МОТИВИ:
Производството е
образувано въз основа на внесен в съда от Районна прокуратура Пазарджик
обвинителен акт.
Повдигнатото обвинение е
против И.Й.М. за
извършено престъпление по чл. 194 ал.3 от НК.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик,
който пледира за осъдителна присъда по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият се признава
за виновен. Дава обяснения за изясняване на обстоятелствата по делото.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
На
21.02.2011 г. около обяд подсъдимия М., известен още с прозвището „М.” решил да влезе
в къщата на пострадалия З. Н. В. в с. Черногорово,
на ул. „****” № 71 и
да извърши кражба. За целта взел
празен син на цвят чувал от тор,
прескочил оградата и видял на двора
разхвърляни различни метални предмети. От тях подбрал 2 кг. Стари корозирали пирони, 1 брой чук, 2 броя тръбни ключове, 1 брой клапан от мотор за водна помпа, 2 броя венци за педал на велосипед, 2 броя метални щанги за лек автомобил и 1 брой метална щанга
тип кози крак, след което
поставил изброените вещи в чувала
и тръгнал да излиза от имота.
В
момента, когато прескачал обратно
оградата, подсъдимия М. бил забелязан от
св. Н. Г. и св.
Б. Ч., която веднага съобщила на съпруга си
К. П.. Тогава подсъдимия М. оставил чувала върху оградата и бързо се отдалечил и побягнал, а
св. П. и св. Г.
тръгнали да го гонят, но не успели да го
стигнат. И двамата разпознали подсъдимия М., който бил известен с името
„М.”. След
това съобщили на полицията. Със
случая се заел св. С. Л., служител на РУП - Пазарджик, който веднага открил
подсъдимия М. в къщата му. Там подсъдимия обяснил, че е
влязъл в двора на пострадалия и е взел
металните предмети.
Свидетелят
Л. и
пострадалият В.
отворили заедно оставения чувал и констатирали наличието на описаните по- горе вещи в него, след което св. В. си ги прибрал
обратно.
Видно
от заключението на приетата по делото оценъчна експертиза, стойността на
отнетите движими вещи е в размер на общо
48 лева.
Съдът
възприе описаната фактическа обстановка въз основа на внимателен и обстоен
анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимият,
показанията на свидетелите В., Ч., П., Г. и Л., прочетени по реда на чл. 281
ал.7 от НПК и писмените доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.
Данните по делото са напълно еднопосочни и
непротиворечиви. От показанията на разпитаните свидетели се установява по
безспорен начин, че именно подс. М. е извършител на престъплението, в което е
обвинен. Установяват се категорично времето, мястото и начина на извършване на
деянието.
При
тези данни съдът прие,че в обективно отношение подс. М. е осъществил състава на
чл. 194 ал.1 от НК, като е отнел без съгласието на собственика негови вещи – на
стойност 48 лв.
В
субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправността на действията си
и е предвиждал последиците от тях – да установи своя фактическа власт върху
предмета на посегателство, като е целял именно това.
Предвид
гореизложеното съдът постанови своя осъдителен съдебен акт, с който призна
подсъдимият за виновен по повдигнатото му обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следваше да се наложи съдът се съобрази с критериите за неговата
индивидуализация по чл. 54 от НК, както и с целите, които следва да се
постигнат с налагането му по чл.36 от НК.
Обществената опасност на деянието е висока. Касае
се за престъпление против частната собственост, които престъпления заемат най-
голям дял от престъпността в страната.
Обществената
опасност на подсъдимия М. е висока с оглед данните за осъждането му за същото
по вид престъпление.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за извършеното и
направените от страна на подсъдимият
самопризнания, както и ниската стойност на отнетите вещи.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимият и
негативните характеристични данни.
Съобразно критериите по чл. 54 от НК съдът прие, че
подсъдимият следва да се наложи предвиденото по вид наказание – пробация с
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца с честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимият се
възложиха сторените по делото разноски в размер на 30 лв. за експертиза,
платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: