД. По делото са депозирани констативни
протоколи, но сред тях не се съдържа констативен протокол, от който да е
видно датата, на която са били публикувани на интернет страницата на ищеца
данни за дължимите от ответника суми за доставената ТЕ за отчетния
период, за да може да се определи началната двата на забавата на ответника.
Ето защо, следва да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава за
процесния период, за който се претендира обезщетение.
Правилно са определени разноските според уважената и отхвърлената
част на исковете.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва д бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2020 г. по гр.д. № 79625/ 2018г. на
СРС, II ГО, 56 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „ПМУ И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10