Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260081
гр. Кюстендил,13.10.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№
2415/2018 год. КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 е предявило
против Д.Б.М., ЕГН: **********,***, иск да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че съществува вземане на дружеството за сумата от
1612.43 лв., представляваща главница по договор за кредит, договорна и законна
лихва, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане,
а в условията на евентуалност – осъдителен иск за същите суми и основания.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производства.
В срока за отговор на исковата молба особеният
представител на ответника изразява становище за допустимост и неоснователност
на исковата претенция.
КРС, след като обсъди
събраните по делото доказателства, при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за
установено следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор
за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CREX-14036387, сключен на 23.10.2016г. , ведно с приложени към него Условия по
Договора – на л. 5-11, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр. 14 предоставило на
ответника сума в размер на 851,90 лв. представляваща цена на
закупените стоки, както следва: ТВ PHILIPS
24PHT4000 на стойност 289.00 лв; преносим компютър Lenovo 100-15 TBV на стойност 549
лв. и аксесоари за компютърна техника в размер на 13,90 лв., и сумата от 214,68
лв. – Застрахователна премия по Застрахователна декларация CREX – 14036387, групова полица
№5/2008г., дължима за услугата „Сигурност на плащанията“ като в процесния
договор е посочено, че размерът на кредита възлиза на 1066,58 лв., като същият следвало да се погасява на 36 месечни погасителни вноски от 47.34 лв. всяка, с лихва при годишен процент
на разходите 36,66% и лихвен процент 31.64%. От приложения към делото
Погасителен план е видно, че първата вноска е дължима на 20.12.2016 г., а последната
– 20.11.2019 г., като постъпили плащания има на 21.12.2016 г. – 47.34 лв.;
19.01.2017 г. – 47.34 лв. и 21.04.2017 г. – 100.00 лв.
Не се спори, че пълната сумата по договора не е
възстановена.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза (заключение вх. № 14823/20.07.2020 г. – л. 131-140 от делото) се
установи, че кредитът е
изцяло усвоен към датата на сключване на процесния договор, като общо дължимата
сума е в размер на 1704,24 лв., от които: главница 1066,58 лв.; лихва 637,66
лв. (при лихвен процент 31,64 % и ГПР 36,66 %). Към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК дължимите
суми след приспадане на извършени погашения са както следва: главница 1036,12;
лихва 473,44 лв. за периода 20.04.2017 г. до 20.11.2019 г.; законна лихва за
забава 102,75 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита –
20.05.2017 г. до 11.05.2018 г. Това са и непогасените изискуеми задължения по
кредита. Към датата на подаване на заявлението (29.05.2018 г.), на завеждане на
исковата молба (29.11.2018) и на изготвяне на експертизата няма погасени суми.
Дължимите суми към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
при ГЛП 30% би бил както следва: главница – 1034,73 лв.; лихва 386,27 лв. за
периода 20.04.2017 г. до 20.11.2019 г.; законна лихва за забава 102,61 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита 20.05.2017 г. до
11.05.2018г., тоест разликата с дължимостта на сумите при първоначално
уговорения ГЛП е 88,82 лв.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
вх. № 262467/28.09.2020г. (след постановяване на Определение №
260029/17.08.2020 г., с което съдът възобновява съдебното дирене) се
установява, че при главница по процесния договор от 851,90 лв. и лихвен процент
от 31,64 % то общият размер на дълга би бил 1329,48 лв., а размерът на
погасителната вноска (при 36 месеца) – 36,93 лв. С оглед постъпилите по делото
плащания (съответно 47,34 лв. на 21.12.2016г.; 47,34 лв. на 01.19.2017г. и
100,00 лв. – ма 21.04.2017г.) и съотнасянето им съответните пера, то експертът
установява, че остатъкът към датата на завеждане на Заявлението по чл. 410 ГПК
към 29.05.2018 г. би бил 1527, 60 лв., от които: 821,44 лв. – главница; 313,36
лв. – лихва за периода 20.04.2017г. – до 20.11.2019г.; 81,45 лв. – законна
лихва за забава – за периода от настъпване на изискуемостта на кредита –
20.05.2017г. до 11.05.2018 г.; 214,68 лв. – Сигурност на плащанията,
Застрахователна премия по CREX- 14036387; 120,39 – лихва Сигурност на плащанията, Застрахователна премия
по CREX – 14036387; 21,28
лв. – законна лихва за забава на Сигурност на плащанията за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита – 20.05.2017 г. до 11.05.2018г.
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 1066/2018 г. на КРС, в полза на заявителя
– ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
496/2018 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на
това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415
от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни
установителни искове, a в условията
на евентуалност – осъдителни такива.
Останалите
събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
По допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. №
1066/2018 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на
ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба (в действителност съдът установи, че
са налице две различни дати на процесния договор, посочени в заповедното и
исковото производство, съответно – 24.10.2016г. и 23.10.2016г., но настоящият
състав изследвайки съдържанието на договора, както и номера на същия и страните
по него счита, че несъответствието се дължи на допусната техническа грешка,
поради което крайният извод на съда е за идентичност на заявените претенции в
двете производства). Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК,
поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства, като е
спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При
посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността:
Целта на
предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на
настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България и ответника е бил сключен процесния договор за заем, за
закупуване на посочените в същия стоки.
При преценка на обстоятелствата и събраните доказателства, съдът счита, че
искът е частично основателен поради следните съображения:
От представения на л. 5 от делото процесен договор се
установи, че такъв е бил сключен между страните, като сума в размер на 851,90
лв. е финансирала закупуването на следните стоки: ТВ PHILIPS 24PHT4000 на стойност 289.00 лв; преносим компютър Lenovo 100-15 TBV на стойност 549
лв. и аксесоари за компютърна техника в размер на 13,90 лв., за която сума се
установи, че е усвоена от ответната страна, видно от условията на договора в
раздел „Удостоверявания“.
Досежно наведените доводи относими към предсрочната
изискуемост на вземането, съдът счита следното: липсват данни предсрочната
изискуемост на задължението да е била обявена на длъжника към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съобразявайки се
обаче със
задължително за съдилищата тълкувателно становище относно приложението на закона, отразено в Тълкувателно решение № 8
от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017
г., ОСГТК, съгласно което е "Допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ“ (заявеното е важимо и при проведено производство по реда на чл. 410
от ГПК), съдът счита, че искът за посочената сума от 851,90 лв. е основателен,
доколкото към момента на приключване на съдебното дирене всички вноски по
кредита са станали изискуеми и това обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда при условията на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Досежно сумата в размер на 214,68 лв., представляваща застрахователна
премия по застрахователна декларация CREX – 4036387, групова полица № 5.2008 г., съдът счита следното: не се доказа такава застраховка
да е била сключена, нито се доказа, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е заплатило тази премия на застрахователя.
По делото е представен писмен документ озаглавен "Сертификат", в който се твърди, че удостоверява, че посочен застраховател се е съгласил да застрахова ответника по застраховка "Защита на плащанията". Този сертификат със сигурност не представлява
договор за застраховка,
и по делото няма представен такъв договор. Съгласно чл. 344 КЗ, действал и към момента на сключване
на договора за потребителски кредит:
"Застрахователният договор се
сключва в писмена форма като застрахователна
полица или друг писмен акт. " Т. е. писмената форма при застрахователните договори е форма за действителност, а такъв писмен договор не се
представи по делото.На следващо място т. нар.
"сертификат" е частен
свидетелстващ документ, който доказва само, че издателят му е направил
определено изявление, но не и че това изявление е истина. В случая издателите
на сертификата са "удостоверили", че застраховател
се е съгласил да застрахова
кредитополучателите по застраховка
"Защита на плащанията", но дори и да се приеме за вярно, че застрахователят
"се е съгласил да застрахова"
това не означава, че е застраховал в
предвидената в закона форма. А дори и изразеното съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на "сертификата" не могат да удостоверят този
факт с издаването му. Не на последно място и плащане по застрахователен договор към застраховател
също не се установи, като с оглед всичко изложеното посочената сума в размер на
214,68 лв. е недължима.
Така, с оглед изложеното, съдът счита, че следва да
даде вяра на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза вх. №
262467/28.09.2020г. (след постановяване на Определение № 260029/17.08.2020 г.,
с което съдът възобновява съдебното дирене) от която се установи, че при
главница по процесния договор от 851,90 лв. и лихвен процент от 31,64 % то
общият размер на дълга би бил 1329,48 лв., а размерът на погасителната вноска
(при 36 месеца) – 36,93 лв. С оглед постъпилите по делото плащания (съответно
47,34 лв. на 21.12.2016г.; 47,34 лв. на 01.19.2017г. и 100,00 лв. – ма
21.04.2017г.) и съотнасянето им съответните пера, то експертът установява, че
остатъкът към датата на завеждане на Заявлението по чл. 410 ГПК към 29.05.2018
г. би бил 1527, 60 лв., от които: 821,44 лв. – главница; 313,36 лв. – лихва за
периода 20.04.2017г. – до 20.11.2019г.; 81,45 лв. – законна лихва за забава –
за периода от настъпване на изискуемостта на кредита – 20.05.2017г. до
11.05.2018
Така, искът ще бъде уважен за сума в размер на 821,44
лв. – главница, като за горницата до 1036.12 лв. ще бъде отхвърлен като
неоснователен и доказан.
Като
последица от горното следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.05.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.Досежно дължимата възнаградителна лихва
при посочения вариант и определена от експерта на 313,36 лв. дължима за периода
20.04.2017г. – 20.11.2019 г., съдът счита същата за основателна, поради това,
че е уговорена в клауза непротиворечаща на добрите нрави и морални норми (ГЛП
31,64% И ГПР 36,66%, определени в
съответстие с изискванията на действащото законодателство – спр. чл. 19, ал.4 ЗПК), поради което ще я уважи в посочения размер, а за
горницата до пълния претендиран такъв – 473,44 лв. –
ще отхвърли като неоснователна.
Искът за
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 20.05.2017 г.
до 11.05.2018 г., в размер на 102.87 лв.
(а по заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза – 81,45 лв.),
е неоснователен поради това, че сумата се претендира като последица от обявена предсрочна изискуемост,
каквато в случая се установи, че не е настъпвала. Извън това, съгласно
условията от процесния договор, при обявена предсрочна изискуемост обезщетение за забава се начислява от датата на падежа на
втората просрочена вноска, в случая - 20.06.2017 г., а не от падежа на първата просрочена вноска - 20. 05. 2017 г.,
в какъвто смисъл е исковата претенция.
Предвид посочените изводи е безпредметно разглеждане на исковете, заявени в
условията на евентуалност, доколкото съдът не обсъжда въпроса за предсрочната
изискуемост и темпоралния момент, от който същата се счита за настъпила, тъй
като доколкото се установи, уважаването на исковата претенция (за посочените
по-горе суми с изключение на установените от съда недължими такива като
неоснователни) е с оглед настъпила изискуемост на всички вноски към момента на
формиране силата на пресъдено нещо, а не настъпила предсрочна такава. Нещо
повече, дори в исковото производство настъпването на предсрочната изискуемост е
свързано с връчване уведомлението за нея с исковата молба на, в случая,
особения представител на ответника, което е станало на 13.01.2020 г. – дата,
следваща падежа и на последната погасителна вноска – 20.11.2019г.). Ето защо не
е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, както към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, така и в хода на исковото
производство.
По разноските:
С оглед
изхода на спора разноски на ищцовата страна се следват с оглед уважената част
от претенцията. По делото има представени доказателства за заплатен депозит за
вещо лице в общ размер на 300 лв. (два пъти по 150,00 лв.), депозит за особен
представител в размер на 300,00 лв., както и документ за платена държавна такса
в размер на 117,75 лв. В производството по делото ищцовата страна е
представлявана от юрисконсулт, на който съдът, на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК,
определя възнаграждение в размер на 100,00 лв. с оглед фактическата и правна
сложност на делото и заявения материален интерес. Така, общодължимата на
ищцовата страна сума за разноски, съобразно уважената част от исковата
претенция, възлиза на 575,52 лв. В
производството по делото ответната страна е представлявана от особен
представител, дейността на който е винаги възмездна, като съдът с протоколно
определение от 05.08.2020 г. е определил сума в размер на 300,00 лв. да бъде
изплатена на адв. В..
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на заявителя се следват
такива в размер на 57,89 лв. На ответника също се следват разноски, но поради
лисата на данни за сторени такива, няма да му бъдат присъдени.
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД,вр. с чл.10,ал.1 ЗПК и чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Б.М., ЕГН: **********,***
ДЪЛЖИ НА "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А, Париж, рег. № *********, чрез "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А., клон
България, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес парк София,
сгр. 14, на основание Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване на кредитна карта CREX-14036387 от 23.10.2016 сумите, както
следва: 821,44 / осемстотин и двадесет и един и четиредесет и четири/лв.– главница по кредита; 313,36 /триста и тринадесет и тридесет и шест/ – възнаградителна лихва по договора за периода 20.04.2017г. – 20.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението (29.05.2018г.) до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 496/31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1066 по описа за 2018 г. на КРС,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
821,44 /осемстотин и двадесет и един и четиредесет и четири/лв. до пълния предявен размер за главницата от
1036.12/ хиляда и тридесет и шест и дванадесет/ лв. и горницата над 313,36 / триста и тринадесет и тридесет и шест/ лв. до пълния предявен размер на
възнаградителната лихва от 473,44 /четиристотин и седемдесет и три и четиредесет
и четири/лв., както и изцяло иска за сумата от 102,87/ сто и два и осемдесет
и седем/ лв. – законна лихва за забава за периода 20.05.2017 г. – 11.05.2018 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Д.Б.М., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.
А, Париж, рег. № *********, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С. А., клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.
к. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр. 14 сумата в размер на 575,52/ петстотин и седемдесет
и пет и петдеет и два/ лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, както и сума в размер на
57,89 /петдесет и седем и осемдесет и девет/ лв. разноски по ч.гр.д. 1066 от описа на КРС за 2018 г.
Препис от настоящия съдебен акт да
се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Кюстендилски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизането на решението в
законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: